Решение по дело №623/2022 на Административен съд - Добрич

                            Р Е Ш Е Н И Е

 

                          №         / 05.01.2023 г., град Добрич

                В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                    

Административен съд - Добрич, в публично заседание на шести декември, две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Силвия Сандева

                                                                     Нели Каменска

 

при участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич, Виолета Великова и секретаря, Ирена Димитрова, разгледа докладваното от съдия Каменска касационно административно дело № 623 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.285, ал.1, изр.2 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – София, подадена чрез старши юрисконсулт С.С. срещу Решение № 288/27.07.2022 г., постановено по административно дело № 95/2022 г. по описа на Административен съд-Добрич.

В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на П.Й.Д. сумата от 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.05.2020 г. до 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Касаторът счита, че съдът е достигнал до погрешни изводи и не е съобразил действителната фактическа обстановка. В тази връзка са изложени твърдения за наличие на представени по делото доказателства, които установявали, че ответникът е предприел възможните и разумни действия да осигури оптимални условия на задържания по време на престоя му в ареста в гр.Добрич. По делото не били установени извършени умишлени действия или бездействие на длъжностни лица за целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. В решението не било обсъдено възражението, че била налице злоупотреба с права, понеже предметът на настоящото дело бил напълно идентичен с предмета по адм.д. № 204/2020 г. като бил променен единствено периода на претендираните вреди. Оспорват се изводите в оспореното решение, че ищецът е претърпял отрицателна промяна в своето емоционално и здравословно състояние, а ангажираните по делото доказателства сочели, че вреди не са претърпени.  Изложени са и съображения за неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение, който бил несправедливо завишен, предвид краткия процесен период и напълно необоснован. В писмено становище с вх. № 4294/05.12.2022 г., процесуалният представител на касатора заявява, че поддържа касационната жалба, моли решението да бъде отменено или да бъде изменено като размерът на присъденото обезщетение бъде намален с оглед краткия процесен период и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, П.Й.Д., чрез адв.М.С. - ДАК, в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Добрич дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за определяне на обезщетение за неимуществени вреди и че техният размер е определен справедливо.  Пледира оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Добрич, в касационен състав, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в  срока по чл.211 АПК, от надлежна страна, за които е налице правен интерес от оспорването на решението в неблагоприятната му за ГДИН част.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд-Добрич е било образувано по искова молба на П.Й.Д. *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –София, подадена на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, в която са изложени твърдения, че по време на престоя си в ареста в гр.Добрич ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на 8 500 лева. Съдът е постановил решение, в образуваното по реда на чл.284 от ЗИНЗС производство, като е осъдил Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - София да заплати на П.Д. сумата от 1000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания) за периода от 05.05.2020 г. до 28.07.2020 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста в град Добрич по чл.3 от ЗИНЗС, довело до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното плащане на сумата.

Административен съд – Добрич, в настоящия си касационен състав приема, че не са налице касационните основания за отмяна на постановеното решение. Неоснователни са оплакванията, че не бил доказан фактическия състав на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и че размерът на присъденото обезщетение бил определен в несъответствие с чл.52 от ЗЗД.

По делото е установено, че ответникът по касация, П.Й.Д. е бил задържан на 28.11.2019 г. и е пребивавал в ареста в гр.Добрич, вкл. и на 28.07.2020 г., поради наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по досъдебно производство № 611/2019 г. по описа на Първо районно управление на ОДМВР-Добрич. Установено е, че задържането е осъществено на законно основание -  първоначално в изпълнение на заповед за задържане за срок от 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а след това в изпълнение на прокурорско постановление за задържане за срок от 72 часа по чл.64, ал.2 от НПК и накрая въз основа на  съдебно определение със взета мярка за неотклонение ”задържане под стража” по чл.64, ал.1 от НПК.

В периода на задържането,Д. обитавал спално помещение № 9 и спално помещение № 11, в които нямало санитарни възли и течаща вода. Санитарният възел в ареста бил общ за всички задържани лица. Ползването на санитарния възел и достъпът до течаща вода се осъществявало покилийно.

Килиите, в които бил настанен Д., били еднотипни, с размери 1,60м/3,08м/2,63м и обща площ – 4, 93 кв.м. Спално помещение № 9 било оборудвано с две легла тип вишка (едно над друго), а спално помещение № 11 – с три легла, две от които са монтирани едно над друго. На вратите на килиите имало отвори с метална решетка, през които прониквала  светлина като външните прозорци били отделени от вратите на килиите от арестния коридор. Отворите за проветрение били монтирани над вратата на килията, вкопани в стената, с метална предпазна решетка.

Ищецът бил настанен в килия № 11 за времето от 05.05.2020 г. до 27.05.2020 г. , а в килия № 9 - за времето от 27.05.2020 г. до 24.07.2020 г., като в различни периоди е пребивавал с още едно или две задържани лица.        

Арестът не разполагал с техническа възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради което престой на открито не се провеждал. Нямало планове, програми, занимания и други социализиращи занимания за задържаните лица. От приложената по делото бланка за вторични медицински прегледи съдът установил, че през процесния период ищецът Д. се е оплакал три пъти от безсъние и напрегнатост -на 15.04.2020 г., 24.04.2020 г. и на 21.05.2020 г., в резултат на което му било предписано лечение с успокоителни лекарства (Atarax и Diasepam).

В мотивите на решението са обсъдени и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които съдът приел за установено, че Д. не се хранел добре, не можел да спи от дървениците, често вземал хапчета, за да спи,  боляли го зъбите, което споделял със свидетеля Шабан като му казвал също, че те падат и не може да се храни.  Свидетелят Шабан потвърдил, че арестантите били принудени на уринират в бутилка, която стояла за тази цел в килията. От показанията на свидетелката  Павлина Павлова, майка на ищеца,  съдът пиел за установено, че Д. бил нахапан от дървеници. В първите месеци, когато посещавала сина си, той поддържал добър дух в разговорите си, опитвал се да я успокоява, но по-нататък започнал все по-малко да разговоря с нея. Идвал на свижданията, защото не можел да й откаже, но само я изслушвал и след това веднага искал да го изведат. Когато го питала какво става, той само й отвръщал, че каквото и да каже, само ще я разтревожи. В началото споделял с нея, че не може да спи нощем, че го потиска изключително много липсата на вентилация и на осветление. Оплаквал се, че пространството в килиите било прекалено малко и нямало възможност за движение или някакви физически упражнения, че единствените му движения били да стане от леглото и да стои прав. Това го смазвало психически. По съвет на лекари свидетелката му занесла диазепам (60 таблетки), а служителите в ареста й казали, че Д. изпада в някаква депресия, че не желае да разговаря, не желае да се храни пълноценно. По време на престоя в ареста П. започнал да страда от силни болки в зъбите. Казал, че са му паднали четири зъба. Свидетелката сочи, че му занесла много болкоуспокояващи лекарства като аулин, нимизил, енетра и други, за да може да преодолее болките, които му пречели да се храни. След като бил освободен, П. продължил да бъде известно време в това депресивно състояние и се наложило да бъде потърсена психологическа помощ. Според майката, благодарение на помощта на специалиста и на цялото семейство са успели да го върнат в някаква нормалност.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът е изложил обосновани правни изводи за наличие на предпоставките по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ГДИН. Касационното инстанция приема, че оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка, установена въз основа на представените писмени доказателства и гласни доказателства, които не са били оспорени от ответната страна с представянето на други такива.

Касационният състав напълно споделя, както установената  при първоинстанционното разглеждане на делото фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи.

Пред касационната инстанция не са представени писмени доказателства, установяващи нещо различно от доказателствата, събрани  при първоинстанционното разглеждане на делото. Затова настоящият състав приема, че първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и тези, установяващи настъпилите увреждания на физическото и психическото здраве на ищеца, които са правилно ценени и анализирани.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на, ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Фактическия състав на отговорността чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС не включва установяването на виновно поведение - действие или бездействие на длъжностно лице. Законодателят е определил отговорността като обективна и безвиновна и затова е неоснователно възражението в касационната жалба на ГДИН, че по делото не били установени извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия.

При установените условия в ареста в гр.Добрич, за които между страните няма спор, може да се направи единствено извода, че администрацията незаконосъобразно е бездействала, тъй като нито помещенията, в които е бил настанен арестантът отговарят на установените изисквания за минимални битови условия и минимална жилищна площ, нито са изпълнени останалите изисквания на закона, целящи да не се допусне  увреждане на физическото и психическото здраве на задържаните под стража, както и да не се допуска уронване на човешкото им достойнство.

Затова касационният състав приема за неоснователно възражението, че по делото не била доказана настъпила отрицателна промяна в емоционалното и здравословно състояние на ищеца и споделя мотивите на първоинстанционното решение, че има претърпените негативни преживявания от арестанта, включващи и увреждане на физическото му и психическо здраве, които са  в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия в помещението в ареста в гр.Добрич, в което е бил настанен П.Д..

Съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил възражението за злоупотреба с права предвид наличието на още едно съдебно производство с идентичен предмет и страни, а именно административно дело № 204/2020 г. по описа на Административен съд Добрич. От данните по настоящото дело се установява, че двете дела касаят различни периоди на увреждане на ищеца Д. от престоя му в ареста като законът не въвежда ограничения при предявяване на частични претенции за обезщетения за вреди по реда на ЗИНЗС.

Неоснователно е и оплакването за неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД. Цитираната разпоредба на чл.52 от Закона за задълженията и договорите гласи, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Видно от мотивите на решението, съдът е взел предвид кумулативното въздействие върху Д. на конкретно доказаните по делото условията, в които той е пребивавал като задържан под стража. Размерът на обезщетението е съобразен не само продължителността на престоя в ареста, но и с доказаните увреждания на физическото и психическото здраве на Д.. По този начин съдът е съобразил размера на обезщетението от 1000 лева с предназначението на обезщетението за неимуществени вреди, което е да се поправят претърпените лични болки и страдания.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

В резултат от изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания за отмяната му.

При този изход на спора на ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,   извършени пред настоящата инстанция въз основа на договор за правна защита и съдействие серия Д № 041268 на ДАК.

Мотивиран от горното, Административен съд - Добрич, в касационен  състав, на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК

 

                                       Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 288 от 27.07.2022 г., постановено по административно дело № 95/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“  – София да заплати на П.Й.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски пред касационната инстанция за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: