№ 88
гр. Шумен, 10.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20233600500020 по описа за 2023 година
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 6559/26.10.2022 г.
депозирана от С. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Н.п., чрез адв. М. К. Д. от АК
– Варна срещу определение № 751/04.10.2022 г. по гр. д. № 20223620100712
по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта с която, се отхвърля молбата
на жалбоподателката за освобождаване от заплащане на дължимите по делото
държавни такси и разноски. В жалбата се твърди, че определението е
недопустимо, евентуално неправилно и нарушаващо основни нейни права,
гарантиращи и достъпа до правосъдие. По делото все още не бил ясен пълния
размер на дължимата държавна такса по предявените от нея искове, поради
което не можело категорично да се приеме, че доходите й, биха били
достатъчни за заплащането й. Моли съда да обезсили обжалваното
определение, евентуално да го отмени и се произнесе по същество на молбата
за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, като уважи
същата.
Ответната страна по жалбата, е депозирала отговор, в който излага
становище за нейната неоснователност и моли съда да я отхвърли. Сочи, че
обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, постановено в
пълно съответствие с материалния и процесуалния закон, а депозираната
срещу него жалба имала изцяло бланкетен характер. Счита, че не са налице
предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, както правилно е приел
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното определение.
1
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следното:
Производството по първоинстанционното гр. дело № 20223620100712
по описа на РС – Нови пазар е образувано по искова молба на „Лено“ АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С... срещу ЕТ „Рали
2020 – Р. К.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Н.п...
представлявано от управителя Р. К. Й., Р. К. Й. с ЕГН ********** от гр. Н.п..
и С. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Н.п. по иск с пр. основание чл. 422 вр. чл.
415 от ГПК. С отговора на исковата молба ответниците са депозирали срещу
ищеца насрещен иск, обратен иск и инцидентен установителен иск. С
разпореждане № 1571/09.09.2022г. така предявените искове са оставени без
движение, с указания за отстраняване на нередовности по тях, вкл. и за
заплащане на следващата ги държавна такса предвид посочената цена на
исковете от по 1221,17 лева. С молба от 21.09.2022г. ответниците на осн. чл.
63 от ГПК, са поискали от съда да продължи срока за отстраняване на
констатираните нередовности по исковете, както и на осн. чл. 83, ал. 2 от
ГПК, са поискали от съда, да бъдат освободени от заплащане на държавни
такси и разноски по делото. С обжалваното пред настоящата инстанция
определение първоинстанционния съд на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК е
освободил ответницата по делото Р. К. Й. с ЕГН ********** от заплащане на
държавни такси и разноски по делото и е отхвърлил молбата за
освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото, по
отношение на жалбоподателката С. Д. Й. с ЕГН **********. За да отхвърли
молбата, съдът е приел, че по отношение на С. Д. Й. не са налице
предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като семейството й се състои само
от нея, декларирала е, че получава доходи от трудово възнаграждение 500
лева и от пенсия 600 лева, както и че притежава ½ ид. ч. от жилище в което
живее и ½ ид. ч. от недвижим имот в с. Тодор Икономово.
Настоящия въззивен състав намира определението в обжалваната част
за правилно. Разпоредбата на чл. 83, ал.2 от ГПК, създава привилегия в полза
на лицата, доказали невъзможност, а не само затруднение за заплащане на
дължимите такси и разноски.
Към молбата с правно основание чл. 83, ал.2 от ГПК жалбоподателката
2
е приложила декларация за материално и гражданско състояние, видно от
която е, че същата притежава ¾ ид. ч. от жилище в което живее, 1/12 ид. ч. от
недвижим имот – къща в с. Тодор Икономово, че семейството и се състои
само от нея и получава освен месечно трудово възнаграждение в размер на
550 лева и 600 лева – пенсия.
Горното не дава основание да се приеме, че лицето не е в състояние да
заплаща дължимите държавни такси и разноски по делото. Подлежащите на
преценка обстоятелства са установени от съответната законова разпоредба и
съдебната практика /Определение № 5 от 9.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
7695/2013 г., I г. о., ГК/, а именно: че молителката притежава собствено
жилище, тоест няма допълнителни разходи за наем, не издържа непълнолетни
деца – дъщеря й е другата ответница по делото и е на 32 г., не е декларирала и
представила доказателства за необходими постоянни разходи за лечение, а
обстоятелството, че с част от доходите си в размер на 1150 лева, погасява
изтеглен заем, не следва да се взема предвид, тъй като молителката сама се е
поставила в това състояние, за да получи средства за задоволяване на други
потребности.
Размерът на държавните такси по така предявените насрещен, обратен и
инцидентно установителен искове, се определят в зависимост от цената на
всеки един от предяваните искове и в такъв случай за ответниците
съществува законовата възможност да предявят исковете си като частични,
което предполага и размер на държавната такса, съобразен с възможностите
им за заплащане, в който смисъл са им дадени и указания от
първоинстанционния съд с разпореждането за оставянето на исковете им без
движени, вкл. и да уточнят цената на всеки един от предявените искове.
С оглед на изложеното, настоящият състав също приема, че не е налице
невъзможност за ответницата С. Д. Й., да заплаща дължимите по делото
държавни такси и разноски, поради което при съвпадане на правните изводи
на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 751/04.10.2022 г. по гр. д. №
20223620100712 по описа на Районен съд – Нови пазар, в частта с която, се
отхвърля молбата на жалбоподателката С. Д. Й. за освобождаване от
заплащане на дължимите по делото държавни такси и разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4