№ 40593
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110114071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Съдът констатира, че е сезиран със заявление от „м.к.п.“ ЕАД с ЕИК: .... за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу А. М. А. с ЕГН: ********** и
„Ф.Г.З.Ф.З“ ЕООД, ЕИК: ... за сумите, както следва: сумата от 78,04 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за продажба на изплащане от 02.04.2020г. и сумата от 7,37
лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 07.03.2022г. до
09.02.2023г.
В производството по чл. 410 ГПК съдът извършва проверка за процесуалната и
материална легитимация на заявителя, както и за изискуемост на вземането.
В заявлението заявителят твърди, че е поръчител и е сключил Договор за
поръчителство с А1, по силата на който е погасил задължението на длъжника и по този
начин е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Такъв договор не е приложен по
делото, няма никакви доказателства дружеството заявител да е поръчител по процесната
сделка, от която произлиза вземането. Следователно по делото липсват данни за
материалната легитимация на лицето да предяви заявление за издаване на заповед за
изпълнение, а и съответно за изискуемостта му. Още повече това е от значение за
заповедното производство доколкото длъжника притежава качеството потребител. Съдът
счита, че нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК следва да се тълкува разширително, тъй като същата
е въведена с цел защита на потребителя. С оглед горното съдът намира, че когато вземането
се претендира от потребител заявителят следва да представи всички документи, от които
произтича вземането му и въз основа на които се легитимира като кредитор, а именно в
случая да представи доказателства за качеството си поръчител по сделката. Такива, обаче,
не са налични по делото.
Също така следва да се спомене, че съгласно чл. 101 от ЗЗД трето лице може да встъпи
като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. В
1
случая договора с третото лице, от което се претендира вземането „Ф.Г.З.Ф.З“ ЕООД, не е
сключен нито от кредитора, нито от длъжника, а от поръчителя „м.к.п.“ ЕАД, което
противоречи на закона. Така сключен този договор е недействителен и не поражда правни
последици. Ето защо и на това основание заявлението следва да бъде отхвърлено.
Предвид горното и липсата на изискуемо вземане в полза на заявителя, заявлението
следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 4284/15.02.2023г. подадено от „м.к.п.“ ЕАД с ЕИК: ....
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. М. А. с ЕГН: ********** и
„Ф.Г.З.Ф.З“ ЕООД, ЕИК: ... за сумите, както следва: сумата от 78,04 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за продажба на изплащане от 02.04.2020г. и сумата от 7,37
лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 07.03.2022г. до
09.02.2023г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2