Решение по дело №901/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Й.А.Х., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Е.М., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000387 от 28.03.2023 г., издадена от полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 1, б. “а“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № ********* на оспорващия до отпадане на основанието за това.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Сочи се, че СУМПС е иззето на 26.12.2022 г. без законово основание и от некомпетентен орган – служител на І РУ на МВР. Твърди се наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила – неизпълнение от административния орган на задължението за уведомяване адресата на акта за започване на производството по издаване на оспорения акт – чл. 26 АПК, лишаване на оспорващия от правото му да участва в производството – чл. 34 АПК, а и в нарушение на чл. 35 АПК административният орган не е събрал доказателства за здравословното състояние на оспорващия към момента на издаване на акта. Излагат се и доводи за постановяване на заповедта в противоречие с материалноправните разпоредби, доколкото в случая не е налице извършено административно нарушение, което се цели да се преустанови с ПАМ. На следващо място се сочи, че заболяването на оспорващия изисква различен ред за установяване на физическата годност на водачите на МПС и неправилно е отнесено към т. 3 на Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на МПС и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност на водачите от различните категории. Изтъква се, че правилното отнасяне на заболяването към съответната правна норма от Наредбата е от значение адресатът на заповедта да разбере ясно фактическите и правни основания за издаването на акта и пълноценно да осъществи правото си на защита. Искането е да се обяви нищожността на оспорения акт или да се отмени. Претендират се разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания.

Ответникът по жалбата – Полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Б.Й., поддържа становище за неоснователност на жалбата, като излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Искането е да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата, подадена на 18.04.2023 г. е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 04.04.2023 г., предвид отбелязаното от оспорващия на гърба на самата оспорена заповед.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнато служебно.

С писмо до Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна от Началника на І РУ при ОД на МВР Варна са изпратени на СУМПС на Й.А.Х., контролен талон, докладна записка и епикриза от последната хоспитализация на Х. в психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД.

От Докладна записка от 26.12.2022 г. (с входящ номер от 29.12.2022 г.), съставена от служител на І РУ при ОД на МВР Варна, се установява следното: По сигнал за психично болно лице са били изпратени полицейски служители на адрес: ***и са установили лице, което се е заключило от два – три дни и не допуска майка си и дядо си на адреса. По данни от майката на лицето, същото е с психично заболяване от около 7-8 години и не си пие лекарствата, проявява видимо агресивно поведение. За съдействие е пристигнал и екип на 112. След дълги разговори е установено, че лицето е оспорващият, който бил отведен с екип на Бърза помощ в психиатрията, оказвайки яростна съпротива. Установено е, че лицето притежава СУМПС и полицейските органи са счели за редно да вземат СУМПС на оспорващия, понеже състоянието му не позволява да управлява МПС.

Във връзка с изискана (на 03.01.2023 г.) от Началника на І РУ при ОД на МВР Варна информация от Психиатрични клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, от началника на клиниката на 16.01.2023 г. постъпва отговор, според който Й.А.Х. е настаняван седемкратно за лечение в Психиатрични клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна от 2019 г. насам, като последната хоспитализация е била за периода от 20.08.2022 г. до 19.09.2022 г. във Втора психиатрична клиника, с диагноза: Шизоафективно разстройство, маниен тип и към момента лицето отново е настанено за лечение от 26.12.2022 г., като е доведен по спешност. От лечебното заведение заявяват, че лицето не се води на психиатричен отчет, т.к. диспансеризацията на лица с психични заболявания е с препоръчителен характер и се извършва на доброволен принцип. Към отговора от лечебното заведение е приложена епикриза от предпоследната хоспитализация на лицето.

Според епикризата във връзка с постъпването му на 20.08.2022 г. и изписването му на 19.09.2022 г. в психиатрични клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, окончателната диагноза на оспорващия е F25.0 Шизоафективно разстройство, маниен тип.

След получаване на посоченото по-горе писмо от Началника на І РУ при ОД на МВР Варна, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна издава оспорената ЗППАМ № 23-0819-000387 от 28.03.2023 г., с която на Й.А.Х. се налага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”а” ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач до отпадане на основанието за това. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че в сектор „Пътна полиция“ е постъпила преписка с рег. № 433р-11025/23.03.2023 г. от І РУ при ОД на МВР Варна, с която е получено писмо от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна и препис от епикриза, като се визира информацията от писмото на лечебното заведение. Административният орган посочва в заповедта, че диагнозата: Шизоафективно разстройство, маниен тип фигурира в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. в Приложение № 2 към чл. 5, т. 3 на Психични заболявания. ЗППАМ е връчена на 04.04.2023 г. на И.Ш., посочена като пълномощник.

По отношение компетентността на издателя на акта:

По аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”а” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. 1.8. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 18 от адм.пр.), издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2022 г. на Министъра на вътрешните работи и на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 43, ал. 4 ЗМВР, следва да се приеме, че полицейският инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна (предвид Удостоверение рег. № 365000-33470/12.06.2023 г. от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна – л. 19 от делото) е постановил оспорената заповед в пределите на материалната си компетентност, респ. същата не е нищожна.

Доколкото настоящото оспорване е срещу ЗППАМ № 23-0819-000387/28.03.2023 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, то обстоятелството, че фактическото изземване на СУМПС на оспорващия е извършено на 26.12.2022 г. (при отвеждането му в лечебно заведение) не се отразява на валидността на оспорената заповед. Оспорващият е разполагал с други възможности за защита срещу действията по изземване на свидетелството му за управление на МПС. Издаването на ЗППАМ от компетентния орган поглъща предшестващото фактическо изземване на СУМПС. В този смисъл изложените доводи от оспорващия за липса на компетентност на служителя на І РУ, иззел СУМПС на 26.12.2022 г., са ирелевантни и не опорочават оспорената ЗППАМ, която е постановена от компетентен административен орган.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 171, т. 1, б. ”а” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени постъпилата преписка от І РУ, писмото от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, епикризата на Х. и обстоятелството, че е настаняван седемкратно за лечение в психиатрични клиники от 2019 г., както и факта, че диагнозата по предпоследната хоспитализация е Шизоафективно разстройство, маниен тип, която диагноза фигурира в Наредба № 3 от 11.05.2011 г., в Приложение 2 към чл. 5, т. 3 на Психични заболявания. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ (която представлява административен акт) е издадена след като полицейският служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е взел предвид приложените към преписката доказателства във връзка с медицинското и психологическо състояние на Х.. Спецификата на диагнозата на оспорващия, посочена в епикризата му, обуславя липсата на необходимост за събиране на допълнителни доказателства за здравословното му състояние към момента на налагане на ПАМ.

Административният орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е регламентирано в чл. 35 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт. Възраженията на оспорващия в този аспект са неоснователни.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки, визирани в нормата, се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на превантивните и/или преустановяващи ПАМ. Тези мерки могат да се налагат и само за осигуряване безопасността на движението. Така и съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания ПАМ могат да се прилагат не само за преустановяване на административни нарушения, а и за предотвратяването им, както и за предотвратяване на вредните последици от административни нарушения.

Процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”а” ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това, се прилага спрямо водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който видимо е установено, че не отговаря на медицинските или психологически изисквания. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.

Предвид фактите, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, правилно спрямо Й.А.Х. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”а” ЗДвП.

Установяването, че дадено лице притежава СУМПС, но видимо се констатира, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания, обосновава извод за възникване на право контролните органи да отнемат СУМПС, за да предотвратят възможността лицето да управлява МПС, да извърши нарушение на правилата по ЗДвП и да застрашава безопасността на движението по пътищата. В този смисъл неоснователно е твърдението на оспорващия, че е допуснато неправилно приложение на материалния закон, доколкото в случая не е налице извършено административно нарушение от Х..

Безспорно се установява, че при посещението от полицейски служители на адреса на оспорващия на 26.12.2022 г. е констатирано, че оспорващият по данни от майка му, както и по възприятие на полицейския орган е с психично заболяване и проявява видимо агресивно поведение, наложило да се окаже съдействие и от екип на Бърза помощ и да бъде отведен в психиатрията, като е оказвал яростна съпротива – Докладна записка от 26.12.2022 г. В подкрепа на така установеното от полицейските органи е и информацията, предоставена от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, към която е приложена и епикриза на лицето. Тоест основанието за налагане на процесната ПАМ не е обосновано само от субективната преценка на полицейските органи.

За прилагането на мярката е достатъчно видимото установяване от лица без специални знания на психологическата негодност, което е и в съответствие с целта на закона - да се осигури безопасността на движението по пътищата на всички участници. Временният характер на мярката, при осигурена от закона възможност годността или негодността на лицето да е водач на МПС да бъде установена от специалисти, гарантират правото му на защита, но тъй като общественият интерес следва да бъде охранен в по-голяма степен, налагането на ПАМ предхожда тази процедура. Тоест въпросната ПАМ не се явява несъразмерна на преследваната цел.

Разпоредбата на чл. 171, ал. 1, б. "а" ЗДвП намира приложение във всички случаи, когато има данни за поведение на водач, неотговарящо на определения стандарт, независимо от техния източник. С налагането на ПАМ временно се ограничава правото на управление на МПС, с оглед да бъде установено по предвидения в закона ред налице ли са всички медицински изисквания за физическа и психологическа годност за притежаването на правоспособност водач на МПС. Именно затова законодателят е предвидил срок за временното ограничение на правото на управление на МПС - до отпадане на основанието. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи, че към момента на прилагане на процесната ПАМ оспорващият е отговарял на изискванията за физическа и психологична годност за притежаване на СУМПС.

Обстоятелството дали диагнозата фигурира в т. 3 на Приложение № 2 към чл. 5 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г. или в т. 25 на Приложение № 1 от същата наредба, в случая се явява без съществено значение за яснотата за фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. Кой и по какъв ред следва да извърши преценката за годността на оспорващия да е правоспособен водач на МПС е регламентирано в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории и в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Позоваването на административния орган на обстоятелството, че диагнозата от епикризата на оспорващия фигурира в приложение към Наредба № 3 от 11.05.2011 г. е само допълнително обстоятелство, в потвърждение, че са налице основания (освен видимо установеното на 26.12.2022 г. от полицейски служител) за извод, че оспорващият не отговаря на медицинските или психологическите изисквания. Освен това, според сочената от процесуалния представител на оспорващия за приложима регламентация на т. 25 от Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредба № 3 от 11.05.2011 г., индивидуално се преценя дали се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС, докато посочената в оспорената ЗППАМ регламентация на т. 3 от Приложение № 2 към чл. 5 от същата наредба посочва Заболявания и състояния, при наличието на които СУМПС се издава само след освидетелстване от ТОЛЕК.

Безспорно се установява наличието на основания за прилагане на процесната ПАМ. Ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП. Както се посочи предназначението на процесната ПАМ в случая е с превантивен характер – да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се осуети възможността на правоспособния водач да управлява МПС и да извърши нарушения на ЗДвП.

За приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на СУМПС до отпадане на основанието за това, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. „а“ от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - „до отпадане на основанието за това“.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременното направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, оспорващият следва, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна (в чиято структура е административният орган, издал оспорения акт), направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Й.А.Х. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000387 от 28.03.2023 г. на полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* на оспорващия до отпадане на основанието за това.

ОСЪЖДА Й.А.Х., с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: