№ 3505
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:М.И.А
при участието на секретаря С.К.К
като разгледа докладваното от М.И.А Гражданско дело № 20211110131866
по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Софийска вода АД против М. СЛ. Ц., с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че между страните е възникнало правоотношение, по силата на
което е доставял до имот с адрес ..... В и К услуги. Твърди, че за периода от 12.02.2019
год.-26.07.2020 г. е извършена услуга доставка на питейна вода на стойност 4855,01
лева. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумата, поради което
дължи и обезщетение за забава в размер на 445,26 лева за периода от 15.03.2019 год.-
26.07.2020 год.. Моли да бъде установено, че ответникът дължи сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът-М. СЛ. Ц. е депозирала в срок отговор на исковата, в който оспорва
предявените искове, като твърди, че ищецът претендира задължения на предишния
собственик на имота и за периода от 01.12.2012 год. до 17.01.2019 год.. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претенциите. Моли предявените искове
да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
1
Със Заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
51390/2020 г. по описа на СРС, 75 състав на ответника е разпоредено да изпълни
парично задължение към ищеца в размер на 4855,01 лева, представляващи стойност на
доставена питейна вода за периода 12.02.2019 год.-26.07.2020 год., както и законна
лихва от датата на подаване на заявлението 21.10.2020 год., сумата от 445,26 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2019 год. до 26.07.2020 год.. Срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срок.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 51390/2020 г. по описа
на СРС, 75 състав, е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото
да се установи, че между страните съществуват облигационни правоотношения, в чието
съдържание са включени задължения за заплащане на стойността на доставена питейна
вода в посочения в исковата молба размер. Ответникът не оспорва качеството си на
потребител на питейна вода за процесния период. В тежест на ищеца е било да
установи, освен това, че е доставил твърдяното количество вода при спазване на
нормативните изисквания и уговореното, както и че е отчел доставката. Ищецът не е
ангажирал доказателства, които при условията на пълно и главно доказване, да
установяват посочените обстоятелства. Приетото по делото заключение по съдебно-
техническата експертиза не обосновава обратен извод, тъй като вещото лице е
работило въз основа на предоставени от ищеца данни, които не са приобщени като
доказателства по делото. Следва да се посочи и че твърдяното количеството потребена
вода не е за сочения от ищеца процесен период, а включва и предходен такъв, като от
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в процесната сума са включени и
задължения от предходен период и с друг титуляр на партидата. Предвид изложеното
съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изричната претенция и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сторените в производството разноски в размер
на 300 лева.
2
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В, с ЕИК130175000, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, ул. „Бизнес Парк София 1” сгр. 2А против М.
СЛ. Ц., ЕГН **********, с адрес: ....., искове с правно основание чл. 422 от ГПК с
искане да бъде установено, че М. СЛ. Ц. дължи да заплати на „Софийска вода“ АД
сумата от 4855,01 лева (четири хиляди осемстотин петдесет и пет лева и една
стотинки), представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от
12.02.2019 год. до 26.07.2020 год., ведно със законна лихва за периода от 21.10.2020
год. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 445,26 лева
(четиристотин четиридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки) за периода от
15.03.2019 год. до 26.07.2020 год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
гр.д. № 51390/2020 г. по описа на СРС, 75 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.В, с ЕИК130175000 да заплати на М. СЛ. Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3