Р Е Ш Е Н И Е
№ 41 13.01.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
административно дело № 2127 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Д.М.П., с адрес: ***, против Заповед № 8121К-8865/31.08.2020г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи - София, с която наложено
дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в
МВР на Д.М.П., ЕГН **********, разузнавач VI степен в група „Противодействие
на криминалната престъпност - „Приморец“ на сектор „Криминална полиция“ при 01
РУ - Бургас към ОДМВР - Бургас, Л № 4444720,
ЕГН **********.
Моли за отмяна на оспорената заповед, тъй като е издадена в нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материално-правни
разпоредби на закона и в несъответствие с целта му. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят Д.М.П. се явява лично и с процесуален представител адвокат Д.,
която поддържа изцяло депозираната жалба, съобразно изложените в нея основания
и аргументи. Претендира за присъждане на разноски в полза на своя доверител за
внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат, като прилага
списък на същите. Представя от името на жалбоподателя писмени бележки, в които
излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед.
Ответникът Министър на вътрешните работи - София се представлява от Б.П., която оспорва жалбата
като неоснователна и излага съображения за законосъобразността на издадената
заповед. Представя писмени бележки и не претендира присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Жалбоподателят Д.М.П. заемал
длъжността разузнавач VI степен в група
„Противодействие на криминалната престъпност - „Приморец“ на сектор „Криминална
полиция“ при 01 РУ - Бургас към ОДМВР - Бургас, Л № 4444720.
Дисциплинарното производство срещу инспектор Д.М.П. е образувано на
основание чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР със заповед №
8121К-3799/18.02.2020г. на министъра на вътрешните работи /л.203-204 от делото/
по данни, съдържащи се в предложение № 251р-4018/28.01.2020г, на директора на
ОДМВР - Бургас, за съпричастност на служителя към действия, с които са
причинени телесни повреди на задържано лице.
Като фактическо основание е посочено, че на 04.12.2018г., за времето от 13.00ч.
до 20.00ч., при изпълнение на службата и функциите му във връзка със
задържането на Антон М., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, при
транспортирането на последния от гр.Тополовград до гр,Бургас, в купето на
служебен автомобил марка „Опел“ модел „Астра“ per. № А 2678 ВК и впоследствие в гр.Бургас - в кабинет № 55, в сградата на
Първо РУ - Бургас, находящ се на ул.„Георги Кирков“ № 15, инспектор Д.П. заедно с други служители на 01 РУ при ОДМВР - Бургас,
е нанесъл по тялото на А.М.множество удари с юмруци и палка, като нараняванията
от тях са довели до физическото му увреждане - причинена е остра бъбречна
недостатъчност, развила се на базата на травматичната рабдомиолиза (размачкване
на скелетната напречно набраздена мускулатура и дехидратация). Вследствие на
побоя се е наложило извършване на животоспасяващо диализно лечение на М.. По
случая е било образувано досъдебно производство № 81/2019г. по описа на ОСлО при ОП - Бургас, по което инспектор Д.П. бил
привлечен като обвиняем за причинена средна телесна повреда - разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Административният орган е посочил, че
извършеното от П. представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194,
ал,2, т.1 от ЗМВР „неизпълнение па разпоредбите на
този закон ... “ (на чл.85, ал,1 от ЗМВР) и чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване
па правилата па Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (нарушени т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от ЕК), за
което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР „деяния,
несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронваща престижа на службата „ е
предвидено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Със заповедта е определен и състава на дисциплинарно разследващ орган
/ДРО/, който да проведе дисциплинарното производство, с председател главен
инспектор Петър Василев Богданов и членове: инспектор Николай Ангелов Ангелов и
Пламен Николов Николов и тримата служители на ОД МВР – Бургас. Д.М.П. бил
запознат със заповедта лично срещу подпис на 13.03.2020г.
За резултатите от разследването дисциплинарно разследващия орган /ДРО/ е
изготвил обобщена справка УРИ 251 р-19278/12.06.2020г. /л.179-198 от делото/ и
становище УРИ 251 р-20045/19.06.2020г. /л.161-177 от делото/, в които е
направил изводи, че не са събрани достатъчно доказателства за допуснато от
инспектор Д.П., дисциплинарно нарушеше по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 и т.4 от ЗМВР, за което на основание чл.209, ал.1, т.2 от ЗМВР - „не
са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение“, е предложил дисциплинарното производство да бъде
прекратено. П. бил запознат със съдържанието на справката на 18.06.2020г.
/л.198 от делото/. Същият е дал писмено обяснение per. № 251р-19923/18.06.2020г. /л.178 от делото/, в което заявява, че
проведеното разследване е обективно и изчерпателно и няма какво да добави.
Материалите от проведеното дисциплинарно производство били изпратени до
директора на Дирекция „Човешки ресурси“ – МВР с писмо рег.№
251р-20168/22.06.2020г. по описа на ОД МВР Бургас /л.53 от делото/, подписано
от директора старши комисар Радослав Сотиров.
След като се запознал със съдържанието на обобщената
справка и становището министърът на вътрешните работи /ДНО/ е изразил с
резолюция върху същите от 03.07.2020г. несъгласието си с изводите направени от
ДРО, като допълнително е приложил подробни мотиви № 8121р-11386/08.07.2020г.
/л.45-46 от делото/. Със заповед № 8121К-7847/08.07.2020г. /л.41-42 от делото/
министърът на вътрешните работи е разпоредил събирането на допълнителни
доказателства, като е определил за това срок до 15.07.2020г. Заповедта е
връчена на П. лично срещу подпис на 13.07.2020г. Впоследствие във връзка с
предложение № 251р-22970/13.07.2020г. /л.50-51 от делото/ на ДРО е издадена
заповед № 8121К-7847/08.07.2020г. /л.52 от делото/ на министъра на вътрешните
работи, с която е удължен срокът на дисциплинарното производство до 31.07.2020г.
Заповедта била връчена на инспектор Д.П. срещу подпис на 17.07.2020г.
След извършените допълнителни действия по разследването
ДРО е изготвил обобщена справка УРИ 251р-26887/31.07.2020г. /л.108-127 от
делото/, с която инспектор Д.П. е бил запознат на 04.08.2020г. и е дал
обяснения с рег.№ 2518-27470/05.08.2020г. ДРО е приключил дисциплинарното производство
със становище УРИ 251 р-27502/05.08.2020г. /л.129-147 от делото/. С новите
обобщена справка и становище ДРО е приел, че не са събрани доказателства, които
да променят вече направения от нея извод в предходните обобщена справка УРИ 251
р-19278/12.06.2020ги становище УРИ 251 р-20045/19.06.2020г. Променено е само основанието за прекратяване
на ДП - чл.209, т.1 от ЗМВР - „деянието
не е дисциплинарно нарушение“.
Към дисциплинарната производство ДРО е присъединило и
материали, събрани в хода на досъдебното производство, видно от протокол №
251р-14122/28.04.2020г., от проверка, разпоредена със заповед на директора на
ОДМВР Бургас и приключила със справка per. № 431 р- 1766/31.01.2020г. /л.287-289 от делото/. Отделно
ДРО е събрало сведения от служители и други лица, както и медицински документи
от лечебни заведения, свързани с лечението на Антон М..
След като се запознал със съдържанието на обобщена
справка УРИ 251р-26887/31.07.2020г. и становище УРИ 251 р-27502/05.08.2020г.
ДНО е изготвил писмени мотиви рег.№ 8221р-14372/24.08.2020г. /л.150-154 от
делото/ като посочил, че предложенията на ДРО не са задължителни за него. На
инспектор П. била връчена покана рег.№ 8121р-14373/24.08.2020г. да се запознае
с мотивите на ДНО. Същият се запознал с тях на 25.08.2020г. лично срещу подпис
на 25.08.2020г. и дал писмени обяснения рег.№ 251р-30236/26.08.2020г.
/л.156-157 от делото/.
След като се запознал с материалите от проведеното
дисциплинарно разследване и установените с него факти и обстоятелства и на
основание чл.210, ал.1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи издал оспорената
Заповед №
8121К-8865/31.08.2020г., с която наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и
е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на Д.М.П., ЕГН **********,
разузнавач VI степен в група „Противодействие на криминалната
престъпност - Приморец“ на сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ - Бургас към
ОДМВР - Бургас, Л № 4444720,
ЕГН **********. В заповедта подробно е описана
фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от ДРО. нарушените
разпоредби, правното основание за издаване на акта. Изложени са мотиви защо не
приема възраженията на служителя и изводите на ДРО. Наказващият орган е
изследвал формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е
умишлено, коментира настъпилите от деянието вредни последици, наказанието е
преценено с оглед цялостното поведение на П. по време на службата.
Заповедта била връчена на П. срещу подпис на 21.09.2020г.
, който я оспорил пред Административен съд – Бургас, чрез административния
орган с жалба рег.№ 489700-5361/05.10.2020г., по повод на която е образувано
настоящото съдебно производство.
В процеса на съдебното дирене в качеството им на
свидетели бяха разпитани лицата Иван П.П. и М.И. И., бивши служители на ОД на
МВР Бургас и колеги на жалбоподателя, които дадоха показания относно
обстоятелствата по задържането, транспортирането и отвеждането на пострадалия А.М.в
Първо РУ на ОД МР - Бургас.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.146
от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона
форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с
целта на закона.
Дисциплинарната отговорност на
служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е уредена с
разпоредбите на Глава осма на ЗМВР и Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията и дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието и дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015г.
По делото не е спорно, че към
момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят инспектор Д.М.П. е
заемал длъжността разузнавач VI степен в група
„Противодействие на криминалната престъпност - „Приморец“ на сектор „Криминална
полиция“ при 01 РУ - Бургас към ОДМВР - Бургас.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган – министъра на вътрешните работи, който съгласно разпоредбата
на чл.204, т.1 от ЗМВР има право да налага всички дисциплинарни наказания
изброени в чл.197 от ЗМВР.
Дисциплинарното производство е
образувано на основание чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР със заповед №
8121К-3799/18.02.2020г. на министъра на вътрешните работи, която била съобщена
на жалбоподателя П., лично срещу подпис на 13.03.2020г. Заповедта е издадена
след приемане на писмените обяснения на служителя П., в съответствие с
изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, в срока по чл.195, ал.2 от ЗМВР и при съблюдаване на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗМВР по отношение
на индивидуализацията на извършителя. Същата
е мотивирана, като дисциплинарно-наказващият орган е изложил приетите за
установени от него обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата
за това, както и правното основание за нейното налагане.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в представените от
него писмени бележки, че към датата на издаване на заповедта за образуване на
дисциплинарното производство срещу служителя П. - 18.02.2020г., вече е бил
изтекъл едногодишният срок от извършване на деянието. В конкретния случай по
отношение на срока за образуване на дисциплинарното производство е приложима
разпоредбата на чл.195, ал.2, във вр. с чл.209, т.3 от ЗМВР, според която същият
е двугодишен. Спазен е и двумесечният срок за налагане на дисциплинарното
наказание от откриване на нарушението, тъй като за откриването му се счита
датата на установяване на извършеното нарушение, което според чл.196, ал.2 от ЗМВР е тогава когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая материалите от
дисциплинарното производство са постъпили при министъра на вътрешните работи,
който е компетентния ДНО, на 22.06.2020г., а оспорената заповед е издадена на
31.08.2020г. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят П. е ползвал девет дни
законоустановен отпуск - пет дни платен годишен отпуск в периода 13-15.08.2020г.
/л.158 от делото/ и четири дни временна нетрудоспособност от 25-28.08.2020г. /л.517
от делото/, то съгласно чл.195, ал.3 от ЗМВР по отношение на тези дни срокът по
чл.195, ал.2 от ЗМВР не тече, от което следва че процесната заповед е издадена
в двумесечния срок предвиден в цитираната разпоредба.
Обжалваната заповед е издадена и
в съответствие с материалните разпоредби на закона.
Настоящият съдебен състав не приема
за доказана установената от ДРО фактическа обстановка, като несъответна на
събраните в дисциплинарното производство доказателства, в частта, според която
пострадалият А.М.си е причинил сам нараняванията по тялото, в резултат на които
е получил съответните увреждания на здравето му. Описаните в медицинската
документация, приложена в материалите на дисциплинарното и досъдебното
производства, наранявания на М. в т.ч. и причинените от електротермично
действие на електричество, не кореспондират с твърдението на ДРО, че същият си ги
е самопричинил в стая № 55 в сградата на Първо РУ – Бургас, по начина описан в
първоначалните и последващи становища и обобщени справки, изготвени от ДРО. Този
извод на дисциплинарната комисия се опровергава и от заключението на
изготвената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, съгласно
което: „Причинените травми при А. М. не
могат да бъдат причинени при конкретните данни и обстоятелства от самия него.” В
този смисъл съдът намира за необоснован и
немотивиран извода на ДРО за липса на извършено дисциплинарно нарушение
от страна на инспектор П.. Същевременно съдът счита, че изводите на ДНО, че
жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203,
ал.1 от ЗМВР са правилни, обосновани и съответни на установените в
административното производство факти и обстоятелства. Категорично и по-безспорен
начин се установява, че на пострадалия М. са били причинени описаните в
медицинските документи телесни увреждани и че същите с оглед останалите гласни
и писмени доказателства са причинени именно в посочения в оспорената заповед
период от 13.00ч. до 20.00ч. на 04.12.2018г., при транспортирането му от
гр.Тополовград до гр,Бургас, в купето на служебен автомобил марка „Опел“ модел
„Астра“ per. № А 2678 ВК и впоследствие в гр.Бургас - в кабинет № 55, в
сградата на Първо РУ - Бургас, находящ се на ул.„Георги Кирков“ № 15.
Основателен и съобразен с установената в дисциплинарното производство
фактическа обстановка е изводът на ДНО, че именно жалбоподателят Д.П. при
изпълнение на службата и функциите му във връзка със задържането на Антон М.,
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, заедно с други служители на 01 РУ при
ОДМВР - Бургас, е нанесъл по тялото на А.М.множество удари с юмруци и палка,
като нараняванията от тях са довели до физическото му увреждане - причинена е
остра бъбречна недостатъчност, развила се на базата на травматичната
рабдомиолиза (размачкване на скелетната напречно набраздена мускулатура и
дехидратация).
Настоящият съдебен състав не
кредитира показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели Иван П.П.
и М.И. И., поради тяхната заинтересованост от изхода на настоящото производство
и съпричастността им към извършеното от жалбоподателя нарушение, както и поради
противоречието им с останалите събрани в административното производство гласни
и писмени доказателства.
Извършеното от жалбоподателя П. деяние е правилно
квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2,
т.1, пр.1 и т. 4 от ЗМВР „неизпълнение
па разпоредбите на този закон.,, и и „неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата ", за което е предвидено налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“.
Предвид изложеното съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване
на административно-производствените правила, при напълно изяснена фактическа
обстановка и доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Поради това
заповедта се явява мотивирана и постановена в несъответствие с
материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против
него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и предвид
липсата на направено от процесуалния представител на ответника искане за
разноски, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.М.П., с адрес: ***, против Заповед № 8121К-8865/31.08.2020г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи - София, с която наложено
дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в
МВР на Д.М.П., ЕГН **********, разузнавач VI степен в група
„Противодействие на криминалната престъпност – Приморец“ на сектор „Криминална
полиция“ при 01 РУ – Бургас към ОДМВР - Бургас, Л № 4444720, ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: