Р Е Ш Е Н И Е
гр. Русе, 15.12.2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – III гр. състав, в открито заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и четиринадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д.
и с участие на прокурора
изслуша докладваното от съдията гр.дело №4330 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, съединен с иск по чл.537,
ал.2 ГПК.
Ищците Н.И.Д., Л.Д.Н., Ф.Д.Н. и Б.Д.Б. чрез
процесуалния си представител твърдят, че наследодателите им Д.Н.Д., съпруг на
първата ищца и баща на останалите ищци и Н.Д. Асан, свекър на първата ищца и
дядо на другите ищци, са придобили с нотариален акт №23, том ІV, дело 1165/10.02.1975г.
при равни права следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с. Бъзън,
окръг Русенски, с площ 825 кв.м. - парцел №ХVІІ-281 в кв.48 по плана на селото,
с построените в него шопрон и малка жилищна страда. След покупката семейството Н.И.Д.
и Д.Н.Д. ремонтирали половината от сградата, която ползвали, а другата половина
ползвали семейството на Н.Д. Асан. Впоследствие семейството на ищците се
преместили да живеят в друг самостоятелен имот, който закупили, но продължили
да посещават имота, който обитавали преди това, като дали съгласие Н.Д. Асан и Ф.
Мехмед Асан, заедно с другите им деца да обитават тяхната част от къщата. Н.Д.
Асан починал на 14.12.1991г., а на 31.07.1999г. починал и Д.Н.Д.. През 2006г.
починала и Ф. Мехмед Асан, като след смъртта й в имота останал да живее синът й
В.Н.Д., съпругата на починалия им брат Кемал Д. - Стефка и децата им. Поради
влошени роднински отношения след 2006г. спрели да посещават имота, но
продължили да си плащат данъците. През тази година узнали, че ответникът през
2009г. се е снабдил с нотариален акт по давностно владение за целия имот. Молят
да се признае за установено по отношение на ответника, че са собственици на
общо 5/8 ид.ч. от дворно място с площ 819 кв.м., представляващо ПИ №501.281, за
който е образуван урегулиран поземлен имот ХVІІ в кв.48 по плана на с. Бъзън,
Община Ветово, ул. “Христо Смирненски” №21, заедно с построената в него жилищна
сграда със застроена площ 38 кв.м., при граници за целия имот: ПИ ХVІ-281, ПИ
ХХІІІ-282, ПИ ХХІІ-283, ПИ ХVІІІ-284 и улица, както и да бъде отменен нот. акт
№148, том ІІ, рег. №2282, дело №327 от 11.08.2009г. на русенския нотариус
Адриана Филчева, вписан в СВ гр. Русе с вх. рег. №11138/11.08.2009г., акт №25,
том №173, дело №5610. Претендират за разноски.
Ответникът
В.Н.Д. чрез процесуалните си представители заявява становище за неоснователност
на исковете. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и заявява, че
няколко години след смъртта на Н.Д. Асан неговите наследници продали всички останали
в наследство ниви - около 50 дка в землището на с. Слащен, област Благоевград и
с получените пари братята Кемал Н.Д. и В.Н.Д. изплатили на брат си Д.Н.
неговата част от процесния имот и така уредили отношенията помежду си. Поради
липса на парични средства и доверието, което имали помежду си, не оформили по законов
ред прехвърлянето на идеални части. След смъртта на братята Д. и Кемал, през
периода от 1999г. до 2009г., когато ответникът се снабдил с нотариален акт за
собственост по давностно владение, той е упражнявал фактическа власт върху
целия недвижим имот, като всички останали наследници са знаели и считали
единствено него за собственик на имота. Заявява, че е придобил процесния имот
по давностно владение, тъй като повече от 10 години непрекъснато,
необезпокоявано, явно и несъмнено го е владял с намерение и съзнание, че е
единствен собственик. Моли исковете да бъдат отхвърлени с присъждане на
разноски.
По
делото са представени писмени доказателства, в т.ч. копие от нот. дело
№327/11.08.2009г. на русенския нотариус Адриана Филчева, разпитани са
свидетели.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
От приложените две удостоверения за
наследници от 12.07.2012г. (л.8) и от 22.06.2012г. (л.7), издадени от Община
Русе, се вижда, че Н.Д. ***, е починал на 14.12.1991г. и е оставил за свои
наследници съпруга Ф. Мехмед Асан, б.ж. на с. Бъзън, починала на 21.06.2006г.,
син Д.Н.Д., починал на 31.07.1999г. и оставил за свои наследници ищците:
съпруга Н.И.Д., син Л.Д.Н. и дъщери Ф.Д.Н. и Б.Д.Б., син Кемал Н.Д.,
починал на 31.07.1999г., син В.Н.Д. - ответника и дъщеря Февзие
Нуриева Джелилова, починала на 30.04.2003г. (вж. удостоверение за наследници
№110/17.06.2008г. - л.53).
От писмените декларации, приложени на л.9-10,
се вижда, че имената Дражил Н.Д. и Д.Н.Д. са имена на едно и също лице, че
имената Н.Д.Н. и Никола Д. Асенов са имена на едно и също лице.
От представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №23/10.02.1975г., том ІV, дело №1165/1975г.
на русенския нотариус Цвятко Миланов се установява, че Дражил Н.Д. и Никола Н.Д.
са закупили при равни права от Рада Маркова Нанкова дворно място в с. Бъзън,
цялото от 825 кв.м., а по скица от 850 кв.м., неурегулирано, съставляващо по
плана на селото парцел ХVІІ-281 в кв. 48, с построени в него шапрон и всички
останали постройки и подобрения, при граници: улица, Рада Маркова, Летив
Юсеинов и Исмаил Ахмедов, за сумата 2000 лв, получена от продавачката изцяло и
в брой от купувачите. Между страните няма спор, че имената на купувача Никола Н.Д.
и Н.Д. Асан, са имена на едно и също лице (вж. протокола от съдебно заседание
от 18.11.2014г.).
Няма спор и относно обстоятелството, че
след закупуване на имота, описан в цит. по-горе нот. акт, Д.Н.Д. и съпругата му
Н.И.Д. обитавали с цялото си семейство ремонтираната от тях половина от построената
в него жилищна сграда, а другата половина обитавали Н.Д. Асан и съпругата му Ф..
Впоследствие семейството на Д. и Н.Д. се преместили да живеят в друго жилище,
като в имота останали да живеят Н.Д. Асан, съпругата му Ф. и останалите им
деца.
След смъртта на Н.Д. Асан (14.12.1991г.)
синът му Д.Н.Д. се легитимира като собственик на описания по-горе недвижим имот
с права ½ ид.ч., съгласно нот. акт №23/10.02.1975г., том ІV, дело
№1165/1975г. и 1/8 по наследство или общо с права 5/8 ид.ч.
Правният си интерес от предявяване на
установителния иск за собственост ищците, наследници на починалия Д.Н.Д.,
установяват с представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност №148/11.08.2009г., том ІІ, рег. №2282, дело №327/2009г.
на русенския нотариус Адриана Филчева. От представения нотариален акт, издаден
въз основа на обстоятелствена проверка, извършена по нот. дело №327/2009г.
(приложено), се установява, че собственик на процесния имот - дворно място с
площ 819 кв.м., представляващо ПИ №501.281, за който е образуван урегулиран
поземлен имот ХVІІ в кв. 48 по плана на с. Бъзън, Община Ветово, ул. “Христо
Смирненски” №21, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ
38 кв.м., при граници за целия имот: ПИ ХVІ-281, ПИ ХХІІІ-282, ПИ ХХІІ-283, ПИ
ХVІІІ-284 и улица, е ответникът В.Н.Д.. Страните не спорят, че този имот е
идентичен с описания в нот. акт №23/10.02.1975г., том ІV, дело №1165/1975г. (вж.
протокола от съдебно заседание от 18.11.2014г.).
Възражението на ответника, че е
придобил по давност процесния имот, тъй като през периода от 1999г. до 2009г. -
повече от 10 години непрекъснато, необезпокоявано, явно и несъмнено го е владял
с намерение и съзнание, че е единствен собственик, е неоснователно и
съображенията за това са следните:
По давност може да придобива само
владелецът, т.е. лицето, което упражнява фактическо господство върху определена
вещ, съответстващо на собствеността и то с намерение да свои владяната вещ.
Лице, което държи една вещ, без да е неин владелец, т.е. държи я за другиго, не
може, колкото и време да продължава неговото държане да придобие върху нея
право на собственост. Следователно, за да се приеме, че упражняваната
фактическа власт върху чужд имот има за последица придобиване на имота, е
необходимо не само да се докаже, че е продължила в период от десет години, но и
че е налице завладяване на имота, съзнание за своене, което да е демонстрирано.
От показанията на свидетелката Анелия
Росенова Кавазова се установява, че след като Д., Н. и децата им се преместили
да живеят в друга къща - на другия крой на с. Бъзън, в имота останала
преживялата съпруга на покойния Н.Д. Асан - Ф., синът Кемал, респ. неговите
деца след смъртта му и ответникът. Приживе синът Д., както и съпругата му Н.,
продължавали да посещават “старата си къща”, Д. я поддържал и всички в с. Бъзън
знаели и казвали, че “...това е къщата на Д.”. След смъртта му Н.И.Д. заминала
да работи в Гърция.
Свидетелят Дениз Кемал Н., син на покойния
брат Кемал, заявява, че живее в процесния имот заедно с ответника-негов чичо,
който се е грижил за него, брат му и сестрите му след смъртта на баща им.
Свидетелят установява, че до смъртта си през 2006г. неговата баба Ф. е живяла в
имота със “...съзнанието, че живее в собствената си къща”, а не в къщата на
ответника. Относно обстоятелството за уредени сметки между братята Д., Кемал и В.
относно процесния имот, респ. че наследодателят на ищците е получил паричната
равностойност на дела си от братята си, свидетелят заявява, че го знае от
своята майка и от ответника. Той самият не знае нито за каква сума става
въпрос, нито кога е станало това “наплащане”.
Свидетелката Невин Кемал Н., дъщеря на
покойния брат Кемал, заявява, че всички в с. Бъзън знаят, че къщата е на
ответника, както и че докато била жива баба Ф., тя имала съзнание, че живее в
къщата на сина си В.. Тя заявява, че от родителите си знае, че делът на Д.Н. от
процесния имот бил изплатен след продажба на земи, останали в наследство от
дядо й Н..
Очевидно е, че свидетелите Дениз Кемал Н.
и Невин Кемал Н. нямат и не могат да имат впечатления относно обстоятелството,
че след смъртта на наследодателя Н.Д. Асан наследниците уредили сметките си
относно имота, предмет на делото, с покойния си брат Д., като наплатили неговия
дял. Те възпроизвеждат чутото, в т.ч. и от самия ответник. При липса на
обективни доказателства в тази насока показанията им не са убедителни. Те са и
противоречиви, напълно противоположи, досежно обстоятелството за съзнанието и
самочувствието на преживялата съпруга на наследодателя Н. Асан, че обитава свой
имот. Поради това съдът не кредитира показанията на тези двама свидетели, които
освен всичко това са и заинтересовани от изхода на делото в полза на ответника.
Следователно до 21.06.2006г., когато е
починала Ф. Мехмед Асан, няма данни ответникът да е демонстрирал намерение да
свои имота, предмет на делото, да е извършил интерверсия на съвладението за
всички наследници в еднолично владение за себе си и да го е манифестирал открито
срещу всички наследници, в т.ч. и срещу преживялата съпруга, негова майка.
Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща изтичането на
определен от закона период от време - 10 години за недвижимите вещи. В случая
от 2006г. до 2009г. дори да се приеме, че ответникът е започнал да установява
свое владение, отблъсквайки наследниците на починалия си брат Д., давностният
срок не е изтекъл.
Съдът съобрази още, че собственикът на
един имот запазва правото си на собственост върху него, въпреки че не го
стопанисва и използва, респ. неизползването му не води до погасяване на правото
на собственост.
От това следва, че ответникът не е
упражнявал владелческо господство върху конкретния имот, съответстващо по
съдържание и начин на упражняване на собствеността и с намерение да го свои.
По изложените съображения съдът намира, че положителният
установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ищците като наследници на покойния Д.Н.Д.
са собственици на общо 5/8 ид.ч. от процесния имот, следва да се уважи като основателен.
По
иска с правно основание по чл.537, ал.2 ГПК:
Съгласно
Тълк. реш. №11/21.03.2013г. по тълк. д. №11/2012г., ОСГК, ВКС, нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл.587 ГПК (чл.483 ГПК, отм.), не се ползва с материална доказателствена сила
по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти.
Ищците оспорват доказателствената сила
на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №148,
том ІІ, рег. №2282, дело №327 от 11.08.2009г. на русенския нотариус Адриана
Филчева, с който ответникът е признат за собственик по давност на дворно място
с площ 819 кв.м., представляващо ПИ №501.281, за който е образуван урегулиран
поземлен имот ХVІІ в кв. 48 по плана на с. Бъзън, Община Ветово, ул. “Христо
Смирненски” №21, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ
38 кв.м., при граници за целия имот: ПИ ХVІ-281, ПИ ХХІІІ-282, ПИ ХХІІ-283, ПИ
ХVІІІ-284 и улица.
С оглед гореизложеното правният извод на нотариуса за
съществуване правото на собственост на ответника е преценен от съда за неверен.
Съгласно чл.537, ал.2, изр.3 ГПК, констативният нотариален акт за собственост
следва да се отмени, след като се уважава претенцията на ищците срещу титуляра
на акта - ответника, предвид доказаната неверност на извършеното удостоверяване
на правото на собственост. Следователно, легитимиращото действие на
констативния нотариален акт отпада, след като по делото е установено, че
титулярът не е станал собственик на процесния имот.
Съдът намира, че и този иск
следва да се уважи.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищците 650 лв
разноски по делото, съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.Н.Д. ***, ЕГН **********, че Н.И.Д., ЕГН **********, Л.Д.Н., ЕГН **********,
Ф.Д.Н., ЕГН ********** и Б.Д.Б., ЕГН **********, като наследници на Д.Н.Д.,***,
починал на 31.07.1999г., са собственици на общо 5/8 ид.ч. от дворно място с площ 819 кв.м., представляващо ПИ
№501.281, за който е образуван урегулиран поземлен имот ХVІІ в кв. 48 по плана
на с. Бъзън, Община Ветово, ул. “Христо Смирненски” №21, заедно с построената в
него жилищна сграда със застроена площ 38 кв.м., при граници за целия имот: ПИ
ХVІ-281, ПИ ХХІІІ-282, ПИ ХХІІ-283, ПИ ХVІІІ-284 и улица.
ОТМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №148, том ІІ, рег. №2282, дело №327 от 11.08.2009г. на русенския нотариус Адриана Филчева, вписан в СВ гр. Русе с вх. рег. №11138/11.08.2009г., акт №25, том №173, дело №5610, с който В.Н.Д. е признат за собственик по давност на дворно място с площ 819 кв.м., представляващо ПИ №501.281, за който е образуван урегулиран поземлен имот ХVІІ в кв. 48 по плана на с. Бъзън, Община Ветово, ул. “Христо Смирненски” №21, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 38 кв.м., при граници за целия имот: ПИ ХVІ-281, ПИ ХХІІІ-282, ПИ ХХІІ-283, ПИ ХVІІІ-284 и улица.
ОСЪЖДА В.Н.Д. да заплати на Н.И.Д., Л.Д.Н., Ф.Д.Н. и Б.Д.Б. 560 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: