Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Козлодуй, 14.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйски районен съд, четвърти състав
в открито съдебно заседание на десети август, две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ПЕТРЕШКОВА-СТАВАРОВА
при секретаря Галина Дикова и
присъствието на прокурора…….., като разгледа докладваното от съдията Галя
Петрешкова гр.дело № 342 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
молба на Д.П.В., ЕГН**********,***, против Заповед №НК-8/27.02.2020г. на „А.К."ЕАД
***, представлявано от Наско Асенов Михов– Изпълнителен директор, с посочено
правно основание чл.357 КТ.
Иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", предвидено в чл. 188, т. 2 от Кодекса на труда и наложено със заповед по чл. 195 от същия нормативен акт с правно основание чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс. Иска се постановяване на решение, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед №НК-8/27.02.2020г. на „А.К."ЕАД ***, представлявано от Наско Асенов Михов– Изпълнителен директор, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред. Ищецът претендира присъждане на разноските в процеса.
Основания, на които ищецът
оспорва иска
1. Твърди, че обжалваната заповед е с
неизвестен издател, доколкото като такъв е посочен Изпълнителен директор -
Наско Михов, но е положен подпис и саморъчен надпис - Ал.Николов.
2.На следващо място, излага твърдения,
че цитираната норма на чл.187 т.1 и т.10 КТ, сочена като основание за
налагането на наказание, съдържа множество алтернативни хипотези, които
работодателят не е конкретизирал, за да получи яснота, в нарушението на кои
правила, задължения, закони, нормативни актове, правилници или КТД попада
„деянието".
3.Твърди, че не е извършил нарушения
вътрешния трудов ред в „А.К."ЕАД ***, тъй като същата норма съдържа
правила за поведение на „Работодателя" при спазване на контрол на
работното време, което сочи, че е невъзможно той да е нарушил правила
установени за „Работодателя“ му.
4.Излага твърдения, че не му е известна
„Инструкция за пропускателния режим в „А.К.” ЕАД” и не е бил инструктиран по
нея, твърди, че този документ не е общоизвестен и общодостъпен, така, че да го
е възприел и нарушил.
5.Твърди, че за него е неизвестно
съществуването на „Допълнителни мерки за оптимизиране на организирания
пропускателен режим на КПП- Автотранспорт”, че те не са станали негово
достояние и поради тази причина, не е задължен да ги спазва.
6.По същество на спора, заявява, че не е
вършил нарушение на трудовата дисциплина, спазвал е работното си време, за
което и се е регистрирал при влизане в „А.К."ЕАД , както и при напускане в
края на работното време.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е
подал писмен отговор и изразява становище по иска. Счита исковата молба за
допустима, подадена в срок от лице с правен интерес, но оспорва изцяло
твърденията в нея и по същество счита за неоснователна, за което излага
подробни съображения. Моли, да се присъди в полза на „А.К.” ЕАД полагащото се
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът участва, чрез
пълномощник адвокат Маноев от АК-Враца и поддържа иска.
Ответникът „А.К.” ЕАД в съдебно
заседание изпраща представител старши юрисконсулт Тюлай Илиева, изразява
становище, че издадената от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е правилна и законосъобразна. Издадена е при спазване на разпоредбите
за дисциплинарно производство в КТ. Изискани са обяснения от ищеца, същите са
дадени в срок и взети предвид при налагане на наказанието.Оспорваната заповед е
издадена от компетентен за това орган, в предвидената законова форма,
мотивирана е и посочва правната норма на база на която се налага наказанието.
Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца срещу
„А.К.” ЕАД иск за отмяна на заповедта като неоснователен и недоказан.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложения по делото трудов
договор № 200/24.11.2017г. ищецът Д.П.В. е бил назначен на длъжност
„Ръководител сектор специализиран транспорт”, отдел „Автотранспорт”. По делото
е приложено и Допълнително споразумение към трудов договор № 274/18.02.2020г.
Приложен е доклад на Ръководител
Управление „Сигурност” с рег.№ С-114/07.02.2020г. и справка за преминаване на
ищеца през системата за контрол на достъп за периода 01.01.2020г. - 07.02.2020г.
В справката се сочи, че са установени ежедневни нарушения, изразяващи се в
това, че ищецът системно е преминавал през автоматизирани пунктове за контрол
при Автотранспорт-1 и Автотранспорт-2 без да поставя личния си пропуск на четец
„Вход” и на четец „Изход”, за да може системата за контрол на достъпа да
регистрира всички неговите влизания и излизания. В справката се сочи, че е
нарушена разпоредбата на чл. 80, ал.6, т.1 от Правилника за вътрешния трудов
ред. Върху справката е написана резолюция за издаване Заповед за обяснение по
КТ, изискани са обяснения от ищеца.
Доклад от Началник отдел „Автотранспорт“
за нарушение неспазване на работното време и маркиране на АПС от ищеца.
Видно от приложената по делото Заповед №
АД-423 от 13.02.2020г. на основание чл.19 КТ във връзка с Доклад на Ръководител
Управление „Сигурност” с рег.№ С-114/07.02.2020г. и справка за преминаване на
ищеца през системата за контрол на достъп за периода
01.01.2020г.-07.02.2020г. са изискани
писмени обяснения от ищеца Д.П.В., ЕГН**********.
Със Заповеди № АД-425 от 13.02.2020г. ;
№ НК-15 от 05.06.2020г.; №АД -1204 от 05.05.2020г. на изпълнителния директор
Наско Михов на ищеца са изискани обяснения, които са дадени в срок.
На 28.02.2020г на ищеца Д.П.В. е връчена
Заповед № НК-8/27.02.2020г., с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина и вътрешния
трудов ред. Като основание за наложеното наказание е посочен чл. 192, ал. 1 от КТ във вр. чл. 188, т.2 от КТ и чл.187, т.1 и т.10 от Кодекса на труда ,
нарушение на т. 4.1.8 от Инструкцията
за пропускателния режим в А.К. ЕАД, както и нарушение на т.6.2 и т.6.3 на „Допълнителни
мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП-
Автотранспорт" в дружеството.
По делото като писмени доказателства са
приложени Трудов
договор № 200/24.11.2017 год.; Допълнително споразумение към трудов договор №
274/18.02.2020 г.; Обяснение с Вх. № ОБ-8 /19.02.2020г.; Заповед №
НК-8/27.02.2020 г.за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение” на Д.В.; Доклад на Ръководител Управление „Сигурност” с рег.№
С-114/07.02.2020г. и справка за преминаване на ищеца през системата за контрол
на достъп за периода 01.01.2020г.-07.02.2020г.; Възлагателна заповед № ВЗ-54/
27.02.2020 г. изпълнителният директор на „А.К.” ЕАД; Писмо от Управление
„Сигурност” № С-321/09.05.2019 г. и прилежащи „Допълнителни мерки за
оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП-Автотранспорт”; Програма
за провеждане на инструктаж на работното място в отдел „Автотранспорт” и лист
„Приложение № 1 към чл.11, ал.5 от Наредба № РД- 07-2 от 16.12.2009 год.”; Разпореждане
№ 181/ 30.10.2019 г. за спазване на работното време от служителите в отдел
„Автотранспорт”; „Правилника за вътрешния трудов ред на „А.К. ЕАД”; „Инструкция
за пропускателния режим в „А.К.” ЕАД”; Приложение № 9 на Д.В. към „Инструкция
за пропускателния режим в „А.К.” ЕАД”; Вътрешните правила и двете заповеди,
цитирани в заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между
страните не са представени по делото. Болнични листове на ищеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира предявеният
иск с правно основание чл. 357 във връзка с чл. 188, т. 2 във връзка с чл. 187,
т. 10 от Кодекса на труда за допустим и основателен, като следва да бъде уважен
с произтичащите от това последици.
Искът е предявен в двумесечния срок (на 15.05.2020година)
според чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, съобразявайки нормата на чл.3,
т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13.03.2020г., определящо неговата допустимост.
Материалната и процесуална легитимация
на работодателя се отклонява от общата в гражданското право. При трудовите
спорове юридическа правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но
и на техни поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество или други подобни), което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение - §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда. Оттук следва, че работодател може да бъде физическо лице,
юридическо лице, поделение на юридическо лице и всяко организационно и
икономически обособено образувание, което не е юридическо лице. Поделенията на
юридическите лица са работодатели без да са правоспособни, когато са
организационно и икономически обособени и със съответен акт им е предоставено
правото да сключват трудови договори, т. е. специалната правоспособност по §1,
т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
За работодателя съществуват задължителни
процедури наложени от защитните норми на чл. 193 от Кодекса на труда, включващи
изслушване на работника (служителя), проверка на неговото възражение чрез
събиране на посочените доказателства. За да наложи дисциплинарно наказание на
определен работник (служител), работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно
производство, в което най-напред следва да установи факта на нарушение на
трудовата дисциплина, което е възможно да стане чрез препращане към друг акт,
който обаче следва да бъде връчен на работника (служителя) и става част от
заповедта. На второ място - да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде заповед за неговото налагане, и най-накрая да връчи тази заповед на
лицето, извършило нарушението. За законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание от формална страна не е достатъчно само да се посочат
законовите текстове, които са нарушени и да се възпроизведе тяхното съдържание.
Необходимо е да се посочи нарушението – т. е. да се изложат в писмен вид действията
или бездействията на работника (служителя), за които се твърди, че съставляват
нарушение на трудовата дисциплина, датата или периода, в който са извършени и
те да се квалифицират правно, чрез посочване на законовите разпоредби.
В конкретния случай работодателят е
поискал обяснения за извършване на дисциплинарно нарушение посочено в заповедта.
При проверка законосъобразността на
наложеното наказание съдът следва да прецени и обстоятелствата по чл. 189, ал.
1 от Кодекса на труда, съгласно която при определяне на дисциплинарното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и поведението на работника (служителя).
В настоящия казус посочените в заповедта
документи за нарушението на които е наложено наказанието /„Правилника за
вътрешния трудов ред на „А.К. ЕАД”; „Инструкция за пропускателния режим в „А.К.”
ЕАД”; Приложение № 9 на Д.В. към „Инструкция за пропускателния режим в „А.К.”
ЕАД”/, са представени по делото, но не може да се извърши преценка дали ищеца е
бил запознат със съдържанието им.
В разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от
Кодекса на труда законодателят е визирал изискванията към съдържанието на
заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа: сведения относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му
признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното му
основание.
Заповедта е издадена от носител на
работодателската и в частност дисциплинарната власт. Съдът не възприема твърденията на ищеца, че
обжалваната заповед за наказание е с неизвестен издател, тъй като за такъв е
посочен Изпълнителният директор на дружеството - Наско Михов, но е положен
подпис от Ал. Николов. Дисциплинарната власт, разбирана като съвкупност от
правомощия за налагане на дисциплинарни наказания, принадлежи на работодателя.
Чл.192, ал. 1 от КТ регламентира, че дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него лице. Това означава, че титулярът на
дисциплинарната власт - работодателят, може да я предостави изцяло или частично
и на други длъжностни лица -негови заместници или непосредствени ръководители,
в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. Съгласно чл.11, ал.3 от
Правилника за устройството и дейността на „А.К.” ЕАД регламентира, че „При
отсъствие на изпълнителния директор, функциите му се изпълняват от
заместник-изпълнителния директор, на основание писмена възлагателна заповед на
изпълнителния директор”.
По делото е приложена заповед № В3-54/27.02.2020г.
изпълнителният директор на „А.К.“ ЕАД Наско Михов бива заместван от
зам.-изпълнителния директор - Александър Николов, за периода 27.02.2020г. с
всички произтичащи от заместването права и задължения.
В настоящият случай не е налице
неизвестно авторство, както твърди ищеца. Подписалият заповедта за наказание -
Александър Николов е заместник- изпълнителен директор на „А.К.” ЕАД, и по
силата на горепосочената разпоредба от правилника и цитираната по горе заповед
той разполага с дисциплинарна власт в нейния пълен обем.
В Заповедта се сочи, че са извършени
нарушения във връзка с „Правилника за вътрешния трудов ред на „А.К. ЕАД”;
„Инструкция за пропускателния режим в „А.К.” ЕАД”; Приложение № 9 на Д.В. към
„Инструкция за пропускателния режим в „А.К.” ЕАД”.
Безспорно е, че поради заеманата
длъжност „Ръководител сектор специализиран транспорт”, и естеството на
работата, работното място на ищеца Д.В. ***. По делото не се спори между
страните, и ищецът не отрича да е преминал инструктаж за работно място, във
връзка с безопасността и здравето на работниците и служителите, за което се е подписал
на 08.01.2018г., видно от приложеното по делото писмено доказателство Програма
за провеждане на инструктаж на работното място, в нея обаче не е включен инструктаж
по регистриране и чекиране.
По делото не се доказа ищецът да е инструктиран
по Инструкция за пропускателният режим в „А.К.“ ЕАД ***. Според ищеца този документ,
не е общоизвестен и достъпен, така, че да е и възможно да го наруши, като
работник /служител/ на „А.К."ЕАД ***. Освен това, съдът намира, че от
представената по делото „Инструкция за пропускателния режим в АЕЦ Козлодуй, не
се установяват записани конкретно действията по регистриране на персонала във
връзка с пропускателния режим, за се твърди, че ищецът ги е нарушил.
Видно от приложеното по делото като
писмено доказателство Допълнителни мерки за оптимизиране на организирания
пропускателен режим на КПП - Автотранспорт, е че се отнасят само до КПП на
автобаза 1, което се установява от т. 3 Основни положения. Описанието на
Автотранспорт се отнася единствено и само за Автобаза 1. Видно от приложената справка
за преминаване на ищеца през системата за контрол на достъп за периода от 01.01.2020г.-
07.02.2020г., същият при влизане и излизане се е регистрирал. Не се доказа тези
допълнителни мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на
КПП-Автотранспорт, за които се сочи, че са нарушени от ищеца, да са станали са
станали известни за него, като правила , които следва да спазва.
Не се доказа по делото да е проведена програма
за инструктаж на работното място в отдел Автотранспорт, при която ищецът да е инструктиран
за пропускателния режим.
Видно от приложените по делото 7 бр.
заверени болнични листове се установява,
че ищецът Д.В. за периода от 06.07.2019г. до 31.12.2019г. е бил в отпуск по
болест, което изключва същият да е запознат с разпореждане 181/30.10.2019г.
На следващо място ищецът твърди, че е в
невъзможност за събирането и проверката на доказателства в подкрепа или против
наложеното наказание, защото нормата на чл.187, ал.1, т.10 КТ съдържа множество
алтернативни хипотези, които работодателят не е конкретизирал и за ищеца не е
налице яснота в нарушението на кои правила, задължения, закони нормативни
актове и правилници или КТД попада деянието му. Разпоредбата на чл.187 от КТ
съдържа изброяване на основни нарушения на трудовата дисциплина. В настоящият
случай извършеното нарушение попада в състава на чл.187, ал.1,т.10 от КТ -
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Правото на защита на наказания служител
и проверката по същество на спора – за осъществяване на нарушението и
съответствието му с наложеното наказание "Предупреждение за
уволнение", работодателят следва да установи, чрез пълно доказване,
съобразно чл. 154 от Гражданския процесуален кодекс.
В обясненията си ищецът заявява, че не е
вършил нарушение на трудовата дисциплина, като е спазвал работното си време, за
което се е регистрирал при влизане в „А.К.“ ЕАД, както и при напускане в края
на работното време. Не е напускал
работното си място, и е изпълнявал трудовите си функции, произтичащи от
длъжността му, в това число и като е влизал/излизал от АВТОБАЗА 1 и 2 на
Автотранспорт, площадка „А.К."ЕАД.
След подробно запознаване с „Правилника
за вътрешния трудов ред на „А.К. ЕАД”; „Инструкция за пропускателния режим в „А.К.”
ЕАД”, Допълнителни
мерки за оптимизиране на организирания пропускателен режим на КПП –
Автотранспорт, съдът, счита, че е невъзможно ищецът Д.В. да наруши или /да
нарушава системно/ пропускателния режим, тъй като контрол на вход / изход КПП
на площадката се осъществява от служители на полицията, които биха
предотвратили нарушения, свързани с регистрация на работника /служителя/.
В заключение, дори да се счете, че
служителят е осъществил нарушението, за което му се търси дисциплинарна
отговорност, наложеното му наказание "Предупреждение за уволнение" ще
представлява санкция, която не би била адекватна на вменената му дисциплинарна
простъпка. При индивидуализиране на дисциплинарните наказания работодателят е
длъжен да се ръководи от правилата, инкорпорирани в чл. 189, ал. 1 от Кодекса
на труда. Характерът на описаното нарушение, неговата укоримост, с оглед
дадените в посочената разпоредба критерии за определяне на дисциплинарното
наказание, не обосновават налагането на второто по-тежест наказание
"Предупреждение за уволнение". За спазването на критерия по чл.189,
ал. 1 от Кодекса на труда съдът следи и служебно, каквато е и практиката на
Върховния касационен съд на Република България (Решение №461, постановено на
17. VІ. 2010 година по гражданско дело №626 по описа на III Гражданско
отделение на Върховния касационен съд на Република България за 2009 година,
постановено по реда на чл. 290 от Гражданския процесуален кодекс). Би следвало
обстоятелствата по извършеното нарушение да са съответни по степен на такова наказание,
т. е. достатъчно тежки, без да съответстват на по-лекото дисциплинарно
наказание "Забележка". В случая съответствие между извършеното
дисциплинарно нарушение и наказанието по чл.188, т. 2 от Кодекса на труда не се
установява, в това число ищеца да е имал други предходни нарушения на трудовата
дисциплина. Всичко това би обосновало налагането на по-лекото предвидено
дисциплинарно наказание "Забележка". Поради нарушението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда, наложеното дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение" подлежи на отмяна. Не се установява то
да съответства на извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение.
Предвид изложеното, процесната заповед
се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс се явява основателна
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски в
размер на 1000.00 лева за адвокатско възнаграждение, които следва да се
възложат в тежест на ответника.
На основание чл.78,
ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс ответникът-работодател следва да бъде
осъден да заплати в полза на Районен съд, Козлодуй, сумата от 50.00 лева,
съставляваща държавна такса по чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 357 от
Кодекса на труда и чл. 7 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № НК-8/27.02.2020г. на „А.К."ЕАД
***, представлявано от Наско Асенов Михов– Изпълнителен директор, с която на Д.П.В.,
ЕГН**********,***, е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение” за нарушение на трудовата дисциплина и вътрешния трудов ред.
ОСЪЖДА „А.К."ЕАД ***,
представлявано от Наско Асенов Михов– Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.В.,
ЕГН**********, сумата от 1000.00 лева
/адвокатско
възнаграждение/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „А.К.“ ЕАД ***, представлявано от
Наско Асенов Михов– Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд,
Козлодуй, сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса по чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Решението подлежи на обжалване пред
Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2
от ВПОПСА в КРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :