Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 16.02.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 985 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия на ответницата, в качеството ù на потребител на такава,
за обект, находящ се в гр. Перник, ул. „Струма”, бл. 30, вх. „В“, ап. 43, на
стойност 1424,37 лева. Сочи, че между топлофикационното дружество и титуляра на
партидата била налице облигационна връзка по силата на Общите условия за битови
нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното
дружество нямало доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна
с публикуваните Общи условия или предложени различни условия за уреждане на
взаимоотношенията между страните. Ответницата била абонат на топлопреносното
дружество по силата на Общите условия като собственик на имот в топлоснабдена
сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до
имота топлинна енергия, а ответницата не изпълнила задължението си да заплати
доставената услуга.
Твърди, че на 02.07.2020 г. подал до
ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч. гр. д. № 3229/2020 г. на ПРС, препратено по
компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 446/27.07.2020 г. против длъжника и настоящ
ответник за следните суми: главница в размер на 1424,37 лева за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Перник, ул. „Струма”,
бл. 30, вх. „В“, ап. 43, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
209,83 лева, начислена за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
изплащане. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия положителен установителен иск.
От съда се иска да признае за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на
1634,20 лева, от които: 1424,37 лева - главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Перник, ул. „Струма”, бл. 30, вх. „В“,
ап. 43, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на
209,83 лева, начислена за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2020 г. до окончателното ù
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е
депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове по
размер, излагайки твърдения, че е собственик на 4/6 ид. ч. от процесния
недвижим имот и до този размер следвало да отговаря и за претендираната от
ищцовото дружество сума за ползвана топлинна енергия.
Наред с това, прави възражение за
изтекла погасителна давност за част от претендираните суми, като признава
исковете до сумата в общ размер на 373,80 лева.
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, не се явява, не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - Перник“
АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 02.07.2020 г.
до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК против ответницата В.С.Г. за дължими суми за топлоенергия за
обект, находящ се в гр. Перник, ул. „Струма”, бл. 30, вх. „В“, ап. 43, за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 3229/2020 г. на ПРС, изпратено по подсъдност на РдРС, по
което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 446/27.07.2020 г. против длъжника и настоящ ответник, срещу която
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.
По делото са представени и приети Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и
извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. Перник, ул. „Струма”, бл. 30, вх. „В“, ап. 43, е
открита партида на името на В.С.Г., с абонатен номер **********.
По делото е представен и приет нотариален
акт за покупко – продажба № 198, том V, дело № 1631/1974
г. на нотариус при Пернишкия районен съд, от който се установява, че Григор
Миленов Гигов е бил собственик на следния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 43, находящ се гр. Перник, ул. „Ал. Миленов“, в жилищна сграда – бл. 48, вх.
„А“, на петия етаж, състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня, дрешник, антре,
лоджия и балкон, със застроена площ от 61,19 кв. м.
От представеното по делото
удостоверение за наследници с изх. №
20/ГРС-4117/28.07.2020 г., издадено от община Перник, се установява, че Г. М. Г.
е починал на 05.11.2015 г. и е оставил за наследници съпруга - В.С.Г. и две деца
– М.Г.М.и Я. Г. М..
Видно от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Градски народен съвет –
гр. Димитрово въз основа на акт за сключен граждански брак от 15.01.1961 г. е,
че Григор Миленов Гигов и В.С.Г. са
сключили граждански брак на 15.01.1961 г.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата В.Г. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.)
клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно
право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че
ответницата, като наследник на Г. М. Г., починал на 05.11.2015 г., притежава
качеството „клиент“ на топлинна енергия. Това е така, тъй като между страните
не съществува спор, а се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, че процесният топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул.
„Струма”, бл. 30, вх. „В“, ап. 43, е придобит от Г.
М.Г. по време на брака му с ответницата В.С.Г.,
в режим на съпружеска имуществена общност, като след неговата смърт през 2015
г. ответницата В.Г. е придобила правото на собственост върху 2/3 ид. ч. от
имота, от което следва, че същата притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия
за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът
и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Начинът на разгласяване на Общите
условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не
твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите
условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация - Перник” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия
случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието съдържание
е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответницата.
Страните не спорят, че за исковия
период от време топлофикационното дружество е доставяло в имота на ответницата
топлинна енергия в количеството, посочено в исковата молба, вследствие на което
за ответницата е възникнало задължение да заплати сумата от 1424,37 лева за
ползваната топлинна енергия, което последната не е сторила. Не се спори и че
вследствие неизпълнението на така посоченото задължение от страна на
ответницата, същата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за
забава в размер на 209,83 лева за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г.
При това положение съдът следва да разгледа
и да се произнесе по противопоставеното в отговора на исковата молба възражение
за изтекла погасителна давност. На основание чл. 111 ЗЗД и Тълкувателно решение
№ 3/18.05.2012 по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в случая е приложима
кратката погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на доставена
топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на
заповед за изпълнение на това парично задължение, което стартира процес относно
вземането, е подадено в съда на 02.07.2020 г., следователно погасени са по
давност всички ликвидни и изискуеми преди 02.07.2017 г. вземания, т. е. тези, за
които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди
тази дата. Съобразявайки приложените по делото писмени доказателства и в
частност представеното с исковата молба извлечение от сметка, съдът достига до
извода, че погасената по давност част от претендираната главница е в размер на 836,72
лева, а за мораторната лихва за забава – 167,26 лева. Останали са непогасени 587,65
лева от главницата и 42,57 лева от лихвите и предвид факта, че ответницата притежава
2/3 ид. ч. от процесния имот, отговорността на същата е за 2/3 от така
посочените суми, а именно: 391,77 лева – главница и 28,38 лева – лихва за
забава, съобразно дела ù в
съсобствеността на имота по арг. от чл. 30 ЗС.
До така посочените размери исковата
претенция е основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Съдът, като съобрази, че делото е с
малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност,
намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за
заповедното производство и 100,00 лева - за исковото производство. Към така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и
заплатената от ищеца държавна такса в заповедното и исковото производство в общ
размер на 106,97 лева, като съобразно уважената част от исковете ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 66,07 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответницата също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Същата доказва направени разноски в общ размер на 650,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производство. С исковата
молба процесуалният представител на ищеца е направил възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно,
съобразявайки от една страна фактическата и правна сложност на делото, а от
друга – минимално установените размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От така посочената сума в общ размер
на 650,00 лева ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
сумата от 482,89 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължи на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: .0, със седалище и
адрес на управление:***, ТЕЦ „Република“, сума в общ размер на 420,15 лева
(четиристотин и двадесет лева и петнадесет стотинки), от които: 391,77 лева
(триста деветдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) - главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Перник,
ул. „Струма”, бл. 30, вх. „В“, ап. 43, за периода от 02.07.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 28,38 лева
(двадесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), начислена за периода от 02.07.2017
г. до 23.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
02.07.2020 г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница
за разликата между сумата от 391,77 лева (триста деветдесет и един лева и
седемдесет и седем стотинки) до пълния предявен размер от 1424,37 лева (хиляда
четиристотин двадесет и четири лева и тридесет и седем стотинки) и за мораторна
лихва за забава за разликата между сумата от 28,38 лева (двадесет и осем лева и
тридесет и осем стотинки) до пълния предявен размер от 209,83 лева (двеста и
девет лева и осемдесет и три стотинки), като погасени по давност.
ОСЪЖДА В.С.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“ сумата от 66,07 лева (шестдесет и шест
лева и седем стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, ТЕЦ „Република“ ДА
ЗАПЛАТИ на В.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 482,89 лева (четиристотин
осемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки) – направени разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно.Т.П.