Р Е
Ш Е Н
И Е №6
гр.Кюстендил
04.01.2013г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на четвърти декември, две хиляди и дванадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Г.М.,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева
гр.д.№1759 по описа за 2012г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе
предвид:
Делото е образувано по исковата молба на
“Интерпластрейд” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив
бул.“Васил Априлов” №21 ет.2 ап.4, представлявано заедно и поотделно от
управителите Д. Д. и И. Ш., чрез пълномощника мл.адв.С. Х. от АК-Пловдив, адрес за
призоваване: гр.Пловдив ул.“Опълченска” №22 ет.1, против ** с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Кюстендил ул.“Цар Освободител” №8 вх.А ет.6 ап.16.
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответния ***
съществуването на задължение на същия спрямо ищцовото дружество, за което е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1215/2012г. по описа на
РС-Кюстендил, за следните суми: 5 710.62
лева - главница, представляваща общ сбор на незаплатени цени по сключени между страните устни договори
за покупко-продажба на стоки, за които са издадени следните фактури: фактура с номер №********** от 13.10.2010г. на стойност 5354.94 лева, с включен ДДС, от която незаплатеният остатък е в размер на
1 200 лева и фактура с №********** от 27.05.2011г. на стойност
4510.62 лева,
с включен ДДС, 888.97
лева – мораторна лихва върху незаплатената главница, в това число: 391.32 лева - мораторна лихва по фактура №**********/13.10.2010г. за периода общо от 14.10.2010г. до
20.06.2012г., според извършените
частични плащания, 497.65 лева - мораторна лихва по
фактура № **********/19.04.2011г. за периода от 28.05.2011г. до 20.06.2012г., ведно законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 21.06.2012г. до
изплащане на вземането. Претендира се
признаване дължимостта на направените разноски в заповедното производство,
както и присъждане на сторените разноски в исковото такова.
Доколкото искът първоначално е бил предявен за
установяване съществуването на вземане за главница в размер на 9 865.56
лева, в това число за пълния размер по фактура №**********
от 13.10.2010г., а именно: 5354.94 лева, с включен ДДС,
възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба, са в посока
към частична неоснователност, поради погасяване, чрез плащане на част от сумата
по тази фактура. Във връзка с твърдението за извършени плащания ответникът възразява
и срещу претенцията за лихва за забава.
Районен съд-Кюстендил,
след като се запозна със събраните по делото доказателства и прецени същите
поотделно и в съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 от ГПК, намери за
установено следното:
По силата на неформален
договор за търговска покупко-продажба от 13.10.2010г., ищецът е прехвърлил на
ответника собствеността върху стоки – фолио 6000/18 стаб, фолио 8000/18 стаб 3
сезона, фолио 10000/16 стаб 2 сезона, ДВЦ 14/025 стаб и др. Стоките са
предадени на същата дата, за което е била съставена стокова разписка
№700196/13.10.2010г. Уговорено е било плащане по банков път. За тази доставка е
била издадена от страна на продавача фактура с номер №********** от
13.10.2010г. на стойност 5354.94 лева, с включен ДДС.
Цената на стоките не е заплатена изцяло от
купувача, който е извършил три частични плащания, чрез преводи по банков път,
както следва: на 07.03.2011г. – 2 054.94 лева, на 08.03.2011г. – 500.00
лева и на 28.03.2011г. – 1 600.00 лева или общо 4 154.94 лева. Незаплатеният
остатък възлиза на 1 200.00 лева.
На 27.05.2011г. страните отново сключили договор
за покупко-продажба, по силата на който дружеството прехвърлило на ЕТ
собствеността върху стоки – различни видове фолио, канап, тъкани и торби, на
обща стойност 4 510.62 лева, с ДДС. Продавачът издал фактура с №********** от 27.05.2011г. за тази стойност. Стоките били предадени на купувача на 27.05.2011г.
Цената им не е заплатена от купувача.
На 20.06.2012г.
“Интерпластрейд” ООД подало пред РС-Кюстендил заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист против ответния *** за сумите по двете
фактури изцяло и за обезщетения за забава плащането им за времето от деня,
следващ този на предаване на стоките и издаване на фактурите, съответно –
14.10.2010г. и 28.05.2011г. – до 20.06.2012г., в общ размер на 1 430.77
лева. Образувано е било ч.гр.д.№1215/2012г. по описа на съда, по което с
разпореждане е издадена заповед за изпълнение за исканите суми, законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението и за разноските за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. В рамките на законоустановения
срок, ответникът е подал възражение против заповедта за изпълнение.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а
именно: заверени преписи от фактура с номер №**********/13.10.2010г., фактура с №**********/27.05.2011г., пет броя вносни бележки, материалите по
ч.гр.д.№1215/2012г. по описа на РС-Кюстендил.
Релевантните за спора
факти са установени по категоричен начин, а преценката им налага следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми, предмет на издадена заповед за изпълнение.
Исковата претенция е
допустима, доколкото предявеният иск е следствие на упражняване на правото на
заявителя в заповедното производство да предяви иск за установяване на
вземането си, което последният е сторил в рамките на законоустановения срок.
Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки,
а именно: между страните да е съществувало валидно правоотношение, възникнало
със сключването на договор за търговска покупко-продажба; ищецът, като страна
по последното, да е изпълнил поетите договорни задължения; ответникът да не е
извършил дължимата насрещна престация, в твърдяния размер.
При установените по
делото факти, за съда се налага извод, че между страните са съществували
валидни търговски правоотношения, възникнали със сключването на неформални
договори за търговска продажба, по силата на които ищецът е прехвърлил на
ответника собствеността върху определени стоки, а последният е имал
задължението да заплати продажните цени. Не е бил уговорен момент на плащане,
различен от предвидения в закона.
Стоката по договора от
13.10.2010г. е била предадена на тази дата. На същата дата е издадена данъчна
фактура за стойността на доставката – 5 354.94 лева. Съгласно разпоредбата
на чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. Тъй като по делото дори не се твърди да е било уговорено друго, то цената
е следвало да бъде заплатена на 13.10.2010г. Т.е. падежът е бил определен – на
конкретен ден. Съгласно чл.288 от ТЗ във вр. с чл.84 ал.1 изр.1 от ЗЗД,
купувачът е изпаднал в забава след изтичане на този ден, т.е. от 14.10.2010г. и
продавачът не е следвало да му отправя покана за плащане, за да настъпят
последиците на забавата.
Ответникът е извършил
частични погашения на дълга – трикратно, всички след падежа, при което към
настоящия момент е дължима главница в размер на 1 200 лева.
Що се отнася до забавата
следва да се посочи, че купувачът дължи и обезщетение за същата в размер на
законната лихва за периодите на забава, въз основа на незаплатените остаъци.
Съдът разполага с нужните специални знания, позволяващи му да изчисли размера
на мораторната лихва, ползвайки съответен системен продукт. Така, *** от 14.10.2010г. до
07.03.2011г. върху цялата сума по фактурата е дължал лихва в размер на 219.53
лева. След погасяването на 2 054.94 лева на 07.03.2011г. и на още 500.00
лева на 08.03.2011г. – общо 2554.94 лева, за времето от 08.03.2011г. до
28.03.2011г. върху непогасения остатък от 2 800 лева, законната лихва
върлиза на 16.63 лева. На 28.03.2011г. са заплатени още 1 600 лева, при
което за времето от 28.03.2011г. до 20.06.2012г. върху остатъка от 1 200
лева лихвата е в размер на 153.13 лева. Или, общият размер на дължимото от *** обезщетение за забавено
изпълнение възлиза на 389.29 лева.
Ищецът претендира
по-висок размер – 391.32 лева, но тази претенция е неоснователна, тъй като се базира
на изчисление на лихвата върху главницата от 1 200 лева за период от
време, крайният момент на който не съответства на исковия – вместо до
20.06.2012г., изчислението е направено до 26.06.2012г.
По отношение на
дължимостта на плащане по другата фактура в отношенията между страните има
известна безспорност, която намира потвърждение и в доказателствения материал,
от който се установява, че договорът е сключен на 27.05.2011г., стоките са
предадени на същата дата, цялата цена не е заплатена, същата, съгласно чл.327
ал.1 от ТЗ е била дължима на 27.05.2011г. и от 28.05.2011г. купувачът е
изпаднал в забава по отношение изпълнението на своето задължение. Лихвата за
забава върху сумата от 4 510.62 лева за времето от 28.05.2011г. до
20.06.2012г. е в размер на 497.65 лева и същата е дължима.
С оглед изложеното,
съдът намира за доказана дължимостта, както на главниците по договорите, така и
на лихви за забава, чиито общ размер обаче, в контекста на изложеното, възлиза
на 886.94 лева, а не на претендирания 888.97 лева. За тази разлика искът следва
да се отхвърли.
Ищецът е сторил разноски
в заповедното производство в размер общо на 700.92 лева. Доколкото обаче и към
момента на подаване на заявлението част от сумата по едната от фактурите е била
заплатена, т.е. не е била дължима, не се е следвала и изцяло мораторната лихва,
разноските, които *** ще дължи в заповедното производство следва да са в
по-нисък размер, съответен на действително установения в исковото производство
такъв, а именно – 409.37 лева.
В настоящото исково
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 225.93
лева, които на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да му бъдат заплатени от
ответника, съразмерно с уважената част от
иска, а именно: 225.86 лева. Ответникът не доказа да е направил
разноски, поради което не му се следват такива нито в хипотезата на чл.78 ал.3,
нито в тази на чл.78 ал.4 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Кюстендил ул.“Цар Освободител” №8 вх.А ет.6 ап.16 СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ на
“Интерпластрейд” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив
бул.“Васил Априлов” №21 ет.2 ап.4, спрямо ***, за което е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1215/2012г. по описа на РС-Кюстендил,
за следните суми: 5 710.62 лева -
главница, представляваща общ сбор на незаплатени цени по сключени между страните устни договори
за покупко-продажба на стоки, за които са издадени следните фактури: фактура с номер №********** от 13.10.2010г. на стойност 5354.94 лева, с включен ДДС, от която незаплатеният остатък е в размер на
1 200 лева и фактура с №********** от 27.05.2011г. на стойност
4510.62 лева,
с включен ДДС, 886.94
лева – мораторна лихва върху незаплатената главница, в това число: 389.29 лева - мораторна лихва по фактура №**********/13.10.2010г. за периода общо от 14.10.2010г. до
20.06.2012г., според извършените
частични плащания, 497.65 лева - мораторна лихва по
фактура № **********/19.04.2011г. за периода от 28.05.2011г. до 20.06.2012г., ведно законната лихва
върху главницата от 21.06.2012г. до изплащане на вземането, както и, че дължимите разноски по ч.гр.д.№1215/2012г. по
описа на РС-Кюстендил са в размер на 409.37
лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
като иска за признаване съществуването на вземане за мораторна лихва върху незаплатената главница за разликата над 886.94 лева до претендираните
888.97 лева О Т Х В Ъ Р Л Я, като
неоснователен.
ОСЪЖДА *** с ЕИК ***, с посочени седалище и
адрес на управление, да заплати на “Интерпластрейд” ООД с ЕИК ***, с посочени седалище и
адрес на управление, сторените в производството по делото разноски в размер на 225.86 лева (двеста двадесет и пет лева
и осемдесет и шест стотинки).
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен срок от датата
на връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: