№ 12960
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110156792 по описа за 2023 година
Ищецът *** твърди, че между *** и ответницата Л. Н. М., на 6.7.2017г.е сключен
договор за потребителски кредит, чрез използване на средства от разстояние, като се твърди,
че при кандидатстването, ответницата е избрала обезпечение – чрез поръчителство. При
условията на евентуално неприемане, че договорът е сключен по сочения начин, се твърди,
че с предаване на сумата, договор за заем е бил сключен.
Твърди се, че ответницата е получила сумата 1000лева, при задължение да я върне на
13 вноски от по 96,67 лева до 20.82018г., при лихвен процент 41,24 лева и ГПР 50 %. Твърди
се, че на 6.7.2017г. ответницата сключила с „Ай Тръст“ договор за поръчителство, като на
същата дата договор за поръчителство бил сключен и между поръчителя и кредитора. На
2.3.2021г. *** прехвърлил вземанията си към длъжника на ищеца, за което длъжникът бил
уведомен. Твърди се, че неплатени останали сумата 937,68 лева главница, сумата 222,36 лева
договорна лихва от 6.7.2017г. до 20.8.2017г., 431,36 лева лихва за забава, като интересът си
от установителен иск за вземанията, ищецът извлича от връчена на основание чл.47,ал.5
ГПК заповед по чл.410 ГПК.
Ответникът, в срока за отговор, чрез назначения от съда особен представител,
оспорва иска, като счита, че същият е недопустим, защото заповедта е издадена против
различно лице.
По същество, се оспорва активната легитизация – твърди се, че в исковата молба са
пропуснати твърдения, посочени в заявлението – в заявлението е посочено, че на 18.2.2021г.
кредиторът е поканил поръчителя да плати, че плащане е извърнето, като към 23.2.2021г.
платилият поръчител не е имал качеството поръчител, платил е без основание, защото по
1
делото липсват и твърдения, и доказателства, че кредиторът е предявил вземането си по
договора против длъжника в 6- месечен срок по чл.147 ЗЗД, поради което се сочи, че
поръчителството е било прекратено. Приема се, че дори да е налице съществуващо
задължение по договора за кредит, кредиторът е изгубил правата си срещу поръчителя след
изтичане на този срок, който тече от падежа 20.8.2018г. В тази връзка, договорътза цесия е
недействителен както за кредитора, така и за поръчителя. Сочи се, че към 2.3.2021г. нито
кредиторът, нито поръчителя са имали вземане спрямо ответника.
Оспорва се валидното прехвърляне на вземане, с довод, че в договора за цесия не се
съдържа конкретизирано вземане срещу ответника, като приложение не е представено.
Оспорва се твърдението уведомлението да е достигнало до ответницата, като се сочи, че
уведомяването чрез особен представител /предвид ограничената му представителна власт/
не е възможно.
Прави се възражение за липса на пасивна легитимация, с довод, че се твърди сключен
договор с ответница М., а от справки е видно, че ответницата е с фамилия ***.
Относно начина на сключване на договора, се сочи, че липсват доказателства
ответницата да е автор на изявления по ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, липсват данни за изявление на
ответницата за предоставяне на кредит, съгласие за сключването му. Оспорват се книжата, с
довод, че нямат характер на документи. Сочи се, че договорът за кредит и СЕФ са
подписани само от представител на кредитора. Не са представени доказателства, че
ответницата е усвоила сума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, при възражение на
ответната страна в о.с.з., СРС допусна поправка на техническа грешка в исковата молба –
искът се счита предявен против Л. Н. ***, ЕГН **********, предвид извършената от съда
служебна справка, от която е видно, че по този единен граждански номер, е налице вписване
в Регистрите на лице с три имена : Л. Н. ***, като лицето е променило фамилното си име,
което до 22.10.2018г.е било «М.»- името, посочено в договора за кредит, и в заявлението, от
страна на ищеца.
Претенцията на ищцовото дружество се основава на следните твърдения: че
длъжникът и ***, сключили Договор за кредит № 903070/06.07.2017 г. по силата на който на
длъжника били предоставени в заем сумата 937,68 лева, при задължението да я върне на 13
вноски, до 20.8.2018г. Твърди се, че договорът бил обезпечен с договор за поръчителство от
6.7.2017г., сключен между длъжника и ***. Твърди се, че поради неплащане, кредиторът
потърсил плащане на вземането от поръчителя, който на 23.2.2021г. заплатил на кредитора
горните вземания, след което, на 2.3.2021г. прехвърлил на заявителя вземането си спрямо
длъжника. Тези твърдения, ищецът е навел в заявлението по чл.410 ГПК, като заповедта за
изпълнение е издадена при тях.
2
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, без възражения на ищеца, на
ищеца е указано, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за кредит,
чрез използване на средства от разстояние, сключен договор за поръчителство, твърдението
си, че на ответницата е предоставена сумата – главница, твърдението си, че вземането на
кредитора е било прехвърлено с договор за цесия, и твърдението, че длъжникът е уведомен
за прехвърлянето, като за твърденията си ищецът не сочи доказателства. Определението е
връчено редовно на ищеца, като процесуални действия или искане за събиране на
доказателства не са предприети. Ето защо, следва изводът, че представеният договор за
цесия не е достатъчен да докаже твърдението на ищеца, че именно вземането против
ответницата му е било прехвърлено от страна на поръчителя. Видно от представения по
делото договор за цесия, същият е с приложения, непредставени по делото. В приложение 1
би следвало да се съдържа списък на прехвърлените на ищеца вземания. Отново следва да се
посочи, че въпреки указанията от СРС, ищецът не е предприел никакви процесуални
действия. Недоказано е и твърдението, че сумата е предадена в собственост на
заемополучателя. Недоказано е твърдението, че поръчителят е заплатил вместо длъжника
заемната сума.
Ето защо, не следва да се навлиза в съществото на оспорванията, направени от страна
на ответника, доколкото ищецът не доказва основанието си да претендира сумата, и искът
следва да се отхвърли само по посочените съображения.
При този изход на спора, право на разноски има само ответната страна, но разноски
не й се следват, защото е представлявана от особен представител и няма доказателства за
сторени разноски.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения против Л. Н. *** с ЕГН: ********** и адрес: *** чрез
особен представител адвокат А. К., САК, иск за установяване на вземане по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, на *** с ЕИК: *** и адрес: ***, за: сумите 937,68 лева,
представляваща главница по договор за кредит, сключен с ***, ведно със законна лихва за
период от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 222,36 лева, представляваща
договорна лихва за период от 06.07.2017 г. до 20.08.2018 г., сумата 431,36 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 06.07.2017 г. до 18.05.2023 г., за които суми
по гр.д.№27890/2023г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3