Р А З П О Р Е Ж
Д А Н Е
№………….
гр. Карлово, 30.12.2020 год.
Днес,
тридесети декември две хиляди и двадесета година, Гюрай Мурадов - съдия -
докладчик по НАХД №771/2020 год. по описа на КРС, ІІI н.с., като се запознах с материалите по НАХД №771/2020
год. по описа на КРС, както и с основанията по чл.248, ал.1 от НПК и чл.376,
ал.1 от НПК намирам, че делото подлежи на разглеждане от КРС, но са налице
основания за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на
РП - Карлово.
Материалите
по досъдебно производство №380/2020г. по описа на РУ на МВР Карлово на 16.12.2020г.
били внесени за разглеждане в КРС с постановление на РП Карлово, с което се
прави предложение до съда за освобождаването на Ц.А.К. с EГН ********** *** от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а
от НК за престъпление по чл.343,
ал.1, буква “Б” пр.ІІ-ро, във вр. чл.342, ал.1 от НК.
В РС Карлово било образувано НАХД
№771/2020г.
След запознаване с материалите по делото настоящият съдия-докладчик
приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.375 от НПК, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл.78а от
Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с
мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С това постановление прокурорът се произнася по съществото на делото, поради
което същото следва да отговоря на изискванията за обвинителен акт. В настоящия
случай съдържанието на постановлението на прокурора, с което е направено
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание не отговаря на изискванията за годен да
обоснове надлежно обвинение пред съда срещу обвиняемото лице процесуален
документ, доколкото неговото съдържание не отговаря на изискванията,
регламентирани в чл.375 от НПК.
Глава ХХVIII от НПК предвижда
изрична хипотеза, при която съдебното производство подлежи на прекратяване, а
делото се връща на прокурора (чл.377 от НПК), когато не са налице основанията
за приложение на чл.78а от НК или когато е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия по чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото по реда на тази диференцирана
процедура, съдия-докладчикът е длъжен да провери дали делото му е подсъдно,
дали са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство и дали е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия.
Постановлението на прокурора
очертава фактическите рамки на обвинението, респективно предмета на доказване
по делото, за това в своята мотивна част то следва да съдържа ясно, конкретно,
точно и пълно описание на всички обстоятелства, свързани с времето, мястото и
начина на извършване на престъплението, както и автора му. Прецизно предявените
обстоятелства определят, от една страна предмета на доказване, а от друга -
дават възможност за адекватна защита на обвиняемия по изложените от прокурора
факти. Правото на
защита винаги е нарушено, ако е налице неяснота или противоречие в
обстоятелствената част, касаещи описание на съществените обективни признаци на
деянието, противоречие в самата диспозитивна част, както и когато е налице противоречие
между обстоятелствената част и диспозитивната, тъй като постановлението е
единство между тези си части и само в своето единство може да постави началото
на съдебното производство.
В конкретния случай на
обв. Ц.А.К. с EГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 06.08.2020г. в гр.Карлово обл.
Пловдивска, при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер РВ
0258 СК, нарушил правилата за движение: чл.16 ал.1 от ЗДвП: “ На пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне;
2. когато платното за движение има три пътни ленти - да
навлиза и да се движи в крайната лява лента; навлизането и движението в
средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне;
3. когато платното за движение има четири и повече пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.“
чл.21
ал.1 от ЗДвП: “При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: при категория “В” в населено място - 50км/ч“,
и по непредпазливост причинил на В.Ч.А.ЕГН ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната кост /улната/ на дясната предмишница, което довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок по-голям от един месец - престъплението по чл.343, ал.1, буква “Б” пр.ІІ-ро, във вр. чл.342, ал.1 от НК.
Характерна особеност на престъпленията по чл.342 и чл.343 от НК е, че правните норми, описващи престъпните състави, са бланкетни. Правилата
и изискванията за движение са дадени в съответните транспортни закони,
правилници и наредби. Това задължава органите на прокуратурата и съда да
установят кои конкретни правила и кои нормативни актове са нарушени, като
нарушенията на правилата за движение по пътищата сами по себе си не са
достатъчни за възникване на наказателната отговорност по чл.342 и чл.343 от НК.
Необходимо е да съществува причинна връзка между тяхното нарушаване и
настъпването на предвидените в закона последици.
Повдигнатото на обв. К. обвинение е за това, че при
управление на МПС е нарушил чл.16 ал.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП, в резултат
на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пострадалия В.Ч.А..
Липсват обаче съображения защо се приема, че обвиняемия е нарушил
регламентираните в посочените норми от ЗДвП правила за движение по пътищата,
както и относно причинната връзка между тяхното нарушаване и причинената на
пострадалия средна телесна повреда, каквато както беше посочено по-горе следва
да е налице, за да може да бъде ангажирана отговорността на лицето за
престъпление по чл.342 и чл.343 от НК. Така например прието е, че една от
посочените бланкетни норми, в резултат на нарушаването на която е причинен
престъпният резултат е тази на чл.16 ал.1 от ЗДвП, като не е посочено и
конкретизирано коя от хипотезите на тази норма конкретно са били нарушени, тъй
като е невъзможно едновременно да са налице и трите, като това обстоятелство не
може да бъде изведено и от постановлението на прокурора понеже не е описано и
посочено автомобилите в път от коя категория съгласно чл.16
ал.1 от ЗДвП са се движили. Освен това в обстоятелствената част на
постановлението е описано и посочено, че обвиняемият Ц.А.К., излизайки с
управлявания от него автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен номер РВ 0258
СК от бензиностанция „Шел“ в гр.
Карлово, навлязъл в непосредствено намиращото се до нея кръгово движение,
извършил десен завой и навлязъл в прав пътен участък на улица „УЛ.Т.Р.движейки
се в източното й платно. При извършването на десния завой управляваният от обв.
К. автомобил се движил със скорост около 73 км/час, която била по-висока от
скоростта на критично плъзгане в този завой, а именно – 66,38 км/ч. Вследствие
на това лекият автомобил „БМВ 320Д“ с
регистрационен номер РВ 0258 СК загубил напречната си устойчивост, при което
първоначално гумите му се плъзгали по западния бордюр на източното платно за
движение на ул. УЛ.Т.Р.а след това моторното превозно средство преминало през
разделителната тревна ивица и ограда навлизайки в западното платно за движение
по улицата, където в този момент се движил управлявания от св. Ангелов товарен
автомобил. В резултат на това настъпил удар между двете моторни превозни
средства, който бил локализиран в предната лява част на товарен автомобил марка
„Форд“, модел „Транзит“ с рег. № РВ 0822 ХР и предната част на лекия автомобил марка „БМВ 320Д“ с регистрационен
номер РВ 0258 СК, вследствие на който удар на свидетелят В.Ч.А.ЕГН ********** ***
била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лакътната
кост /улната/ на дясната предмишница, което довело до трайно затрудняване на
движението на десния горен крайник за срок по-голям от един месец. Така
описаната фактическа обстановка не може да бъде съотнесена към разпоредбата на
чл.
16, ал. 1 от ЗДвП, забраняващо на водачите, движещи се по двупосочен път да
навлизат и да се движат в насрещната лента освен при изпреварване или
заобикаляне, тъй като отклонението на автомобила управляван от обвиняемия Ц.А.К.
към насрещната лента е било предизвикано от нарушената напречна устойчивост на
превозното средство /според прокурора/, което е било последица от неправилно
избраната скорост за преминаване през десния завой, а не резултат от независимо
спрямо тези обстоятелства и осъзнато от водача решение да предприеме съзнателно
действие да изпреварва или да заобикаля друг автомобил.
Относно обвинението за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП –
В прокурорския акт изложената фактическа обстановка, досежно обстоятелствата за
начина по който е възникнал пътният инцидент, нарушените правила за движение от
обвиняемия и тяхната причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат, страда от сериозен дефицит. В обстоятелствената част на постановлението
не се съдържат фактически съображения от обвинителя, с кои свои действия като
водач на пътно превозно средство обвиняемия е допуснал инкриминираното
нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Не е
направен обоснован извод и защо се възприема от обвинителя, че цитираните от
закона нарушения на правилата за движение по пътищата са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия пътен инцидент и последвалия го
съставомерен резултат. Механичното изброяване на текстовете от ЗДвП, както и
заключението на назначената автотехническа експертиза не удовлетворяват
изискването за пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата,
които са от значение за съставомерността на деянието и участието на обвиняемия
в него.
Пълното и точно посочване на всички обстоятелства, касаещи
съставомерността на деянието, за което е повдигнато обвинение на К. е
задължителен елемент на постановлението по чл.78а от НК, което му дава
възможност ясно да разбере в какво е обвинен и правилно да организира защитата
си. Липсата на релевантни за обвинението факти или некоректното им посочване в
обстоятелствената част на прокурорския акт във всички случаи нарушава това му
право и попада в категорията на съществените процесуални нарушения. Нещо повече,
задължението за отразяване на всички факти, значими за съставомерността на
процесното деяние произтича и от факта, че внесеното постановление по чл.78а от НК определя фактическите рамки, в които протича съдебното производство.
Самото възпроизвеждане в постановлението на заключенията на
назначените по делото експертизи не може да се приеме като обвинителна теза,
тъй като съобразно разпоредбите на чл.154 от НПК те нямат задължителен характер
и могат да бъдат кредитирани или не от съда или прокуратурата /в конкретния
случай държавното обвинение дори не е посочило дали споделя експертните
становища/. Експертното заключение в наказателното производство е само способ
за доказване, който се използва за изясняване на определени обстоятелства по
делото, когато са необходими специални знания от определена област. В този
смисъл, възпроизведените подробно в постановлението заключения на назначените
по делото експертизи не е част от необходимото посочване на обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП и е осъществено инкриминираното поведение.
Противоречието между установените факти и приетата
фактология в диспозитива на обвинението, доколкото е налично към момента на
внасяне на постановлението в съда, а то очертава границите на доказване в
процеса, се явява основание за връщане на делото на РП Карлово, предвид това,
че засяга пряко правото на обвиняемото лице да разбере въз основа на кои именно
факти е счетено да е извършил конкретно описаното деяние. Установената неяснота
не може да бъде изправена от съда, доколкото той се произнася в рамките на
фактическите положения, изложени в постановлението, съставляващо от своя страна
единство от мотиви и диспозитив и не може да се привнасят с акта на съда
допълнителни обстоятелства, в случая такива, свързани с последиците на
престъплението.
Тук е мястото да се отбележи, че основно задължение на
съдията в разпоредителните му действия е при констатиране на отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното производство
и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци. Ако
съдията-докладчик не констатира така посочените нарушения, то същото би било
констатирано при последващия съдебен контрол от въззивната инстанция и делото
би било върнато на прокурора за отстраняването му. Отделно, това ще доведе и до
загуба на достатъчно дълго процесуално време и от там до надскачане на т.нар.
„разумен срок”, за който се съдържат императиви, както в НПК, така и в ЕКПЧОС.
В този смисъл са решение по ВНАХД № 901/2019г.,
определение по ВЧНД №786/2017 г., определение по ВЧНД №168/2020
г. и трите по описа на ПОС.
С оглед на всичко изложено, производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено и същото да бъде върнато на прокурора за
отстраняване на посочените процесуални нарушения.
По изложените мотиви и на основание чл.377,
ал.1 от НПК, във вр. с чл.249, ал.4, т.1 от НПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НАХД №771/2020 год. по описа на РС Карлово.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура
– Карлово за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения съобразно
мотивната част на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване
или протест с частна жалба или протест в 7-мо дневен срок, считано от датата на
съобщаването му по реда на Глава XXII-ра от НПК пред Окръжен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Б.