№ 2059
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330206311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0432-
000824/13.07.2021г., издадено от Началник *** към ОДМВР-Пловдив, 01 РУ-
Пловдив, с което на И.С.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна с молба-становище по делото намира жалбата за
неоснователна и моли процесното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Прави възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, като за целта са изискани
и представени доказателства от жалбоподателя, установяващи датата на
подаване на жалбата – 09.09.2021г., която съвпада с датата на връчване на
наказателното постановление. Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
1
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери следното от фактическа страна:
В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: на
05.05.2021г. около 16,00 часа в с. Марково, на ул. Студенец, пред № 11, обл.
Пловдив, И.С.К., ЕГН **********, управлявалал лек автомобил Фиат Пунто с
рег. № ******* негова собственост, като престоява и паркира на ул.
„Студенец“ пред № 11 в с. Марково, обл. Пловдив на платното за движение
непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това
затруднява достъпа до тях.
В хода на съдебното производство като свидетел е разпитан св. И.,
който е актосъставител, както и са приобщени обясненията на жалбоподателя
К., на кмета Д.Т. и на И.С., жалбата от Г.Ф., докладна записка от С.Ч., както и
са приложени снимки на автомобила и позиционирането му.
След съвкупен анализ на представените доказателства съдът намери, че
безспорно се установява описаното в АУАН и НП като осъществило се в
обективната действителност, като презумптивната доказателствена сила по
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е била оборена.
По отношение на възражението на жалбоподателя за неправилно
описание на мястото на твърдяното нарушение, видно от жалбата на Г.Ф. е, че
автомобилът е бил паркиран именно срещу гаража му, тоест пред ул.
Студенец № 11, което отговаря като място на извършване на нарушението на
описаното в АУАН.
С оглед на изложеното, съдът намери, че описаната в АУАН фактическа
обстановка е и действително осъществилата се.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложените по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед №317з-1684-21.03.2019г. се
установява компетентността на актосъставителя и на административно-
наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
2
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 19.05.2021г., за
нарушение, извършено на 05.05.2021г., а НП - на 13.07.2021 г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Следва да се посочи, че изписаният на
ръка АУАН е напълно четлив и по ясен и несъмнен начин става ясно
повдигнатото обвинение.
Съгласно чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП паркирането е забранено на
платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на
жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях.
В случая безспорно се установява, че жалбоподателят е паркирал на
платното за движение. Това е видно както от разпита на актосъставителя, така
и от представените снимки. Възражението, че разпоредбата изисква
едновременно на платното за движение и на тротора, се явява неоснователно.
От граматическото тълкуване на разпоредбата става ясно, че въведената
забрана е както за паркиране на тротоара, така и за паркиране на платното за
движение, като при извършване на което и да е от двете ще е налице
административно нарушение.
Установява се и че автомобилът е бил паркиран непосредствено пред
входа на жилищна сграда, както и срещу гараж, като е затруднявал достъпа
както до имота на И.С., видно от обясненията му, така и до гаража на Г.Ф.,
видно от подадената от него жалба до Първо РУ. Гореописаното се
потвърждава и от приложените снимки.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че е описано в АУАН и
НП "управление" на МПС-то, следва да се посочи, че същото е в съответствие
с установеното от административнонаказващия орган, че именно
жалбоподателят е паркирал процесния автомобил. Същото по никакъв начин
не изключва приложимостта на състава на административното нарушение.
Съдържанието на понятието „управление“ е изяснено от ППВС 1/1983,
съгласно което под управление на МПС се разбират всички действия или
бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства
или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой
3
или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на
съставомерни последици. Така паркирането на превозното средство включва
при всички положения действия по управление на автомобила съгласно
горепосочената дефиниция.
По отношение на възражението, че актът е подписан от един свидетел,
същото не представлява съществено процесуално нарушение. Поначало,
категориите свидетели удостоверяват различни факти и
обстоятелства. Свидетелят при съставяне на АУАН гарантира спазване на
реда за съставяне на АУАН, като всички действия по съставяне на АУАН,
следва да бъдат извършени със знанието на санкционираното лице.
Свидетелят очевидец присъства при установяване на нарушението и въз
основа на собствените си възприятия установява фактическа обстановка,
която в случай че съответства с описаните в АУАН факти, потвърждава чрез
подписа си. Няма пречка едно лице едновременно да бъде както свидетел-
очевидец, така и свидетел при съставянето на акта. Следва да се посочи, че в
случая датата на съставяне на акта не е спорна, тъй като нарушителят е
присъствал при съставянето му и го е подписал без възражения, при което
отсъствието на втори свидетел не е съществен пропуск, водещ до извод за
незаконосъобразност на НП – в този смисъл е изрично и Решение № 500 от
09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 83 / 2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за така извършеното от
жалбоподателя нарушение се налага наказание „глоба“ в размер на 20 лева,
поради което и санкцията е правилно определена от
административнонаказващия орган в нейния абсолютен размер.
По отношение на възражението за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай на
административно нарушение. Установява се от фактическа страна, че
паркираният автомобил е препречвал едновременно достъпът както до вход
на имот, така и до гараж. Установява се от жалбата на Г.Ф. и от останалите
писмени доказателства и че автомобилът е бил паркиран в продължителен
период от време, което обуславя по-продължително засягане на обществените
отношения. Същевременно, видно от справката за нарушител-водач, за
краткото време, откакто е издадено СУМПС на жалбоподателя, същият е бил
4
наказван с влезли в сила актове на държавна принуда за нарушения на
правилата за движение, включително за нарушение на правилата за скорост,
поради което и според настоящия състав не се касае за маловажен случай,
като целите на административнонаказателното наказание биха се постигнали
чрез налагането на глоба в размер на 20 лв.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими от жалбоподателя на
въззиваемата страна. С оглед липсата на искане за присъждане, както и
поради непредставяването на доказателства такива да са били извършени,
разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0432-
000824/13.07.2021г., издадено от Началник *** към ОДМВР-Пловдив, 01 РУ-
Пловдив, с което на И.С.К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5