НОХД № 124/2018г.
МОТИВИ :
Обвинението
е против подсъдимата В.А.Я. *** за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за това,
че в гр. Б., след като е осъдена с влязла в сила съдебна спогодба от 07.12.2016
г., по гражд. дело № 3295/2016 г. на PC Пазарджик, да издържа свои низходящи-
непълнолетния си син - Я.В.В., ЕГН: ********** и малолетната си дъщеря А.В.В.,
ЕГН: **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно шест месечни вноски по 110.00 лева, за всяко едно
от децата, за периода от месец юни 2017 г. до месец ноември 2017 г.
включително, общо в размер на 1320.00 лева.
Подсъдимата
не се признава за виновна по така предявеното и обвинение, като в обясненията
си твърди, че е напуснала работа и не може да заплаща издръжката. Твърди също,
че има решение на ТЕЛК и не може да работи пълноценно.
Прокурорът
пледира да осъдителна присъда и налагане на наказание на подсъдимата.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна
следното:
Подс.В.А.Я. *** и св. В.Я.В. *** живеели съвместно за периода от време от
2001 г. до 2014 г. От съжителството се родили две деца - Я.В.В., роден на ***
г. и А.В.В., родена на *** г.
След като двамата се разделили, децата останали да живеят с бащата, който
поел грижите за тях. През 2016 г. св.В. подал искова молба до Районен съд-
Пазарджик, с която претендирал подс.Я. да бъде осъдена да плаща издръжка на
децата.
С протоколно определение на Районен съд Пазарджик от 07.12.2016г. по гр.
дело № 3295/16 г., била одобрена съдебна спогодба между св.В. и подс. Я., по
силата на която двамата се съгласявали родителските права по отношение и на
двете деца да бъдат предоставени на бащата - св. В., като местоживеенето им
бъде при него в гр. Б., а подс. Я. се съгласявала да заплаща ежемесечна
издръжка на детето А.В.В., в размер на 110 лв., и ежемесечна издръжка на детето
Я.В.В., в размер на 110 лв., и двете считани от 01.01.2007 г. до настъпване на
основания за изменения или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва при всяка просрочена вноска, чрез техния баща и законен представител -
св.В..
Определението, в частта, с която е одобрена спогодбата не подлежи на
обжалване и е влязло в сила на 07.12.2016 г.
Подс. Я. заплащала издръжката до месец май 2017 г. включително, след което
преустановила плащането и избягвала всякакви контакти със св. В.. Отказвала да
се среща с него и не отговаряла на обажданията му. От общи познати св.В.
разбрал, че подс. Я. не желаела да плаща повече издръжка, поради което св. В. ***
и било образувано настоящото досъдебно производство.
Видно от справката за съдимост на подс. Я. е, че същата не е осъждана, а от
характеристичната и справка се установява, че има добри характеристични данни.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе възоснова на частично обясненията на подс. В.Я.,
показанията на св.В.В. и писмените доказателства по делото – справка за
съдимост на подс. Я., протокол от 07.12.2016 г. на ПРС по гр. дело № 3295/2016 г.,
характеристична справка на подс. Я.. Съдът кредитира частично обясненията на
подс. Я., в частта, в която същата не отрича, че не е заплатила издръжката на
двете си деца за посочения период от време и в посочения размер. Съдът не
кредитира обясненията на подс. Я., в частта, в която същата твърди, че
здравословното и състояние не позволява да работи и че има решение на ТЕЛК, тъй
като тези нейни обяснения не са подкрепени от писмени доказателства и се явяват
необосновани. Съдът кредитира показанията на св. В.В., тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и се подкрепят от писмените доказателства по
делото. Съдът кредитира и писменото доказателства – протокол по гр.дело, което
е постигната спогодба, тъй като същото не е оспорено от страните и е приобщено
към материалите по делото.
При
така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна
съдът намира, че подсъдимата В.А.Я. е осъществила от обективна и субективна
страна признаците на състава на чл.183 ал.1 от НК, като в гр. Б., след като е
осъдена с влязла в сила съдебна спогодба от 07.12.2016 г. по гражд. дело №
3295/2016 г. на PC Пазарджик, да издържа свои низходящи - непълнолетния си син Я.В.В.,
ЕГН: ********** и малолетната си дъщеря А.В.В., ЕГН: **********, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
шест месечни вноски по 110.00 лева, за всяко едно от децата, за периода от
месец юни 2017 г. до месец ноември 2017 г. включително, общо в размер на 1320
лева.
Подсъдимата
е съзнавала обществено опасния характер на деянието си, предвиждала е
настъпването на обществено опасните последици и е искала тяхното настъпване –
действал е при пряк умисъл. В подкрепа на този извод на съда е поведението на
подсъдимата, която е знаела, че е осъдена да заплаща издръжка и въпреки това не
е изпълнила задължението си за посочения период. Следва да се отбележи, че по
делото няма представени писмени доказателства – решения на ТЕЛК, които да
удостоверяват, че здравословното състояние на подсъдимата не позволява същата
да работи. По делото е установено от събраните доказателства, че подсъдимата е
работела, но е напуснала работа, след което не е започнала друга работа и по
този начин е лишила децата си от издръжка.
По
делото е безспорно установено извършването на престъплението от подс. Я.. В
тази връзка съдът дава вяра на показанията на св. В.В. и писмените
доказателства по делото. По делото от събраните доказателства не се установява
обективна невъзможност подсъдимата да не може да заплаща издръжката на децата
си, поради което същата с поведението си осъществява състава на чл.183 ал.1 от НК. Фактът, че подсъдимата може да работи и за реализира доходи необходими за
издръжката на децата е направеното изявление от самата подсъдима Я. в
обясненията и по делото, където завява, че е подала документи за започване на
работа.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимата съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация .
Съдът
отчете като сравнително ниска степента на обществена опасност на деянието,
което е не е тежко престъпление по смисъла на НК .
Като
сравнително ниска съдът отчете и обществената опасност на подсъдимата, която не
е осъждана и има добри характеристични данни.
Подбудите
за извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред.
Като
смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства съдът
съобрази добрите характеристични данни и чистото съдебно минало.
При
тези данни и като прие, че най-подходящото в конкретния случай наказание се
явява второто предложение на закона, а именно пробация съдът при превес на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства определи на подс. В.Я. наказание
по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК пробация при следните пробационни мерки:
1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти
седмично за срок от седем месеца .
2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца .
Мотивите
на съда относно избора на наказанието пробация са следните: съдът счита, че в
конкретния случай следва да се изходи от спецификата на конкретното
престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Целта на законодателят е да въздейства върху
членовете на обществото, които не заплащат издръжка да изпълняват задълженията
си и да осигурят необходимата издръжка на детето си. При това положение
налагането на наказание лишаване от свобода, тъй като подсъдимата за пръв път е
осъдена за неплащане на издръжка не би постигнало целите на закона, а именно да
се осигури необходимата издръжка на децата. От друга страна следва да се отчете
факта, че подс. Я. не е осъждана и има добри характеристични данни. Ето защо
следва да и се определи наказание пробация, което е предвидено алтернативно в
закона. Съдът счита, че наказанието пробация би постигнало целите на
наказанието и би въздействало възпитателно и предупредително върху подсъдимия и
върху останалите членове на обществото. Така наказанието пробация за срок от седем
месеца съдът счете за съответно на престъплението и като справедливо следва да
бъде понесено от подс. В.Я. като неблагоприятна последица от неправомерното и
поведение.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :