№ 7715
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110165009 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от В. ТР. ТР. против „............ с правно основание чл. 405
КЗ за сумата от 11 389 лв. лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до
окончателното й изплащане, както и сумата от 3000 лв., мораторна лихва за периода то
07.12.2018 г. до 15.11.2021 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва иска по основание и размер. Оспорва претенцията по размер, като завишена и
неотговаряща на действителния размер на щетите. Оспорва акцесорната претенция за лихва.
Претендира разноски.
От фактическа и правна страна съдът намира за установено следното :
Лек автомобил „БМВ XI“, с рег.№ СВ7791КХ, е застрахован в ........., със
застрахователна полица „Каско на МПС” № 93001710102301 (лист №9 от делото) с
валидност от 00:00 ч. на 29.11.2017 г. до 24:00 ч. на 28.11.2018 г. Видно от Протокол за ПТП
№ 1700405 (лист №12 от делото), съставен на 20.11.2018 г., процесното МПС е претърпяло
ПТП на същата дата в гр. София, в срока на валидност на застрахователния договор, от
който се установява, че на 20.11.2018 г. около 13:00 часа, при маневра за излизане от частен
терен на бл.56, водачът на лек автомобил „БМВ 318“, с рег.М СА2342МН реализира ПТП с
движещия се по ул. Акад. Стефан Младено в у лек автомобил „БМВ XI“, с рег.М
СВ7791КХ.
С приета по делото съдебно автоехническа експертиза се установява, че
консатираните вреди могат да настъпят при описания механизъм от ищеца. Стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ XI“, с рег.№ СВ7791КХ, изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 13536,41 лв., като съдът кредитира
заключението на вещото лице, тъй като същото е обосновано и съответства на останалите
1
писмени доказателства по делото.
Ответника прави възражение, че размера на претендираните верди е завишен.
Съдът приема, че възприетите и описани от вещото лице повреди по автомобила,
са настъпили в резултат от процесното ПТП и за платеното за тях обезщетение следва да се
ангажира отговорността на ответника, още повече, че с извършеното плащне, същият
признава това. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано като вещото
лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало отговор, че всички увреждания
по процесния автомобил, са в резултат от процесното ПТП.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ), като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не
се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., решение № 109 от 14.11.2011
г. по т. д. № 870/2010 г., решение № 165 от 24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС/. При
частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на
разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези
разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното
извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на
тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин
2
би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата.
Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.
Разпоредбите на закона са императивни и са предвидени в защита на потребителя
на застрахователна услуга. С общите условия застрахователя не могат да предвиждат да
определят обезщетение на вреди по цени по- ниски от пазарните. В този смисъл следва де се
прилага закона, поради което неоснователно е позованото на ответника на ОУ, тъй като
неговите разпоредби не могат да дерогират закона.
Дължимото обезщетение се определя по средни пазарни цени. В случая съдът,
доколкото автомобила към момента на ПТП процесния автомобил е бил в движение повече
от 6 години, поради което не е гаранционен, не взима предвид цените на официалните
доставчици, а само средните пазарни цени, съобразно със заключението на вещото лице,
тоест в размер на 13536,41 лв.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен
критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в
цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален
сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето
на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени само от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата
на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. В този смисъл и трайната съдебна практика - Решение № 264767 от
15.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6589/2020 г.
По изложените съображения съдът приема, че дължимото обезщетение на ищеца,
което ответника е следвало да му заплати е в размер на 13536,41 лв., определено по средни
пазарни цени. От тази сума следва да се приспадне вече заплатената сума то 4422, 63 лв.
Следователно искът е основател до размера на 9113,78 лв., като за горницата е
неоснователен.
По претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да
се има предвид следното:
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 КЗ. Според чл.
405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока
по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ застрахователят е длъжен да се
произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 10
и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи
рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106. В т.
3 от раздел 2 на Приложение 1 е посочено, че се обезщетява всяка вреда или загуба,
нанесена на сухопътни моторни превозни средства. Така съдът намира, че обезщетение за
забава в размер на законната лихва следва да се дължи от 07.12.2018 г. - 15 дни след
3
получаване на поканата за заплащане на застрахователно обезщетение от ответника –
21.11.2018г. или за целия претендиран период 07.12.2018 г. – 15.11.2021 г. и в размер от
2721.24 лева, поради което и искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се
уважи за част и да се отхъврли за горницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски за сумата общо 1278,20 лв. за платени държавна такса, възнаграждение
на адвокат, вещо лице. Като уговорено възнаграждение в размер на 1000 лв., не е
прекомерно като се съобрази миниума в наредбата и првната и фактическа сложност на
делото.
На ответника му се дължат разноски в размер на 70 лв., съразмерно с отхвърлената
част на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Въз основа на тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .................. с ЕИК ..... с да заплати на В. ТР. ТР. с ЕГН **********, на
основание чл. 405, ал.1 КЗ, сумата от 9113,78 лв., представляваща обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС,, по щета 000-1201-18/253988/20.11.2018 г., ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021 г. до окончателно
плащане на вземането, на основание чл.405 ал.1 КЗ., както и сумата от 2721.24 лв.,
мораторана лихва за период от 07.12.2018 г. – 15.11.2021 г. на основание чл. 86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 405, ал.1 КЗ за сумата над 9113,78 лв. до 11 389 лв., като и искът
по чл. 86 ЗЗД за сумата над 2721.24 лв. до 3000 лв.
ОСЪЖДА .................. с ЕИК ..... да заплати на В. ТР. ТР. с ЕГН ********** сумата от
1278,20 лв., представляваща разноски по делото на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. ТР. ТР. с ЕГН ********** да заплати на .................. с ЕИК ..... сумата от
70 лв., представляваща разноски по делото на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4