Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
14.10.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На девети октомври две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1107 по описа за 2019
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба от „Б.Е.Д.К.“ ООД ***, против Т.И.Д.,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.1
от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че същия дължи
на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
производство по ч.гр.д. № 646/2019г. по описа на КрлРС.
В
исковата молба ищецът твърди, че на
25.10.2018г. между „Б.Е.Д.К.“ ООД (Кредитор) и Т.И.Д. (Кредитополучател) бил
сключен Договор за кредит с № MАХ-*********, в съответствие с разпоредбите на
закона. Съгласно разпоредбите на Договора за кредит, Кредитополучателят се
задължил да върне заемната сума съгласно погасителен план, ведно с договорната
лихва на 3 погасителни вноски, в размер, както следва: 150.00 (сто и петдесет)
лева - на дата 15.11.2018г.; 300.00 (триста) лева - на дата 15.12.2018г.;
300.00 (триста) лева - на дата 15.01.2019г. С подписването на Договора за
кредит кредитополучателят удостоверявал, че кредиторът го е уведомил подробно
за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да
бъде сключен. Твърди, че Т.И.Д. не е заплатила изцяло дължимата по договора за
кредит сума към „Б.Е.Д.К.“ ООД. Подписаният договор е за сумата от 750.00 лева,
от които незаплатената сума е в цялост 750.00 лева. По повод подадено от
дружеството Заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.05.2019г. до
Районен съд - Карлово за претендираната от сума в размер на 750.00 лева било
образувано ч.гр.дело № 646 по описа на съда за 2019г.
На дата 25.06.2019г. получил разпореждане на Районен
съд - Карлово, че доколкото са налице предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, а именно заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, следва в едномесечен срок от съобщението да предявят иск
относно вземането им, като довнесат дължимата държавна такса. Освен
претендираната главница в размер на 750.00 лева, както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата
сума, молят да им бъдат присъдени и разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 175.00 лева.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което
да установи съществуването на вземането, което „Б.е.Д.К.“ ООД има към ответника
Т.И.Д. по договор за кредит № MАХ-*********, сключен на дата 25.10.2018г. в
размер на 750.00 лева, както и законната лихва от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира за на
правите по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение по исковото
производство в размер на 175.00 лева.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът - Т.И.Д. не е депозирал писмен отговор на исковата
молба. Не вземе участие в хода на делото и не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като обсъди събраните в хода на
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
По приложеното ч.гр.д.№ 646/2019г. по описа на КрлРС,
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за
сумата, предмет на настоящия иск – 750.00 лева, срещу която ответницата е
възразила. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на иск
за установяване на вземането му. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и се явява допустим.
Няма спор по делото, а и видно
от представения на л.7-12 от делото договор за кредит №
MAX-********* между страните е налице договорно правоотношение,
основано на сключен помежду им на 25.10.2018г. Договор за кредит, по силата
който ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 500.00
лева. Размерът на общо дължимото по кредита, с начислените му разходи и
оскъпяване е в размер на 750.00 лева. Ответницата се е задължила да го върне в
уговорения срок, на 3 погасителни вноски, съгласно погасителен план, както
следва: на 15.11.2018г. – 150.00 лева; на 15.12.2018г. - 300.00 лева и на
15.01.2019г. - 300.00 лева.
Не е спорно по делото, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по договора и дължи претендирания с
исковата молба остатък.
Изложеното налага извод за основателност на предявения от ищец иск з
установяване дължимост на сумата по издадената в полза
на ищеца заповед за изпълнение. Върху главницата се дължи и законната
лихва, съгласно чл.422 ал.1 от ГПК от датата на подаване на заявлението -
08.05.2019г. до окончателното й заплащане. Ето защо предявеният
иск следва да бъде уважен.
Отношение на разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. С оглед представените доказателства
на страната следва да се присъдят сторени такива в размер на 25.00 лева –
платена държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общият
размер на разноските в исковото производство, които следва да се присъдят в
полза на ищеца е 175.00 лева.
Направено е искане от ищеца за присъждане на
разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т.
12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е
издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лева
и в този размер съдът уважава искането.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „Б.Е.Д.К.“ ООД ***, ЕИК *******и
Т.И.Д. с ЕГН **********, че Т.И.Д. *** с ЕГН ********** дължи на „Б.Е.Д.К.“ ООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, п.к. ****, район „И.“, улица „Н.“ № **, ет. *** сумата от 750.00 (седемстотин и
петдесет) лева, представляваща главница по договор за кредит № MAX-********* от
25.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 08.05.2019г. до изплащането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 349/10.05.2019г. по ч.гр.д. №
646/2019г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА Т.И.Д.
*** с ЕГН ********** да заплати на „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. ***, район „И.“,
улица „Н.“ № **, ет. **, разноските направени в исковото производство в
размер на 175.00 лева.
ОСЪЖДА Т.И.Д.
*** с ЕГН ********** да заплати на „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, п.к. ****, район
„И.“, улица „Н.“ № ***, ет. ***, разноските, направени по частно гражданско дело №
646/2019г. по описа на КрлРС в размер на 75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пловдивския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.