№ 843
гр. Варна , 09.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 288943/14.12.2020г., депозирана от
„Гала Традиция“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: обл.Варненска,
общ.Суворово, с.Калиманци, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев, чрез адв. Л.Ш.,
срещу Решение № 261376/23.11.2020г., постановено по гр. дело № 8339/2019г. по описа на
ВРС, 14 състав, в частта, в която, по предявените от Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.
Аксаково, ул. „Побити камъни” № 9, срещу дружеството-жалбоподател обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД, последното е
осъдено да заплати сумите, както следва:
– 18 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, получени от
трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г., изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня,
нарушена работоспособност и обичаен начин на живот, както и нарушено психо-
емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– 184,93 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от горепосочената
трудова злополука, изразяващи се в заплатени такси за операция и закупуване на помощни
средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– 5435,12 лева, представляващи обезщетение за забава върху присъдената главница 18
000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ от датата на увреждането - 08.06.2016г. до
деня, предхождащ подаването на исковата молба – 30.05.2019г.
В жалбата се твърди, че направените от ВРС изводи не съответстват на събраните по
делото доказателства. Оспорва се характера на злополуката като трудова, като се сочи, че
констатациите на компетентния орган в този смисъл не са обвързващи за съда. Застъпва се,
че в момента на злополуката работникът не е изпълнявал възложена му от работодателя
1
работа, а изводът на съда в обратен смисъл е неправилен и необоснован.Оспорва се и
изводът на ВРС, направен въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, че към
момента на злополуката е липсвала поставена от работодателя на подходящо място забрана
за качване на хора на съоръжението, като се твърди, че същият се опровергава от
показанията на свидетелите на ответната страна и приложения към делото снимков
материал от проведеното по случая досъдебно производство. Излага се, че в деня на
злополуката два пъти работникът - ищец е бил запознаван с тази инструкция, за което и се е
подписал в инструктажната книга. Въззивникът твърди също, че изводът на съда за липса на
доказателства за нарушаване на правилата и дисциплината от страна на ищеца е
немотивиран, неправилен, поради което и незаконосъобразен. Застъпва, че поведението на
ищеца е единствената причина за настъпване на злополуката, доколкото същият е нарушил
инструкциите за ползване на съоръжението, като е стъпил върху платформата заедно с
товара, при това изпълнявайки дейност извън правомощията му. Сочи се, че изводът на съда
за това, че в резултат на травмата ищецът е търпял болки и е имал затруднения в
движенията за период от около 5 месеца, като същият се чувствал зле и нямал желание да
излиза от дома, противоречи на заключението по СМЕ и показанията на разпитаните по
делото свидетели, с оглед на което и определеният размер на обезщетение за
неимуществени вреди – 18 000 лева не е справедлив. Застъпва се, че претендираният от
ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди от 38 000 лева, както и мораторна
лихва от над 11000 лева е прекомерен също така с оглед квалификацията на работника и
обстоятелството, че същият получава работна заплата в размер на минималната. Относно
претенцията за имуществени вреди се твърди, че по делото са събрани достатъчно
категорични доказателства, че ищецът не е заплащал сумите, които претендира, поради
което се твърди, че тази сума не е следвало да му бъде присъждана. Оспорва се като
неправилно становището на съда, че заплатените от работодателя на ищеца 760 лева не
могат да бъдат прихванати с парични средства, дължими на основание имуществената
отговорност по чл.200 КТ, като се твърди, че изплащането им е било на добра воля от
ответното дружество, поради което сумата следва да бъде прихваната с вземането на ищеца
за вреди. Моли се за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на предявените
искове, като се приеме, че инцидентът е предизвикан изцяло от поведението на работника. В
случай, че се приеме, че е налице основание за ангажиране на безвиновната, обективна
отговорност на работодателя се моли същата да бъде ангажирана в най-ниска степен, на
основание съпричиняване от страна на работника. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. И. Д., чрез процесуалния си представител
адв. Л.Б. от ВАК, е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който се застъпва
становище за нейната неоснователност. Оспорва се твърдението на въззивника, че
извършваната от ищеца товаро-разтоварна дейност не му е била възлагана за изпълнение. В
тази връзка се сочи, че от съдържанието на длъжностната характеристика към трудовия
договор, сключен между Д. и „Гала Традиция“ ООД, приложена като писмено доказателство
по делото, е видно, че Д.Д. е имал ясно разписано задължение да извършва товаро-
разтоварни дейности. Излага се и че по делото не са ангажирани писмени доказателства, от
които да е видна йерархичната структура в предприятието и по-конкретно кой е бил прекият
началник на ищеца към момента на настъпване на злополуката, с оглед твърденията на
свидетелката Аврамова /на длъжност технически секретар в ответното дружество/, че в
качеството на пряк началник на Д., на 08.06.2016г., му е била възложила за изпълнение
други задачи. Сочи се, че от доказателствата по делото действително не се установява към
момента на злополуката да е имало разлепена инструкция за ползване на процесното
съоръжение в близост до него, напротив – липсата на такава се установява от приложените
по делото протокол от проверка на трудова злополука на НОИ и наказателни
постановления, с оглед на което изводът на съда в този смисъл е правилен.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок,
2
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на
жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по
чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 288943/14.12.2020г.,
депозирана от „Гала Традиция“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев,
чрез адв. Л.Ш., срещу Решение № 261376/23.11.2020г., постановено по гр. дело №
8339/2019г. по описа на ВРС, 14 състав, в частта, в която, по предявените от Д. И. Д. с ЕГН
**********, адрес: гр. Аксаково, ул. „Побити камъни” № 9, срещу дружеството-
жалбоподател обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.
86 ЗЗД, последното е осъдено да заплати сумите, както следва:
– 18 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, получени от
трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г., изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие на множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня,
нарушена работоспособност и обичаен начин на живот, както и нарушено психо-
емоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– 184,93 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от горепосочената
трудова злополука, изразяващи се в заплатени такси за операция и закупуване на помощни
средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– 5435,12 лева, представляващи обезщетение за забава върху присъдената главница 18
000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ от датата на увреждането - 08.06.2016г. до
деня, предхождащ подаването на исковата молба – 30.05.2019г.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 476/2021г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 19.04.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4