О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 62/23.1.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа
докладваното от съдията Димов
ВЧНД № 72 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.345, вр. чл.341, вр. чл.270, ал.4 от НПК.
Образувано е по повод
частна въззивна жалба, подадена от въззивния жалбоподател – подсъдимият А.Ч.П. -
лично срещу протоколно определение, постановено на 17.01.2019 год. по НОХД № 2864/2018
год. на ВРС – ПЪРВИ състав .
Настоящият състав на
въззивната инстанция намира, че жалбата с която е сезиран, е неоснователна, а
определението на първоинстанционния съд законосъобразно и правилно по следните
съображения:
В определението си ВРС
е оставил без уважение молбата на подс. А.П. за изменение на взетата по
отношение на него в съдебното производство мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по лека такава.
Същевременно правилно
и въз основа на писмените доказателства по делото, представени пред него е
намерил основание за изменение на по-леката мярка за неотклонение „Подписка“ в
по- тежката „Задържане под стража”, което е станало на основание чл.270 от НПК,
вр. чл. 66 от НПК – поради двукратното неявяване на подсъдимия в съдебно
заседание без уважителни причини, след като е бил редовно призован, като по
този начин е станал причина за отлагане на съдебните заседания.
Жалбоподателят П.
останал недоволен от съдебния акт, като на 18.01.2019 год. е подал частна
въззивна жалба срещу него, поставила началото и на настоящото съдебно
производство пред ВОС.
При горните
обстоятелства настоящият състав на ВОС намира, че частната въззивна жалба е насочена
срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен контрол по силата на изричната
разпоредба на чл.270, ал.4 и чл.341, ал.2 от НПК.
Въззивният състав на
съда разгледа жалбата на А.П. с искане за промяна на определената му на
съдебното производство мярка за неотклонение по реда на чл.270, ал.4 от НПК, който
обаче прие, че не са се променили обстоятелствата. Касае се за многократно
препятстване на разглеждане на делото, което е наложило постановяването на най -
тежката мярка за неотклонение, поради което и на това основание, така потвърдената
с постановеното определение мярка за неотклонение следва да се потвърди.
Водим от горното и на
основание чл.345, вр.чл.341, ал.2 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на А.Ч.П.
и ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС по
НОХД № 2864/18г. от 17.01.2019 година ,с което е оставено без уважение искането
за изменение на МНО – „Задържане под стража“ в по – лека, взета на основание чл
.66 от НПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.