Присъда по дело №1367/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 04.04.2022г по НОХД № 1367/ 2021г. по описа на
Варненския Районен Съд
ХХIII наказателен състав

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от
Варненска Районна Прокуратура обвинителен акт срещу М. С. Г. - ЕГН **********
, от гр. Варна, за престъпление от общ характер по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.1
от НК , за това, че на 29.08.2019 г., в гр. Варна, по хулигански подбуди, причинил
на Я. Ж. Я. средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната
челюст, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене и във функцията на
говора за период не по-малък от 2.5-3 месеца.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие при
условията на чл.371 т.1 от НПК.Същият изрази съгласие да не се провежда разпит на
вещото лице д-р Д.Д., изготвил съдебно-медицинската експертиза. Съдът намери , че
това действие по разследването е извършено при условията и реда предвиден в НПК,
поради което одобри изразеното съгласие да не се провежда разпит на посоченото
вещо лице , като обяви , че съдържанието на експертното заключение ще се ползва
при постановяване на присъдата.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното
против подс. Г. обвинение единствено по отношение на вида на нанесената телесна
повреда , като счита обаче, че деянието не е извършено по хулигански подбуди.
Поради това и пледира подсъдимият да бъде наложено наказание , като бъдат
съобразени чистото му съдебно минало и младата му възраст.
Подс. М.Г. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
защитник. В хода на досъдебното производство е дал обяснения, като е отрекъл да е
нанасял удар на пострадалия. В хода на съдебното следствие дава подробни
обяснения са случилото се на инкриминираната дата, описва поведението на
пострадалия и неговите приятели, твърди, че по отношение на него е било упражнено
физическо насилие, като е бил дърпан за дрехите, заявява, че няма спомени за всичко
случило се, че са се намесили други момчета, в които в последствие е разпознал свой
познат, както и че след като пострадалия си е тръгнал, е бил изплашен и притеснен. В
последната си дума подс.Г. изразява съжаление за извършеното от него и моли да му
бъде наложено най-лекото наказание.
Процесуалният представител на подс. Г. – адв. Я., в пледоарията си също приема
за безспорно установено нанасянето на телесната повреда на пострадалия, и се
присъединява към становището на прокурора, че в случая не са били налице
хулигански мотиви. Поради това и пледира деянието на подс.Г. да бъде
преквалифицирано като такова по чл.129 от НК и да му бъде наложено наказание при
условията на чл.55 от НК, а именно „Пробация“ за кратък срок, с оглед добрите
характеристични данни на подсъдимия.
След преценка на събраните в производството релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. М.Г. ползвал л.а. „Тойта Корола" с per. № В9627НР, който бил
1

собственост на сестра му. На 29.08.2019 г., след 01.00ч. с автомобила той отишъл да си
купи нещо за ядене от заведението „Горнооряховска скара", което се намирало на
бул.“Цар Освободител“. Тъй като имало доста чакащи хора, в 01.23 часа, подс.Г. с
автомобила си спрял на бензиностанция „Бенита - 4", намираща се в гр. Варна на бул.
„Цар Освободител" № 76 „а“. По същото време, но няколко минути по-рано на
бензиностанцията били пристигнали св.Я.Я., св.В.З. и св.Т.Б..Те се придвижвали с л.а.
„Рено Клио“ с рег. № В 09 85 НР, който бил собственост на бащата на св.З. и се
управлявал от свидетеля.Когато спрели на бензиностанцията св.З. заредил гориво
.След това той и св.Б. се спрели на входа на бензиностанцията, където си избрали
сладолед.Той им бил даден от служителка на бензиностанцията, като свидетелите
влезли вътре , заплатили го и излезли.Малко след това св.Я. взел от автомобила
пластмасова туба, заредил я с гориво и влязъл в бензиностанцията да плати.По същото
това време подс.Г. също влязъл в бензиностанцията, като искал да си купи сладолед и
ароматизатор.След като св.Я. платил горивото, подс.Г. излязъл заедно със
служителката на бензиностанцията до фризера със сладолед.Двамата разменили
реплики за ниската стойност, за която св.Я. бил закупил гориво, като инициатор на
разговора била жената. Репликите на подс.Г. били възприети от св.Т.Б., която се
раздразнила от тях.Докато подсъдимият заплащал направените покупки, св.Я. и св.З.
отишли до „Горнооряховска скара", като автомобилът, с който се придвижвали, бил
преместен от бензиностанцията на паркинга до заведението. Когато подс.Г. излязъл от
бензиностанцията , той сложил ароматизатора и сладоледа на задната седалка на
колата си и също я преместил до заведението, като спрял в близост до колата на
св.З..След това излязъл от своя автомобил.Тогава св.Б., която все още била раздразнена
от чутите от нея реплики, отишла в близост до него и започнала да му крещи, че може
и да са заредили за 5 лв., но имали 500лв. в джоба .Подс.Г. се учудил защо момичето ,
което не познавал му крещи, и се опитал да я успокои. Св.Б. обаче продължавала да
крещи , да отправя обидни думи към него и накрая го замерила със сладоледа си, който
попаднал в лицето му. Този скандал бил възприет от св.П.М., св.Г.З. и св.М. М., които в
това време се намирали на опашката на „Горнооряховска скара".Виковете на св.Б. били
чути и от св.Я. и св.З., които от заведението веднага отишли при приятелката си.В това
време подс.Г. се опитвал да почисти лицето си от сладоледа и не виждал много добре
какво се случва около него.Той и двамата свидетели - Я. и З., си разменили реплики,
като се държали заплашително един към друг.През това време те се движели и били
видени от св.В.Д., който тогава работел на бензиностанция „Бенита“. Действията на
св.Я. и св.З. били възприети и от св.М., който преценил, че ситуацията става опасна и
решил да се намеси. За това и тръгнал към тях.Междувременно, подс.Г., който също се
бил притеснил , нанесъл удар с лявата си ръка в челюстта на свид. Я.. От удара
свидетелят залитнал и направил няколко крачки назад, като се подпрял на капака на
автомобила на свид. З.. Свид.Я. усетил силна болка в областта на долната си челюст и
казал, че му е счупена челюстта. След това той и приятелите му се качили в
автомобили и отишли веднага в спешния център на МБАЛ „Св.Анна“, от където били
препратени в МБАЛ „Св.Марина“-Варна .Подс.Г. от своя страна бил изплашен от
ситуацията.Останал известно време на място, като състоянието му било възприето от
св.М..Малко по-късно подсъдимият си тръгнал.
Още същата вечер св.Я. бил прегледан и се установило, че му било причинено
двустранно счупване на долната челюст.Това наложило да му бъде направена
операция за наместване на фрагментите на челюстта и му били поставени шини на
горна и долна челюст.
2

За случилото се бил подаден сигнал във ІІ РУ-Варна и било образувано
настоящото досъдебно производство.След преглед на записите от видеокамерите на
бензиностанцията, подс.Г. бил установен.Той бил разпознат от св.З., св.Я., св.Б. и св.Д.
като момчето, което нанесло удара в челюстта на св.Я..Бил направен и оглед на
веществени доказателства, а именно на дисковете със записи от бензиностанцията, от
които се установили извършените от участниците в инцидента действия преди
отиването им до „Горнооряховска скара“.
За изясняване на механизма и вида на причинената на св. Я. телесна повреда била
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение като дадено
обективно, компетентно и пълно, неоспорено от страните и приобщено към
доказателствата по делото по реда на чл.283 вр. чл.373 ал.1 от НПК, съдът кредитира
изцяло.От него се установява, че св.Я. е получил двустранно счупване на долната
челюст, което е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет в областта на лицето.
То е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене и функцията на говора
за период не по-малък от 2.5-3 месеца.
Доколкото подс.Г. посочи, че е бил изплашен от поведението на св.Б., св.З. и св.Я.,
съдът назначи комплексна съдебно-психиатрична експертиза с психологическо
изследване, чието заключение, поддържано от вещите лица в съдебно заседание, съдът
кредитира изцяло.От него е видно, че по време на извършеното деяние е изпитал
негативни емоции, но те не са изиграли ролята на стрес за него и той не е бил в
състояние на физиологичен афект, нито на уплаха и смущение.Вещите лица бяха
категорични, че е имал лична реакция на страх, но тя не е преминала в друго
състояние.
Подс. М. С. Г. е роден на 22.09.1997г. в гр.Варна, живее в гр. Варна,
български гражданин, със средно образование, не женен, работи в ИАРА, студент.Към
момента на извършване на деянието не е бил осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства по делото –от части от обясненията на подс.Г., отчасти от показанията
на св.М. М., св.Т.Б., св.П.М., св.В.Д., св.Г.З. и св.В.З., дадени в хода на съдебното
следствие, от показанията на св.М. М., св.Т.Б., св.Г.З., св.В.Д., св.Я.Я. и св.В.З. , от
досъдебното производство, приобщени на основание чл.281 ал.5 и ал..4 вр. ал.1 т.1 ,
т.2 пр.2 и т.5 от НПК, от заключението на изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, приобщени на основание чл.371 т.1
от НПК, въз основа на писмените доказателства по досъдебно производство №
1104/2019г на ІІ РУ-Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладна
записка за извършено престъпление, епикриза, протоколи за разпознаване, протокол за
оглед на веществени доказателства и фотоалбум, справка за съдимост и други, както
и от приобщените в хода на съдебното следствие заключение на комплексна съдебно-
психиатрична експертиза с психологическо изследване и предсъдебен доклад, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви по отношение на главните
факти, и съвкупният им анализ не налага различни изводи.
За да приеме описаната фактическа обстановка съдът взе предвид събраните по
делото гласни доказателства, тяхната относимост и обвързаност с обективно
установените увреждания на св. Я. , описани в съответната медицинска
документация.
Безспорно е, че на 29.08.2019г. подс.Г., св.З., св.Я. и св.Б. са се намирали на
3

територията на бензиностанция „Бенита“ и на паркинга пред „Горнооряховска
скара“.Безспорно е също така, че св.Б. е била подразнена от чути от нея думи на
подсъдимия, в следствие на което е започнала да му крещи, да го обижда и го замерила
със сладоледа си, който попаднал в лицето му.Не е спорно също така, че този скандал е
бил възприет от св.П.М., св.Г.З. и св.М. М., както и от св.Я. и св.В.З., като всички те в
този момент са се намирали на опашка за храна в заведението „Горнооряховска скара“.
Установи се също така, че св.В.З. и св.Я. са отишли при приятелката си св.Б., че между
тях и подс.Г. е имало размяна на реплики, като поведението и на тримата е била
заплашително, което пък накарало св.П.М. да отиде при момчетата с намерение да
преустанови спречкването.Поради това съдът кредитира показанията на посочените
свидетели и обясненията на подс.Г. в тези им части.При анализа на тези гласни
доказателства съдът взе предвид констатираните противоречия в показанията на св.В.З.
и св.Т.Б. от съдебното и досъдебното производство както по отношение на броя на
лицата, участвали в скандала, така и относно описанието на външния вид на подс.Г.,
доколкото безспорно бе установено, че подсъдимият е бил сам и обективно не е висок
180 см., както е описан от свидетелите. Те са посочили, че с подсъдимия е имало още
един мъж, както и че Г. е висок около 180см., като в различните им разпити височината
му „ намалява“ до 170-175см., а кожата му от мургава стига до светла.Такива различия
са налице и в показанията на св.Я. от досъдебното производство, приобщени на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.5 от НПК. Доказателства за това, че подс.Г. е
бил с още един мъж, както и че сложил бокс на ръката си , както е посочено и в
обвинителния акт, обаче по делото не се събраха, поради което и съдът намира тези
обстоятелства за недоказани. Показанията на св.П.М., св.Г.З. и св.М. М., които са
възприели агресивното поведение на св.Б. по отношение на подс.Г. и появата на св.Я. и
св.З. , от своя страна са логични , последователни и относително непротиворечиви,
поради което и съдът ги кредитира.Тези свидетели обаче не са били непосредствени
очевидци на извършените от подс.Г. , св.Я. и св.З. действия, доколкото са се намирали
на разстояние от тях, а и събитието се е случило в тъмната част на денонощието
.Поради това по отношение на подлежащите на доказване факти съдът възприе
показанията на св.Д. от досъдебното производство, в които той изрично сочи, че е
видял едно от момчетата, които също е наблюдавал от разстояние , да нанася удар в
областта на челюстта на друго момче. Доколкото именно по този начин на св.Я. е било
причинено телесното увреждане, съдът кредитира показанията на този свидетел и
приема за безспорно установено авторството на деянието.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подс. М. С. Г. е осъществил състава на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1
от НК , тъй като на 29.08.2019 г., в гр. Варна, причинил на Я.Ж. Я. средна телесна
повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, обусловило трайно
затруднение във функцията на дъвчене и във функцията на говора за период не по-
малък от 2.5-3 месеца.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено
от подсъдимият чрез действия- нанасяне на удар по лицето на св. Я., и по-конкретно в
областта на челюстта, в следствие на което той е получил двустранно счупване на
долната челюст. Това е обусловило трайно затруднение във функцията на дъвчене и
във функцията на говора за период не по-малък от 2.5-3 месеца, т.е. от наказателно-
правна гледна точка се квалифицира като средна телесна повреда по см.чл.129 ал.2 от
НК. Обстоятелствата, свързани с авторството на деянието , механизма на причиняване
на телесната повреда и нейните медико-биологични характеристики се доказват с
4

категоричност от всички писмени и гласни доказателства по делото.
От субективна страна , съдът намира че подс. Г. е извършил деянието при пряк
умисъл.Съобразно съдебната практика и теория при телесната повреда деецът трябва
да съзнава, че извършва действие, което според използваните начини и средства е от
естество да причини увреждане на здравето и телесната цялост на друго човешко
същество и да съзнава най-общо, че деянието слага началото на причинния процес на
телесното увреждане на жертвата.В чл.11 ал.2 от НК законодателят е предвидил, че
умишлените деяния се извършват при пряк или евентуален умисъл.При прекия умисъл
деецът иска, желае и цели настъпването на обществено опасните последици, а при
евентуалния той се е насочил към нещо друго, но ги допуска като един допълнителен ,
страничен резултат, като това допускане означава безразличие, съгласие и
примиряване с настъпването на последиците.При евентуалния умисъл престъпния
резултат не се предвижда като неизбежно настъпващ, но деецът се примирява с
неговото настъпване, като проявява безразличие към настъпването на един страничен
резултат, който не се обхваща от неговата цел. В конкретния казус , от гласните и
писмени доказателства по делото по безспорен начин се установява, че подс. Г. е
нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на св. Я., в следствие на което е тя била
двустранно счупена. От заключението на комплекснната съдебно-психиатрична
експертиза с психологическо изследване е видно, че той не е бил в състояние на
физиологичен афект, уплаха или стрес.Безспорно е, че е изпитал страх от ситуацията,
но липсват каквито и да било данни действията му да са били извършени в следствие
на това, че е бил в състояние на уплаха или стрес.По делото не се събраха
доказателства и за това, че по отношение на подс.Г. е било проявено насилие, за
каквото говори в обясненията си.Поради това и съдът намира, че подсъдимият е целял
причиняването на телесна повреда на подсъдимия, с оглед на което и деянието е
извършено от него умишлено.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че квалифициращият
елемент по смисъла на чл.131 ал.1 т.12 от НК не е доказан.Установи се, че действията
на подс.Г. не са били извършени по хулигански подбуди, а в следствие на развилата се
ситуация на размяна на реплики между подсъдимия и св.Б. и намесата на св.Я. и
св.Желев в нейна защита.
С оглед на това и съобразно събраните в производството доказателства, както и на
основание чл.303 ал.2 от НПК , съдът призна подс. М. С. Г. за виновен в
извършването на престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. и за невиновен в това
да е извършил деянието по хулигански подбуди , като го оправда по първоначално
възведеното му обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази
следното:
Като смекчаващи обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало на подс.
Г., младата му възраст и изключително добрите му характеристични данни.Той,
видно от предсъдебния доклад, е с ниско ниво на риск, с множество ресурси , а именно
– жилищно устроен, със съхранени добри взаимоотношения с роднини, без наличие на
зависимости и с положително отношение към трудовата заетост и
образованието.Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не установи. С оглед
на това, като взе предвид високата степен на обществена опасност на престъплението
, както и не високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия
съдът прие , че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и
прецени, че следва да наложи на подс. Г. наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2
5

б.”б” от НК. На посоченото законово основание съдът наложи на подс. Г.
наказание „Пробация” . При определяне на мерките и тяхната продължителност и
като взе предвид техния ограничителен ефект, съдът съобрази данните за личността
на подс. Д. , а именно че същият работи и учи, и определи следните пробационни
мерки - „ Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с
периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично и „Задължителни срещи с
пробационен служител” за срок от 6 месеца.Съдът счете, че така наложено наказание е
съответно на извършеното деяние и в цялост ще изпълни целите на НК.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Г. да заплати направените по
делото разноски в размер на 134,40лв. в полза на ОД на МВР-Варна и 646лв. в полза
на ВРС.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в страната правов ред и на личността.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	72
Дата:	4 април 2022 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20213110201367
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 април 2021 г.

Присъда по дело №1367/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите