Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
09.11.2018 година,
град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на единадесети октомври през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана
Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 66 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С Решение № 253153 от 30.10.2017 г., постановено по
гражданско дело № 36436 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 84 състав, бил прекратен брака, сключен между М.И.П. и В.Т.П.,
като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга; предоставил ползването
на семейното жилище, находящо се в община Костинброд, с. *******, на М.И.П.,
постановил след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно
име П., като осъдил В.Т.П. да заплати по сметка на СРС държавна такса при
решаване на делото за развод в размер на 50 лева, а на М.И.П. сумата от 225
лева деловодни разноски.
Недоволен от така постановеното решение останал В.Т.П.,
ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва
същото в частта относно вината си за разстройството на брака, с оплаквания за
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението в обжалваната части, като приеме, че вина
за разстройството на брака има само ищцата М.П., като му присъди сторените
разноски в двете съдебни инстанции.
В хода на съдебното дирене, редовно призован,
въззивникът не се явява и представлява, не сочи причини за неявяването си.
В срока по чл. 263 от ГПК насрещната страна по жалбата
– ищцата М.И.П., въззиваема страна в настоящето
производство, в писмения си отговор оспорва въззивната жалба на ответника като
неоснователна, като излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение,
с което да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си по делото, оспорва
жалбата на ответника като неоснователна, като поддържа заявеното в отговора й
становище. Пледира за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в
жалбата, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е
влязло в сила като необжалвано в частта, с която бракът между страните бил прекратен
като дълбоко и непоправимо разстроен, фамилното име на жената след
прекратяването на брака и ползването на семейното жилище.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Производството пред Първоинстанционният съд било
образувано по предявен от М.И.П. срещу В.Т.П. брачен иск с правно основание чл.
49, ал. 1 във връзка с ал. 3 от СК, обективно съединен с небрачни искове по чл.
53 и чл. 56 от СК.
Ищцата поддържала, че страните са сключили граждански
брак на 03.01.1963 г., от който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочела, че
ответникът се държал грубо с нея, системно я обиждал, нанасял й побои, имал
проблеми с алкохола, като поради това му поведение двамата живеели фактически
разделени. Твърдяла, че раздялата им настъпила след нанесен й от ответника
побой на 28.08.2016 г., когато тя напуснала семейното им жилище, находящо се в
с. Драговищица. Молела съда да постанови решение, с което да прекрати брака им
с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на мъжа,
като й бъде представено ползването на семейното
жилище и се възстанови предбрачното й фамилно име..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорил исковата
молба, подавайки насрещна искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
като брачния иск бил съединен с небрачни искове.
За да постанови съдебния си акт в обжалваната част,
Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :
Бракът между страните бил сключен на 03.01.1963 г., от
който те нямали ненавършили пълнолетие деца.
От показанията на свидетелите Петранка Евстатиева,
сестра на ищцата, и С.А., без родство със страните, които съдът преценил по
реда на чл. 172 от ГПК и кредитирал в обсъдените части, се установявало по
безспорен начин, че ответникът не проявявал уважение към съпругата си, обиждал
я, нанасял й побои, като това му поведение имало системен характер. Той
употребявал алкохол, като в следствие на употребата му ставал агресивен.
Ответникът проявявал същата агресия към сина си, който към момента на завеждане
на иска бил вече пълнолетен. Ищцата била отдадена на семейството си, проявявала
загриженост към съпруга си и не употребявала обидни думи спрямо него. С
показанията си тези свидетели установили също, че след пореден побой, през
месец май 2016 г. ищцата се принудила да напусне семейното жилище и от тогава
не поддържала контакти с ответника.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд споделя в цялост установената от
Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я
преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този
начин част от своя съдебен акт.
Въззивният съд, като прецени показанията на
свидетелите П.И.Е., сестра на въззиваемата, и С.В.А.,
без родство със страните, по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира същите в
обсъдените от първоинстанциония съд части, тъй като
са депозирани в резултат на личните им впечатления за релевантните по делото
факти, като логично последователни, обективни, взаимно допълващи се, като не се
опровергават от други, събрани в производството доказателства.
Във въззивното производство, като писмено
доказателство по делото е прието Решение № 5334/17.07.2017 г., постановено по
гражданско дело № 16174 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-ри
брачен въззивен състав, влязло в сила на 17.07.2017 г. Със същото решение било
оставено в сила Решение № 17604/02.11.2016 г., постановено по гражданско дело №
27892 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 89 състав, с което в полза
на въззиваемата в настоящето производство била издадена заповед за защита й от
въззивника, по повод осъществен от последния спрямо въззиваемата актове на
домашно насилие на 28.05.2016 г. във формите на физическо и психическо такова.
Други относими доказателства
за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е неоснователна.
В първоинстанционното производство, ищцата валидно е
заявила искане за произнасяне по вината на съпрузите за разстройството на
брака, като, до приключване на устните състезания, е навела съответни брачни
провинения на другия съпруг, които представляват основанията на брачния иск. По
исканията на страните и в обхвата на заявените от тях брачни провинения
първоинстанционният съд се произнесъл по вината на съпрузите, като е приел, че
същата е на въззивника. Първоинстанционния съд стигнал до този извод, след
анализ на доказателствената съвкупност, в частност показанията на свидетелите Е.и
А., установяващи крайно влошени отношения между страните и самостоятелния начин
на живот за всеки от тях. Двамата не поддържали съпружески отношения, като раздялата
им настъпила след нанесен на въззиваемата побой от страна на въззивника, след
който тя напуснала семейното им жилище. Въззивникът системно имал агресивно
отношение към въззиваемата, като не проявявал необходимото уважение към нея, а
я обиждал и й нанасял побои. В следствие на това поведение на съпруга семейната
общност между страните била трайно и необратимо разкъсана, като това му
поведение ангажира и неговата изключителна брачна вина.
Едновременно с това, въззивникът не установил с
допустимите доказателствени средства по ГПК наведените от него брачни
провинения на въззиваемата. Същият не осигурил явяването на допуснатите му при
режим на довеждане двама свидетели, като в последното съдебно заседание по
делото се отказал от разпита им. Същевременно, той не ангажирал никакви
доказателства за наличието на поведение на съпругата, стоящо в причинно
следствена връзка с разстройството на брака им. Доколкото въззивникът основавал
възраженията си, че не е единствено отговорен за състоянието на брачната
връзка, на виновно поведение на въззиваемата, при условията на чл. 154 от ГПК, носел
доказателствената тежест за установяването на соченото противобрачно
поведение на въззиваемата. Същия е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите относно поведението на въззиваемата, стоящо в
причинно-следствена връзка с кризата в брачните им отношения. След като не е
сторил това в производствата пред двете съдебни инстанции, същия следва да
понесе последиците от това си процесуално поведение, като съдът приема, че
твърденията му са останали недоказани. Недоказаните твърдения не са факти и не
пораждат никакви правни последици, в това число не следва да бъдат взети
предвид от съда при произнасянето му по спора.
С оглед наведените оплаквания в жалбата, следва да се
отбележи и следното : При цялостната проверка на решението по реда на чл. 269
от ГПК, съдът намира същото за валидно, като същото е допустимо - в обжалваните
части. По въпросите за неправилността на решението, преценката на съда е
ограничена до посоченото в жалбата. При липсата на конкретно развити доводи във
връзка с неправилността, преценката на съда следва да се ограничи до изложения
по-горе анализ на доказателствената съвкупност. Все пак следва да се отбележи,
че при тази проверка съдът не констатира такива нарушения на процесуалните
правила, довели до накърняване правото на защита и на участие на въззивника в
първоинстанционното производство, които да съставляват основание за отмяната на
постановеното решение в обжалваната част.
С оглед изложеното и поради съвпадението на правните
изводи на въззивния съд с тези изложени от първоинстанционния съд в обжалвания
съдебен акт, решението в обжалваната част относно вината на ответницата-жалбоподател
за разстройството на брака, като при липсата на конкретно наведени доводи,
въззивният съд приема, че не страда от сочените в жалбата пороци, същото е
допустимо, валидно, правилно и обосновано и като такова следва да се потвърди.
Пряка последица от неоснователността на жалбата на
въззивника в тази й част, е неоснователността на претенцията му за присъждане
на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, както и отговорността му за
разноските по водене на делото, сторени от другата страна.
По
разноските :
Претенции за присъждане на разноски в производството
има от двете страни, като с оглед разпоредбата на чл. 329 от ГПК, и предвид
изхода на делото претенцията на въззивника се явява неоснователна и като такава
следва да се отхвърли.
При този изход на делото, единствено претенцията на
въззиваемата не е лишена от основание. Липсват обаче доказателства тази страна
да е сторила разноски в настоящето въззивно производство, поради което
претенцията й се явява недоказана, а поради това и неоснователна и като такава
също следва да се отхвърли.
Така мотивиран, и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 253153 от 30.10.2017 г.,
постановено по гражданско дело № 36436 по описа за 2016 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав, в обжалваната част относно вината.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите на страните за присъждане
на сторените деловодни разноски като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………