Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Пазарджик, 05.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд,Търговско отделение,в открито заседание,проведено на шести април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
при участието на секретаря Нели Въгларова,като разгледа докладваното от съдията търговско дело №43 по описа за 2021година,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.558 ал.5 от КЗ, обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД от В.С.С. ,ЕГН-********** *** против „Гаранционен фонд“ ,Булстат *********,седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Граф Игнатиев“ №2,представлявано от управителите Б. М. и С. С.
Исковата молба е депозирана в Пазарджишкия районен съд на 19.09.2018г.и по нея е било образувано гр.д.№3816/2018г.В исковата молба ищецът е изложил твърдения,че е претърпял неимуществени вреди вследствие на пътен инцидент – ПТП настъпило на 12.09.2016г.в с.М. К. по вина на водача на лек автомобил „Д. М.“ с рег.№РА АВ С.И.Р.,който управлявал автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди,че за настъпилия инцидент бил съставен Констативен протокол с пострадали лица №/13.09.2016г.по описа на МВР Пазарджик и по случая било образувано ДП №/г.по описа на РУП Пазарджик и прокурорска преписка № по описана на Районна Прокуратура гр.Пазарджик за 2016г.Твърди,че вследствие инцидента претърпял телесни увреждания изразяващи се в открито счупване на тялото на тибията,разкъсно контузна рана с размер от 10 см.в областта на лявата подбедрица,множество охлузни и разкъсно контузни наранявания по левите горен и долен крайници.Описва протичането на лечебно възстановителния период и свързаните с нараняванията болки и дискомфорт.
Твърди,че предявил претенция пред ответника за изплащане на обезщетение с писмена молба № от 28.03.2018г.,по която бил постановен отказ на 28.06.2018г.
В исковата си молба ищецът е формулирал искане ответната страна да бъде осъдена да заплати обезщетение в размер на 1000,00лв.,като иска е предявен като частичен за сумата от 60000,00лв.Претендира и присъждане на законната лихва,считано от 29.06.2018г.д окончателното изплащане на главницата. Производството по делото е образувано по искова молба.
След допуснато от съда на основание чл.214 ал.1 от ГПК по искане на ищеца увеличение на исковата претенция от 1000,00лв.на 30000,00лв.като частичен иск от 60000,00лв.,производството по делото пред РС е прекратен ос протоколно определение от 18.03.2021г.и делото е изпратено по подсъдност на Пазарджишкия окръжен съд.
В депозирания пред РС отговор на исковата молба,ответникът оспорва иска като излага твърдения,че не е налице противоправно поведение на водача на лекия автомобил.Оспорва иска и по съображения ,че липсва причинна връзка между ПТП и настъпилите за ищеца увреждания,а при условията на евентуалност поддържа,че иска е неоснователен по размер,тъй като същия е прекомерно завишен.Излага съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.Претендира присъждане на деловодни разноски.
На основание чл.219 ал.1 от ГПК като трето лица помагач на страната на ответникът съдът е конституирал С.И.Р.,който оспорва предявения иск по съображения аналогични на изложените от ответника в отговора на исковата молба.Твърди категорично,че не е отнел предимството на ищеца,който се движел с мотоциклета си по главен.Твърди,че той самия преди да се включи в главния път е спрял на знак „Стоп“ и преди завиване на дясно погледнал наляво и се уверил,че по неговата лента за движение не идва друго превозно средство.После погледнал надясно и видял ,че непосредствено след кръстовището на главния път има спрели един след друг три-четири леки автомобила,въпреки знака „Спирането забранено“.Потеглил леко с автомобила си с навит надясно волан и напред на полусъединител с цел да заобиколи спрелите отдясно автомобили и тогава настъпил удара между управлявания от него автомобил и мотоциклета ,управляван от ищеца,зад който се возело и дете.Твърди,че удара настъпил в неговата лента за движение на главен път по ул.““ в с.М. К.“.Счита,че вина за настъпването на произшествието има единствено ищеца.
Като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се произнесе от фактическа страна съдът прие за установено следното:
По делото не се спори,че на 12.09.2016 г. около 16:30 ч., в с. М. К. МПС Д. Т., с peг. № РА ВА, управляван от С.И. ***, като достигайки до кръстовището с ул.“ “ навлиза в него. В същото време по ул.“ “-главен път, се е движил мотоциклет С., с peг.№ РА В,управляван от В.С.С..Между участниците настъпва ПТП, като в следствие на него С. получава телесни увреждания.
Съставен е Констативен протокол с пострадали лица с № /13.09.2016 г. по описа на ОД на МВР Пазарджик.По случая е образувано ДП № / г. по описан РУМВР Пазарджик.Досъдебното производство водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ във вр.чл.342, ал.1 НК срещу третото лице помагач по делото С.Р. е прекратено с влязло в сила постановление от 23.10.2020г. на прокурор при Районна прокуратура Пазарджик.Същото е било предмет на инстанционен контрол за законосъобразност пред Районен съд гр.Пазарджик и пред Окръжен съд гр.Пазарджик.Основание за прекратяване на досъдебното производство е липсата на виновно противоправно поведение на водача на Р. за настъпване на процесното ПТП.
За изясняване на механизма и обстоятелствата около пътния инцидент са събирани гласни доказателства и са назначени първоначална и тройна съдебно технически експертизи.
Като свидетели на третото лице помагач по делото са разпитани св.П. и св.Г..
Св.П. е бил в непосредствена близост –на около 40м.,до мястото на инцидента.Не видял самия сблъсък между двете МПС,но чул силен шум от удара и тогава се обърнал да види.Пострадалия бил на доста голямо разстояние от автомобила ,а мотоциклета му –още по-далеч.Автомобила бил в неговата си лента за движение и бил ударен в областта на левия калник.На главния път непосредствено след кръстовището от дясната страна по посока да движение на автомобила имало спрели 3-4 автомобила.Имало спрели автомобили и от другата срещуположна страна на пътя.
Св.Г.-разследващ полицай по ДП,установява,че според показания на свидетели на местопроизшествието на главния път след кръстовището е имало спрели автомобили ,които автомобила на Р. е следвало да заобиколи.Отсреща по главния път ,на осевата линия,се движел мотоциклет с висока скорост и с дете на задната седалка.На главния път по посока на движение на мотоциклета не е имало спрели автомобили.Когато пристигнал на мястото на инцидента за оглед ,свидетеля видял автомобила на средата на лентата за движение като предната му лява част била на осевата линия на пътя.
Като сведетел на ответната страна е разпитан св.Г.П..Същият е бил очевидец на ПТП-седнал да пие кафе в кафенето срещу пресечката,от която излязъл автомобила на Р..В посоката на движение на мотоциклета на главния път в близост до кафенето където свидетелят седял имало един спрял автомобил,а отсреща по посока на движение на автомобила на главния път,след кръстовището имало поне четири спрели автомобила.Ударът между двете превозни средства настъпил след като ищеца заобиколил спрелия в неговата лента автомобил.Ищецът навлязъл в насрещната лента за движение където се намирал автомобила на Р.,който извършвал маневра завой на дясно.Автомобила се изнесъл по-напред в кръстовището и в лявата част на пътната лента,за да си осигури видимост и да заобиколи спрелите на главния път автомобили.Свидетелят е категоричен,че заради спрелите автомобили Р. нямал никаква видимост към главния път,ако не е навлязъл напред в кръстовището.Скоростта на движение на автомобила била толкова ниска,че свидетелят в показанията си ,установява,че го е възприел като спрял.
Като свидетел на ищцовата страна е разпитана св.Г.,която непосредствено преди инцидента с автомобила си се е движела по главния път на разстояние 20-30 метра зад мотоциклета ,управляван от ищеца.Свидетелката установява,че ищецът заобиколил спрелите пред магазина автомобили ,а автомобила излязъл на главния път от пресечка в ляво по посоката на движение на мотоциклета и навлязъл в насрещната лента за движение на ищеца.Свидетелката управлявала автомобила си със скорост 30-40 км./ч.и установява,че вече настигала движещия се пред нея мотоциклет,от където прави извод,че същият не се движел бързо.Той заобиколил спрелите отдясно автомобили,след което продължил да се движи по пътя,където нямало спрели автомобили и тогава настъпил удара с лекия автомобил.По това време според свидетелката мотоциклета се намирал в средата на своята лента за движение.На задната седалка зад ищеца пътувала малката му дъщеря на около 6 години.
Като свидетел на ищцовата страна за установяване на претърпените от ищеца болки и страдания е разпитана свидетелката Л. К,живуща с него на семейни начала от 20 години като от съвместното си съжителство имат две деца.Свидетелката установява,че пристигнала на мястото на катастрофата скоро след това и видяла ищеца да седи на земята с открита рана на крака,през която се виждала счупената кост.Детето била на 3-4 метра то него.Двамата били силно стресирани.С линейка бил откаран в болница,където били извършени множество операции ,манипулации и процедури.През цялото време свидетелката била до ищеца.В началото ищецът споделял с нея ,че вижда ситуацията около катастрофата като затвори очи.Престоял в болница 7-8 дни.След изписването не можел да се обслужва сам вкъщи.Не можел да става и да стъпва на крака дори с патерици.Трудно му било да посещава баня и тоалетна.Движел се в инвалиден стол с нейна помощ.Психическото му състояние също не било добро-бил пред начална фаза на диабет от преживения стрес ,но с времето това било преодоляно.Притеснявал се и за детето,което било подложено на изследвания.Около един месец ищецът не излизал от дома си и контактите му били единствено със семейството.Сънувал кошмари.Имал депресия.Около два месеца бил на легло,след което започнал да ходи с помощно средства.Искал свидетелката да го придружава при всяко посещение в болница или при лекар за някаква манипулация,защото бил уплашен и напрегнат.С патерици ходел в продължение на около три месеца.В началото на лятото на следващата година започвал да ходи без патерици.Сега се страхува да влезе в болница,за да му извадят пирона,поставен в крака.Има затруднения в ходенето сега заради болки в петата.
От заключението на съдебно медицинската експертиза ,което съдът цени и кредитира като доказателство по делото,се установява,че вследствие на катастрофата ищецът е претърпял телесни увреждания изразяващи се в открито счупване на тялото на лявата тибия /големи пищялна кост/ с голямо разкъсно-контузна рана с размери 10 см.в областта на лявата подбедрица и множество охлузни и разкъсно-контузни наранявания по левите горен и долен крайници.Извършена е оперативна интервенция по спешност в деня на травмата,при която след наместване на фрагментите на тибията е поставено външно фиксирано устройство и е направена първична хирургична обработка на раните.След 40 дни е отстранен външния фиксатор като компрометиран и е направена гипсова имобилизация.При третата хоспитализация на 26.11.2016г.е извършено открито наместване и вътрекостна остеосинтеза със заключен тибиален пирон и винтове.След 4 месеца пирона е отключен и е разрешено натоварването на крайника.Експерта е категоричен,че към момента състоянието на ищеца е добро,работоспособността е възстановена,няма усложнения.Вещото лице установява,че счупването на костта е в резултат от директен удар от предната лява част на лекия автомобил върху лявата подбедрица на ищеца.Останалите увреждания са в причинна връзка с ПТП.Възстановителния период е продължил 6 месеца,но при такава травма временната нетрудоспособност е в продължение на около година. Болките са продължили за около 20 дни при различен интензитет и са били най-силни по време на инцидента,при транспортирането до болницата и медицинската обработка при приемането му в болницата.
По делото е допусната автотехническа експертиза-основна и тройна такава,след направеното от страна на ответника и третото лице помагач оспорване на първото изготвено заключение на в.л.-доц.д-р В.П..Съдът цени и кредитира заключението на тройната експертиза като доказателство по делото като компетентно и мотивирано като намира изводите на вещите лица за научно и логически обосновани. Експертите посочват,че в протокола за оглед на местопроизшествие в недостатъчна точност са описани данни за платното за движение в зоната на кръстовището между ул.“ “ и ул.“ “. Описано е наличието на слабозабележима разделителна линия на лентите за движение, без да се опише ширината на пътните ленти.Посочените обекти са с непълно описано геометрично разположение в избраната декартова координатна система. В протокола е посочено, че дължината на пешеходната пътека е 7,8 м., което следва да се счита и ширина на платното за движение. При допълнително посещение на мястото на ПТП е установено,че маркировката е напълно заличена.
При изследване на фотоматериалите е установено допълнително,че по платното са видими следи от движението на мотопеда след удара. Налице са и други следи, разпилени обекти, които не са фиксирани.
По делото е приложена окомерна скица, от която са снети основни параметри на разположение на обектите.За изясняване на мястото на удара е използван и метода на фотограметрия-измерване от снимка,прилагайки определен мащаб.
На първо място във фотоматериалите е видна слабо забележима разделителна линия,която на снимката е посочена с червени стрелки.Тази линия е единична непрекъсната линия и разделя платното на две пътни ленти.Същата не е фиксирана в протокола за оглед и не са посочени ширините на пътните ленти.
Видно от посочената снимка по посока на движение на мотоциклета е налице петно с широка начална зона и стесняващо се по направление на движение на мотоциклета. В зоната на петното и по неговото продължение са налице две следи с дъговидна форма и отлагане на автомобилна гума.Двете следи започват от различно положение,като едната е с начало насрещната пътна лента за движение по посока на мотоциклета,а другата е от нивото на разделителната линия,остава по продължение в същата лента и навлиза в насрещната лента. По същото направление са налице и следи от разлята течност до крайното положение на покой на мотоциклета, както и масивни надирни следи по асфалта от триенето на повърхността на мотоциклета. Началото на зоната на следите е след разположението на автомобила.
Видно от фотоматериалите лек автомобил „Д.“ е разположен в лявата пътна лента спрямо направлението на движение на мотоциклета, косо спрямо разделителната линия.По автомобила е налице деформация в лявата челна и странична повърхност.Предният ляв калник е откъснат от закрепването.В областта до нивото на предна лява гума е разпръсната засъхнала пръст.Пред автомобила и в ляво от него са налице изпаднали стъкла.Деформацията по автомобила е при челен кос удар и контакт в областта на левия преден фар, основата на фара, лявата част на престилката.
Това означава, че мотоциклетът е контактувал със страничната си лява повърхност по челно-страничната предна лява част на автомобила.Ударът е кос, приплъзващ, протривен за двете повърхности.
При удара и под действие на ударният импулс мотоциклетът протрива по повърхността челото на автомобила и продължава напред и леко надясно спрямо движението си.Изменението на количеството на движение в резултат на удара е малко,което определя и малката скорост на движение на автомобила в момента на удара.
След удара автомобилът продължава леко напред при минимална ротация около вертикална ос в посока обратна на часовата стрелка.С това се обяснява попадналата от калника на автомобила пръст в близост до автомобила.При по-голяма скорост тази пръст би била разпиляна на по-голямо разстояние.След удара мотоциклетът пада върху асфалта,като от него се разлива течност,а протривните следи описват неговата траектория на движение.
С оглед така извършеният динамичен анализ,експертите посочват,че мястото на удара е на около 4,1-4,3м.от дясната граница на платното за движение от гледна точка на мотоциклета при ширина на дясната пътна лента от 3,9 м.,т.е.в лентата за движение на автомобила,или на около 0,4м.от разделителната линия на лентите за движение.
Преди удара движението на мотоциклета е почти успоредно на осевата линия на платното за движение по направление на ул.“ “, а автомобил Д. се е движил косо в собствената лента и направление към насрещната за него пътна лента.
Съгласно протокола за оглед е описано наличието на пешеходна пътека, която е на ниво от 55,6 m до 58,4 m след нивото на ориентира. Освен това е посочено наличието на слабозабележима разделителна линия на лентите за движение по посока на движение на мотоциклета.
Пътни знаци на мястото на ПТП не са посочени в протокола за оглед. При изследване на фотоматериалите е установено от вещите лица,че спрямо посоката на движение на автомобила преди той да навлезе на по ул.“ “ е налице знак стоп. По посока на движение на мотоциклета е налице пътен знак за ограничаване на скоростта на движение до 20 km/h и предупредителен знак за неравност на платното за движение.
Експертите изчисляват скоростта на движение на двете МПС към момента на удара ,както следва: мотоциклет С. - около 94,6 km/h,а лек автомобил Д. -около 15,6 km/h.Преди удара не са намерени спирачни следи от двете превозни средства. Това означава, че получените скорости на движение са и преди ПТП.
Експертите установяват,че за движението на мотоциклета в процесния пътен участък е имало ограничение на скоростта до 20 км./ч.По посоката на движение на автомобила няма данни за наличие на знак за ограничаване на скоростта,което означава,че максимално разрешената скорост е тази в населено място от 50 km/h.
Изминатото разстояние от автомобила от момента на навлизането му на платното за движение до мястото на удара е 5,9м.То е изминато при относително равномерна скорост,тъй като пътният знак стоп е по- назад от линията на границата на платното за движение.В момента на навлизане на автомобила на платното по пътя с предимство мотоциклета се е намирал на разстояние 36,8 м.при опасната зона за спиране на мотоциклета 84,9 м.при скорост на движение определена от експертиза на 95 км/ч.
При съпоставяне на полученото разстояние от около 37 м.с опасната зона за спиране от 85м.,е видно, че автомобила навлиза в опасната зона за спиране на мотоциклета.
При скорост на движение от 20km/h опасната зона е 14,1м.,т.е.водачът на мотоциклета има техническата възможност да предотврати ПТП.
Опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост на движение от 50 km/h е 30,3м.,т.е.водачът на мотоциклета има техническата възможност да предотврати ПТП.
Експертите посочват,че причините за настъпване на процесното ПТП от страна на автомобила са навлизането му на платното за движение при наличие на знак стоп,без да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет,технически неправилно извършената маневра от водача на автомобила, който е предприел завой надясно с навлизане в лявата част на собствената си пътна лента.Посочват,че „технически правилно“ е при завой надясно водачът на автомобила първо да се престрои в дясната пътна лента и след това да извърши заобикаляне на спрели в дясната пътна лента автомобили.
Досежно мотоциклета,експертите сочат ,че причините са движението му със скорост по-голяма от максимално разрешената и навлизането на мотоциклета в лентата за движение на автомобила при наличие на забрана, указана с пътна маркировка - непрекъсната разделителна линия.
Представени са доказателства,че ищецът е сезирал Гаранцинниа фонд с искане да му бъде изплатено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с молба от 28.03.2018г.С писмо изх.№ /28.06.2018г.ответната страна е уведомила ищеца,че отказва да удовлетвори претенцията му.
При така изложената и приета за установена от съда фактическа обстановка,от правна страна съдът приема,че предявеният иск е неоснователен.
Предявеният иск е с правно основание чл.557,ал.1,т.2,б."a" КЗ.Съгласно сочената законова норма Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България,на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение,от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По делото е безспорно установено,че процесното ПТП е станало на територията на Република,че л.а.марка „Д.“ модел „М.“ е с постоянно пребиваване на територията на страната,че за него няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и че при вследствие на ПТП на ищеца са причинени телесни увреждания ,заради които съдия е понесъл неимуществени вреди-претърпени болки и страдания.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже твърденията си,че в причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а.марка „Д.“ ,са настъпили твърдените неимуществени вреди,доколкото отговорността на ответника е обусловена от деликтната отговорност на водача на незастрахованото МПС,и техният размер.Вината на водача на лекия автомобил се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира,
че от събраните по делото доказателства материали – в т. ч. констативен
протокол за ПТП с пострадали лица,протокол за оглед на местопроизшествие,
заключението на тройната автотехническа експертиза и свидетелските показания,се
установява по безспорен и категоричен начин,че пътния инцидент между мотоциклет
марка „С.“ с рег.№РА В и лек автомобил
марка „Д.“ модел „Т.“ ,рег.№РА АВ,при
който е пострадал ищеца, е станал на 12.09.2016г.в с.М. К,обл.П.,на главен път
с предимство –ул.““ в участъка преди кръстовището с ул.““ –път без предимство
по посока на движение на мотоциклета.Мотоциклета, приближавайки кръстовището,се
е движел със скорост 94,6 км./ч./при ограничение на скоростта 20км./ч.поради
неравности по пътя/,праволинейно и заобикаляйки спрял на главния път вдясно по
посоката си за движение лек автомобил,след което рязко е навлязъл в насрещната
лента за движение и се е ударил в движещия се косо напред и в дясно лек
автомобил със скорост от 15,6 км./ч.Удара е настъпил в насрещната лента за
движение на мотоциклета на разстояние от около 40 см.вляво от непрекъснатата
разделителна линия между двете ленти на пътното платно,т.е.изцяло в лентата на
движение на лекия автомобил.Установено е,че лекия автомобил се е включил в
главния път от ул.“ “,находяща се в ляво по посоката на движение на
мотоциклета,извършвайки маневра завой надясно.Автомобилът е спрял на знак
„Стоп“ преди да навлезе в кръстовището,след което бавно е започнал да навлиза в
него напред и надясно,за да си осигури необходимата видимост към главния
път,тъй като в дясно от кръстовището и
непосредствено след него по ул.““ имало спрели четири автомобила,които представлявали пречка за
видимостта на водача,както и за движението по пътя,което налагало те да бъдат
заобиколени.Ударът по отношение на автомобила е настъпил челна лява част в
областта на основата на левия фар,лявата част на предната броня и челната част
на левия калник,а по отношение на мотоциклета – челна част и странична лява
част.И двете превозни средства са били ориентирани косо спрямо оста на
пътя,едно към друго,като мотоциклета е бил и наклонен наляво към автомобила.На
задната седалка на мотоциклета пътувала дъщерята на ищеца.Именно това,че ищецът
посегнал с ръка да прихване детето ,според обясненията дадени от в.л.К. в
съдебно заседание проведено по делото на 06..04.2022г.,е станало причина,същия
да изгуби контрол върху управлението на мотоциклета вследствие изместване на
центъра на тежестта,след което е навлязъл в насрещната лента за
движение.Въпреки,че изразява несъгласие с този извод на в.л.К. ,в.л.У. в
обясненията си посочва,че няма обективни причини непосредствено преди удара
мотоциклета да навлезе в лентата за насрещно движение.
При това положение съдът приема,че не
е установено противоправно поведение на водача на лекия автомобил.От свидетелските
показания на св.П. се установи,че Р. е
спрял на стопа пред кръстовището,след което е потеглил бавно напред и
надясно.Съгласно разпоредбата на чл.50
ал.1 от ЗДвП на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство,водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.В
случая Р. е пропуснал движещите се от ляво на него,в неговата пътна лента
превозни средства,след което е започнал да извършва завиване надясно.Действително
в закона е казано общо,че следва да се пропуснат движещите се по пътя с
предимство МПС.Това е така защото навлизащото в пътя с предимство МПС може да
се включи в него чрез завиване наляво и тогава по необходимост следва да
пропусне движещите се в двете ленти МПС,т.е.по целия път,както е в случая при път с двупосочно движение
осъществяващо се в две ленти.В определени ситуации е наложително да се пропусне
и МПС движещо се в насрещна лента с цел осигуряване на безопасност на
движението в съответствие с изискването на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП,когато същото
е с големи габарити,напр.
Цитираната законова норма не следва да
се тълкува в смисъл,че във всяка една ситуация включващия се в пътя с
предимство следва да пропусне всички движещи се по него МПС без оглед на това
,в коя лента за движение същите се намират.Това тълкуване е видимо неприемливо
в случай ,когато има повече от една лента за движение в едната посока и
маневрата е завой надясно.
Водачът на лекия автомобил не е
нарушил разпоредбата на чл.46 ал.2 от ЗДвП
-същият е спрял на стоп линията преди навлизане в кръстовището и преди потеглянето си е
пропуснал движещите се по пътя МПС,а разпоредбата на чл.47 от ЗДвП е без
отношение към случая,тъй като същата визира задължение на водача при
наближаване на кръстовище,а правно значимите действия на Р. са в района на
кръстовището където е установено,че същият се е движил с минимална скорост от
около 15 км./ч.,заради което в показанията си св.П. установява,че е възприел
автомобила дори като спрял .
Съдът приема,че Р. не е нарушил и
разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗДвП,повеляваща на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение,а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента.В
случая при извършване на маневрата завой надясно,автомобила е навлязъл в
кръстовището напред и надясно ,за да си осигури видимост към главния път и с
цел да заобиколи спрелите непосредствено след кръстовището леки
автомобили.Съдът приема,че автомобила е бил възможно най-вдясно ,тъй като
ширината на лентата за движение е 3,90м.,дължината на автомобила е 3,34м.,а
разстоянието от предната му лява част до разделителната осева линия е било на
0,40м.,т.е.задната част на автомобила е била на разстояние 0,20м.от десния
бордюр на пътя по посока на движение.
При липса на противоправно поведение
на водача на незастрахования автомобил ,отговорността на ответника не може да
бъде ангажирана само на това основание.Не е налице непозволено увреждане по
смисъла на чл.45 от ЗЗД извършено от Р..
Съдът приема,че ПТП е в резултат
единствено и само на противоправни действия на самия ищец,който се е движел с
висока скорост от около 94 км./ч.,в пъти над максимално разрешената за пътния
участък от 20 км./ч.обозначен като път с неравности,возил е малолетно дете на
задната седалка на мотоциклета и поради неясни причини дори и след
заобикалянето на спрелия отдясно на пътя автомобил се е движел в средата на
пътното платно като изведнъж рязко е променил посоката на движение и е навлязъл
в лентата на насрещно движение,където се е намирал лекия автомобил.Скоростта
на движение е била висока ,над
максимално допустимата и несъобразена с пътните условия-в центъра на населено
място с интензивно движение ,в натоварена часова зона – 16,30ч.,наличие на
търговски обекти и спрели автомобили
от двете страни на пътя.В тази
връзка съдът не кредитира показанията на св.Г.,че нейния автомобил се е движел
със скорост 30-40 км./ч.,с колкото се е движел и мотоциклета на ищеца,който тя
настигала движейки се по същия път зад него.Показанията на свидетелката в тази
им част противоречат на всички събрани по делото доказателства-свидетелски
показания и заключението на вещите лица.
Предявеният иск като неоснователен ще
следва да се отхвърли.Като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорния по
своя характер иска за присъждане на законната лихва,считано от 29.06.2018г.до
окончателното изплащане на претендираното обезщетение .
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищеца
ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ответната страна деловодни
разноски общо в размер на 619,00лв.съгласно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното ,съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание
чл.557 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ и обективно съединения с иск по чл.86 от ЗЗД
,предявен от В.С.С.,ЕГН-********** ***
против „Гаранционен фонд“ ,Булстат *********,седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Г. И.“ №2,представлявано от управителите Б. М. и С. С. за
изплащане на обезщетение в размер на 30000,00лв.за претърпени неимуществени
вреди вследствие на ПТП от 12.09.2016г.,предявен като частичен от иск с цена
60000,00лв.
ОСЪЖДА В.С.С.,ЕГН-********** да заплати на „Гаранционен фонд“,Булстат ********* деловодни
разноски в размер на 619,00лв.
Делото е разгледано при участието на
трето лице помагач на страната на ответника – С.И.Р.,ЕГН-********** ***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския Апелативен съд в дву седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: