Номер 142713.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502501 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 2337/01.06.2020г. на А. Т. К. , ЕГН
**********, против Решение № 96/09.04.2020г., постановено по гр.д. № 1311/2018 г. на
Районен съд – Провадия, I състав, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че въззивницата дължи на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
********* сумата от 972.53лв. главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
номер 3259553 за периода 03.04.2015г. до 18.06.2018г. за имот, находящ се в с. Добрина,
община Провадия, както и сумата от 92.57лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 13.06.2015г. до 22.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018г., до окончателното погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение №612/30.07.2018г. по ч.гр.д. №923/2018г. по описа
на РС - Провадия.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо, в
евентуалност неправилно. Счита се, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочена
отделна сума по всяка фактура. Поддържа се, че съдът е допуснал процесуално нарушение
назначавайки ССче преди да вземе становището на ответната страна. Навежда се оплакване
за непълнота на мотивите на обжалваното решение. Счита се, че исковете са останали
недоказани. Обръща се внимание, че ответната страна е оспорила да има качеството
„потребител“ на ВиК услуги, а съдът е приел, че по това обстоятелство не се спори. Сочи се,
че недоказана е останала и доставката на ВиК услуги през процесния период, като отчетите
1
не са извършвани съобразно изискванията на Общите условия. Излага се, че не са
представени протоколи за възпрепятстван достъп. В карнета липсват отбелязвания
проверките да са извършвани в присъствие на представител на ответницата. Въззивната
страна счита, че показанията на разпитаните по делото свидетели, че от 2013г. тя не живее в
България, както и установеното от вещото лице, че подписите в документа не са нейни,
убедително са доказали неверността на отразеното по партидата. Сочи се, че правото на
доставчика за служебно начисляване на количества ВиК услуги възниква при отказ на
потребителя да осигури достъп на инкасатора, удостоверен с констативен протокол,
подписан от отчитащия и свидетел, каквито доказателства по делото липсват. Поддържа се,
че представената от дружеството – ищец справка не е годно доказателство, тъй като е частен
свидетелстващ документ. Счита се, че от представените по делото документи не може да се
установи по несъмнен начин, че жалбоподателката е страна по договора за ВиК услуги.
Навежда се и оплакване, че ищецът не е ангажирал доказателства за точността на
измервателното устройство. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове, както и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание
въззивницата, чрез процесуалните си представители, поддържа въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, в
който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита се, че съдът е
съобразил всички доказателства, пълно е обсъдил твърденията и възраженията на страните.
Сочи, че е изпълнил указанията на съда и исковата молба не е нередовна. Излага се, че със
справка и Служба по вписванията и свидетелски показания ищецът е доказал качеството
„потребител“ на ответницата. Доставката на вода счита за доказана с представения карнет,
като извършените отчети се удостоверяват с подпис на лицето, което е осигурило достъп до
измервателния уред, като няма изискване това да е самият потребител. Моли се за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски за
въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание
въззиваемата страна, с писмена молба поддържа отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
2
С молба от 31.05.2019г. /л.81 от първоинстанционното дело/ ищецът е отстранил
нередовностите на исковата молба, като надлежно е индивидуализирал претенциите си,
поради което оплакванията във въззивната жалба за нередовност на исковата молба, са
неоснователни.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Провадия е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу А. Т. К. . Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение,
като срещу издадената такава е подадено възражение, в тази връзка у ищеца се е породил
правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че „Водоснабдяване и канализация-
Варна" ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, е предоставил В и К услуги на ответника
за имот на адрес с. Добрина, община Провадия, който в качеството си на потребител ги е
получавал и ползвал на същия адрес. Твърди се, че ползваните В и К услуги на този адрес са
се отчитали по партида с номер на платец 3259553, чийто титуляр е ответникът. Съгласно
чл.5, т.6 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, потребителите са длъжни да
заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът не е направил. Твърди се, че
съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми
за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава. Моли се за уважаване на предявените искове по тези
съображения и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата А. Т. К. е депозирала отговор на исковата молба,
с който е оспорила предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорила е да е
собственик на процесния имот; да е в договорни отношения с ВиК. Оспорила е доставката
на процесната услуга, както и размера на начислените количества. Оспорила е начина на
отчитане на количествата вода. Направила е възражение за изтекла погасителна давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е присъединено гр.д. №923/2018г. по описа на РС - Провадия, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена
Заповед за изпълнение №612/30.07.2018г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения
3
длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в
процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за
съществуване на вземането си.
Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год.
Видно от приложената по делото справка за недобора на частен абонат с № 3259553,
с титуляр А. Т. К. , за обект, находящ се в с Добрина, общото задължение за консумирана
вода за периода 03.04.2015г. до 18.06.2018г., възлиза в размер на 972.53лв. Начислената от
ищцовото дружество със справката за недобора лихва върху съответните главници към
22.07.2018г. е в размер на 92.57лв.
Видно от приобщена справка от Служба по вписванията за лицето А. Т. К. ,
последната е собственик от 2002г. на дворно място с масивна жилищна постройка,
находящи се в с. Добрина.
Ищецът е представил карнет по партида с абонатен №3259553, в който са отразени
показанията за отчетено количество вода за периода от 03.04.2015г. до 18.06.2018г. Видно е
при хронологично проследяване за процесния период, че при част от отчетите са отразени
пoказания и е положен подпис за абонат, в друга част показанията за известен период не са
променяни и е отбелязвано, че няма достъп /н.д./. Последен подпис за абонат е положен при
отчет през м. юли 2017г. при показание 786. На 18.06.2018г. е вписано показание 997 при
консумирани 194 куб.м. с отбелязване, че е отказан подпис от абоната и са положени
подписи на инкасатора и Л. Лазаров - водопр./ Във второто по делото съдебно заседание са
оспорени подписите в карнета за абоната, във връзка с което е допуснато провеждането на
съдебно-графологична експертиза, съобразно чието заключение подписите в графа “подпис
на абоната” в карнета по партидата на А. К., не са положени от А. К..
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Йордан
Иванов Димитров, който излага че работи като инспектор в дружеството. Познава имота на
А. поради това, че от 2014г. инкасаторът е докладвал, че няма достъп до измервателното
устройство. Ходил е в имота неколкократно. Инкасаторът искал да се извърши проверка
там, тъй като имало отчетени по-големи кубици, тъй като не могат да отчетат ежемесечно
водомера. Достъп до водомера осигурила майката на абоната и брат й. При последната
проверка присъствала единствено майката. Тази проверка била на 18.06.2018г. във връзка с
отчетени 194 кубика и бил отказан подпис на живущите там и има изготвен протокол.
Служителите знаят, че в имота живеят брата на А.-К., с майка си.
По инициатива на ответницата е разпитана свидетелката Д.Т.Д., която излага, че А.
притежава имот в с. Добрина. Сега живее в Англия. За последните две години си е дошла
веднъж за две седмици. Имотът го ползвала майка й по-често, брат й живеел в София, после
4
във Варна. Майка й и брат й посещават имота да го наглеждат.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, за периода
13,05,2015г. - 18,06,2018г. общото задължение за главница е в размер на 972.53 лв. Лихвите
за забава общо за периода 14,06,2015г. - 22,07,2018г., се равняват на 92,56 лв.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че
ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото правоотношение
по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и претенцията си за
заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за
заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията и
възраженията на страните в хода на производството, настоящият съдебен състав намира, че
по делото е установено, че А. К. е потребител по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, по партида на платец №3259553 за периода
03.04.2015г. до 18.06.2018г., за обект, находящ се в с. Добрина, община Провадия, който е
присъединен към водопроводната и канализационната система. До този извод съдът достига
съобразявайки едновременно ангажираното от ищеца писмено доказателство – справка от
Служба по вписванията, отразяваща обстоятелството, че А. К. притежава имот в с. Добрина,
както и събраните по искане и на двете страни гласни доказателства. И двамата свидетели
познават имота на А. К. в с. Добрина. От справката, извършена в заповедното производство,
за адресна регистрация, е видно и че регистрираният постоянен и настоящ адрес на
ответницата е именно с. Добрина, община Провадия. Поради това, възражението за липса на
договор между страните, е неоснователно. Доколкото ответницата има качеството
потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество, то същата е обвързана от действащите
Общи условия на дружеството.
Предвидено в ал.4 на чл. 23 от Общите условия е, че отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя, или на негов представител, като при неосигурен
достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора. Съгласно чл.24, ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява
свободен достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По
силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
5
потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора
извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една година от последното
отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на потребителя да осигури достъп и при
неосигуряване на достъп повече от една година, длъжностното лице съставя протокол, който
се подписва от него и от поне един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК
оператора.
За установяване факта на доставка на остойностените количества ВиК услуги ищецът
е ангажирал писмено доказателство - карнет по процесната партида. По отношение на това
писмено доказателство следва да се посочи на първо място, че въпреки допуснатото
провеждане на съдебно-графологична експертиза, ищецът в първоинстанционното
производство не е твърдял подписите за абонат да са положени лично от А. К.. При това
положение, документът не е подлежал на проверка по реда на чл.193 ГПК досежно това дали
подписът е положен от нея. Наред с изложеното, направеното оспорване на автентичността
на документа е било несвоевременно като направено не в заседанието, в което документът е
представен, с в следващото съдебно заседание, когато само е представен оригинал на вече
представения препис. Както беше посочено по-горе, процедурата по отчет, разписана в
Общите условия, не изисква непременно показанията да са отчитани в присъствие на
потребителя, а това може да се случи и в присъствие на представител на потребителя,
какъвто за целите на отчитане на потребени ВиК услуги безспорно се явява член на
семейството, който ползва имота. А от показанията на свидетеля Йордан Димитров, които
съдът кредитира като базирани на непосредствени впечатления, логични и последователни,
се установява, че в редките случаи, в които е осигуряван достъп до имота за отчет от
инкасатора, този достъп е осигурен от майката и брата на А. К.. Че последните ползват имота
се съдържат данни включително в показанията на разпитаната по искане на ответницата
свидетелка Даниела Дачева, която излага, че майката на ответницата и брат й посещават
имота, за да го наглеждат.
Въззивният състав намира, че в рамките на посочения период изцяло е удостоверено
получаване на начисленото количество вода. За отчетеното показание до стойност „786“ е
налице подпис на представител на абоната при отчета през м. юли 2017г. Подписвайки
карнетът, абонатът се съгласява не само с количеството консумирана вода за отделния месец,
но и с показанието на водомера и след като се е съгласил, че именно това е показанието, то
оттам се санират и предните отчети, които не са извършени в негово присъствие или на
представител доколкото показанията съответстват на предходно отчетените количества. В
този смисъл и след като е налице подпис при изравняването, то следва да се приеме и че
начисленото му до този момент количество вода е потребено. Ведно с това, гореизложената
процедура на Общите условия изисква при неосигурен достъп, да се съставя протокол, който
да се подпише от инкасатора и един свидетел. В случая, при последния отчет на 18.06.2018г.
от показанията на свидетеля Йордан Димитров се установява, че е осигурен достъп от
майката на ответницата, но присъстващото лице е отказало подпис. За този факт, е налице
изрично удостоверяване в карнета, който в тази част обективира съставен констативен
6
протокол доколкото съдържа отбелязването, че е отказан подпис и за това отбелязване е
положен подпис както от инкасатора, така и от един свидетел. При това положение, съдът
приема, че е спазена процедурата по Общи условия. Т.е., за периода 03.04.2015г. до
18.06.2018г. карнетът е годно доказателство, че до показание „997” от 18.06.2018г.
остойностеното количество вода е доставено.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ищецът е следвало да
установи в процеса точността на измервателното устройство. Съгласно чл.11, ал.5 от
Наредба № 4 от 14 септември 2004 г., доставката, монтажът, проверката, поддържането и
ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, а не на доставчика
на ВиК услуги.
Така мотивиран, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост
на суми за периода 03.04.2015г. до 18.06.2018г. По отношение размера на дължимата
главница, съдът изцяло да кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, като обективно и компетентно дадено. Поради това, искът за главница е
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 972.53лв. лева, представляващи
незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 3259553 за периода
03.04.2015г. до 18.06.2018г., за обект, находящ се в с. Добрина, община Провадия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава върху горните задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане
на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за процесния период.
Претенцията следва да бъде уважена в установения с неоспореното заключение на вещото
лице размер и в рамките на претендирания от 92.57лв., представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода 13.06.2015г. до 22.07.2018г.
Във въззивната жалба липсват оплаквания срещу правилността на извода на
районния съд по възражението за изтекла погасителна давност, поради което и въззивната
проверка не следва да го ревизира доколкото не се касае за императивни правила, за които
въззивният съд следи служебно.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
7
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените доказателства,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените пред настоящата
инстанция разноски в размер от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96/09.04.2020г., постановено по гр.д. № 1311/2018г. на
Районен съд – Провадия, I състав.
ОСЪЖДА А. Т. К. , ЕГН ********** с адрес с. Добрина, община Провадия, да
заплати на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, сумата от 100лв. /сто лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8