№ 16453
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110164737 по
описа за 2022 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 261896/28.11.2022г. на СРС,
подадена от З. Г. Ч. срещу Н. Ц. Ч.. С Определение № 32532/30.11.2022г. е допуснато
обезпечение на предявения иск, като след внасяне на определената гаранция е издадена
Обезпечителна заповед № 1168/05.12.2022г.
Ищцата З. Г. Ч. е предявила срещу ответницата Н. Ц. Ч. иск с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 11518,50 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване за периода
15.06.2022г.-27.11.2022г. от ответницата на 1/3 идеална част от недвижим имот - къща в село
Б. /Столична община/, ул. "*********" № 64, представляваща двуетажна жилищна сграда -
вила № 29, със застроена площ от 176,38 кв. м., построена в ***********, кв. *** по плана
на град С., м. "***********", при условие, че ищцата през този период покривала и
заплащала всички разходи за наем и консумативи за имота, а ответницата живеела в имота
без основание и отказвала да го напусне, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /28.11.2022г./ до окончателното ù изплащане. Основателността на
претенциите си ищцата обосновава с обстоятелството, че по силата на Договор за наем от
15.06.2022г. тя наела описания по-горе недвижим имот срещу месечен наем в размер от
5000,00 лева. Преди ищцата да се установи да живее в имота, там живеело семейството на
баща ù, който и понастоящем обитавал къщата със съгласието на ищцата. Наемът и всички
консумативни разноски по имота се плащали от ищцата, считано от 15.06.2022г., като
същите за периода 15.06.2022г.-27.11.2022г. възлизали на общо 34555,52 лева. В рамките на
посочения период ответницата също живеела в имота, отказвала да го напусне, нарушавала
спокойното ползване от страна на ищцата, като канела близки и роднини за продължителен
период. Същевременно не плащала каквито и да било суми за наем и консумативи.
Доколкото в имота живеели трима човека, справедливо било ответницата да заплати 1/3 част
от тези разноски, която част съответствала на размера на предявения иск. Ползвайки имота и
лишавайки ищцата от възможността да го ползва в цялост, но същевременно незаплащайки
свързаните с ползването разноски, ответницата се обогатява за сметка на ищцата. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищцата се явява лично и с адв. Т..
1
Предявеният иск се поддържа, включително в хода на устните състезания. Допълнителни
съображения излага в Писмени бележки, вх. № 277080/05.10.2023г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. Ц. Ч. чрез адв. Д. Д. - АК-Сливен, е
подала Отговор на исковата молба, вх. № 25569/31.01.2023г., с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че искът е недопустим, тъй като за ищцата
липсвала активна процесуална легитимация - с право на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД разполагал
само собственикът на имота, каквато ищцата не била. Същият аргумент се изтъква и като
довод за неоснователност на иска, тъй като ищцата не била и материално легитимирана да
предявява иска, доколкото не била собственица на имота. Изтъква се, че между ответницата
и бащата на ищцата - Г.Ч., е налице брак, като те са живели заедно с общото си дете в имота
от 2004г. до 2022г. За прекратяване на брака било налице дело за развод - гр.д. №
37799/2022г. на СРС. Ищцата и баща ù били съдружници в и управители на "************"
ЕООД - наемодател по сочения от ищцата договор за наем, като те просто решили да
отстранят ищцата и детето от имота. Лично Г.Ч. и ищцата я канили да напусне, а в края на
2022г. сменили и ключа, като тогава тя била фактически отстранена от имота. Твърди се, че
ищцата не е наемател на имота, а договорът за наем е привиден и оттам нищожен, като е
сключен без основание и е съставен за целите на настоящото дело. Оспорва се ищцата да е
заплащала сочените от нея суми, а приложените справки били неистински. Както
ответницата, така и съпругът ù Ч., са обитавали имота по силата на неформален договор за
заем за послужване, той е бил тяхното семейно жилище, поради което и къщата била
ползвана на правно основание. "************" ЕООД като неин собственик не бил канил
ответницата да напусне, а ищцата и баща ù сторили това в лично качество. Не оспорва, че Н.
Ч. е живяла в имота до края на 2022г. В насрочените по делото съдебни заседания ищцата се
явява лично и с адв. Д. или не се явява и не изпраща представител. Предявеният иск се
оспорва.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ù,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Неоснователни са възраженията на ответницата за недопустимост на иска, като цитираната в
отговора на исковата молба съдебна практика касае хипотези, различни от настоящата
такава. По аргумент от ПП 1/1979г., т. 5, искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД може да бъде предявен
тогава, когато в патримониума на едно лице е настъпило обедняване, а на друго лице –
обогатяване /намаляване на пасив, увеличаване на актив/, като между двете няма пряка
причинно-следствена връзка в юридическия смисъл на понятието, а основанието им се
намира във факт или група факти, които обуславят обективно житейска, а не стриктно
юридическа връзка между обедняването и обогатяването. Именно в последния случай
обеднелият би разполагал с друг специфичен иск за възстановяване на имуществената си
сфера, било по облигационното отношение между страните, било на извъндоговорно
основание /деликт, връщане на дадено без основание и т.н./, например по чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД и др. И затова, доколкото настоящата хипотеза не е такава –
ищцата твърди, че заплаща наема и консумативите за имота, в който обективно обитава
ответницата, за която се твърди по този начин да спестява разходи, т.е. да се обогатява, а
между страните няма друго правоотношение, от което ищцата да изведе своето право на иск,
то именно по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД тя следва да заяви претенциите си спрямо
ответницата.
Съобразно чл. 154 ГПК доказателствената тежест по предявения иск е за ищцата,
която следва да установи, че е наела описания от нея имот, че е платила описаните от нея
2
суми във връзка с ползването му, че ответницата е обитавала имота, като последната се е
обогатила със стойността на посочените в исковата молба суми, съответно ищцата е
обедняла, размера на обогатяването и обедняването, както и връзката между тях. Извън
горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представеното заверено копие, на 15.06.2022г. между „************“
ЕООД в качеството му на наемодател и З. Г. Ч. в качеството ù на наемател е сключен
Договор за наем, по силата на който дружеството е предоставило на З. Ч. за временно и
възмездно ползване недвижим имот – двуетажна жилищна сграда – вила № 29, находяща се
в село Б., УПИ ********, кв. *** по плана на град С., м. „в.з. Малинова долина – Герена“,
идентична с къщата, описана в исковата молба. Уговорена е наемна цена от 5000,00 лева с
ДДС месечно, платима до 15-то число на месеца. Договорът е сключен като безсрочен.
От Нотариален акт № 176/28.06.2013г., т. 5, рег. № 7217, дело № 869/2013г. на
Нотариус № *** – И.Н., се установява, че наемодателят „************“ ООД /тогава/ е
собственик на дадената под наем на ищцата къща.
По делото като свидетели са разпитани О.С. и С.Б.. Показанията им съдът като цяло
кредитира. Разминаванията между тях по някои факти съдът отдава на пречупването на
обективната действителност при пресъздаването ù от конкретния свидетел факти съобразно
собствената гледна точка и застъпваната позиция на страната по делото. Свидетелката С. е
приятелка на ищцата, като познава и ответницата, която била жена на бащата на З.. Живеели
в голяма къща „на Камбаните“, но не знае точния адрес. Ходила е там. Не знае чия точно е
къщата. Нанесли се там, когато се родил И. /детето на Г.Ч. и З. Ч./, горе-долу преди около 9
години. Към момента на разпита Н. Ч. не живеела в къщата – напуснала някъде през
декември. Това свидетелката научила от З. Ч.. Знае, че З. плаща, не знае колко, но знае че
плаща. Не е виждала да плаща, но знае от З., че плаща. През втората половина на 2022г. З.
също ползвала къщата – преместила се да живее там, като там живеели и ответницата, и Г.,
и детето И.. Не е виждала други хора в къщата, но знае, че и майката на Н. е идвала.
Свидетелката С.Б. е майка на ответницата. Познава страните. Ходила е често на гости в
къщата, която е „на Камбаните“, за да гледа внука си И., който бил роден през 2014г. Н. Ч. и
Г.Ч. били женени, но вече се развеждали. З. Ч. виждала рядко – на сватбата, на кръщенето на
И.. Щом се разбрало обаче, че ще се развеждат, виждала З. по-често в къщата: поне три пъти
в летния сезон я била виждала. Затваряла се с баща си и нещо си говорели. Нямало такова
нещо да е сключван договор за наем – иначе дъщеря ù щяла да ù каже. Лично не видяла, но
Н. ù казала, че са сменили ключалката на външната врата. Към момента на разпита Н. вече
живеела на квартира, разходите за която плащал Г.Ч..
По делото е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза от вещото
лице В. З., което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при
пълно и задълбочено обосновани отговори на поставените въпроси и без данни за
евентуална неправилност. От същото се установява, че средният пазарен наем на процесния
имот за периода м.06.2022г.-м.11.2022г. е 6480,00 лева месечно, съответно за 1/3 от имота –
2160,00 лева месечно.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза
В. П., което съдът кредитира изцяло като изготвено от компетентно вещо лице, при пълно и
задълбочено обосновани отговори на поставените въпроси и без данни за евентуална
неправилност. От същото се установява, че в счетоводството на дружеството-наемодател
„************“ ЕООД са налице данни за извършени плащания по договора за наем от
15.06.2022г. за наем и консумативи в общ размер от 34555,52 лева. Сумата е платена с общо
10 плащания, осъществени на дати 07.07.2022г., 08.07.2022г., 24.08.2022г., 25.08.2022г.,
02.09.2022г., 21.09.2022г., 10.10.2022г., 19.10.2022г., 10.11.2022г., 21.11.2022г. Относно
фактурите за консумативи с Молба, вх. № 144710/23.05.2023г. на СРС, са представени 4
3
броя авизо за извършените плащания. Пред съда вещото лице допълва, че всички фактури,
отразени в експертизата, е взела от З. Ч., която е управител на дружеството. Фактурите били
регистрирани по ДДС и включени в дневниците за покупко-продажба.
Страните не спорят /л.127/, че в периода 15.06.2022г.-27.11.2022г. ответницата Ч. е
живяла в описаната къща. Обективно страните не спорят, а и от Определение №
28149/24.10.2022г. по гр.д. № 37799/2022г. на СРС, 139 състав, се установява, че ответницата
Ч. и бащата на ищцата Г. И.ов Ч. са съпрузи в процес на развод. Доколкото по делото не са
представени данни за влязло в сила решение за развод, съдът приема, че през процесния
период З. Ч. е обитавала къщата в качеството си на съпруга на Г.Ч. и майка на малолетния
им син.
Видно от разпечатката от електронна поща от 07.11.2022г. /л. 81/, ищцата е поканила
ответницата да напусне в двуседмичен срок имота. При условие, че това стане, ищцата е
заявила, че няма да претендира спрямо нея обезщетение за ползването. Ако искането обаче
не бъде изпълнено, се отправя предупреждение, че З. Ч. ще бъде принудена да защити
интересите си по всички допустими от закона начини. С Покана, връчена на ответницата на
06.12.2022г. при отказ от Нотариус № *** – И.Н. /пом.-нотариус А.Н./, Г.Ч. е предупредил
ответницата, че обитава къщата без съгласието на собственика и наемателя ù. Заявил е на
ответницата, че е наел имот – обзаведен и в отлично състояние апартамент в град С., където
тя и детето им могат да се преместят, ключовете за който могат да получат от Нотариуса.
Ако в тридневен срок от получаване на поканата ключовете не били получени, Ч. заявява, че
ще счита, че Н. Ч. е осигурила сама жилище за себе си и за детето.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът приема, че действително ищцата
е наела описаната в исковата молба къща по договора за наем от 15.06.2022г. Не се оспори
неговата автентичност /л.128/. Не се събраха доказателства и за това, че е сключен при
симулация, доколкото от заключението на вещото лице се установи заплащане на
дължимите по него суми за наем, както и консумативни разноски във връзка с имота. Не се
събраха и достатъчно доказателства, които в достатъчна степен на убедителност да
обосноват извод, че договорът е сключен и съставен само за целите на образуването и
воденето на настоящото дело против ответницата.
Първата предпоставка за основателност на предявения иск е установяването, че
ищцата е обедняла, т.е., че е заплатила описаните в исковата молба суми. Този факт следва
да се докаже пълно и главно по делото, а не при условията на вероятност. Съдът приема, че
по делото не се доказа ищцата да е заплатила описаните в исковата молба суми за наем и
консумативи. Никъде по делото не бяха представени платежни нареждания, разписки или
други документи, от които да е видно, че ищцата или друго лице за нейна сметка е внесло
сумите за наем и консумативи. Представените хронологични справки по счетоводна сметка
не съдържат данни, че именно З. Ч. е извършила плащанията. Вписаният обяснителен текст
с името на З. Ч., при отчитане на останалите събрани по делото доказателства, не обосновава
непременно извод, че се касае за извършено от нея плащане. Напълно резонно е вписването
да касае обяснение във връзка с кой точно договор се осчетоводява сумата. Представените с
молба от 23.05.2023г. 4 броя авизо също не установяват, че плащането е извършено от З. Ч.
или трето лице за нейна сметка. Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза не съдържа данни за лицето, извършило установените плащания. Такава задача
не е и поставяна. Процесуалният представител на ищцата, по чието искане е и допуснато
изслушването на заключението, не е поставил допълнителни въпроси към вещото лице,
изразявайки становище за приемане на заключението му, като не е и заявил искане за
ангажиране на допълнителни доказателства. Показанията на свидетелката С., че ищцата
заплаща суми за къщата, са производни. Те пресъздават това, което страна по делото, в
случая ищцата, ù е казала относно изгодни за същата тази страна по делото факти. Затова и
те в тази си част са с изключително ниска доказателствена стойност и не могат да обосноват
4
извод за основателност на заявената претенция.
При това положение съдът приема, че ищцата не установи първата предпоставка от
фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – наличие на
обедняване, тъй като не доказа намаляване на патримониума си чрез заплащане на разноски
за наем и консумативи за къщата, обитавана през процесния период и от ответницата. Това
обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на предявения иск, като обсъждането на
останалите факти от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД и събраните в тази връзка
доказателства се явява безпредметно.
Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ответницата, която своевременно е заявила претенция в тази насока. Ответницата е доказала
сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2000,00 лева, която
сума следва да бъде присъдена в нейна полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. Г. Ч., ЕГН **********, от село Б. /Столична община/,
срещу Н. Ц. Ч., ЕГН **********, от град С., иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 11518,50 лева, представляваща
обезщетение за неоснователно обогатяване поради ползване за периода 15.06.2022г.-
27.11.2022г. от ответницата на 1/3 идеална част от недвижим имот - къща в село Б.
/Столична община/, ул. "*********" № 64, представляваща двуетажна жилищна сграда -
вила № 29, със застроена площ от 176,38 кв. м., построена в ***********, кв. *** по плана
на град С., м. "***********", при условие, че ищцата през този период покривала и
заплащала всички разходи за наем и консумативи за имота, а ответницата живеела в имота
без основание и отказвала да го напусне, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба /28.11.2022г./ до окончателното ú изплащане.
ОСЪЖДА З. Г. Ч., ЕГН **********, от село Б. /Столична община/, да заплати на Н.
Ц. Ч., ЕГН **********, от град С., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2000,00 лева,
представляваща разноски в производството пред първата инстанция (гр.д. № 64737/2022г. на
СРС) за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5