Решение по дело №126/2016 на Окръжен съд - Бургас

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ-40                                    11.04.2016 год.                             гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                           трети въззивен граждански състав

на двадесет и девети март                     две хиляди и шестнадесета година

в открито заседание в следния състав:

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ :КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                         КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

                                                                                            

секретар Ж.Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

в.гр.дело номер 126 по описа за 2016 година  , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Постъпила е въззивна жалба от  А.М.С. , ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „Л.“ , бл.*** , ет.*, ап.**, чрез процесуален представител адв. Стоичков, срещу решение № 177 / 05.11.2015 год. по гр.д. № 104 / 2015 год. по описа на Поморийския районен съд , с което е отхвърлен иска на А.М.С. , ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „Л.“ , бл.*** , ет.*, ап.**, за приемане на установено по отношение на М.Д.И. , ЕГН ********** от гр. П., кв.“С.“ , бл.**, вх.*, ет.* съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , № 1 / 09.01.2015 год.  по ч.гр.д. № 4 / 2015 год. по описа на Поморийския районен съд , за сумата от 15 000 лв. – задължение по договор за заем , ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  на 08.01.2015 год. до окончателното и изплащане и за сумата от 355,20 лв. – неправени разноски в заповедното производство .

Във въззивната жалба се твърди , че в обжалваната част решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения . Твърди се , че районният съд не е дал указания на ищеца за конкретните факти по спора , които подлежат на доказване . Твърди се , че неправилно съдът не е взел предвид неявяването на ответницата за отговор на поставени въпроси по чл.176 от ГПК , както и неправилно не е събрал това доказателство . Твърди се също , че съдът неправилно е преценил представените по делото доказателства . Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски . Направено е искане към въззивния съд за даване на указания относно фактите , които се нуждаят от доказване , за които не са представени доказателства .

С мотивирано определение от открито съдебно заседание на 29.03.2016 год. по делото настоящият съд е оставил без уважение исканията на въззивника за даване на допълнителни указания . Настоящият съд прие , че районният съд не е допуснал сочените от въззивника процесуални нарушения . В допълнение към вече изложеното следва да се посочи , че районният съд не е допуснал процесуално нарушение и като по молбата на ищеца – л.49  не е събрал обясненията на ответницата по реда на чл.176 от ГПК . По отношение на първия от зададените въпроси са ангажирани и събрани други доказателства по делото , които дават възможност за отговор по него . Дори при дадени обяснения от страната и признание на факти , съгласно чл.175 от ГПК съдът има задължение за преценка с оглед на всички обстоятелства по делото .Вторият  въпрос посочен в молбата на ищеца за даване на обяснения на ответницата по чл.176 от ГПК е несъотносим към спора . Извън предмета на делото е евентуално друго основание / извън договора за заем / , на което ищцата е получила сумата от 15 000 лв.

В дадения срок е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещната страна М.Д.И. . Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба и  правилност на изводите на съда , направено е искане за потвърждаване на решението и присъждане на разноските пред настоящия съд .

Въззивната жалба е подадена в срок , чрез куриерска служба , от легитимирано лице и е допустима .

С обжалваното решение Поморийският районен съд се е произнесъл по претенция с правно основание чл.415 , ал.1 от ГПК , вр.чл.422 от ГПК , вр. чл.240 от ЗЗД .

Поморийският районен съд е сезиран с установителен иск по чл.422 от ГПК, предявен от А.М.С. , ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. „Л.“ , бл.*** , ет.*, ап.** чрез процесуален представител адв. Стоичков, за приемане за установено по отношение на М.Д.И. , ЕГН ********** от гр. П., кв.“С.“ , бл.**, вх.*, ет.*  съществуването на вземането , за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , № 1 /09.01.2015 год.  по ч.гр.д. № 4 / 2015 год. по описа на Поморийския районен съд , за сумата от 15 000 лв. – задължение по договор за паричен заем , ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  на 08.01.2015 год. до окончателното и изплащане и за присъждане в полза на ищеца на направените разноски .

Ищецът твърди , че на 19.03.2014  год. е предал в паричен заем на ответницата  сумата от 15 000 лв. , която тя се е задължила да му върне след покана . Във връзка с твърденията си за предаване на сумата ищецът представя документ озаглавен „разходен касов ордер“ . Ищецът твърди , че след покана връчена на ответницата на 17.09.2014 год. тя не е изпълнила задължението си по договора за заем за връщане на сумата , поради което моли предявения иск за бъде уважен , ангажира доказателства .

Ответницата , оспорва предявения иск , твърди , че между страните не е сключен договор за заем , оспорва и получаването от нейна страна на сумата от 15 000 лв. , прави искане за отхвърляне на иска .

Бургаският окръжен съд , като взе предвид постъпилата въззивна жалба , исковата претенция , твърденията и възраженията на страните и  събраните по делото доказателства , намира от фактическа и правна страна следното :

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4 / 2015 год. по описа на Поморийския районен съд, по заявление на ищеца срещу ответницата  е издадена заповед № 1/ 09.01.2015  год. , по чл.410 от ГПК за сумата от 15 000 лв. -  главница по договор за предоставяне на паричен заем сключен от 19.03.2014 год. , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.01.2015 год.  до окончателното изплащане и сумата от 355,20 лв.- направени разноски по делото.

Предвид депозираното от ответницата  възражение в дадения срок , ищецът е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на съществуването на вземането по заповедта.

Ищецът по делото твърди , че на 19.03.2014  год. е предал на ответницата сумата от 15 000 лв. по договор за заем , която тя е трябвало да му върне след покана , което не е сторено . Спори се за предаване на сумата . Ответницата в отговора отрича тази сума да и е предадена от ищеца .  Ответницата оспорва и твърдението на ищеца за наличието на заемно правоотношение между страните . За тези обстоятелства ищецът носи тежестта на доказване и е следвало да ги установи кумулативно пред съда при условията на пълно и главно доказване , което му е указано от районния съд с доклада по делото .

Съгласно разпоредбата на чл.240 , ал.1 от Закона за задълженията и договорите с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи , а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещите от същия вид , количество и качество .

Договорът за заем е уреден от законодателя като двустранен , реален ,  неформален договор – счита се , че е сключен с предаването на сумата . С оглед разпоредбата на чл.164 , ал.1, т.4 от ГПК , за договори на стойност над 5000 лв.,освен ако не касае отношения между съпрузи или близки роднини , какъвто не е настоящия случай , писмената форма е форма за доказване .

По делото е представен писмен документ озаглавен „ разходен касов ордер“  от дата  19.03.2014 год. в който е посочено , че „организацията“ А.М.С. , като „представител“ на А.С. е наредило да се брои сумата от 15 000 лв. В графата „получил сумата“ е положен подпис , като до графата на ръка е изписано името на ответницата – Милева Д.И. . С оглед оспорването на истинността на ордера районният съд е открил производство по чл.193 от ГПК  и е приел заключение на съдебно – почеркова експертиза извършена от вещо лице Дрянков . Съгласно заключението подписа за „получил сумата“ на името на М.Д.И. в разходния касов ордер от 19.03.2014 год. , положен на представения по делото оригинал , е изпълнен от М.Д.И. . Горното сочи , че документът не е неистински по отношение на неговото авторство и няма основание за изключването му от доказателствата по делото . При преценка на доказателствената сила на документа по чл.178 от ГПК , става ясно ,  че същият няма качеството на първичен счетоводен документ – т.е. не съответства на наименованието си „разходен касов ордер“ . Въпреки това , тъй като документът съдържа изявление за получаване на парична сума може  да се приеме , че има характера на разписка за предаване и  получаване на сумата от 15 000 лв. от ищеца на ответницата . Установяването само на предаването на сумата обаче не е достатъчно за да се счете за доказана претенцията на ищеца . С оглед оспорването от ответницата , ищецът  следваше да установи , че тази сума е предадена от него и получена от ответницата на твърдяното от него правно основание – сключен договор за заем .

Съгласно задължителната съдебна практика за доказването на договора за заем следва да се установи освен предаването на сумата и основанието за нейното предаване . Съгласно решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за съдилищата , в случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то , не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.

По делото не се установи от ищеца , че е предал процесната сума на ответницата на основание сключен договор за заем , поради което предявеният иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен .

Извън соченото по-горе Поморийският районен съд е изложил мотиви по обжалваното решение към които на основание чл.272 от ГПК настоящият съд препраща .

Поради идентичност на изводите на двете съдебни инстанции постановеното от Поморийския районен съд решение като валидно , допустимо и правилно , следва да бъде потвърдено от настоящия съд .

Мотивиран от горното  , Бургаският окръжен съд ,

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 177 / 05.11.2015 год. по гр.д. № 104 / 2015 год. по описа на Поморийския районен съд .

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд , с касационна жалба , в едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                      ЧЛЕНОВЕ :1.                     2.