РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 05.08.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети ноември през
две хиляди двадесета година и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3045 по описа за 2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата
М.П.Д. поддържа в исковата молба, че на 14.04.2017 г. около 12,30 ч. на
автомагистрала „Струма“, след отбивката за гр.
Дупница, на км. 51 + 310 м. се реализира пътнотранспортно произшествие между
три превозни средства. Сочи, че лек автомобил марка „Ауди“, модел „С6“, с ДКН *******,
управляван от П.И. Ц. се движи в дясна пътна лента, при сухо време и настилка, нормална
видимост, със скорост около 110 км/ч. В същото време зад този автомобил, се
движи друг автомобил марка „Мерцедес“, с ДКН ******, управляван от Б.Д.Д.със скорост около 114 км/ч. В лявата лента за движение се
е движил лек автомобил марка „Волво“, с ДКН ******,
управляван от В.П.Д., със скорост на движение от около 135 км/ч. Ищцата
поддържа, че при движение на прав участък водачът на лекия автомобил „Волво“ предприема престрояване и връщане в дясната лента,
като в този момент той е бил на разстояние от около 221 м. от мястото на първия
удар с лек автомобил "Ауди". В същия момент лек автомобил „Мерцедес“
е на около 207 м. от мястото на първия удар, а лек автомобил „Ауди“ на около 33
м. Тъй като опасната зона за спиране на лек автомобил „Волво“
е по-голяма от това разстояние е настъпил удар между челна лява част на
автомобила „Волво“ и задна дясна част на автомобил
„Ауди“. В резултат на този първи удар лек автомобил „Волво“
се е завъртял около вертикалната си ос, в посока обратна на часовниковата
стрелка гледано отгоре, като е спрял почти напречно на пътното платно. В този
момент е настъпил втори удар между челната част на автомобила „Мерцедес“ и
странична лява част на автомобил „Волво“. В резултат
на инцидента, возещия се на задна дясна седалка в автомобил „Волво“ пътник П.Д.Х. е получил травматични увреждания,
несъвместими със живота, и е починал същия ден.
Ищцата
поддържа, че собственикът на лек автомобил „Волво“
има валидно сключена и действаща към момента на настъпване на процесното ПТП застраховка „ГО“, сключена със „З.А.“ АД, с
валидност от 09.04.2017 г. до 08.04.2018 г. Сочи, че е образувано сл. дело №
24/2017 г. на Окръжен следствен отдел при ОП- Кюстендил, което е спряно, тъй
като не е установен извършителя на престъплението.
Поддържа
се, че починалият П.Д.Х. е неин баща, като между тях е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, взаимна грижа и помощ, както и емоционална подкрепа
и доверие. В резултат на всичко преживяно М.П.Д. месеци наред не е в състояние да
приеме безспорния факт за преждевременната смърт на своя баща, като изпада в
състояние на емоционален дисбаланс, чувство на безперспективност от липсата на
баща, страх и паника от движещи се автомобили, както и от пресичането на
пешеходни пътеки.
Ето защо, ищцата М.П.Д., моли съда да осъди
ответника „Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД (който е сезиран и изрично е отказал да изплати
обезщетение) на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 150 000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта баща й П.Д.Х., настъпила в резултат на верижно пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 14.04.2017 г., около 12,30 ч. на автомагистрала
„Струма“, след отбивката за гр. Дупница, на км.
51+310, по вина на водача на лек автомобил марка „Волво“,
с ДКН *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на претенцията за доброволно плащане – 15.01.2021 г. до
датата на окончателното плащане на обезщетение.
Ответникът
„Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД
оспорва исковата молба по основание и размер. Поддържа в депозирания
отговор по реда на чл. 131 ГПК, че е налице виновно поведение на Водача П.Д..
Поддържа, че Д. не е имал техническа и професионална възможност да предотврати
настъпването на пътнотранспортно произшествие. Сочи, че от представените
документи е видно, че по същото време по автомагистрала „Струма“, след отбивката за гр. Дупница, на км 51+310 м. се е движила П. Ц.,
с управлявания от нея лек автомобил „Ауди“, с ДКН *******, която без ясна
причина намалява значително скоростта си за движение и става причина за
настъпилата верижна катастрофа. От друга страна, водачът Д. е предприел всички
възможни мерки за да избегне удара. При условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване
от страна на пострадали П.Д. на вида и степента на телесните увреди, като
твърди, че същият не е бил с поставен обезопасителен
колан, поради което тялото му свободно се е движило в купето на автомобила в
момента на ПТП, удряйки се в различни предмети. Сочи, че и здравословното
състояние на пострадалия е допринесло за вида и степента на тежест на
травматичните увреждания. Оспорва размера на претенцията, като счита, същият за
завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения,
включително и от ВКС, за събития през 2017 г. Поддържа, че ищцата М.Д. е завела
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, и е образувана ликвидационна преписка (щета) №
10021100100100Н. С писмо от 04.02.2021 г. ищцата е уведомена, че на база на
представените документи, няма основание за ангажиране на отговорността на
застрахователя. Релевира
възражение за изтекла тригодишна давност, по отношение на акцесорната
претенция за лихва.
Третото
лице помагач на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковата претенция,
както и твърдението, че водачът на лек автомобил „Ауди“, модел „С6“, с ДКН *******
има значителен принос за настъпване на ПТП. Счита, че вина за настъпване на
произшествието има само и единствено водача на лек автомобил „Волво“, с ДКН ******, което счита, че е нарушил чл. 23,
ал.1 и чл. 25, ал.1 ЗДвП. Оспорва, интензитета и проявленията на претендираните неимуществени вреди. Поддържа, че причина за
настъпилите травми за пострадалия е нарушение на чл. 137А от ЗДвП – липса на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан
по време на превоза.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 от кодекса.
Видно
от постановление от 09.04.2020 г. на прокурор от Окръжна Прокуратура –
Кюстендил, по преписка № 745/2017 г. по описа на ОП – Кюстендил, по ДП №
55/2017г. по описа на ОП-Кюстендил, ДП № 24/2017 г. по описа на ОСГ на ОП –
Кюстендил, образувано във връзка с процесното
пътнотранспортно произшествие, същото е спряно, поради невъзможност за
персонифициране на автора на престъплението.
От
удостоверение за наследници от 12.05.2017 г., издадено от СО, район „Витоша“ се
установява, че М.П.Д. е дъщеря на П.Д.Х., починал на 14.04.2017 г.
От заключението на изслушаната и приета
комплексна експертиза, съобразила обективните данни в протоколите за оглед,
скица, фотоалбум и др., като при изготвянето й са обсъдени и свидетелските показания на водачите
В.П.Д. и П.И. Ц. (вкл. противоречията между тях), се
установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На
14.04.2017 г. около 12,30 ч. по автомагистрала „Струма“ в района на км. 51 в
посока към Благоевград се е движил лек
автомобил марка „Ауди“, модел „С6“, с ДКН *******, управляван от П. Ц. с
неустановена скорост в дясна пътна лента. При приближаване на отбивката за гр. Дупница е намалила скоростта си до около
45 км/ч. Тъй като не са намерени спирачни следи от лекия автомобил „Ауди“ не е
възможно да се установи кога е намалена скоростта му на 61 км/ч. (заложена при изчисленията). При удара лек автомобил „Ауди“ е разположен
върху разделителната прекъсната линия между двете активни ленти, а водачката му
П. Ц. твърди, че се е движила в дясната активна пътна лента. При това
положение, не може да се изключи варианта автомобила „Ауди“ да се е движил в
лява пътна лента. Времето е ясно и сухо, при суха пътна настилка без неравности
и повреди. В същото време в дясна пътна лента зад автомобила „Ауди“ се е движил
лек автомобил марка „Мерцедес“, с ДКН ******, управляван от Б.Д.Д., със скорост от 111 км./ч., чиято опасна зона за спиране
е 112 м. По лявата активна пътна лента зад него се е движил лек марка „Волво“, с ДКН ******, управляван от В.П.Д., със скорост на
движение около 125 км/ и опасна зона за спиране 135 – 136 м. Водачът на
автомобила „Волво“ е застигнал с по-високата си
скорост автомобила „Мерцедес“ и когато го е изпреварвал, намиращ се успоредно отляво
на него, с около 3,6 м. по - напред е предприел маневра за престрояване в
съседната дясна пътна лента. В този момент лекият автомобил „Ауди“ се е намирал
на 48 м. пред него на дистанция, което не е безопасна за водача на лекия
автомобил „Волво“,
който вече е в опасната си зона за спиране и не е могъл да предотврати
удара. Ударът между автомобилите „Волво“ и „Ауди“ е
настъпил на 41 м. след ориентира и след отбивката за
Дупница. От техническа гледна точка няма обяснение защо лекия автомобил „Ауди“
се е движил с толкова ниска скорост, а свидетелката П. Ц. при разпита в
настоящето производство твърди, че се е движила със 110-120 кв. и не е имала
намерение да се отбие за Дупница.
Съгласно
заключението, в тази част изготвено от автоексперта доц.
д-р инж. А. П. А., при опасна зона за спиране на автомобил „Волво“
136 км/ч. и отстоянието от мястото на удара,
автомобилът „Волво“ не е могъл да предотврати удара.
След удара, автомобилът „Ауди“ е ускорен до 95 км/ч. и отклонен наляво, е
продължил напред, като е навлязъл в лявата лента. Водачката му твърди, че е
завила надясно, но не се изключва причина за това да е блокиране на задното му
дясно колело, затова по-късно се е отклонил надясно и се е спрял в края на
дясната пътна лента, на 55 метра след удара.
Автомобилът „Волво“ след удара е продължил с
намалена скорост около 87 км/ч. и е продължил напред и лека надясно, но от ексцентрицитета на ударната сила е придобил ротация в
посока обратна на часовника, гледан отгоре. След изминаване на 12,5 м. в
дясната лента, завъртян почти напречно на пътя с намалена скорост до 74 км/ч. е
засегнат и ударен от предната дясна част на лекия автомобил „Мерцедес“ със
скорост около 111 км/ч. в зоната на задната дясна врата, където са настъпили
големи деформации с хлътване към купето на левите му врати. От удара лекият
автомобил „Волво“ е ускорен до 90 км/ч. и е продължил
напред и диагонално надясно, оставяйки следи до мястото, където е намерен с
задно ляво колело в отводнителния канал на 53 м след втория за него удар. Автомобилът
„Мерцедес“ с намалена скорост до 75 км/ч. е продължил напред, с ротация в
посока на часовника, след което е застигнал лекия автомобил „Ауди“, чиято
скорост, вече е била по-ниска, се е ударил със задния си ляв ъгъл в предния
десен калник на автомобил „Ауди“. От този удар е придобил нова ротация, в
посока на часовника, продължил е напред и надясно до мястото, където е
пропаднал с десните си колела в отводнителния канал и се е установил
неподвижен.
Предвид
горното, съдът не кредитира показанията
на св. В.Д., че се е движил в дясната лента на магистрала „Струма“, доколкото
това не съответства на обективните данни, изведени от експертното обсъждане на
находките и данните от местопроизшествието, като деформации на автомобилите и
видими на снимките следи върху платното за движение. Не съответства на
установеното в протокола за оглед и твърдението на св. П. Ц., че е задействала
спирачната уредба и не е намалила скоростта, защото при спиране е следвало да е
налична непрекъсната следа до мястото, където е спрял автомобила.
От
заключението се установява, че основна начална причина за настъпване на смъртта
на П.Д.Х. е тежка съчетана травма с водеща гръдно-коремна травма. На базата на
тази травма и последвала я масивна вътрешна кръвозагуба е настъпил непреодолим
срив на хемодинамиката, което е непосредствената
причина за смъртта. От описанието в аутопсията на трупа му, се установява че са
налице характерните лентовидни охлузвания и кръвонасядания
с кос ход на гръден кош в ляво и почти напречно на корема. Според вещото лице
съдебен лекар д-р Ц.Г. са налице категорични медицински данни за това, че П.Д.Х.
е бил с поставен изправен предпазен колан към момента на ПТП. Пострадалият е
имал хронични заболявания на сърдечно съдовата система, които нямат отношение
към настъпване на смъртта.
От
показанията на свидетеля Д.М.М.се установява, че при
катастрофата са пострадали цялото семейство на ищцата М.П.Д. – баща и майка й,
както и брат й (водач на автомобил „Волво“).
Свидетелката й се е обадила по телефона да се прибира в България, тъй като
ищцата работи в Брюксел. Свидетелката сочи, че ищцата е организирала е
погребението, като след това е поела грижата за лечението на майка й. Била е
много близка с бащи си, имали са сходни характери, двамата са били по - дейни
и жизнени. Баща й, вярно е бил на години, но е нямал никакво видимо
заболяване, помагал е за къщата, когато са ходили в Брюксел, за всичко се е
грижил. М.Д. не се е омъжвала и няма
деца, баща й е бил опора за всичко. Ищцата живее от около 30 г. в Брюксел, като
родителите й - П.и Д. имат белгийско гражданско. След като П.се е пенсионирал,
дъщеря му всяка година го е взимала за няколко месеца при нея в Белгия.
Не е
спорно по делото обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от
ищеца делинквент към датата на процесното
ПТП е била застрахована при ответника.
Съдът приема, че е налице деликт, като по делото
се установи, че водачът на е нарушил лек автомобил „Волво“
е нарушил разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Основна
причина за верижната катастрофа, е несъобразителността на водача на лек автомобил
„Волво“, да предприеме маневра за престрояване в лява
лента, при наличие на движещия се пред него в опасна близост на 48 м. лек
автомобил „Ауди“, с което е поставил себе си в невъзможност да предотврати
първия удар, но е поставил и водача на лекия автомобил „Мерцедес“ в
невъзможност да предотврати втория удар с лек автомобил „Волво“.
Отговорността на застрахователя е функционално
обусловено от деликтната отговорност и доколкото в
настоящия случай е налице виновно (не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и противоправно
поведение, в резултат на което на ищцата са причинени емоционални болки и
страдания от загубата на нейния баща, като е налице валиден договор по
застраховка „ГО“, то следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя,
обезпечаващ гражданската отговорност на виновния водач – „З.А.“ АД.
Относно размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432
от КЗ, се определя от съда
в съответствие с установения
дефинитивно в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост и съобразно критериите в ППВС №
4/1968 г. (така решение № 50101 от
07.10.2022 г., постановено по т.д. № 1197/2021 г. на ВКС, II Т.О., решение № 124 от 28.10.2019 г., постановено по т.д.
№ 1427/2017 г. на ВКС, II Т.О. и др.). Като съобрази обстоятелството, че ищцата същата е няма свое
лично семейство и на практика с загубата на родител е загубила основната опора
в живота си, изключително близките отношения на помощ и взаимна подкрепа, които
са поддържали – М.Д. е обезпечила белгийско гражданство на родителите си и е
взимала баща си по няколко месеца при нея в Брюксел всяка година, факта, че е
загубила много близък и ценен за нея човек, съобразявайки социално - икономическите условия на живот в страната,
съдът намира, че иска следва да бъде уважен изцяло – и сумата от 150 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.
52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вредите от ПТП.
Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Видно от заключението на комплексната
експертиза, П.Д.Х. е бил с поставен обезопасителен
колан по време на пътнотранспортното произшествие, като по трупа му има
характерните следи, които оставят от същия, поради което възражението на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат е неоснователно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че настоящата
претенция следва да бъде уважена
в пълен размер на 150 000 лв., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на претенцията за доброволно плащане –
15.01.2021 г. до датата на окончателното плащане на обезщетение, по аргумент от
чл. 429, ал. 3 КЗ. Неоснователно е възражението на ответника в отговора на
исковата молба, че вземането за лихви е погасено по давност, тъй като исковата
молба е депозирана на 28.03.2021 г., т.е. преди изтичане на срока по чл. 111,
б“в“ от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, ответникът „З.А.“
АД следва да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ЗЗД на ищцата М.Д., сторените
разноски за настоящето производство, а именно: сумата от 6000 лв.,
представляваща заплатена от ищцата държавна такса, 600 лв. – депозит за
комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза и сумата от 4 200 лв. – възнаграждение за адвокат
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“ АД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано съвместно от изпълнителните директори М.П.И. и В.П.К.-М., да заплати на основание
чл. 432 от КЗ, на М.П.Д., ЕГН **********,***, представлявана
от адв. Т.Х.,***, офис 7, сумата от 150 000
лв., представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта баща й П.Д.Х., настъпила в резултат на верижно
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.04.2017 г., около 12,30 ч. на
автомагистрала „Струма“, след отбивката за гр.
Дупница, на км. 51+310, по вина на водача на лек автомобил марка „Волво“, с ДКН *******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
претенцията за доброволно плащане – 15.01.2021 г. до датата на окончателното
плащане на обезщетение.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество А.“
АД, ЕИК*******, да заплати на М.П.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, деловодни разноски както следва: сумата от 6000 лв., представляваща
заплатена от ищцата държавна такса, сума в размер на 600 лв. – за депозит за
комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза и сума в размер на 4 200 лв. – за възнаграждение за адвокат.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ответника „Застрахователна
компания „ Л.И.“ АД, ЕИК*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: