Определение по дело №912/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството по реда на чл.166 ал.4 от АПК, образувано по особеното искане на С. В. Ц. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на принудителна административна мярка по чл.171 т.2А буква „б“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 12.08.2024г, наложена с отнемане на СРМПС и на два броя регистрационни табела при съставяне на АУАН №1360376 от 12.08.2024г, на основание чл.172 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Принудителната мярка е приложена със Заповед №24-1228-000765/12.08.2024г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора, връчена на 09.10.2024г и обжалвана на 22.10.2024г от нейния адресат, поради което искането за спиране на допуснато по закон принудително изпълнение е допустимо – налице е висящо съдебно производство, образувано по допустимо, макар и нередовно обжалване на административния акт.

Жалбоподателят твърди, че основание за спиране на предварителното изпълнение е оборване на законовата презумпция за съществуване на условията по чл.60 ал.1 от АПК, което е достатъчно, според него за уважаване на направеното искане. Сочи, че по тази причина административният орган дължи в мотивите към заповедта да обоснове някое от основанията по чл.60 ал.1 от АПК, за да бъде законосъобразно предварителното изпълнение. Освен това не е изяснено дали мярката се прилага след като е установен резултата от дадената кръвна проба за изследване наличието на алкохол в кръвта на водача и неговото количество. На жалбоподателя му се налага всеки ден да управлява лекия си автомобил и прекратяването на регистрацията би му нанесла значителна и трудно поправима вреда, защото засяга конкретни права и свободи на конкретно лице. Отнемане му се правото да изпълнява задълженията си по упражняваната от него трудова дейност. Предварителното изпълнение затруднява изпълнението на трудовите му функции, от което произтичат имуществени вреди не само за него, но и за семейството му. Създават се сериозни неудобства относно свободното му движение и това на семейството му.

Искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение е неоснователно.

На първо място допуснатото по закон предварително изпълнение не почива на оборима презумпция и това се доказва по аргумент от чл.166 ал.2 изречение второ вр. с чл.166 ал.4 от АПК – допуснато по закон предварително изпълнение или по силата на влязло в сила разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК се спира, само ако след този начален момент на изпълнението са настъпили нови обстоятелства, които имат способността реално и непосредствено да причинят вреда – значителна или трудно поправима. Административният орган няма компетентност да допуска предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителната мярка, съответно не може и да разпореди спиране на предварителното изпълнение, чието начало по силата на закона съвпада с момента на съставяне на АУАН и се извършва с отнемане на регистрационните табели и талона за регистрация на автомобила. Необходимостта от прилагане на принудителна административна мярка е посочена в чл.22 от ЗАНН – да се преустанови извършването на нарушението и да отнеме средството, за да се предотврати риска за живота и здравето на хората, включително и този на водача, ведно с неговото семейство. Ето защо презумпцията за тази необходимост не е оборима – изключено е оборването й от самото естество на мярката, преследваща само и единствено целите на чл.22 от ЗАНН. При образуване на административно наказателно производство, със съставяне на АУАН, когато е предвидено в съответния закон принудителните мерки се прилагат веднага, и на място.

Придвижването с автомобил не е право, то е възможност и твърдението ,че се ограничава правото на движение не следва да се обсъжда по тази причина. На следващо място няма доказателства за трудов договор, който да изисква използване само и единствено на личния автомобил на водача. Изключителни обстоятелства, настъпили след прилагане на мярката, които да обуславят риск от трудно поправима вреда или значителна, ако жалбоподателят не получи веднага регистрация на автомобила си не са посочени в жалбата.

По последния довод за липса на основания за мярката, защото са оспорени резултатите от техническото средство: Предварителното изпълнение не изисква законосъобразност на мярката, която се налага по силата на закона – чл.172 ал.2 от ЗДвП със съставяне на АУАН тоест при образувано административно наказателно производство, което обуславя обвързаната компетентност за издаване на заповед за нейното прилагане, а това законодателно решение е обосновано от предназначението й, посочено в чл.22 от ЗАНН. Принудителната мярка се налага веднага, в противен случай нейната цел да осигури риска от вреди за живота и здравето на хората, не може да се изпълни. Този риск е необорима презумпция – отново чл.22 от ЗАНН и чл.172 от ЗДвП са аргумента за това, че целта на мярката не подлежи на оборване. Тази цел се постига само, ако принудата се приложи веднага. Закъснялата е лишена от своето предназначение и на това основание би била незаконосъобразна. Възражението, че не е установен главен елемент от състава на мярката, защото са оспорени резултатите от използваното техническо средство, следва да се обсъди по съществото на спора – при преценка законосъобразността на мярката с оглед правилното приложение на материалния закон.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 166 ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед №24-1228-000765/12.08.2024г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора с наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2А, буква „б“ от ЗДвП.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.