№ 9613
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110114369
по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 885,84 лв., представляваща главница по
договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2021 г. до окончателното плащане, както и 200,00 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2018 г. до 17.11.2021 г. /с изключение
на периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г./, за които суми по ч. гр. дело № 65877/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г.
Ищецът „.... твърди, че между „.... и ответника Л. А. Б. е сключен банков кредит от
15.11.2016 г. под формата на кредитна линия с кредитен лимит от 1 000 лв. Посочва, че
кредитът е бил предоставен на ответника и усвоен от него срещу задължението да върне
получената сума, ведно с възнаградителна лихва, като за първите три месеца годишният
лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 6,9 %, а за останалия срок на договора е променлив и се
формира от референтен лихвен процент, публикуван на сайта на БНБ и фиксирана надбавка
в размер на 14,6 %. Сочи, че кредитополучателят е следвало да погасява ежемесечно не по-
малко от 1,5 % от общата сума на тегленията, плащанията, годишната такса за обслужване
на картата плюс цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за
предходния месец, но не по-малко от 30,00 лв., като това е следвало да става в 14-дневен
срок от датата на издаване на извлечението. Заявява, че договорът е сключен за срок от 2
години, като същият подлежи на автоматично подновяване в случай, че картодържателят не
е заявил, че не желае такова. Твърди, че след усвояване на кредитния лимит, от страна на
кредитополучателя не са извършвани плащания по кредита, като същият е останал задължен
за сумата от общо 1 085,84 лв. Допълва, че с анекс от 05.12.2019 г. към договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 31.01.2018 г. и Приложение № 1 към него „.... е прехвърлил в
негова полза вземанията си към ответника по договора за кредитна линия от 15.11.2016 г., за
което длъжникът е бил уведомен на 27.10.2020 г., поради което счита, че цесията е породила
действие по отношение на него, с което обосновава легитимацията си да претендира
процесните суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. А. Б. е подал отговор на исковата молба, с
1
който оспорва исковете при твърдението, че не е доказана активната легитимация на ищеца
„.... да претендира процесните суми, тъй като същите не са предмет на договора за цесия и
анекса към него, на които той се позовава. В тази връзка посочва, че по делото не е
представено твърдяното Приложение № 1 към тях, от което да се установи дали
действително процесните вземания са били прехвърлени от цедента на цесионера. Оспорва
усвояването на сумата по процесния договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., както и
същият да не е бил погасен, тъй като по посочената банкова сметка е получавал и пенсията
си, която е служила за цялостно покриване на месечните му задължения по кредита.
Оспорва надлежно да е уведомен за извършената цесия. Навежда довод за изтекла
погасителна давност. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва, предвиждаща променлив
лихвен процент, формиран от РЛП и фиксирана надбавка от 14,6 %, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като съществено превишава цената на договора, поради
което същата следва да се замени с дължимата законна лихва. Оспорва и акцесорната
претенция за лихва за забава. Допълва, че след изтичане на първоначално уговорените 2
години срокът на договора не е бил подновен и сметката е била закрита, поради което няма
непогасени задължения към ищеца. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 07.06.2022 г. съдът е отделил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството относно сключването на процесния договор за
кредитна линия от 15.11.2016 г. между „.... и ответника Л. А. Б..
По силата на договора банката предоставя на кредитополучателя банков кредит под
формата на кредитна линия с първоначален кредитен лимит в размер на 1 000 лв., която се
използва за покриване на потребителски нужди чрез издадена банкова карта, която може да
бъде използвана в България на АТМ и ПОС устройства на банката за теглене на пари в брой
или на каса в клон на банката, като уговореният от страните годишен процент на разходите
/ГПР/ възлиза на 20,56. Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят няма право да
превишава текущия кредитен лимит, като в случай на превишаването му се заплащат такси
съгласно Тарифата за такси и комисионни на „.... за физически лица. В чл. 7 от договора се
предвижда, че задължението към банката се погасява в срок от 14 дни след датата на
издаване на всяко месечно извлечение, като в случай на пропускането му банката начислява
и наказателен лихвен процент за просрочие. Съгласно чл. 8 кредитополучателят се
задължава да погасява ежемесечно не по-малко от 1,5 % от общата сума на тегленията,
годишната такса за поддържане на платежен инструмент – карта и удържаната сума за
премия по застраховка „Живот“, ако клиентът се е застраховал при условията на договора,
както и цялата сума на начислените лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния
месец, като сумата на частичната погасителна вноска не може да бъде по-малка от 30,00 лв.
Според клаузата на чл. 10 дължимите лихви, неустойки, такси, комисионни и
застрахователни премии в случай, че кредитополучателят желае застраховка „Живот“ се
удържат служебно от неусвоения кредитен лимит, като с общата им сума същият се
намалява, за което той се съгласява с подписване на договора. Съгласно чл. 13 ответникът е
приел, че ползваният кредит от разрешения кредитен лимит се олихвява с фиксиран лихвен
процент през първите 3 месеца от сключване на договора за кредит, а именно: 6,9 %, както и
променлив лихвен процент през останалия период на действие на договора, а съгласно чл.
14 олихвяването се извършва ежемесечно на датата на издаване на извлечението – 5-то
число на съответния месец. В чл. 16 от договора е предвидена възможност за банката да
направи предсрочно изискуем целия усвоен кредитен лимит при неизпълнение на което и да
е задължение по него, без да е необходимо уведомяването на кредитополучателя за това,
както и по всяко време да прехвърли /цедира/ вземането си на трети лица. Съгласно чл. 20
2
от договора валидността на картата е две години и изтича в края на отпечатания върху нея
срок, като срокът на договора е обвързан със срока на валидност на картата, който се
подновява автоматично, след всеки изтекъл срок на валидност на карта, още с две години,
освен при уведомление от картодържателя, че съгласно Общите условия на „.... за платежни
услуги на физически лица, с което последният заявява, че не желае картата да бъде
подновена. Изрично в чл. 37 е предвидено, че неразделна част от договора са Общите
условия и Тарифа за таксите и комисионните на „...., като със сключването му клиентът
потвърждава, че същите са му предадени и ги приема.
От договор за прехвърляне на вземания от 25.06.2019 г. се установява, че „...., в
качеството си на „цедент“, прехвърля в полза на „...., в качеството му на „цесионер“,
вземанията от своите длъжници, произхождащи от договори за кредити, сключени от
цедента с физически лица, описани в Приложение № 1 А, сред които под № 2804 и № 2805
са посочени съответно договор за кредит № 62782320011662281/16.11.2016 г. и договор за
кредит № LD**********/14.11.2016 г. с кредитополучател ответника Л. А. Б..
С потвърждение за сключена цесия продавачът „.... е потвърдил прехвърлянето в полза
на „.... на вземанията, цедирани с договор за продажба на вземания от 25.06.2019 г.,
индивидуализирани в Приложение № 1 А, представляващо неразделна част от него.
От представеното пълномощно се установява, че на основание чл. 99 ЗЗД „...., чрез
изпълнителния си директор, е упълномощил „.... да уведоми от негово име всички длъжници
по всички вземания на дружеството, които са прехвърлени по силата на договор за
продажба на вземания от 25.06.2019 г., индивидуализирани в Приложение № 1 А,
представляващо неразделна част от него.
От уведомление за извършено прехвърляне на вземания става ясно, че цесионерът е
изпратил такова от името на цедента до ответника Л. А. Б., като същото има за цел да го
уведоми, че задълженията по процесния договор за кредитна линия от 15.11.2016 г. са
прехвърлени в полза на „...., а видно от отбелязването в приетото по делото известие за
доставяне до адрес: гр. София, ж. к. „Люлин-2“, бл. 340, ет. 8, ап. 37, пратката е получена от
адресата на 27.10.2019 г. чрез майка му.
От изслушаното и прието по делото без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че на 24.11.2016 г.
кредитополучателят е изтеглил в брой сумата от общо 960,00 лв. /на 2 пъти по 400,00 лв. и
един път 160,00 лв./, като на 16.11.2016 г. му е начислена такса „кредитна оценка“ в размер
на 20,00 лв., а на 23.11.2016 г. такси за теглене в размер на 15,58 лв. Експертът изяснява, че
към 05.01.2017 г. – датата на първото месечно извлечение усвоеният кредитен лимит е в
размер на 997,94 лв., а след приспадане на извършените от страна на ответника плащания в
общ размер на 189,49 лв. непогасени са останали сумите, както следва: 875,89 лв. –
главница, 149,30 лв. – възнаградителна лихва, 32,21 лв. – наказателна лихва и 44,38 лв. –
такси. Допълва, че в периода от датата на цесията – 25.06.2019 г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 18.11.2021 г., както и след това, от страна на ответника Б. не
са извършвани плащания по процесния договор за кредитна линия от 15.11.2016 г.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: възникването на облигационно правоотношение по силата на
процесния договор за кредитна линия от 15.11.2016 г.; че е изпълнил задълженията си по
договора, при което за ответника е възникнало задължение за връщане на усвоения кредитен
лимит; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата; прехвърляне на
вземанията към длъжника в негова полза и уведомяване на ответника за извършената цесия;
3
поставяне на ответника в забава; размера на претендираните суми.
В случая, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между „.... и Л. А. Б., чийто правопораждащ
юридически факт е процесният договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., доколкото
същият е представен в заверен препис по делото, заедно с общите условия към него, които с
оглед клаузата на чл. 37 от договора кредитополучателят е потвърдил, че са му предадени и
ги приема. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както
от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на
кредитополучателя на сумата, предмет на договора. В случая, както фактът на възникване на
облигационното правоотношение между страните по процесния договор за кредитна линия
от 15.11.2016 г., така и усвояването на сумата по него, се потвърждава и от данните по
съдебносчетоводната експертиза, че на 24.11.2016 г. Л. А. Б. е изтеглил в брой сумата от
общо 960,00 лв., а впоследствие е осъществил и извънсъдебно плащане на част от нея в общ
размер на 189,49 лв., което по естеството си представлява извънсъдебно признание за
сключване на договора и получаване на сумата по него, доколкото той не би сторил това в
случай, че е считал, че не е налице валидно сключен договор за кредитна линия от
15.11.2016 г., от който да се счита за обвързан. Ето защо, за последния е възникнало и
насрещното задължение за връщане на отпуснатия му кредитен лимит в срок от 14 дни след
датата на издаване на съответното месечно извлечение.
На следващо място, за да обоснове активната си легитимация в процеса, ищецът „....
излага твърдения, че има качеството на цесионер, възникнало в резултат на прехвърляне на
вземането от кредитодателя „...., позовавайки се на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 31.01.2018 г. и анекс от 05.12.2019 г. към него.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира,
че от негова страна не е установено при условията на пълно и главно доказване, че
надлежно са му прехвърлени процесните вземания. Това е така, тъй като от една страна
същият изобщо не е представил по делото твърдяните договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 31.01.2018 г. и анекс от 05.12.2019 г. към него, на които се позовава видно от
обстоятелствената част на исковата му молба. От друга страна, извод относно
прехвърлянето на същите в полза на „.... не може да се направи и с оглед данните, които се
извличат от представените и налични договор за прехвърляне на парични вземания от
25.06.2019 г., извадка от Приложение № 1 А към него, както и потвърждение за сключена
цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 81-126 от делото/, доколкото същите не са годни да установят,
че именно вземанията по договор за кредитна линия от 15.11.2016 г. са били предмет на
осъществената цесия между страните. Действително в представеното Приложение № 1 А е
посочено името на ответника Л. А. Б., но в същото време под № 2804 и № 2805 от него са
посочени договори за кредит, сключени съответно на 16.11.2016 г. и на 14.11.2016 г., а не
процесният договор за кредитна линия, който е сключен на 15.11.2016 г. Нещо повече,
номерацията на всеки от двата договора за кредит, а именно: № 62782320011662281 и №
LD**********, както и отразените като отпуснати, респ. като дължими по всеки един от тях
суми, също показва, че те не са идентични с процесния договор за кредитна линия, от който
произтичат заявените с исковата молба суми. Ето защо, независимо от надлежното
съобщаване на ответника за цесията, извършена с представения по делото договор за
прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г., то не може да се направи извод, че
същият е имал за предмет именно вземанията по процесния договор за кредитна линия от
15.11.2016 г. В случая, този извод на съда не се разколебава и от предприетото от
кредитополучателя извънсъдебно поведение, изразяващо се в извършени от него плащания
на суми по кредита, тъй като според констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната
експертиза той е сторил това само в полза на цедента „...., но не и в полза на цесионера „....,
поради което не може да се приеме, че след датата на цесията – 25.06.2019 г. същият е
потвърдил, че именно ищецът е новият му кредитор. В случая, от страна на ответника е
4
заявено изрично оспорване в тази насока, като при липсата на представени от него относими
доказателства, установяващи надлежното им цедиране от кредитора „.... в полза на „...., то
следва да се приеме, че посоченото дружество не е доказало активната си легитимация да
претендира вземанията, произтичащи от процесния договор за кредитна линия от 15.11.2016
г.
В допълнение следва да се отбележи, че дори и исковите суми да бяха част от предмета
на представения договор за прехвърляне на парични вземания от 25.06.2019 г. чрез
включването им в съдържанието на Приложение № 1 А към него, то само въз основа на
съдържанието на това приложение е обективно невъзможно да се извърши обоснована
преценка относно съдържанието на целия документ. Така представен документът –
единствено страници № 41, 59 и 90 от него, съдът намира, че същият няма необходимата
доказателствена стойност да установи идентичността на претендираните вземания,
доколкото очевидно не съвпада с претенцията на ищеца, като в случая приложение намира и
правилото на чл. 178, ал. 2, изр. 1 ГПК, според което съдът оценява доказателствената сила
на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други
външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Касае се за частен
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила.
Доказателствената сила както на официалните, така и на частните документи, се отнася до
факта на писменото изявление и неговото авторство – арг. чл. 180 ГПК. За разлика от
официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ не се ползва с
материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, които
имат сила на извънсъдебно признание на неизгодни за страната обстоятелства. Това обаче не
означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност.
Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по
вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото /така Решение № 136 от
14.05.2015 г. по гр. дело № 6554/2014 г., IV г. о., ВКС. В случай, че по делото не се сочат,
респ. не са събрани други доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е
достатъчно, за да се направи извод, че твърдяният факт не се е осъществил в обективната
действителност. Нещо повече, представянето само на извадка от документ, каквато в случая
представлява представеното от ищеца Приложение № 1 А към договор за прехвърляне на
парични вземания от 25.06.2019 г., на който страната основава вземането си, е допълнителна
индиция за приложението на чл. 178, ал. 2 ГПК, което е индикация за евентуално скриване
на неизгодни за нея факти, доколкото ищецът представя само фрагменти от писмено
доказателство, което не е възможно да бъде преценено от съда в цялост, включително и с
оглед останалите събрани по делото такива. При наличието на заличени данни и липсващи
страници от документа се налага извод, че се касае за отделни фрагменти от него, които са
избрани от ищеца, а това от своя страна се явява пречка за извършване на обоснована
преценка относно реалното прехвърляне на вземанията, произтичащи от процесния договор
за кредитна линия от 15.11.2016 г., в полза на ищеца „..... Тук следва да се отбележи, че
действително за съда съществува задължение да укаже на страната, че не сочи доказателства
за установяване на обстоятелства, които са в нейна доказателствена тежест – арг. чл. 146, ал.
2 ГПК, което е сторено с доклада по делото, но не и да указва какви доказателствени
средства да ангажира и какво да бъде минимално необходимото съдържание на представен
препис – извлечение от документ, на който се позовава, респ. да извършва предварителна
преценка дали представените такива са относими или не. В случая, дори и представеното и
обсъдено по-горе фрагментарно, не приложено в цялост и с направени в него изтривания
Приложение № 1 А да включваше в себе си именно вземанията, произтичащи от процесния
договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., то единствено въз основа на не би могло да се
направи обоснован извод, че „.... е прехвърлил в полза на ищеца претендираните вземания,
произтичащи от него. Ето защо и при съобразяване на обстоятелството, че по делото не са
събрани други доказателства в тази насока, а дължимостта на процесните вземания е
5
оспорена от ответната страна, то сам по себе си посоченият документ не е годен да установи
предмета на договора за цесия, който е представил ищецът, още повече, че с исковата си
молба той се е позовал на друг документ, удостоверяващ прехвърлянето им в негова полза.
Този извод на съда не се разколебава от факта, че предишният кредитор е потвърдил
писмено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД станалото прехвърляне. Това е така, тъй като решаващ
за горните изводи не е въпросът дали само по себе си извършеното прехвърляне е било
действително, а дали същото е имало за предмет вземанията срещу Л. А. Б., които са
предмет на настоящата искова претенция. Изложеното обосновава извод, че ищецът „.... не е
активно материалноправно легитимиран да претендира процесните вземания срещу
ответника, което е достатъчно основание за недължимост на претендираните суми.
Ето защо, предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени
само на това основание, без изобщо да бъдат обсъждани останалите изложени от ответника
доводи за недължимост на исковите суми.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на
спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят единствено претендираните от него разноски в
исковото производство в размер на 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 26.05.2022 г. /л. 45 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което има характер на разписка. С оглед изхода на спора, сторените от ищеца
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...“
срещу Л. А. Б., ЕГН **********, с адрес; ...., установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 885,84 лв.,
представляваща главница по договор за кредитна линия от 15.11.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.11.2021 г. до окончателното
плащане, както и 200,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2018 г. до
17.11.2021 г. /с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г./, за които суми по ч.
гр. дело № 65877/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...“ да заплати на Л. А. Б.,
ЕГН **********, с адрес; ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6