Р Е
Ш Е Н
И Е №196
Гр. Стара Загора, 21.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретар Зорница Делчева
и с участието на прокурор Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова КАН дело № 151 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „АНДИ И
ТИНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Жиленци, общ. Кюстендил,
ул. „Христо Ботев“ № 3, представлявано от Д.В.С., против Решение № 101/17.03.2022
г., постановено по АНД № 20215530202615 по описа на Старозагорския районен съд,
с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 505116-F529123
от 09.04.2020 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив в
ЦУ на НАП. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното
решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд
за правилно санкциониране на жалбоподателя. Според изложените доводи,
наказаното юридическо лице не е извършило вмененото нарушение, тъй като
осъществява дейност на 300 км от мястото на описаните в АУАН и НП събития, а
физическото лице приело плащането на сумата от 200 лв. от проверяващия служител
на НАП, не е действало от името на жалбоподателя, като е излязло извън
пределите на предоставената чрез пълномощно представителна власт. Твърди се
неустановена чрез писмени документи собственост на процесния автомобил. С
подробно изложени съображения е направено искане обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като
незаконосъобразно наказателното постановление. Претендират се направените в
производството разноски.
Ответникът по касационната жалба – Началник на отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез
процесуалния си представител по делото, в писмен отговор оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на касатора и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка
по реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд
се е развило по жалба на „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно
постановление № 505116-F529123 от 09.04.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F529123 от 26.11.2020г., с
което на „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 7, ал.1
от Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин във вр. с чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена оперативна
проверка на 13.09.2019 г. в 16.15 ч. на обект – автокъща, находящ се в гр. Стара
Загора, Новозагорско шосе, местността „Каците“, стопанисван от „АНДИ И ТИНИ“
ЕООД, ЕИК *********, е констатирано, че търговецът осъществява търговска
дейност в обекта без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано
регистрирано в НАП фискално устройство /ФУ/. При проверката е констатирано, че
за платена сума на 13.09.2019г. в 15:50 часа от Г.С.Ф.- проверяващ, в размер на
200 лв., представляваща предварително частично плащане /капаро/ за покупка на
лек автомобил Нисан Примера, от „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД, с ЕИК: *********, не е
издаден фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, отговарящ
на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Горепосочената сума е
приета от Ж.Г.Д.- упълномощен представител на „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД, с ЕИК:
*********. При проверка в информационната система на НАП е установено, че няма
данни за регистрирано в НАП фискално устройство за горепосочения обект към
датата на проверката, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби.
Нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с ПИП
/протокол за извършена проверка/ Кд. 184 № 0029526/13.09.2019г. и води до
неотразяване на приходи. Нарушението е за първи път.
Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и
материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на
АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН
формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление
съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо
в необходимата степен от фактическа и от правна страна административно наказателното
обвинение. Въз основа на събраните по
делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства е направен извод, че
по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и допуснато от търговеца нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за
което е наложена по чл.185, ал.2 от ЗДДС на нарушителя предвидената в закона
санкция, определена в нормативно регламентирания минимален размер.
Решението на Старозагорския районен
съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че
именно санкционираното лице е извършило нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, като нарушението е установено и доказано по
безспорен начин, както и че за това деяние правилно е наложена санкцията по
чл.185, ал.2 от ЗДДС. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба за
действия на физическото лице, получило капарото, без ангажимент към
жалбоподателя, респ. за неустановеност на фактите, въз основа на които е приета
договорена продажба на автомобил – собственост на жалбоподателя. Районният съд
е обсъдил подробно всеки един доказателствен източник и е дал мотивиран отговор
на възраженията на жалбоподателя, идентични с наведените доводи в касационната
жалба. Тези съображения на въззивния съд, подробни и изчерпателни, не е необходимо
да бъдат преповтаряни, а на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК настоящият
състав препраща към мотивите на въззивния съд. В допълнение следва да се
отбележи, че приобщените доказателства – писмени и гласни, не оставят съмнение,
че на мястото на проверката и макар недвижимият имот да не е собствен или нает
от жалбоподателя, са били оставени автомобили за продажба именно от
санкционирания търговец – тоест този обект е търговски обект за „АНДИ И ТИНИ“
ЕООД – арг. от §1 т. 41 от ДР на ЗДДС, съгласно който "търговски
обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и
други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват
продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може
да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други
подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая
или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби. В протокола за извършена проверка в обект /л.11 от
въззивното дело/ е отразена констатация при извършената на 13.09.2019 г. в
16:15 ч. проверка в процесния търговски обект за налични 4 бр. МПС на фирма
„АНДИ И ТИНИ“ ЕООД ЕИК *********, оставени за продажба в автосалон „Венцентър“,
посочени с марки и цени, както следва: Нисан Примера - 4 900 лв., Хонда Джас -
4500 лв., Ауди А3 - 6000 лв. и Ауди А4 - 5000 лв. В протокола е посочено, че
автомобилите са с поставени продажни цени. Този факт кореспондира с приложената
в преписката декларация от 13.09.2019 г. от Д.С. - управител и собственик на
„АНДИ И ТИНИ“ ЕООД, в която изрично е заявен фактът за оставени за продажба в
гр. Стара Загора четири автомобила на дружеството. В подадените възражения
срещу АУАН жалбоподателят отново подчертава,
че собствеността на автомобилите е на „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД и не се отрича
местонахождението им в процесната автокъща в гр. Стара Загора. Същият факт е
установен и от показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното
следствие пред въззивния съд. При тези безпротиворечиви данни обоснован е
изводът на районния съд, че сумата от 200лв. платена от свид.Г. Ф. като капаро
за един от тези 4 автомобила – Нисан Примера, е получена от свид. Ж.Д. именно
за дружеството „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД, което предлага автомобила за продажба в
проверения търговски обект. Както е посочил въззивният съд, дори и това
физическо лице да е действало без представителна власт за търговеца, последният
е потвърдил действията му, тъй като не се е противопоставил веднага след
узнаването – арг. от чл. 301 от Търговския закон. В случая от представения
дневен финансов отчет е видно, че „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД не само не се
противопоставя на полученото на 13.09.2019г. от плащане на част от цената на
автомобила в размер на 200 лв., но признава плащането, като го включва в общия оборот
за деня на ФУ в търговски обект на жалбоподателя в гр. Кюстендил, ул. Невестинско
шосе, а след това със сторно операция го изключва, тъй като става въпрос за
контролна покупка. В този смисъл обосновано, предвид доказателствата по делото
и правилно, от гл.т. на закона Старозагорският районен съд е приел, че
безспорно се явява установено, че сумата от 200 лв. е получена именно от
жалбоподателя като капаро за продажбата на лекия автомобил Нисан Примера. Несъмнено
в търговския обект в гр. Стара Загора, Новозагорско шосе, местност „Каците“,
жалбоподателят не е имал монтирано, въведено в експлоатация и използвано
регистрирано в НАП фискално устройство. При извършеното плащане не е издаден фискален
бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
При установената
фактическа, правна и доказателствена обоснованост на
административнонаказателното обвинение за допуснато от „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД нарушение
на чл. 7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като
основание за налагане на административна санкция по чл. 185, ал.2 от ЗДДС, при
правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил
обжалваното наказателно постановление и наложената имуществена санкция на
търговеца, определена в законово регламентирания минимален размер.
Старозагорският районен съд е извършил цялостна проверка на
законосъобразността и правилността на наказателното постановление, като е
направил обоснован извод за издаването му при спазване на процесуалните правила
и в съответствие с приложимия материален закон. Противно на твърденията на
касатора, въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата за оценка и
проверка на доказателствения материал. Въз основа на обстойно обсъждане и анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е изложил
съображения по всички възражения на санкционираното лице досежно
незаконосъобразността на наказателното постановление, при подробно мотивиране
защо не приема като основателни доводите в подкрепа на жалбата. При формиране
на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени
порочни действия на въззивния съд, съответно не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение.
С оглед на изложените съображения, не
са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение
на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде
оставено в сила.
При този
изход на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на
разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН,
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 101 от 17.03.2022 г., постановено по АНД № 20215530202615
по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 505116-F529123 от 09.04.2020 г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности” - Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „АНДИ И ТИНИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Жиленци, общ. Кюстендил, ул. „Христо Ботев“ № 3,
представлявано от Д.В.С., да заплати на Националната агенция за приходите
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.