О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2021 Дупница
Номер Година Град
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
12.03. 2021
на Година
закрито Мирослав Саневски
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 458 2021
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като с решение № 260072/04.12.2020г., постановено по в.гр.д.№ 494/2019г., ОС-Кюстендил е обезсилил решение № 137/25.02.2019г., постановено по гр.д.№ 478/2018г. на РС-Дупница и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РС-Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от Е.Х.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Н.И.Я. *** и И.Х.М., ЕГН: **********,***, с която, в хипотезата на чл. 440 от ГПК, на основание чл.124 от ГПК, Е.М. е предявила срещу двамата ответници отрицателен установителен иск за признаване за установено, че никой от тях не притежава изцяло или в идеални части собствеността върху поземлен имот номер 690 /шестотин и деветдесет/, попадащ в квартал 11 /единадесети/, с площ от 170 /сто и седемдесет/ квадратни метра по скица, който имот попада в парцел ХVIII - 543 /осемнадесети отреден и за имот петстотин четиридесет и три/ по регулационния план на гр. Кочериново, утвърден със заповед № 147/29.12.1987г., ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда, при граници и съседи: парцел ХVIII-543, парцел II – 536, парцел ХVII -535, парцел, 132-102.
Ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на иска с наличието на висящо изпълнително производство, което има за предмет изнасяне на публична продан на процесния имот след провеждане на производство по съдебната му делба между Н.Я. и И.М., като е навела твърдение, че същият не принадлежи на тези лица, а е нейна собственост по силата на оригинерен придобивен способ – давностно владение.
Исковата молба е била разгледана в производство по гр.д.№1093/2016г. по описа на РС-Дупница, по което в срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори и никой от двамата не е упражнил правото си да предяви насрещен иск в рамките на този срок. При изготвянето на доклада по делото в производство по гр.д.№1093/2016г. по описа на РС-Дупница съдът е докладвал исковата претенция така, както е била предявена – като отрицателна установителна такава. Събирани са доказателства и е било постановено решение №136 от 23.03.2017г., с което е отхвърлен предявен от Е.Х.М. срещу Н.И.Я. и И.Х.М. иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на установено спрямо ответниците, че ищцата е собственик на основание давностно владение на процесния поземлен имот и жилищна сграда.
В производство по въззивно обжалване на решението по в.гр.д.№ 492/2017г. по описа на ОС-Кюстендил, е постановен съдебен акт, с който решението по гр.д.№1093/2016г. по описа на РС-Дупница е обезсилено и делото е върнато на РС- Дупница за произнасяне по предявения иск, а именно - отрицателен установителен иск за признаване за установено, че двамата ответници не са собственици на процесния имот.
След връщането на делото, същото е образувано като гр.д.№478/2018г. по описа на РС-Дупница. Съдът е дал на всеки от ответниците нов срок за подаване на отговор на исковата молба и за упражняване на други процесуални права, като и двамата ответници са подали писмени отговори, а ответницата Н.Я. е предявила и насрещен иск срещу ищцата Е.М. – положителен установителен иск за признаване, че Я. е собственик на 2/3 ид.ч. от спорния имот, на основание правна сделка, а при условията на евентуалност – на основание давностно владение.
С обжалваното решение ДнРС е отхвърлил като неоснователен иска на Е.Х.М., предявен срещу Н.И.Я. и И.Х.М. ***, за признаване право на собственост по наследство и давност върху ПИ с №690 в кв.11 попадащ в УПИ ХVІІІ-543, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда и е уважил като основателен насрещния иск, предявен от Н.И.Я. срещу Е.Х.М. за установяване право на собственост върху 2/3 ид.ч. от същия имот, като е отменил нотариален акт №59 т.І рег.№0712 н.д. №52/16г. на нотариус Сийка Милева и е осъдил Е.Х.М. да заплати на Н.И.Я. 1000 лева деловодни разноски.
С решение № 260072/04.12.2020г., постановено по в.гр.д.№ 494/2019г., ОС-Кюстендил е обезсилил изцяло решение № 137/25.02.2019г., постановено по гр.д.№ 478/2018г. на РС-Дупница, като е прекратил производството по делото в частта относно предявения от Н.И.Я. срещу Е.Х.М. насрещен иск за признаване за установено по отношение на М., че Я., на основание договор за дарение, а евентуално-давностно владение, е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния имот и е върнал делото за произнасяне по предявения от Е.Х.М. срещу Н.И.Я. и И.Х.М. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че никой от ответниците не притежава изцяло или в идеални части собственост върху същия имот.
Съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно чл. 146 ГПК:
1.Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищцата твърди, че е собственик на основание приемствено давностно владение на поземлен имот номер 690 /шестотин и деветдесет/, попадащ в квартал 11 /единадесети/, с площ от 170 /сто и седемдесет/ квадратни метра по скица, който имот попада в парцел ХVIII - 543 /осемнадесети отреден и за имот петстотин четиридесет и три/ по регулационния план на гр. Кочериново, утвърден със заповед № 147/29.12.1987г., ведно с построената в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници и съседи: парцел ХVIII-543, парцел II – 536, парцел ХVII -535, парцел, 132-102. Твърди, че правата върху имота произтичат от следните обстоятелства: Владението в приемственост върху имота от рода й е започнало след смъртта на прадядо й Атанас Х.М., настъпила 04.02.1961 г. и е продължило повече от 55 години. Първоначално преди кончината си през - 1980г. дядо й Борис Атанасов М. е собственик на имота, построил е къщата с помощта на нейния баща Христо Борисов М., продължил владението върху имота постоянно и непрекъснато с цялото си семейство заедно с нея след раждането й през 1974г., а след като починал и баща й през 1993 година, тя с брат й /преди да замине в чужбина през 2000 - та година/ владее, ползва, прави подобрения в имота, ремонти на жилището, насаждения в дворното място и на основание чл. 79 от ЗС придобила собствеността чрез приемствено давностно владение с признато право на собственост в нотариален акт № 59, том I, дело № 52 от 07.03.2016г. Твърди, че гореописаният недвижим имот е изнесен на публична продан от частен съдебен изпълнител Милена Джоргова след проведено гражданско дело № 1024/2010 г. на РС – Дупница за делба между Н.И.Я. и И.Х.М.. Твърди, че взискателят по Изпълнително дело № 576/2015 г. е Н.И.Я. ***, която е придобила собственост от имота, след извършена обстоятелствена проверка от наследниците на прадядо й Атанас Х.М., Добринка Атанасова Цекова, Йорданка Първанова Тодорова, Първан Симеонов Първанов, Георги Симеонов Първанов и Атанаска Симеонова Бачева със съставен нотариален акт № 10, том I, дело № 9 от 23.01.2006 г. Твърди, че в производството по гр.д. № 1024/2010 г. безспорно е установено, че в имота е имало две сгради - старата от Атанас М. преди много години те са я разрушили, а другата - построената от дядо й Борис Атанасов М. с помощта на баща й къща, която представлява и изключителна тяхна и по приемство е нейна собственост. Твърди, че с нотариален акт № 10, том I, дело № 9 от 23.01.2006 г., допусната е с имота от съда до делба, но след като на 30.01.2006 г. с нотариален акт № 17, том I, дело №15/2006 г. горните лица дарили Н.И.Я., твърди, че дарението прехвърлителите по договора са извършили при липса на съгласие и на представителна власт в условията на недействителност, тъй като към момента на сключване на договора те не са действителните собственици и са прехвърлили права които не притежават. Твърди, че Н.Я. е придобила имота от несобственици и въз основа на нелигитимен нотариален акт, тъй като вписването в служба по вписванията на ДРС на нотариален акт № 10, том I, дело № 9 е от 23.01.2006 г., а на нотариален акт № 17, том 1, дело № 15 е от 30.01.2006г. и е след вписването с установени права на собственост върху целия имот на наследниците на Борис Атасанов М., извършено на 12.01 2006г. с нотариален акт №5, т. 1, д. № 5. Твърди, че ответницата Я. е собственик на хотел, граничещ с нейния имот, липсва дворно място и паркинг, тя се устремила към техния имот, придобила и прехвърлила за себе си 2/3 от имота и къщата при условията на чл. 226, ал. 3 ЗЗД с нотариален акт за дарение № 17, том. I, д. № 15/30.01.2006г. Твърди, че на основание чл. 79 от ЗС придобила процесния имот. Моли съда да признае за установено, че ответниците Н.И.Я. и И.Х.М. не са собственици изцяло или в идеални части собственост в жилищната сграда и в поземлен имот номер 690, попадащ в квартал 11, с площ от 170 кв.м. по скица, който имот попада в парцел XVIII-543, при граници и съседи парцел XVIII-543, парцел II-536, парцел XVII-535,132-102 по регулационния план на гр. Кочериново. Претендира направените съдебни разноски.
В срока за отговор на
исковата молба са депозирани такива от ответниците.
Ответницата Н.Я. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че с нотариален акт № 5, том I, peг. № 227, дело № 5 от 2006г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие - PC - Дупница, Валентина Борисова Гальова, Александър Ивайлов М., Павел Х.М., И.Х.М., Е.Х.М. (ищцата по настоящото производство) и Василка Х.М. са признати за собственици на 1/3 и.ч. на основание давностно владение и наследство върху следния недвижим имот : ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № 690, попадащ в кв. 11, с площ от 170 кв.м. по скица и с площ от 257 кв.м. по решение на КОС по гр.д. № 174/1988г., находящ се в гр. Кочериново, на ул. „Искър“, ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 60 кв.м., при съседи на ПИ : УПИ XVIII-543 на Михайл Методиев Янев, УПИ XVII-535, улица с осови точки 132-102, ведно с всички подобрения в имота. Твърди, че посоченият в този нотариален акт недвижим имот е идентичен с имота, описан в исковата молба и посочен в нотариалния акт № 59, том I, peг. № 0712, дело № 52 от 2016г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие – PC-Дупница, както и с имота, предмет на публична продан по И.Д. 576/2016г. по описа на ЧСИ Милена Джоргова. Към издадения нотариален акт № 5, том 1, peг. № 227, дело № 5 от 2006г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие - PC - Дупница, като приложени документи са посочени и молба - декларация от молителите от 03.01.2006г. Един от тези молители е била и самата ищца по настоящото дело. С нотариален акт № 6, том I, per. № 255, дело № 6 от 2006г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие - PC - Дупница, Валентина Борисова Гальова, Александър Ивайлов М., Павел Х.М., Е.Х.М. (ищцата по настоящото производство) и Василка Х.М. са продали на съсобственика си И.Х.М., 15/16 идеални части от 1/3 и.ч. от гореописания недвижим имот. Така собственик на 1/3 и.ч. от посочения имот е станал И.Х.М.. Ето защо след 13.01.2006г., ищцата Е.Х.М. не е владяла процесния недвижим имот. С нотариален акт № 10, том I, peг. № 0165, дело № 9 от 2006г. по описа на Нотариус Сийка Милева, район на действие - PC - Дупница, Добрина Атанасова Цекова, Йорданка Първанова Тодорова, Първан Симеонов Първанов, Георги Симеонов Първанов и Атанаска Симеонова Бачева, като наследници на Софика Стоянова М., са признати за собственици на 2/3 и.ч. на основание давностно владение и наследство върху гореописания недвижим имот. С нотариален акт № 17, том I, peг. № 0245, дело № 15 от 2006г. по описа на Нотариус Сийка Милева, район на действие - PC - Дупница, Добрина Атанасова Цекова, Йорданка Първанова Тодорова, Първн Симеонов Първанов, Георги Симеонов Първанов и Атанаска Симеонова Бачева, като наследници на Софика Стоянова М., са дарили на Н.И.Я. собствените си 2/3 и.ч. от гореописания недвижим имот. Така собственик на 2/3 и.ч. от посочения недвижим имот е станала Н.И.Я.. Така съсобственици на гореописания недвижим имот са И.Х.М. и Н.И.Я.. От 2006г. Н.И.Я. владее собствената си част от 2/3 от поземления имот и от построената в него жилищна сграда, ползва поземления имот като всяка година сади в същия селскостопански култури, оградила е мястото и държи ключ, както от входната врата на жилищната сграда, така и от вратата за достъп до двора. Ето защо няма как молителката Е.Х.М., да е станала собственик на същия въз основа на давностно владение, защото след 2006г., когато с прехвълила собствената си идеална част от имота на брат си И.Х.М., не владее същия. Още повече, че ищцата Е.Х.М., прехвърляйки само собствените си и.ч. на И.Х.М., е признала чужди права върху имота, като не се е считала за изключителен собственик върху него. Твърди, че тъй като съсобствениците И.Х.М. и Н.И.Я. не са могли да поделят доброволно гореописания недвижим имот, по молба на Н.И.Я. е образувано гр.д. 1024/2010г. пред Районен съд- Дупница за делба на гореописания недвижим имот. В първата фаза по съдебната делба са установени със силата на пресъдено нещо квотите на съделителите върху гореописания недвижим имот, а именно: 1/3 и.ч. за И.Х.М. и 2/3 и.ч. за Н.И.Я., а ищцата по настоящото производство Е.Х.М. е била наясно с воденото гражданско делбено дело, като е участвала в същото в качеството си на свидетел. Поради неделимост на делбения имот, същият с решение по втората фаза на делбата по горепосоченото гр.д. е изнесен на публична продан и въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано И.Д. 576/2016г.по описа на ЧСИ Милена Джоргова, решението по делбата с установени съделители върху имота и квотите между тях, е влязло в законна сила. С Протокол от 20.04.2016г. за опис на недвижимо имущество, гореописаният недвижим имот е описан и предаден за пазене на Н.И.Я.. Ето защо няма как Е.Х.М. да е владяла и да владее същия, както се позовава на това в издадения и констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Твърди, че 2/3 от процесният недвижим имот, описан в исковата молба е придобит от Н.И.Я. по силата на договор за дарение, оформен с нотариален акт № 17, том I, рег. № 0245, дело № 15 от 2006г. по описа на Нотариус Сийка Милева, район на действие - РС - Дупница, а 1/3 от същия е собственост на И.Х.М. по силата на договор за продажба, оформен с нотариален акт № 6, том I, рег. № 255, дело № 6 от 2006г. по описа на Нотариус Луиза Стоева, район на действие — РС — Дупница. От 30.01.2006г. до настоящия момент 2/3 от посочения в исковата молба недвижим имот се владее и ползва от ответницата Н.И.Я.. Прави възражение за придобиване на 2/3 идеални части от описания в исковата молба недвижим имот по давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, поради изтекла в полза на Н.И.Я. кратка придобивна давност за период от 5 години, в който последната владее имота, тъй като същата е придобила имота на годно правно основание (договор за дарение), без евентуално да е знаела, че праводателите й не са собственици. Твърди, че е упражнявала фактическа власт върху имота, описан в исковата молба от 31.01.2006г., която продължава и към момента, като е владяла и владее имота на правно основание —договор за дарение, оформен с нотариален акт № 17, том I, рег. № 0245, дело № 15 от 2006г. по описа на Нотариус Сийка Милева, район на действие — РС — Дупница, спокойно, явно и несъмнено повече от 5 години, считано от датата на осъществяване на фактическата власт, респ. поради изтекла в полза на Н.И.Я. придобивна давност, поради владеене на имота за период по - дълъг от 10 години, като твърди, че е упражнявала фактическа власт върху имота, описан в исковата молба от 31.01.2006г., която продължава и към момента, като владее имота и към момента. Твърди, че е декларирала 2/3 от недвижимия имот на свое име и е заплащала и заплаща данъци за него, отразила е това обстоятелство и в Техническа служба при Община Кочериново, от 31.01.2006г. владее собствената си част от 2/3 от поземления имот и от построената в него жилищна сграда, ползва поземления имот като всяка година сади в същия селскостопански култури, оградила е мястото и държи ключ както от входната врата на жилищната сграда, така и от вратата за достъп до двора; към момента е ангажирала и охрана на имота чрез СОТ; поддържа жилищната сграда, като е правила ремонти и подобрения, грижи и поддържа оградата на дворното място, до настоящия момент ищцата не е оспорвала правата на собственост на ответницата Я., нито на втория ответник. Оспорва твърденията на ищцата за присъединено владение върху имота от нейния прадядо, после дядо и накрая баща. Този въпрос вече е бил изследван в производството по гр.д. 1024/2010г. по описа на Районен съд- Дупница, като съдът е намерил за неоснователни направените възражения за придобиване на посочения имот по давност именно от посочените от ищцата лица - нейния прадядо, после дядо и накрая баща, като е счел, че не са били основанията на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС. Претендира разноски.
Ответникът И.М. изразява становище за основателност на предявения иск. Твърди, че придобил процесния имот чрез покупко-продажба, извършена с Нотариален акт №6, том I, рег. №255, нот. д. № 6 от 13.01.2016г. на Нотариус Луиза Стоева с рег. № 527 и с район на действие РС - Дупница. Продавачите по сделката са негови първи братовчеди и брат и сестри, една от които - Е.Х.М. е ищец в производството. Твърди, че процесният имот е наследствен, придобит по наследство и давностно владение от неговия дядо и баща, които със съвместни средства и труд са построили жилищната постройка в имота. С Нотариален акт № 5, т I, рег № 227, нот. д. № 5/12.01.2006г. на Нотариус Луиза Стоева той, сестрите му, брат му и двамата му първи братовчеди са признати за собственици по наследство и приемствено давностно владение на ЦЕЛИЯ поземлен имот номер 690 /шестотин и деветдесет/ попадащ в квартал /единадесети/, с площ от 170 /сто и седемдесет/ квадратни метра по скица, който имот попада в парцел ХVIII /осемнадесети отреден и за имот петстотин четиридесет и три/, по регулационния план на гр. Кочериново, утвърден със заповед № 147/29.12.1987г., ведно с построената в имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници и съседи: парцел XVIII -543, парцел II-536, парцел ХVII-535, 132-102. Твърди, че последвалата покупко - продажба всъщност била прикрито дарение от неговите близки роднини, а сделката била извършена чрез упълномощен неин представител, поради това, че от 2000 година той работи и преимуществено живее в Испания. Сестра му Е.Х.М. живее и винаги е живяла в имота (тъй като няма друго жилище) полага грижи и прави подобрения в него и жилището. Ответницата Н.И.Я. е придобила собствеността на 2/3 идеални части от процесния имот, след извършена обстоятелствена проверка от наследниците на прадядо му Атанас Х.М. - Добринка Атанасова Цекова, Йорданка Първанова Тодорова, Първан Симеонов Първанов, Георги Симеонов Първанов и Атанаска Симеонова Бачева със съставен нотариален акт №10, том I, дело №9 от 23.01.2006 г. Излага съображения за основателност на исковата претенция, аналогични с тези на ищцата, като сочи, че ответника Я. тя е придобила имота от не собственици и въз основа на отменим /с предприето производство по отмяна на нотариално удостоверяване/ нотариален акт, още повече, че вписването в Служба по вписванията на ДРС на Нотариален акт № 10, том I, дело № 9 е от 23.01.2006 г., а на Нотариален акт №17, том I, дело №15 е от 30.01.2006г. и е СЛЕД вписването с установени права на собственост върху целия имот на наследниците на Борис Атанасов М., извършено на 12.01.2006г. с нотариален акт № 5, т. I, нот.д. № 5.
2.
Правна квалификации на претендираните права и възражения:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 е ал. 2, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
3. Права и обстоятелства, които се
признават: не са налице.
4. Общоизвестни и служебно известни на съда
факти, свързани с предмета на доказване
на делото, които не следва да се доказват: не са налице.
5. Разпределение на доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищцата следва да докаже обстоятелствата, с които обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу ответниците, както и фактите, от които произтича правото й на собственост върху процесния имот, а именно, че е придобила процесния имот по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Ответниците следва да докажат фактите, които обосновават правото им на собственост върху процесния недвижим имот, като и възраженията си, направени в отговора на исковата молба.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и
възприетото от тях процесуално поведение, съдът
обявява страните на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не са налице обстоятелства,
за които да не сочат доказателства.
Съдът
намира, че следва да бъде насрочено производството по делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
Следва
да бъдат приети като доказателства по делото събраните от РС-Дупница
доказателства по гр. д. № 1063/2016г. и по гр. д. № 478/2018г., както и
събраните от въззивната инстанция доказателства по в. гр.д. № 492/2017г. и в.
гр. д. № 494/2019г., двете по описа на ОС-Кюстендил, тъй като същите са
допустими и относими към предмета на доказване.
На основание
гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.04.2021г. от 09:45 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото събраните от РС-Дупница доказателства по гр. д. № 1063/2016г. и по гр. д. № 478/2018г., както и събраните от въззивната инстанция доказателства по в. гр.д. № 492/2017г. и в. гр. д. № 494/2019г., двете по описа на ОС-Кюстендил.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: