МОТИВИ
към Присъда № 148 от 18.06.2020 год. по НОХД № 220/2020 год. по описа на
Окръжен съд-Бургас.
Производството по делото е образувано по
обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против С.Е.Е., ЕГН
**********, за това, че на 15.07.2019 год. в
гр.Бургас, ж.к. „Л.”, ул. „П.” № **, без надлежно разрешително, съгласно чл.
73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НРКРВН/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от
ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества -
амфетамин с нето тегло 420,01 грама, на стойност 12 599,79 лева и коноп с нето
тегло 8,718 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 14,30 %, на стойност
52,31 лева, като общата стойност на наркотичните вещества е 12 652,61 лева –
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто от НК.
При проведеното разпоредително заседание
за обсъждане на въпросите, изложени в чл. 248, ал. 1 от НПК, страните изразиха
едно общо становище по тях, включително и относно липсата на основания за
спиране или прекратяване на наказателното производство, както и за липсата на
допуснати в хода на разследването съществени процесуални нарушения. Подсъдимият
С.Е. и упълномощеният му защитник адвокат Т.Д. ***, изразиха желание съдебното
производство да се развие по общия ред. С оглед становищата на страните и след
самостоятелна проверка на материалите по делото, съдът прие, че липсват
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, а също и
на съдебното производство, доколкото в хода на разследването не са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК
и насрочи делото за разглеждане.
В съдебно заседание на 18.06.2020 г.,
предвид направеното изявление от подсъдимия С.Е. и упълномощения му защитник
адвокат Захари Кирилов от АК – Бургас, съдебното производство се разви по реда
на Глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият
се възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл. 371, т. 2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия Е. по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода
на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът не извърши
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят
на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинението по категоричен и
несъмнен начин. Предвид направеното признание от страна на подсъдимия на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, прокуратурата
акцентира върху вида и размера на наказанието. Предлага на подсъдимия Е. да
бъде наложено наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а
именно кумулативно наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца
след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, което да се изтърпи при първоначален
строг режим, както и наказание глоба в размер на 10 000 лева, а предметът на
престъплението да бъде отнет в полза на държавата.
Защитникът на
подсъдимия Е. – адв.Захари Кирилов от АК - Бургас, съобразно разпоредбата на Глава
двадесет и седма от НПК, не оспорва така изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка. Аргументирайки ниска степен на обществена опасност на
личността на дееца и съдействието му за разкриване на обективната истина, предлага
на подс.Е. да бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно лишаване от свобода в размер към минимума, предвиден в
закона. Така определеното наказание следва да се редуцира с 1/3, съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК.
В последната
си дума, подс.Е. се признава за виновен по обвинението, изразява съжаление за
стореното и моли за присъда в минимален размер.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание
чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът прие за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно:
Подсъдимият С.Е.Е.
е роден на *** ***, със съдебен адрес ***, ******, ЕГН
**********.
На 15.07.2019
год. В 05 РУ на МВР – Бургас е получена информация от св.Л.А. (живуща на
семейни начала с подсъдимия), че подс.С.Е. държи наркотично вещество амфетамин,
което съхранява в квартирата, която обитава, и възнамерява да го изнесе и да го
укрие на неизвестно място. По този повод свидетелите И.И., П.Д. и М.Л. -
служители в сектор „Криминална полиция“ при 05 РУ на МВР – Бургас, посетили
адреса, находящ се в гр.Бургас, ж.к.”Л.”, ул.„П.” № **. Полицейските служители почукали на вратата. Подсъдимият Е. отворил и
свидетелите му обяснили, че ще бъде извършено претърсване в жилището, като го
помолили да седне в първата стая, обзаведена като всекидневна. След
пристигането на дежурна оперативна група от 05 РУ на МВР – Бургас с разследващ
полицай и две поемни лица, на подс.Е. била предоставена възможност да се свърже
с адвокат по телефона, след което бил запитан дали държи в себе си забранени от
закона вещества, на което последният отговорил отрицателно.
При
извършеното в хипотезата на неотложност претърсване и изземване в жилището, обитавано
от подс.Е., са
намерени, фиксирани и иззети следните вещи:
От втори жилищен етаж, от спалнята, разположена срещу санитарния възел,
от рафт на секция, поставени върху оранжева дъска с клипборд, са намерени
фиксирани и иззети 6 броя бучки с различна големина и форма, както и две
пластики. При направен полеви тест бучките реагирали на наркотичното вещество
„амфетамин“. На същия рафт, в чекмедже са намерени електронна везна, сива на
цвят, както и сиво-синя кутия с надпис „STR8“, съдържаща прозрачен полиетиленов плик с множество бели
бучки, които при направен полеви тест реагирали на наркотичното вещество
„амфетамин“. В цилиндър за пура, черен на цвят с надпис „Partagas“, е намерена суха, зелена тревиста
маса. При направен полеви тест, същата реагирала на наркотичното вещество
„коноп“ („марихуана“).
В същата секция, на втория рафт, в десния ъгъл, в прозрачен полиетиленов
плик е намерено бяло натрошено вещество. На долния рафт, в бяла торбичка с
надпис „Titta“ е намерен прозрачен
полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество. От гардероб, находящ се до
секцията, от лявото му крило, от трети рафт е намерена черна кожена калъфка за
възглавница, съдържаща два полиетиленови плика. Единият полиетиленов плик
съдържал два полиетиленови плика, всеки от тях с бели на цвят буци с неправилна
форма. Вторият полиетиленов плик в калъфката съдържал бяла буца с квадратна
форма. При направен полеви тест, буците реагирали на наркотично вещество
„амфетамин“.
В останалите помещения на втория етаж, както и в помещенията на първия
етаж на къщата, находяща се в гр.Бургас, ул.“П.“ № **, не са намерени забранени
за държане със закон вещи.
За извършените процесуално-следствени действия били съставени протокол за
претърсване и изземване, ведно с фотоалбум, приложени по делото (л. 15-21 от
ДП). Като обяснение за намерените вещи, подс.С.Е. е посочил: “Нямам думи. Не
желая да давам обяснения.“.
Видът, количеството и качеството на иззетите при претърсването наркотични
вещества са установени при извършената химическа експертиза, документирана с
Протокол № 570/23.07.2019 год. (л.35-39 от ДП). В същия е посочено, че се касае
за коноп (канабис, марихуана), с общо нетно тегло 8,718 грама, със съдържание
на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,30 %, на
стойност 52,31 лева и амфетамин с общо нето тегло 420,01 грама, на стойност 12
599,79 лева.
Общата стойност на инкриминираното наркотично вещество, изчислена
съобразно нормите на Постановление №23/29.01.1998 год. на МС за определяне на
цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на 12
652,61 лева.
Съгласно Приложение № 1, Списък I към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл. 3,
ал. 2 от ЗКНВП, конопът (канабис, марихуана) и активният му компонент
тетрахидроканабинол, както и амфетаминът са вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях и са забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
На основание чл. 91 от ЗКНВП, неизразходената за целите на назначената по
делото химична експертиза, част от наркотичните вещества - предмет на
престъплението, е предадена за съхранение на ЦМУ - гр.София, с
приемо-предавателен протокол от 11.02.2020 г. (л. 90 от ДП).
От назначената и изготвена по делото техническа експертиза е видно, че техническата
информация на доброволно предадения от подсъдимия мобилен телефонен апарат,
марка „Huawei“, син на цвят, с прозрачен калъф
тип „гръб“, с IMEI
1: ******* и IMEI 2: *******, е свалена на
хартиен и оптичен носител, които са приобщени към делото (л.45-58 от ДП).
Съгласно заключението на извършената по делото техническа експертиза на
доброволно предадения от подсъдимия преносим компютър (лаптоп), марка „ACER“, черен на цвят, модел „N16Q9“, ведно със зарядно устройство и
мишка, в паметта не е открита информация, представляваща интерес за целите на
досъдебното производство (л.62 от ДП).
Дактилоскопни следи годни за идентификационно изследване не са били
открити, видно от заключението по извършената дактилоскопна експертиза - Протокол
№ 123/17.07.2019 год., чиито обекти на изследване са били веществените
доказателства, иззети при извършеното претърсване и изземване от 15.07.2019
год. от жилище, обитавано от подс.Е.,*** от ДП).
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното
от подсъдимия С.Е. самопризнание, което изцяло се потвърждава от надлежно
приетите по реда на чл. 373, ал. 1, във вр. чл. 283 от НПК гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.Д.А. (л.
22 и л. 28 от ДП), Г.Л.А. (л. 23 от ДП), П.П.Д. (л. 24 от ДП), Д.С.М. (л. 25 от
ДП) и И.С.И. (л. 26 от ДП), протокол за претърсване и изземване и фотоалбум към
него (л. 15-21 от ДП), протоколи за доброволно предаване (л. 30, 31 от ДП), заключенията
на назначените и изготвени по делото химическа експертиза (л. 35-39 от ДП),
техническа експертиза на мобилен телефон (л. 45-57 от ДП), техническа
експертиза на лаптоп (л. 62 от ДП), дактилоскопна експертиза (л. 43 от ДП),
справка за съдимост (л. 73-74 от ДП), както и останалите писмени доказателства,
събрани по предвидения в НПК ред и приложени към делото.
Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимия С.Е.. Всички тези доказателства са събрани чрез
съответните процесуални способи и по реда, предвиден в НПК. Показанията на
свидетелите, съпоставени с обективните данни в протокола за претърсване и
изземване и в съответствие с мненията на вещите лица в експертните заключения,
категорично подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия относно
релевантните за решаване на делото обстоятелства. От тях без съмнение се
установява авторството на подсъдимия в извършване на деянието, предмет на
обвинението. Отсъстват доказателства, поставящи под съмнение виновността му.
Съдът изцяло възприе извършените на досъдебното производство експертни
заключения като пълни, ясни и обосновани, изготвени от компетентни вещи лица.
Заключенията не се оспорват от страните и не пораждат каквито и да било
съмнения за тяхната достоверност.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
В рамките на признатите от подсъдимия и установени от доказателствените
източници фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт, съдът направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият С.Е.Е.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 354а, ал.
1, изр. първо, предл. четвърто от НК. Изпълнителното деяние на престъплението е
осъществено от подсъдимия чрез упражняване на фактическа власт върху наркотичните
вещества амфетамин и коноп, които според критериите на Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите се явяват високорискови такива. Безспорно установено е и наличието
на обективния елемент от разглеждания престъпен състав – липсата на надлежно
разрешително за държане на високорискови наркотични вещества от подсъдимия, съгласно
чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НРКРВН/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от
ЗКНВП.
От заключението на назначената и изготвена на досъдебното производство
химическа експертиза, което съдът възприе, безспорно е установен предметът на
престъплението – амфетамин с нето тегло 420,01 грама и коноп с нето тегло 8,718
грама със съдържание на тетрахидроканабинол 14,30 %. Конопът (канабис,
марихуана) и активният му компонент тетрахидроканабинол, както и амфетаминът са
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях и са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина, съгласно Приложение № 1, Списък I към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във връзка с чл.
3, ал. 2 от ЗКНВП. Съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от
29.01.1998 год. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, общата стойност на инкриминираното количество високорисково
наркотично вещество възлиза на 12 652,61 лева.
Доказа се също по категоричен начин, че подсъдимият Е. е държал
процесното високорисково наркотично вещество именно със специалната цел за
неговото разпространение.
За съставомерността на извършеното не се изисква постигане на резултат
разпространяване, а само това да е целта и намерението, с която се държи, т.е с
която е установена и се упражнява фактическата власт върху наркотичното
вещество.
Наличието на тази цел се доказа от самопризнанието на подсъдимия, от
количеството на иззетото наркотично вещество – 420,01 грама амфетамин и 8,718
грама коноп, което очевидно не е предназначено изключително за лична употреба
от страна на подсъдимия, каквото изявление последният прави при предявяване на
разследването. Наличието на специалната цел се обосновава и от различния вид на
наркотичните вещества, от начина на упражняване фактическата власт върху
наркотика, а именно поставянето му на тайни места в различни части и в различни
предмети в жилището, което обитава, както и от наличието на електронна везна. В
тази насока са и гласните доказателствени средства, сочещи, че подсъдимият е
разпределял наркотични вещества в по-малки количества (дози) за продажбата им
на различни лица от гр.Раднево.
Всички тези
обстоятелства, преценени съвкупно, обуславят извода за държане на наркотичните
вещества от подсъдимия Е. с цел тяхното разпространение.
От субективна
страна съдът счита, че деянието е осъществено при форма на вината - пряк умисъл,
по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият Е. е съзнавал, че държи високорискови
наркотични вещества, които са под специален режим и за които няма необходимото
и задължително по закон разрешение, поради което безспорно е съзнавал общественоопасния
характер на деянието. Голямото количество, вида и стойността на наркотичните
вещества, начина на разпределението и опаковането им, мястото, където са
открити обосновават наличието на специалната цел. Същият е съзнавал, че държи
наркотичните вещества с цел разпространение, че това е неправомерно, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване.
С оглед на
изложеното, съдът призна подсъдимия С.Е. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто от НК и го осъди
по така повдигнатото му обвинение.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Предвид
обстоятелството, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, същото
следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
За
престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години и
глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
При
индивидуализация на наказанието, съдът обсъди направеното от подсъдимия
самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, анализира общественоопасния
характер на деянието, личността на подсъдимия, подбудите за извършване на
деянието, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Престъпленията,
регламентирани в чл. 354а от НК, имащи за предмет рискови и високорискови
наркотични вещества, са считани като такива със завишена степен на обществена
опасност с оглед обекта на защита – обществените отношения, свързани с общественото
здраве, както и с оглед нарастващия брой на тези деяния, от които потърпевши се
оказват предимно подрастващите и младите хора, които обстоятелства
законодателно са отчетени с предвидените за тези престъпления санкции. Конкретното деяние се отличава с по-висока
степен на обществена опасност предвид вида, количеството и стойността на
наркотичните вещества, както и данните, че същите са държани с цел
разпространение.
Изхождайки
от обективните параметри на инкриминираната деятелност, важно е да се посочи,
че държането от страна на подсъдимия е осъществено по отношение на различни по
вид високорискови наркотични вещества – амфетамин с установено нетно тегло 420,01 грама и коноп с нетно тегло 8,718
грама. Общата стойност на предмета на престъплението, изчислена
съобразно нормите на Постановление № 23/29.01.1998 год. на МС, в размер на 12 652,61
лева, също е критерий за оценка на тежестта на деянието. В случая установената
стойност на наркотичните вещества е на стойност повече от двадесет минимални
работни заплати за страната към момента на извършване на деянието, който
количествен белег на деянието го характеризира като такова с по-висока степен
на обществена опасност.
На
следващо място, данните по делото сочат, че държането на процесния наркотик от
страна на подсъдимия е било с цел разпространение, а не за лична употреба. Този
извод се налага от голямото количество,
вида и стойността на наркотичните вещества, начина на разпределението и
опаковането им, мястото, където са открити, от наличието на електронна везна,
както и от гласните доказателствени средства. В аспекта на горния коментар
съдът приема, че вредните последици от деянието не засягат единствено личното
здраве на подсъдимия, а същите са отнесени към здравето на трети лица.
Оценявайки
данните, характеризиращи личността на подсъдимия, съдът счита, че същите, не
дават основание за определяне на наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Видно от справката за съдимост, с присъда по НОХД №
286/2005 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, подсъдимият е осъждан за
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е било
отложено за изпитателен срок от пет години. Очевидно фактът на осъждането не е
достатъчен, за да повлияе и да го мотивира към поведение за спазване правилата
на обществото и законите в страната. Наред с това, възрастта
на подсъдимия към датата на деянието (40 години) сочи на натрупан житейски опит
и зрялост, за да избягва осъществяване на деяния като настоящото, поради което
извършеното не може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния
му характер и последиците от извършването му.
Пред настоящата инстанция подсъдимият Е. изрази
съжаление за извършеното и демонстрира разкаяние, което негово процесуално
поведение, указващо на осъзната противоправност на стореното, позволява
отчитането му като смекчаващо вината обстоятелство.
Съдът обаче счита, че направеното от подсъдимия Е. самопризнание
на фактите в хода на съдебното производство не следва да се отчита още веднъж
като смекчаващо вината обстоятелство, ако не съставлява елемент от цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
Що се отнася до самопризнанието, депозирано по реда на чл. 371, т. 2 НПК,
то неговата благоприятна последица е предопределена от закона – чл. 373, ал. 2 НПК,
поради което то допълнително не може да се интерпретира като смекчаващо
отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието.
Останалите,
посочени от подсъдимия Е. обстоятелства – трудова ангажираност и здравословно
състояние, не бяха подкрепени с доказателства (трудов договор, епикризи,
амбулаторни листи, решения от ТЕЛК и др.), което не дава основание на съда да
ги приеме като смекчаващи отговорността му.
При
отчетен превес на отегчаващите вината обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира, че за осъществяване целите на чл. 36 от НК, наказанието на подс.Е.
следва да бъде определено в размер към средния такъв, предвиден в особената
част на НК, поради което наложи на същия наказание лишаване от свобода за срок
от пет години.
На основание
чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. чл. 58а НК, след като определи наказанието, ръководейки
се от разпоредбите на Общата част на НПК, съдът следва да намали същото с една
трета и то именно да бъде наложено и изтърпяно от осъдения. Поради това, след
редуцирането на определеното наказание, съдът постанови подсъдимият да изтърпи
наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца.
Размерът на
кумулативно предвиденото наказание глоба съдът определи отново в рамките на средния,
предвиден в санкционната норма на НК, а именно 12 000 (дванадесет хиляди) лева,
съобразявайки имущественото положение на подсъдимия.
С оглед
размера на наказанието, наложено за умишлено престъпление от общ характер, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС, същото следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
По мнение на
настоящия съдебен състав, така отмерено по вид и размер наказанието се явява
съответно на извършеното и на личността на извършителя. Същото
е достатъчно да мотивира подсъдимия да се поправи, превъзпита, да преосмисли
отношението си към правните норми, регламентиращи контрола върху наркотичните
вещества и забраната за тяхното държане и да коригира за в бъдеще поведението
си, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът
постанови да се отнеме в полза на държавата предметът на престъплението - наркотичните
вещества амфетамин и коноп, предадени на съхранение в ЦМУ - гр.София, с
приемо-предавателен протокол от 11.02.2020 г., които да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.
Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
съдът го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 626,44 лева
по сметка на ОД на МВР – Бургас и 90,00 лева по сметка на Окръжен съд - Бургас.
На основание
чл. 53, ал. 1, б.“а“ от НК, съдът постанови да се отнеме в полза на държавата сива
електронна везна.
Съдът постанови веществените
доказателства 1 брой мобилен апарат марка „Huawei”, син на цвят, с прозрачен
калъф, тип „гръб”, с ИМЕЙ 1: ***** и ИМЕЙ 2: *****, ведно със СИМ карти и 1 брой
карта памет, след влизане в сила на присъдата, да бъдат върнати на подсъдимия Е..
Веществените доказателства 1 брой бял хартиен плик, 1 брой черен
полиетиленов чувал, съдържащ опаковки, 1 брой клип борд – оранжев, 3 броя
пластики, едната от които счупена, 1 брой метална кутия с надпис STR8, 1 брой цилиндрична кутия с
надпис – Partagas, 1 брой черна полиетиленова торба, съдържаща 9 броя
празни торбички, 1 брой черен полиетиленов чувал, съдържащ прахообразно
вещество, 1 брой бял хартиен плик, съдържащ прахообразно вещество, съдът прие,
че като вещи без пазарна стойност, след влизане на присъдата в сила, следва да
бъдат унищожени.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: