Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
Гр.Шумен, 29 Ноември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд, в открито
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. Маринов
при
секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№389/2020г.
по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявена
е искова претенция с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, и насрещна такава със
същото правно основание.
В
исковата си молба до съда ищеца „Ил Бе Са“ ЕООД, с. Венец излага, че е
арендатор на земеделски земи в района на с.Венец. През 2017 г., след като знаел
за пустеещи земи, които са собственост на училището в с. Венец - ответника СУ
„Никола Йонков Вапцаров“ с. Венец, направили проучване и разбрали, че земите се
стопанисват от училищно настоятелство към училището. Депозирали инвестиционно
намерение до училищното настоятелство, в което предложили вариант за аренда за
по – дълъг период за процесните два поземлени имота, с обща площ от 312 дка,
които били пустеещи училищни земи в изключително лошо състояние – с бурени,
коренище и трънаци и някога овощна градина била бракувана със Заповед № РД
27-144/ 20.06.2012 г. на ОД „Земеделие“ гр. Шумен. Договорът за аренда бил
подписан на 30.08.2017 г. От ответника по иска бил заведен иск за обявяване на
договора за аренда за нищожен и за връщане на земеделските земи на осн. чл. 108
от ЗС, като в частта относно иска по чл. 108 от ЗС същия бил уважен и ищеца бил
осъден да предаде владението на процесните земеделски земи на ответника. Към
момента считат, че предявеният иск е неоснователен, но това било предмет на
доказване пред ВКС. Предварителното изпълнение на осъдителното решение щяло да
засегне значително интересите им. Ищецът бил вложил над 100 000 лв. за да
превърне тези 312 дка пустеещи земи в земеделска земя. Извършили редица
селскостопански мероприятия, вложили труд – личен, механизиран, както и
препарати за обработка на земята. За периода 2017 г. – 2020 г. извършили
подобрения в имота на стойност над 166 000 лв. без ДДС, която включвала
механизация и работници за над 10 000 лв., както и външни услуги за 156 000 лв.
За да се превърне в обработваема овощната градина било необходимо да се
почисти, след това дървесината, която е изсъхнала да се смели със специална
тежка механизация, като извършените подобрения на имота увеличили стойността му
с поне 100 000 лв. Ето защо молят съдът да постанови решение, с което ответника
да им заплати сумата от 30 000 лв., представляваща част от обогатяването им на
обща стойност 100 000 лв. с увеличението на стойността на поземлени имот с №№
027019 и 027021, находящи се в землището на с. Венец, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. В съдебно заседание ищеца е увеличил размера на претенцията си на 40000
лева.
Ответникът
СУ „Никола Йонков Вапцаров“ с. Венец, оспорва предявеният иск, и го намира за
неоснователен. Излага, че по сключеният договор с първоначалния ищец с предмет
на раздробяване на дървесина, уплътняване на почвата след фрезоване, с цена 156
000 лв. без ДДС не била конкретизирана насрещната услуга, с която ищеца следва
да заплати за извършената работа на изпълнителя. Излага съображения за
неоснователност на претенцията и в останалата ѝ част с оглед липсата на данни
за приложени лични труд, механизация и обработка на почвата. Сочи, че не били
верни твърденията на ищеца, че собствените овощни градини били пустеещи и
бракувани, като сочи доводи в тази насока. Излага че на 30.08.2017 г. без
правно основание и в нарушение на законодателството на Република България,
Съвета на настоятелите към училищното настоятелство сключил договор за аренда с
ищеца. Освен това сочи, че към настоящия момент в касата на училището от страна
на ищеца не била постъпвала сума, представляваща арендно плащане за стопанската
2019-2020 г. в размер на 10 912.30 лв. и излага че ищецът се е обогатил за
сметка на обедняването на училището със сумата от 111905.38 лв., представляващи
незаплатени арендни плащания, както следва: за стопанската 2019-2020 г. в
размер на 10 912.30 лв. представляващи незаплатено арендно плащане, за
стопанската 2017-2018 г. и 2018-2019 г. в размер на 1274.08 лв. представляващи
незаплатено арендно плащане, 22 488 лв. разлика между договорена и официална
пазарна поземлена рента за стопанската 2017-2018 г. и 2018-2019 г., и 77231 лв.
представляващи стойността на незаконно изсечените от „Ил Бе Са“ ЕООД кайсиеви
дръвчета, собственост на училището, поради което молят да бъде отхвърлен
предявеният иск.
В
срока за отговор е депозиран и насрещен иск от първоначалния ответник срещу „Ил
Бе Са“ ЕООД с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, с който ищецът излага, че с
Решение от 25.10.1994 г. и с Решение от 10.02.1999 г. Поземлена комисия
възстановила правото на собственост на училището за земеделски земи, в които и
процесните. На 21.06.2012 г. комисия, назначена със заповед на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Шумен , в нарушение на чл. 18 от ЗСПЗЗ и чл.
26б от ППЗСПЗЗ е било взето решение да се бракува насаждения от кайсии с обща
площ 311.780 дка представляващи имоти с №№ 027021 и 027019 собственост на
ищеца. Решението за брак на кайсиевите градини било взето без искане и съгласие
на Директора на училището. На 13.02.2019 г. пред Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Шумен била заведена молба за достъп до обществена информация.
Установили, че заявлението за бракуване било подадено от Р.Р.Х., който към
датата на подаване на гореописаното заявление бил на длъжност Началник отдел
общински приходи към Община Венец и член на училищното настоятелство. Излага че
съобразно действащия към момента чл. 18, ал. 2 от ЗСПЗЗ собствениците по ал. 1
не могат да унищожават намиращите се в собствените им масиви трайни насаждения,
поради което и намира заповедта на Директора на Областна дирекция „Земеделие“
гр. Шумен за незаконосъобразна, издадена въз основа на искане на несобственик.
Излага че ищеца се обогатил неоснователно за сметка на обедняването на
училището, като обосновава обедняването с размера на пазарната рента за декар
земя по сключеният договор с училищното настоятелство. За първите две стопански
години наема бил в размер на 2 лв. на декар, а пазарния наем бил 38 лв., т.е.
разликата от 36 лв. на декар. Общия
размер на обогатяването на ответника „Ил Бе Са“ ЕООД било в размер на 111905.38
лв., представляващо както следва: неплатено арендно плащане за стопанската
2019-2020 г. в размер на 10 912.30 лв., незаплатено арендно плащане за
стопанската 2017-2018 г. и 2018-2019 г. в размер на 1274.08 лв., 22 488 лв. разлика
между договорена и официална пазарна поземлена рента за стопанската 2017-2018
г. и 2018-2019 г., и 77231 лв. представляващи стойността на незаконно
изсечените от кайсиеви дръвчета, собственост на училището. Предвид изложеното
моли да бъде осъден ответника „Ил Бе Са“ ЕООД да му заплати сумата от 30 000
лв., представляваща част от неоснователното обогатяване на „Ил Бе Са“ ЕООД на
обща стойност 77 231 лв., представляващи стойността на незаконно изсечените от
„Ил Бе Са“ ЕООД кайсиеви дръвчета, незаплатена на собственика на дървесината СУ
„Никола Йонков Вапцаров“ с. Венец, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
В
срока за отговор е депозиран отговор от ответника по насрещния иск „Ил Бе Са“
ЕООД, в който излагат, че оспорват същия както по основание, така и по размер. Твърдят,
че процесните имоти били пустеещи земи, които години наред не били обработвани,
в изключително лошо състояние. Някога били действително овощни градини, но
бракувани със Заповед № РД 27-144/ 20.06.2012 на ОД „Земеделие“ – Шумен. Години
наред никой нямал интерес към тези пустеещи училищни земи и след като вложили
труд и средства ищците проявили интерес към тях. Ето защо молят насрещният иск
да бъде отхвърлен.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното
от фактическа и правна страна: Безспорно е по делото, че ищеца е собственик на
процесните земеделски земи /овощни градини/, възстановени с решения на
Поземлена комисия с.Венец, обл.Шумен. С Решение на комисия от 21.06.2012г.,
назначена със Заповед № РД 27-144/ 20.06.2012 г. на ОД „Земеделие“ гр. Шумен, е
било взето решение овощните градини да бъдат бракувани. С Договор за аренда от
30.08.2017г., същите били отдадени под аренда от Училищното настоятелство при
ответника, на ищцовото дружество "Ил Бе Са" ЕООД, за срок от 20
години, с наем в размер на 2 лева на декар за първите две години и по 35 лева
на декар за следващите. Със Заявление от 21.11.2018г. до ОСЗГ Венец, подадено
от Рубил Халимов, в качеството му на председател на съвета на настоятелите към
СУ "Н.Й. Вапцаров", е било поискано назначаване на комисия за промяна
на НТП от трайни насаждения на нива на процесните имоти. С протокол
№36/27.11.2018г. на ОСЗ Венец, назначената комисия след направен оглед на
процесните имоти констатирала, че имотите са обработваеми земи и е решила да се
промени начина на трайното им ползване. С исковата молба ищеца /"Ил Бе
Са" ЕООД/ е представил договор от 18.09.2017г., сключен между него и
"Поли - Ка" ЕООД с предмет - извършване на маханизирана обработка -
раздробяване на дървесина, смилане, фрезуване, уплътняване и подравняване на
почвата на процесните недвижими имоти с обща площ от 312 дка, с посочена цена -
500 лева на декар. Представен е протокол за въвод във владение от 06.10.2020г.,
на ответника по първоначално предявения иск в процесните земеделски земи, на
ЧСИ АНА РАШЕВА рег.№930. От разпита на свидетелите се установява, че в
кайсиевата градина е имало здрави растения и изсъхнали такива, като
плододаването е било веднъж на 3 - 4 години, предвид падащите слани в региона. След
2017г. наличната дървесина била изсечена, площта почистена, и от 2018г. била
засята със земеделски култури - пшеница, слънчоглед. Вещото лице по изготвената
съдебно - агротехническа експертиза е обсъждало представена му фактура
№**********/05.04.2021г., в която било отразено плащане на "Ил Бе Са"
ЕООД към "ПОЛИ - Ка" ЕООД в размер на 48000 лева за извършване на
агротехнически мероприятия в имот №027019. Към датата на огледа 20.05.2021г. и
двата имота били в много добро състояние и засети със слънчоглед. Определя обща
стойност на извършените агротехнически мероприятия в имотите на 108524,50 лева,
като според него "Условно" можело да се приеме, и че с толкова била
увеличена стойността на имота, доколкото нямало продажба на аналогични имоти за
да се направи сравнение. При схема на засаждане 4м. в реда и 5м. в
междуредията, общия брой на засадените дървета се равнявал на 15589 броя. При
амортизационен срок 19г., от който 15г. на плододаване, вещото лице е посочило
40% на изгубени дръвчета - изсъхнали от болести, неприятели, измръзвания,
кражби, при което оставащите в имотите дървета следва да са били 9353 броя със
себестойност - 77231 лева /59 лева на кубичен метър, като дърва за огрев/. В
заключението на допълнително назначената съдебно агротехническа експертиза
вещото лице е посочило, че дървесината, която е можело да бъде добита от
процесните имоти, е общо 184,36 куб.м. с изчислена приблизителна стойност - 7048
лева. Вещото лице
е посочило, че насъжденията са били поне на 27 години към 2017г., а трайните
овощни култури от кайсия имали продължителност на периода до встъпване в
плододаване 4 години и продължителност на плододаване 15 години. В заключението
на повторната агротехническа експертиза е посочено, че не може да се даде
категорично заключение за стойността на извършените подобрения от ищеца в
процесните два имота. Можело да се приеме, че представената фактура за
механизирана обработка на стойност 40000 лева без ДДС е с доказана дейност, а
условно увеличената стойност на имотите била равностойността на разходите за
промяна начина на трайно ползване - 132500 лева. Предполагаемото количество
дървесина от трупи, корени и клони, което би могло да е добито след изсичането
на насажденията е 856 куб.м., при цена 47,50 без ДДС - 40660 лева без ДДС /или
48792 лева с ДДС/. Ищеца представя Споразумение за прихващане от 09.05.2021г.,
сключено между Поли - Ка ЕООД и ИЛ БЕ СА ЕООД, с което страните са се
споразумели, че към 09.05.2021г. ИЛ БЕ СА ЕООД дължи на Поли - Ка ЕООД 48000
лева, а втория на първия - 11988 лева, и в резултат на извършено прихващане
задължението на ИЛ БЕ СА ЕООД било в размер на 36012 лева. Свидетелят Сайфедин С.С.
излага, че е бил служител в ищцовото предприятие, и за приблизително един месец
почистил процесните имоти от храсти с мулчер прикачен на управляван от него
трактор, собственост на ищеца. Представен е и договор за наем на земеделска
земя от 09.05.2008г. сключен между кмета на Община Венец и ЕТ "Тодор Д. - И.Ж.",
за процесните кайсиеви градини, за три стопански години, наемна цена - 5144,37
лева за година. Свидетеля К.В.Б. излага, че е служител на "ПОЛИ КА"
ЕООД и договорът им с ищеца е бил частично изпълнен, защото ищеца имал
забележки относно качеството на извършената работа, относно дълбочинната
обработка. Работата била извършена със собствена техника, но не си спомняла
нито колко декара били обработени, нито кой от тракторите е влизал, няма спомен
за броя на служителите, ангажирани с изпълнението на процесния договор, и дали
са били издавани заповеди за командироването им.
Анализът на горната фактическа
обстановка налага следните правни изводи: На първо място следва да се посочи,
че съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по
онзи начин, който е поискан от ищеца. От изложените фактически твърдения в
обстоятелствената част на исковата молба и отправения с нея петитум до съда, е
видно, че ищеца претендира заплащане на част от увеличената стойност на имотите,
с която ответника се е обогатил, в резултат на извършените от ищеца подобрения
в тях. На следващо място е необходимо да се отбележи, че елементите на
фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД са: 1/ имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът
се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване; 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец. Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС № 1/28.05.1979 г.
неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на
имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице,
но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице.
Възприетото разрешение е възпроизведено и доразвито и във формираната по реда на
чл. 290 и сл. ГПК практика на ВКС, в която е прието, че с разпоредбата на чл.
59 ЗЗД е създадена възможност при неоснователно разместване на имуществени
блага, имущественото равновесие между отделните субекти да бъде възстановено,
като всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде осъден да върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Имуществените блага
имат материално естество, оценими са в пари и се изразяват или в увеличаване
актива на имуществото на получателя на облагата - чрез придобиване на една вещ
или на едно право, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на
обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В конкретния
случай е установено, че процесните овощни градини са били с изтекъл стопански
срок на плододаване, и дори и да се приеме, че не е била надлежно изпълнена
процедурата по бракуването им, несъмнено ответника се е обогатил, като си е
спестил средствата, с които би почистил и подготвил земята за сеене на полски култури.
Съобразно чл.59 ЗЗД /и ТР 85/68г., ОСГК на ВС/, собственикът дължи на
подобрителя по-малката сума между тази на обедняването на подобрителя
(извършените разходи за подобряване на имота) и обогатяването на собственика
(увеличената стойност на имота в резултат на подобренията). По делото е
доказано извършването на почистването на овощните градини и превръщането им в
ниви, отчасти с наета техника, отчасти със собствена, като последното следва да
обуслови и по - ниската стойност на осъществените дейности, съответно увеличената
стойност на имотите, в сравнение с експертните оценки, които остойностяват
всяко мероприятие като самостоятелна услуга, предоставяна от трето лице по
пазарни цени. Независимо от горното, необходимо е да се отчете обстоятелството,
че ищцовото търговско дружество е направило тези подобрения, във връзка със
сключения от него договор за аренда, като съответно тези разходи са били калкулирани
като компенсируеми, както с по - ниския наем за първите две години - 2 лева на
декар, така и със сравнително ниския наем за следващите години. Ищеца е ползвал
земеделската земя 3 стопански години при горните, изключително благоприятни за
него условия, и в значителна степен е възвърнал първоначалната си инвестиция за
почистването на земята. Ето защо, съдът намира, че претенцията е основателна за
половината от претендирания пълен размер, а именно 50000 лева, и предвид
частично предявения иск, същия следва да се уважи до предявения частичен размер
от 40000 лева.
По отношение на предявения насрещен
иск. Ищеца СУ „Никола Йонков Вапцаров“ с. Венец основава претенцията си на
увеличеното имущество на ответника "ИЛ БЕ СА" ЕООД, с полученият
дървен материал от изсичането на кайсиевите градини. При изчисляване стойността
на евентуално добития дървен материал, както и общото количество, което е могло
да бъде добито от процесните овощни градини, като най - обосновано следва да се
цени заключението по повторната агротехническа експертиза, съобразно което
предполагаемото количество добита дървесина е 856 куб.м., а стойността му като
дърва за огрев е по 47,50 лв. без ДДС за 1 куб.м., или общо - 48792 лева с ДДС.
Както от експертните заключения и представените приложения към тях, така и от
част от свидетелските показания се установява, че въпреки наличието на
изсъхнали дървета, в овощните градини е имало и голям процент такива, от които
е можело да се добие дървесина за огрев, с които ответника се е обогатил. Предвид
предявяването и на този иск като частичен, същия следва да се уважи до
предявения му размер от 30000 лева.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца "ИЛ БЕ СА" ЕООД следва да се
присъдят деловодни разноски в размер на 3650 лева, а на ответника и ищец по
насрещния иск - СУ „Никола Йонков Вапцаров“ с. Венец в размер на 2980 лева,
като е необходимо да се отбележи, че и на двете страни адвокатското
възнаграждение е редуцирано на половина, доколкото не е отбелязано каква част
от него е по първоначалния и каква по насрещния иск, с оглед изхода от спора.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА СУ „Никола Йонков Вапцаров“ с.
Венец ДА ЗАПЛАТИ на "ИЛ БЕ
СА" ЕООД с ЕИК *********, сумата от 40000
лева /частичен иск от 100000 лева/, с която се е обогатило за сметка на ищеца, представляваща
увеличението на стойността на поземлени имот с №№ 027019 и 027021, находящи се
в землището на с. Венец, вследствие подобренията на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска - 05.10.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от сумата от 3650 лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА "ИЛ БЕ СА" ЕООД с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на СУ „Никола
Йонков Вапцаров“ с. Венец, сумата от 30000
лева /частичен иск от 77231 лева/, с която се е обогатило за сметка на ищеца, представляващи
стойността на изсечените от „Ил Бе Са“ ЕООД кайсиеви дръвчета, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 06.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2980 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: