Р Е Ш Е Н И Е № 48
гр. Сливен, 21.03.2019 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 28 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
по реда на чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на Община Сливен против Решение № 8/07.01.2019 г. на Директора на ТД на
НАП гр. Бургас, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. №
17199/20.12.2018 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, подадена от Община Сливен,
срещу действия на п. и. при ТД на НАП - Бургас, ИРМ - Сливен, обективирани в разпореждане №
С180020-035-0299147/15.08.2018 г., издадено на основание чл. 225, ал.1, т. 7
във връзка с чл.165 от ДОПК за частично прекратяване на производството по
събиране на публични задължения (данък сгради и такса битови отпадъци) с
взискател Общинска администрация – Сливен, за периоди 01.01.2007
г. – 31.12.2011 г., установени в АУЗ №№ 000072/30.01.2012 г., 000008/16.01.2014
г., 000264/24.03.2016 г., 001914/12.12.2016 г. по
изпълнително дело № 20060003597/2006 г. по описа на ТД на НАП – Бургас, като
недопустимо и е прекратено административното производство по жалбата.
В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и необоснован.
Счита, че Община Сливен е страна в производството по принудително изпълнение. С
оспорения акт са били засегнати правата на взискателя. Счита, че присъединеният
взискател има същите права в изпълнителното производство като първоначалния
взискател. Твърди, че Община Сливен не била трето лице в производството и има
правен интерес от обжалване на действията на п. и.. Моли съда да отмени
обжалваното решение.
В съдебно заседание оспорващия, чрез п. си А. О., с. с ю. о. в Община Сливен, поддържа жалбата.
Ответникът по
оспорването – Директора на ТД на НАП Бургас, чрез п. си юриск.
Д. Ж. оспорва подадената жалба. Счита, че същата за неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
В Агенция за държавни вземания, регионална дирекция Бургас е образувано изпълнително дело № 3597/2006 г. за събиране на публични вземания от длъжника ПК „К.“ с.Б., община С.
В Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен е постъпило искане с правно основание чл.212 от ДОПК, с Изх.№ С160020-008-0043717/12.12.2016г., Вх.№ МДТ-55/12.12.2016 г. на Община Сливен относно предоставяне на информация за размера на задълженията по деклариран недвижим имот, собственост на П. к. "К.", с ЕИК *** от п. и. Д. Г. при ТД на НАП Бургас, офис Сливен. (л.53)
Във връзка с това е изпратено писмо Изх.№ МДТ-20/23.01.2017 г. от Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, в което са приложени заверени копия на Актове за установяване на задължения, издадени на П. к. "К." и актуална разпечатка на задълженията за данъци и такси за конкретния недвижим имот към Община Сливен по АУЗ № РА000072/30.01.2012 г., АУЗ № РА 000008/16.01.2014 г., АУЗ № АУ 000264/24.03.2016г. и АУЗ № АУ 001914/12.12.2016г., като на основание чл.162 ал.2, т.1, т.3 и т.9 от ДОПК е поискано да бъдат приведени в изпълнение. (л.55-56)
С Разпореждане за присъединяване № С170020-105-0067255/25.04.2017 г. на п. и. Д. Г. по изпълнително дело № 20060003597/2006 г. по описа на НАП Бургас, офис Сливен, Община Сливен е присъединена като публичен взискател в производството по принудително изпълнение срещу П.к."К." по горепосочените актове за установяване на задължения (л.100-101), за което община Сливен е уведомена с писмо Изх.№ 20-18-1047#1/06.12.2017 г. на Заместник директор на ТД на НАП-Бургас. (л.24)
С Разпореждане № С180020-035-0299787/15.08.2018 г. на п.и.Д.Г.по изпълнително дело № 20060003597/2006 г. по описа на НАП Бургас, офис Сливен, частично е прекратено производството по делото относно изпълнителните титули на Община Сливен АУЗ № РА000072/30.01.2012 г., АУЗ № РА 000008/16.01.2014 г., АУЗ № АУ 000264/24.03.2016 г. и АУЗ № АУ 001914/12.12.2016 г.. (л.120)
За това действие Община Сливен е уведомена на 24.08.2018 г. с Писмо Изх.№ С180002-178- 0020897/17.08.2018 г., на Началник Отдел ВКК, Дирекция „Събиране" ТД на НАП-Бургас. (л.19)
Със Заявление изх.№ 2400-1964 от 29.08.2018 г. на Община Сливен, вх.№ 11925 от 29.08.2019 г. на ТД на НАП Бургас, община Сливен е поискала привеждане в изпълнение на АУЗ № РА000072/30.01.2012 г., № РА00008/16.01.2014 г., № АУ000264/24.03.2016 г. и № АУ001914/12.12.2016 г., срещу ПК „К.“ с.Б., за сумата от 7049,07 лв., в т. ч. главница - 4376,16 лв. и лихва - 2672.91 лв. - последната до дата 27.08.2018 г., за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО).
С Разпореждане за присъединяване № С180020-105-0329285/24.10.2018 г. на п.и.Д.Г.по изпълнително дело № 20060003597/2006 г. по описа на НАП Бургас, офис Сливен, Община Сливен е присъединена като публичен взискател в производството по принудително изпълнение срещу П.к."К." по АУЗ № РА000072/30.01.2012 г., АУЗ № РА 000008/16.01.2014 г., АУЗ № АУ000264/24.03.2016г. и АУЗ № АУ001914/12.12.2016г., за установяване на задължения. (л.121)
С жалба вх. № 17199/20.12.2018 г. Община Сливен е обжалвала пред Директора на ТД на НАП Сливен Разпореждане № С180020-035-0299787/15.08.2018 г. на п.и.Д.Г.по изпълнително дело № 20060003597/2006 г. по описа на НАП Бургас, офис Сливен..
С Решение № 8/07.01.2019
г. Директорът на ТД на НАП Бургас е оставил без разглеждане жалбата, на
основание чл. 267, ал.2, т.6 от ДОПК, като е приел че за Община Сливен
липсва правен интерес от обжалването, тъй като след издаване на обжалвания акт
е присъединена в изпълнителното производство и правният интерес от отмяната на
обжалваното действие на п. и. е отпаднал. Приел е че Община Сливен не е
легитимно лице което има право да обжалва действията на п. и., тъй като не
попада в кръга от лица посочени в нормата на чл. 266, ал.1 от ДОПК. Изложени са
изводи за просрочие на подадената жалба. Направен е и
разбор относно материалната законосъобразност на обжалваното разпореждане.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата като
подадена от лице, чиито права са засегнати от постановения административен акт
в преклузивния за това срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съдът като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира че са спазени
изискванията за форма, доколкото актът съдържа фактическите и правни основания
за неговото издаване, при спазване на процесуалните правила за това, издаден е
и от компетентния за това орган Директор на ТД на НАП, съобразно чл. 266 ал.1
от ДОПК.
Съдът счита, че
изводите на административния орган за недопустимост на административното
производство образувано по жалбата на Община Сливен против Разпореждане №
С180020-035-0299787/15.08.2018 г. на п.и.Д.Г.по изпълнително дело №
20060003597/2006 г. по описа на НАП Бургас, офис Сливен, поради липса на правен
интерес, за необосновани. Община Сливен е била присъединена като публичен
взискател по горепосоченото изпълнително производство на 25.04.2017 г., като п.
и. не е намерил пречки за това присъединяване. По изпълнителното дело неколкократно са разпределяни постъпили при изпълнението
суми през м.май 2017 г., но липсват данни да са разпределяни на Община Сливен.
Едва когато Община Сливен е потърсила информация за липсата на постъпления
относно публичните вземания, за които е присъединена по изпълнителното дело, е
преценено, че подаденото писмо с изх. № МДТ-20/23.01.2017г. на Дирекция
"Местни данъци и такси" не отговаря на законоустановените
изисквания за присъединяване на публични взискатели към вече образувано
изпълнително производство на основание чл.217 ал.1 от ДОПК. Несъмнено докато е
имала качеството на взискател Община Сливен е имала право да обжалва действията
на п. и., които са в неин ущърб, поради което независимо, че в последствие
отново е присъединена като взискател, за нея не е отпаднал правния интерес за
това оспорване.
Неправилен е
извода на административния орган, че Община Сливен в качеството на публичен
взискател не разполага с правото да обжалва действията на п. и.. Действително разпоредбата
на чл. 266, ал.1 ДОПК не посочва изрично възможността на публичния взискател да
обжалва действията на п.и., а посочва само длъжникът и третото лице. Нормата
обаче на чл.268, ал.1 от ДОПК изрично предвижда възможността както длъжникът,
така и взискателят да оспорят решението на компетентния по чл. 27, ал.1 ДОПК
орган в случаите по чл.267, ал.1, т.2, 4, 5 и 6, а това са случаите, когато: с
постановеното решение се спира изпълнението; когато отмени или откаже
отменянето на изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със
самостоятелни права върху вещта; когато остави жалбата без уважение; и когато
остави жалбата без разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването на
действията на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата.
Тълкувайки посочените по-горе норми, настоящият съд счита, че макар и непосочен
изрично в нормата на чл. 266, ал.1 ДОПК, взискателят, когато има правен интерес
от оспорването, т.е. когато действията на п.и. са в негов ущърб или
постановеното от решаващия орган по чл. 267, ал.1 ДОПК е в негова вреда по т.2,
4, 5 и 6, публичният взискател има право на жалба против действията на п.и..
Видно е, че в
конкретния случай взискателят Община Сливен е засегната от произнасянето на п.и.
относно прекратяването по отношение на него на изпълнителното производство.
Освен това няма спор, че същият е страна в производството по принудителното
изпълнение - чл. 210, ал.1, т.1 от ДОПК, съответно заинтересована от изхода на
производството. Безспорно е също, че с прекратяването на това производство, за п.и.
отпада задължението да извършва изпълнителни действия по отношение на
конкретното задължение. В този смисъл в противоречие с принципа на чл. 6, ал.2 ДОПК, както и с нормата на чл. 435 от ГПК, която в случая следва да се приложи
по аналогия, е да се твърди, че взискателят не разполага с право на жалба, с
която да защити правата си срещу евентуалното незаконосъобразно действие на п.и..
Такова право безспорно следва да му бъде признато, макар и да не е изрично
уредено в закона.
В същото време
следва да се приеме, че е обоснован извода на административния орган за просрочие на подадената жалба против обжалваното действие
на п.и.. Разпореждането за прекратяване на изпълнителното производство подлежи
на обжалване по реда на 266 ал.1 от ДОПК - в 7-дневен срок от връчването му.
Тъй като с писмото, с което обжалваното разпореждане е съобщено на Община
Сливен не е указано изрично пред кой орган и в какъв срок същото подлежи на
обжалване, приложение намира нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, приложима на
основание § 2 от ДР на ДОПК, съгласно която в тази хипотеза съответният срок за
обжалване се удължава на два месеца. Т.е. срокът за обжалване на разпореждане
№С180020-035-0299147/15.08.2018г., съобщено на Община Сливен на 24.08.2018,. е
изтекъл на 24.10.2018 г. Жалбата е подадена до административния орган на 20.12.2018
г., следователно след изтичане на срока за обжалване.
Действително по
преписката липсват данни за удостоверяване връчването на обжалваното
разпореждане по реда на чл.30 от ДОПК. Писмото обаче, с което същото е съобщено
на Община Сливен е заведено с вх.номер в деловодството на общината, което
обстоятелство само по себе си представлява удостоверение на връчването. Наред с
това именно поради съобщаването за прекратеното производство, община Сливен
отново е поискала привеждане в изпълнение на публичните задължения на ПК „К.“ със
Заявление изх.№ 2400-1964 от 29.08.2018 г.
Срокът за
обжалване по чл. 266, ал. 1 от ДОПК е преклузивен и пропускането му погасява
правото на обжалване, което съгласно общите правила за обжалване, предвидени в
чл.147, ал.1 от ДОПК, се явява предпоставка за допустимостта на жалбата и
разглеждането й по същество от компетентния административен орган. Разпоредбата
на чл.147, ал.1 от ДОПК, приложима в производствата по Глава двадесет и седма
по препращане от чл. 144, ал. 2 от ДОПК, задължава компетентният орган да
остави без разглеждане жалбата, когато тя е просрочена. Именно по този начин е
постъпил в случая Директора на ТД на НАП Бургас.
Предвид гореизложеното се налага извод за
неоснователност на жалбата. Процесният административен акт е издаден от
компетентен орган, надлежно овластен, в съответствие с чл.266, ал. 1 ДОПК.
Правилно е приложен процесуалният закон. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Спазена е
целта на закона.
Искането за
разноски на оспорващия, с оглед изхода на правния спор е неоснователно. Административният орган претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се
явява основателно с оглед изхода на правния спор и същото следва да бъде
присъдено в размер на 100 лв., определен на основание чл.144 във вр. с чл.78 ал. 8
от ГПК във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната
помощ във вр.
с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ръководен от
изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Сливен
против Решение № 8/07.01.2019 г. на Директора на ТД на НАП гр. Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ТД на НАП –
Бургас направени по делото разноски в размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.268 ал.2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: