Решение по дело №250/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

                                             Гр. Ловеч, 18.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

                                                                                2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл. съдия

 

при секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от младши съдия Кристиан Гюрчев ВНОХД № 250 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по Глава XXI от НПК.

С Присъда № 3 от 04.02.2019 г., постановена по НОХД № 831/2018 г., районният съд признал подсъдимият Н.С.К. за невиновен в това, че на 28.09.2016 г. около 13:00 часа в землището на с. ***, област Ловеч, в съучастие като съизвършител с Р.И.Р. и Д.Н.А., последният като помагач, е придобил чрез закупуване и държал огнестрелно оръжие - противотанков гранатомет РПГ-2 с номенклатурен индекс ***, без да има за това надлежно разрешение по чл. 50, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, поради което и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, предл. 1-во и 2-ро, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Със същия съдебен акт съдът признал подсъдимият Д.Н.А. за невинен в това, че на 28.09.2016 г. около 13:00 часа в землището на с. ***, област Ловеч, в съучастие като помагач с Р.И.Р. и Н.С.К., като извършители, е улеснил последните двама да придобият чрез закупуване огнестрелно оръжие - противотанков гранатомет РПГ-2 с номенклатурен индекс ***, без да има за това надлежно разрешение по чл. 50 ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - като ги придружавал с л.а. „***“ с ДК№ ******** до село ***, област Ловеч, за да вземе гранатомета в управлявания от него автомобил, след което да го скрие в свое помещение в гр. ***, докато бъде прехвърлен през границата на Република България, поради което и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 339, ал. 1, предл. 1-во и 2-ро, във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК. На основание чл. 58, ал. 2, б. „а“ от НК съдът приел, че веществените доказателства: гранатомет РПГ-2 с номенклатурен индекс *** и граната за гранатомет, следва да се отнемат в полза на държавата; веществените доказателства: седем броя карти за различни мобилни оператори; фактура № ***** от 01.08.2016 г. на стойност 42,55 лв., ръкавици черни на цвят от плат и кожа, ръкавици бяло и червено от плат и кожа,  тубичка съдържаща продълговати сини на цвят хапчета, калъф с бинокъл в него, мобилен телефон марка „Блекбери“  и банкнота от 500 евро с № *** следва да се върнат  на подсъдимия Н.К. след влизане на присъдата в сила, а мобилен телефон марка „Самсунг”, бял на цвят, като вещ с неустановен  собственик, следва да се отнеме в полза на държавата.

Настоящото производство е образувано  по частен протест на Районна прокуратура – Ловеч, тъй като така постановеният акт е необоснован. Твърди, че от събраните по делото доказателства – съдебно-балистична експертиза, обясненията на подсъдимите и изготвени ВДС след използване на специални разузнавателни средства, се установява авторството на престъпното деяние. Моли така постановената присъда да се отмени, а подсъдимите Р. и К. да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч поддържа изложеното в частния протест.

Подсъдимият Д.А. се явява лично и с процесуалния си представител адв. А.П. ***, като изразяват становище, че така постановената оправдателна присъда следва да се потвърди. Акцентират, че от заключението на съдебно-балистичната експертиза се установява, че оръжието е било негодно към момента на извършване на деянието, а за преправянето му са нужни възможности с каквито подсъдимият не разполага. В последната си дума подсъдимият А. моли да се потвърди оправдателната присъда и отбелязва, че не е виждал гранатомета и не е присъствал на мястото, където е бил задържан другият подсъдим.

Подсъдимият Н.К. се явява лично и с процесуалния си представител адв. К.С. ***, като заявяват, че процесният гранатомет е бил обезопасен съгласно Наредба № 1з-1031/15.04.2011 г, поради което същият не може да се разглежда като огнестрелно оръжие, изключвайки съставомерността по чл. 339 от НК. Моли оправдателната присъда да се потвърди. В последната си дума подсъдимият К. потвърждава изложеното от неговия процесуален представител.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като убеждението на контролирания съдебен състав по фактите е формирано въз основата на анализ на събрания по делото доказателствен материал – показанията на свидетелите С. В. С. и Ц. П. И., приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 във връзка с чл. 373, ал. 1 от НПК, обясненията на подсъдимия Д.А., заключение по допуснатата съдебно-балистична експертиза, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – отговори от мобилни оператори /том I, л. 11-17 от дос. дело/, протокол за оглед на местопроизшествие / том I, л. 25-28 дос. дело/, протокол от обиск на лице, договор за покупко-продажба на МПС /том II, л. 89 от дос. дело/, справки за съдимост, както и веществени доказателства - гранатомет РПГ-2 с номенклатурен индекс *** и граната за гранатомет, седем броя карти за различни мобилни оператори, фактура № ***** от 01.08.2016 г. на стойност 42,55 лв., ръкавици черни на цвят от плат и кожа, ръкавици от плат и кожа в бяло и червено, тубичка, съдържаща продълговати, сини на цвят хапчета, калъф с бинокъл в него, мобилен телефон марка „Блекбери“, банкнота от 500 евро с № *** и мобилен телефон марка „Самсунг” бял на цвят и веществени доказателствени средства (ВДС), изготвени в резултат на прилагането на специални разузнавателни средства.

В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните доказателствени източници, Окръжен съд - Ловеч прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.С.К. е роден на *** г. в гр. *** , живеещ в гр. ***, ул. „*** , български гражданин, със средно образование, не работи, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият  Д.Н.А. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, не работи, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимите К. и А. се познавали и поддържали отношения с Р.И.Р., също от гр. ***.

Свидетелят С. В. С. живеел в гр. Л., а в с. ***, община Ловеч, област Ловеч, имал наследствен имот, поради което често пребивавал там. Свидетелят С. бил известен в социалната мрежа „Фейсбук“, където публикувал свои снимки във военна униформа и въоръжен с различни оръжия. Освен това участвал във възстановки на исторически събития. Покрай тази си дейност С. се запознал с лице на име „Д.“ от гр. ***, неустановено по делото, който бил добър познат на Р.Р..

През месец март 2016 г. „Д.“ се свързал по телефона със свидетеля С. и го попитал дали може да му намери пушка кремъклийка, като свидетелят му обещал да намери такава. Известно време след това двамата се срещнали на разклона между селата *** и ***, област Ловеч, където „Д.“ му обяснил, че не му трябва пушка кремъклийка, а гранатомет, с който щяло да се стреля по някакъв митничар от Свиленград. С. му обещал, че ще му намери гранатомет, а впоследствие и му предал вещ наподобяваща гранатомет, който сам сглобил, заварявайки и боядисвайки две тръби, срещу 400 лв., които „Д.“ му заплатил. През първата половина на месец април 2016 г. „Д.“ се свързал отново със С. и поискал да му намери и граната. С. разполагал с учебна граната и след като я снимал, му пратил по курирер апарата със снимките. В последствие обаче отношенията им се влошили и С. му върнал обратно част от парите – 200 лв., но „Д.“ не му върнал „гранатомета“, след което прекратил комуникацията си със свидетеля, като си блокирал всички профили и се изтрил от Фейсбук.

В периода 20.04.2016 г. - 01.05.2016 г., в с. ***, област Ловеч, пристигнали подсъдимият Н.К. и Р.Р.. Двамата се придвижвали с лек автомобил „***“, светлосива на цвят, с хасковска регистрация, управляван от Р.. К. и Р. се срещнали в селото със свидетеля С., на когото К. обяснил, че им „трябва гранатомет да гътнели къщата на някакъв митничар в Свиленград“. Свидетелят С. му заявил, че може да намери такова оръжие и след като му записали  телефонния номер, си заминали.

Следващата среща между К., Р. и свидетелят С. С. се провела в района на високата част на прохода „Троян - Кърнаре“, т. нар. местност „Беклемето“. От разговора с тях С. останал с впечатление, че намерението им да стрелят с гранатомет по неустановено по делото лице е сериозно, поради което уведомил органите на МВР и им обяснил какво се случва. Именно със знанието и съдействието на компетентните органи на полицията свидетелят С. се сдобил с гранатомет /надлежно обезопасен/ и граната, които да предостави на подсъдимия К. и неговия съучастник. Купувачите К. и Р. го попитали кога може да вземат поръчаното, на което С. отговорил, че „ще се обади, когато е готов“.

В края на месец септември 2016 г. Р.Р. се обадил на подсъдимия Н.К. и го уверил, че всичко е уредено и трябва да отидат да вземат оръжието от с. ***, област Ловеч.

На 28.09.2016 г. сутринта Р.Р. и подсъдимият К. се отправили към с. ***, област Ловеч, минавайки през прохода Троян-Кърнаре. Движели се с лекия автомобил „*** Карина“, с рег.№ ******, собственост на К.. По същото време, след тях с лек автомобил „***“, с peг.№ ******, се движел подсъдимият Д.А., койот бил помолен от Р. да ги придружи.

Когато пристигнали в района на с. ***, област Ловеч, на няколко километра преди селото, подсъдимият А. спрял, за да изчака Р. и К. да се върнат. Около 12:30 часа Р. и подсъдимият К. се срещнали в селото със свидетеля С. С., след което той ги завел в местността „Иванчовски язовир“, тъй като там „в гората бил скрит гранатомета“. До язовира свидетелят С. предал на Р. и подсъдимия К. два пакета, съдържащи гранатомет и граната, „така, както му ги били дали от полицията“. Р., описан от свидетеля С. като мъжа с дългите гащи, взел двата пакета, докато подсъдимият К. стоял в автомобила. Р. казал на С., „че му вярва и ги взима“ без да ги оглежда, след което К. му дал банкнота от 500 евро.

Подсъдимият К. и Р. потеглили с лекия автомобил „*** Карина“, с рег.№ ******, в която се намирали гранатомета и гранатата /л.25-26, том І - протокол за оглед на местопроизшествие/, а свидетеля С. останал в района на язовира. Малко след това, на асфалтовия път за селото К. и Р. били спрени от служители на полицията, като при извършеното претърсване и изземване са били иззети представените като веществени доказателства по делото, включително и гранатомет и един брой граната /том І, л.33-53 - протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него/. Малко по-късно, на около 1 км разстояние от мястото, където бил спрян за проверка лекият автомобил „*** Карина“, на отбивка вляво от пътя за с. ***, област Ловеч, бил установен и подсъдимият Д.А. с лекия си автомобил „***“, с рег.№ *******. На мястото също било извършено претърсване и изземване /том І, л.57-75 – протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към него/.

В хода на досъдебното производство, с постановление на разследващия орган /том ІІ, л.9-11/ е била назначена съдебно-балистическа експертиза на иззетите като веществени доказателства противотанков гранатомет и граната. От заключението на вещото лице Н. Д. /том ІІ, л.12-38/ се установява, че иззетият като веществено доказателство гранатомет е от типа РПГ-2 и има номенклатурен индекс от производителя (бившият СССР) ***. Иззетата граната /противотанков изстрел/ е от вида ПГ-7В и е произведена в България. Според вещото лице, граната ПГ-7В не е предназначена за стрелба с изследвания гранатомет РПГ-2, тъй като той стреля с кумулативна противотанкова граната ПГ-2В, докато граната ПГ-7В е предназначена за РПГ-7 – л. 34 от заключението.

След подробно и задълбочено проучване, богато онагледено в заключението и със снимков материал на изследваните обекти и отделни техни детайли, експертът е достигнал до извода, че противотанковия гранатомет РПГ-2 не е годен за произвеждане на изстрел, тъй като е бил обезопасен по всички правила за музеен или колекционерски експонат. Относно изследвания противотанков изстрел ПГ-7В вещото лице е заключило, че също не е годно за произвеждане на изстрел, тъй като гранатата е била обезопасена по всички правила за рекламен експонат или учебен макет. На поставената на експерта задача да установи могат ли двата изследвани обекта да бъдат възстановени за произвеждане на изстрел, същият е посочил в заключението, че относно гранатата ПГ-7В това категорично не е възможно, тъй като е много сложно изделие и за възстановяване на годността му се изискват специализирани технологии и материали, които могат да бъдат произведени само в заводски условия или научноекспериментални бази и то при наличието на съответната конструктивна документация и технологично оборудване. По отношение на гранатомета е посочил, че може да бъде възстановен за произвеждане на изстрел от всеки майстор в областта на оръжейните системи или човек преминал военно обучение за използване на гранатомет. При разпита му в хода на съдебното следствие в двете съдебни инстанции вещото лице подробно описва начина по който гранатомета е бил обезопасен и му е придаден вид на музеен експонат. Сочи детайлите, който следва да бъдат възстановени, като за някои от тях уточнява, че могат да бъдат набавени само от военни заводи, специализирани в производството на подобна продукция.   

Настоящата инстанция в изпълнение на задълженията извърши собствен анализ на събраните доказателствени източници:

Въззивният съд изцяло кредитира показанията на свидетеля С. С., доколкото С. е участник във всички събития от така установената фактическа обстановка и изложеното от него се потвърждава от останалите доказателства по делото – ВДС, протокол за претъсване и изземване, протокол за оглед на местопроизшествието, веществени доказателства. Така от показанията на С. се установяват всички обстоятелства по извършената сделка и предаването на процесния гранатомет на подсъдимия К., включително й мотивите на последния за закупуването на оръжието, а именно, за да се сплаши неустановено по делото лице. Видно от приложените по делото ВДС действително К. и Р. са търсили С. по мобилния му телефон за закупуване на гранатомет и бойна граната. Това се потвърждава и от показанията на Ц. И., която е споделила, че Р. и лице на име „***“ са ходили го гр. Ловеч да закупят гранатомет. Съдът кредитира показанията на последната, като при оценката им съобрази, че И. пресъздава събития препредадени ѝ от Р.Р. – първоначално обвинен като съизвършител с К., а впоследствие сключил споразумение и признал се за виновен, както и обстоятелството, че последната е в близки, интимни отношения с Р.. В първоинстанционното производство прокуратурата първоначално е направила искане за разпит на Р., като впоследствие се е отказала. Аналогични са били и действията на прокуратурата и пред настоящата инстанция – с въззивната жалба е поискано провеждане на разпит на Р., а впоследствие това искане не е поддържано. Настоящата инстанция отбелязва, че показанията на Р. не биха променили така установената фактическа обстановка, като същите биха представлявали интерес единствено по отношение установяване евентуалната съпричастност на А.. Видно от дадените от Р. обяснения по реда на чл. 222 от НПК изявления в тази насока липсват. По отношение на обясненията на К. първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че подсъдимият К. е отказал да дава обяснения, като прокуратурата не е направила искане за прочитане им по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК. Такова искане е направено едва с въззивната жалба, като в хода на съдебното следствие пред въззивния съд, същото не е поддържано от прокуратурата. Следва да се посочи, че в дадените пред съдия обяснения подсъдимият К. потвърждава изложеното от свидетеля С., тоест не биха настъпили съществени промени във фактическата обстновка. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия А., доколкото по делото липсват безспорни доказателства, че А. е бил запознат с конкретната с цел на пътуването на К. и Р., а именно закупуването на процесния гранатомет.

Видно от гореизложеното по делото по безспорен начин се установява, че подсъдимият К. е осъществил контакт със свидетеля С. във връзка със закупуване на гранатомет и бойна граната, като впоследствие на процесната дата и място С. му е предал процесния гранатомет срещу 500 евро. Така спорът се ограничава до въпроса дали гранатомета е годно огнестрелно оръжие, във връзка с което е била назначена и изготвена на досъдебното производството съдебно-балистична експертиза.

Въззивната инстанция кредитира изцяло заключението по съдебно-балистична експертиза като пълно и извършено от компетентно лице, като същото не се оспорва и от страните. При проведения разпит пред въззивния съд вещото лице отново препотвърди изложеното и пред първоинстанционния съд, а именно, че процесният гранатомет е обезопасен по Наредба № Із-1031 от 15.04.2011 г. на МВР, като е приведен в състояние на музеен или личен колекционерски експонат, тоест не е годен да произведе изстрел. На следващо място експертът е уточнил, че оръжието следва да се разглежда като комплект от граната и изстрелващ механизъм, а в случая граната липсва, като такава граната не се произвежда в българските военни заводи и не е на въоръжение в българската армия. Вещото лице отбелязва, че теоретично е налице възможност функционалността на изстрелващия механизъм да бъде възстановена, но това може да бъде направено само от лице, разполагащо със специални знания на оръжеен техник, при наличие на ръководство за ремонт и достъп до съответната техника.

Настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изключително подробните и обосновани съждения на районния съд относно допуснатите пропуски от страна на разследващите органи, поради което не вижда смисъл и да ги преповтаря. В тази насока съдът само отбелязва, че съставомерността на деянието би могла да бъде постигната чрез осъществяването на контролирана сделка по реда на НПК, което в процесния случай не е било сторено.  

При изложените факти и доказателственият анализ, на който те се основават, въззивната инстанция прие от правна страна следното:

Настоящата инстанция счита за правилно съждението на проверяваната, че подсъдимият Н.К. не е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 1-во и 2-ро във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а подсъдимият Д.А. не е извършил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 1-во и 2-ро във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК. Въззивният съд споделя правния извод на първостепенния, защото при събраните доказателства той е единственият законосъобразен.

Престъплението по чл. 339, ал.1 от НК е формално, на просто извършване, резултатът му се заключава с факта на придобиването и/или държането на оръжието, като не е необходимо деецът да е предприел някакви действия с него. Видно от изложеното, за да е налице съставомерност следва да е налице годен предмет, а именно огнестрелно оръжие. В процесния случай от наличната по делото съдебно-балистична експертиза се установи, че гранатомет с номенклатурен индекс *** е бил обезопасен по реда на Наредба № Із-1031 от 15.04.2011 г. за реда за обезопасяване от нежелан достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране (ДВ, бр.36 от 10.05.2011 г., в сила от 11.07.2011 г.). В тази връзка вещото лице е констатирало следните конструктивни изменения: в тръбата на гранатомета има поставен щифт, който не позволява граната да влезе на мястото си; срязан е двойния упор на чукчето, като по този начин то не може да нанесе удар по жилото, което задейства гранатата; на мястото, където се монтира жилото отворът е заварен; на самата тръба, която е изработена от специална стомана има изрязан отвор (прорез), който не би дал възможност на барутните газове да тласнат гранатата, а и е крайно опасен за стрелящия, тъй като реактивната струя би го наранила тежко или убила. Изложеното индиректно се потвърждава и от показанията на свидетеля С., от които е видно, че процесният гранатомет му е бил предоставен от органите на полицията. Така да се приеме, че на С. е бил предоставен функциониращ гранатомет,  би означавало да се приеме, че органите на МВР са действали в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и са създали условия за застрашаване на здравето и живота на бълграските граждани.

Фактът, че процесният гранатомет е бил обезопасен съобразно Наредба № Із-1031 от 15.04.2011 г. за реда за обезопасяване от нежелан достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране, издадена въз основа на разпоредбата на чл. 91, ал. 3 от ЗОБВВПИ, автоматично го поставя в предвидените в нормата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от ЗОБВВПИ изключения от дефиницията за огнестрелно оръжие. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 2, т. 1 от ЗОБВВПИ такова ще е, когато е направено трайно негодно за употреба чрез деактивиране, при което всички основни части на огнестрелното оръжие са в състояние на необратима нефункционалност и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба. Видно от експертизата конструктивни изменения по гранатомета, включително и наличието на трайно отстранени елементи и механизми от същия прави възстановяването на качеството му оръжейност крайно трудно и не във възможностите на подсъдимия К.. С оглед на посоченото настоящият съдебен състав приема, че гранатомет с номенклатурен индекс *** не притежава качествата на огнестрелно оръжие така, както предвижда легалната дефиниция дадена в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, като не попада и в критериите визирани в ал. 3 от същия текст на закона.

На следващо място съдът съобрази и трайната съдебна практика, напр. Решение № 367/2001 г., ІІІ н.о., ВКС, Решение № 146/1978 г. по н.д.№ 114/78 г., ІІ н.о., ВС, според която ще е осъществен състава на чл. 339, ал. 1 от НК дори и когато е създадена временна негодност за употребата на съответното оръжие, стига поправката му да е възможна. Но същата тази практика сочи и че това е възможно само когато се налага отстраняването на незначителни дефекти, при несъществена техническа интервенция, съобразно характеристиките на оръжията, начина на изработването им и механизма на действие. В процесния случай се констатираха многобройни конструктивни изменения, чието преодолява изисква кумулативното наличие на обстоятелства - лице, разполагащо със специални знания на оръжеен техник, наличие на ръководство за ремонт и достъп до съответната техника, които са извън възможностите на подсъдимите.

Що се касае до подсъдимия А., по делото липсват доказателства, от които да се установи, че е действал в качеството си на помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК. Тезата на обвинението, че А. е улеснил Р. и К. в придобиването на гранатомета, като ги придружил до с. *** с друг автомобил, с цел да транспортира с него гранатомета и да го скрие в свое помещение в гр. ***, не намира потвърждение и във приобщените като доказателства ВДС.

По отношение на веществените доказателства:

С оглед изхода на делото настоящата инстанция споделя изцяло приетото от районния съд касателно веществените доказателсва. Така на основание чл. 58, ал. 2, б. „а” от НК, веществените доказателства гранатомет РПГ-2 с номенклатурен индекс *** и граната за гранатомет следва да се отнемат в полза на държавата, веществените доказателства: седем броя карти за различни мобилни оператори; фактура № ***** от 01.08.2016 год., на стойност 42,55 лв.; ръкавици черни на цвят от плат и кожа; ръкавици бяло и червено от плат и кожа; тубичка съдържаща продълговати сини на цвят хапчета; калъф с бинокъл в него; мобилен телефон марка „Блекбери”; и банкнота от 500 евро с № ***, след влизане на присъдата в сила, следва да се върнат на подсъдимия Н.С.К., а мобилен телефон марка „Самсунг”, бял на цвят, като вещ с неустановен  собственик, следва да бъде отнета в полза на държавата.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски, включая и тези пред въззиваната инстанция, следва да останат за сметка на държавата.

По всички изложени до тук съображения настоящият състав намира, че при извършената, на основание чл. 314 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата следва да бъде потвърдена. 

Така мотивиран и на основание чл. 338 и чл. 337 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК Окръжен съд-Ловеч

Р Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 04.02.2019 г., постановена по НОХД № 831/2018 г. по описа на Районен съд – Ловеч.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………………                           ЧЛЕНОВЕ:                                                      

1…………………………                                                                                                                                                                                                                                                   

 

2…………………………