Р Е Ш
Е Н И Е
София, 22.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито
заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Веселина Христова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16828/2015 г., за да се произнесе взе
пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ) и чл.45 от ЗЗД.
Ищецът Е. К., ЕГН: **********, чрез адв. П.К.,***, офис
10, твърди, че на 12.11.2015 г. около 06:20 часа в с. Б., общ. Търговище, при
управление на л.а. „Фолксваген Траспортер“ с рег. № Т 5392 МТ, водачът Й.М.Й. е
нарушил правилата за движение по пътищата, като с деянието си е причинил
телесни повреди на ищеца.
По случая е образувано ДП № 959/2015 г. по описа на РУП –
Търговище, АНД № 136/2016 г. по описа на РС – гр. Търговище срещу виновния водач
Й., което е приключило с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 44/23.02.2016
г., с което на водача е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 600 лв.,
както и „лишаване от право до управлява МПС“ за срок от десет месеца.
Ищецът сочи, че относно л.а., причинил катастрофата, има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество съгласно полица № 02115000461083 със срок на действие от 03.02.2015 г. до 03.02.2016
г.
Ищецът зявява, че в резултат от ПТП-то е получил
множество увреждания: счупване на таза – ацетабулума закрито дясно, гръдна
травма, счупване на множество ребра, мозъчно сътресение, протекло със загуба на
съзнанието, множество охлузвания и натъртвания по главата и тялото. Сочи, че след
инцидента е бил с опасност за живота, като му е оказана спешна медицИ.ка помощ
в МБАЛ „Тръгровище“ АД, след което лечението е продължило в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където са извършени оперативни процедури с голям и много
голям обем на сложност. Пострадалият е изписан след 7-дневен престой в
лечебното заведение с указания да спазва постелен режим, продължаване на
антибиотичната терапия, след което постепенно изправяне на патерици.
В тази връзка ищецът предявяват настоящите искове срещу З.
„Б.И.“ АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ ( отм. ) и чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., представляващ частичен иск от
сумата в размер на 150 000 лв., както и за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 10 лв., представляващ частичен иск от
сумата в размер на 4 000 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
настъпване на увреждането – 12.11.2015 г., до окончателно изплащане на сумите. Претендира
направените разноски по делото и адвокатаски хонорар.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло
по основание и по размер.
Оспорва да е налице валиден договор за
застраховка „Гражданска отговрност“ на автомобилистите по отношение на процесния лек автомобил, с платени по него застрахователни
премии.
Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а. Й..
Релевира доводи за наличие на съпричинаване на ищеца в
съотношение 90:10.
Оспорва представения като доказателство Констативен
протокол за ПТП.
Счита,
че така предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно
завишен, несъответстващ с характера и степента на увреждане и не кореспондира
с принципа за справедливост, залегнал в
чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи.
Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по делото и адвокатаски
хонорар.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени и неимуществени вреди съответно в размер на 10 лв. и 90 000 лв., ведно със законна
лихва от датата на настъпване на увреждането – 12.11.2015 г., до окончателно
изплащане на сумите.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин настъпването на ПТП от 12.11.2015
г. около 06:20 часа в с. Б., общ. Търговище, като при управление на л.а.
„Фолксваген Траспортер“ с рег. № Т 5392 МТ, водачът Й.М.Й. е нарушил правилата
за движение по пътищата, , като с деянието си е причинил телесни повреди на ищеца.
Спорът се свежда до наличието на твърдените от ищеца
телесни увреждания, механизма на ПТП, вината на водача на л.а. Й., наличието на
валидно сключена застраховка за процесния автобомобил при дружеството -
ответник, размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно
завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на
живот, и наличието на съпричиняване.
Видно от представените по делото доказателства – КП за
ПТП № 242/2015 г. на група „Пътен контрол“ при РЪ на МВР – Търговище и справка
от информационния център към Гаранционен фонд, към момента на настъпване на ПТП
– 12.11.2015 г. за л.а. „Фолксваген Траспортер“ с рег. № ********е налице
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорнсот“ на автомобилистите с
ответното дружество.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С решение № 44 на РС – Търговище, влязло в законна сила на 10.03.2016 г.
водачът на процесния автомобил Й. е признат за виновен за причиняване на
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и във вр. с
чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗСвП, като по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Е. К.. Поради наличието на предпоставките по
чл. 78а НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказания. В
тази връзка са неоснователни възраженията на ответника за липса на вина от
страна на водача на процесния автомобил – Й.М.Й..
В хода на делото е изслушано заключение по назначената СМЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с оригиналния
доказателствен материал, от което става ясно, че в резултат на претърпяното ПТП
на 12.11.2015 г. ищецът е получил разкъсно-контузни рани по главата с
лекостепенно мозъчно сътресение, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; счупване на IV-VIII ребра в дясно, довели до трайно затруднение в движението на снагата за срок
от 3 месеца; счупване на ставната ямка на дясната тазобедрена става, довело до
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за срок от около 10
мсеца. По отношение на отношение на разкъснно-контузните рани в областта на
главата и лекостепенното мозъчно сътресение срокът за възстановяване е от около
30 дни. Вещото лице д-р Й. сочи, че ищецът не е провел необходимите контролни
прегледи и рехабилитация, поради което и към настоящия момент движенията в
дясната тазо-бедрена става не са възстановени напълно. Твърди, че с оглед на
комбинираните травми – глава, гърди, таз, самообслужването на ищеца е било
затруднено, придвижването се е извършвало с помощта на помощни средства, което
определя необходимостта от чужда помощ за срок от около 1 месец след
дехоспитализацията. Сочи, че по повод на съпътстващите заболявания – неИ.улинозависим
диабет и артериална хипертония – няма медицИ.ки документи, които да показват
усложнено протичане или влошаване на тези заболявания.
От
назначената и неоспорена от страните по делото САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, става ясно,
че водачът на процесния автомобил Й.М.Й. е могъл да
възприеме пострадалия в момент, когато е бил на разстояние около 60 м. от него,
като при скорост около 37 км/ч опасната зона за спиране на автомобила в
конкретната пътна обстановка и условия е била около 24 метра. Вещото лице инж. А.
сочи, че мятото на удара се намира на около 8-8,50 м. преди ориентира, в десния
край на платното за движение за посокота на движение на автомобила. Твърди, че
причините за настъпване на ПТП са субективни – недостатъчен контрол при
управлението на автомобила, като реакцията на водача на автомобила при
възникналата опасност е закъсняла. Инж. А. сочи, че водачът на автомобила е
разполагал с техническа възможност да предотврати удара. Твърди, че
пострадалият е могъл да възприеме автомобила от разстояние повече от 100 м.
Относно механизма на ПТП сочи, че на 12.11.2015 г. около 6,30 часа водачът на
процесния автомобил, движейки се в с. Б., общ. Търговище, губи контрол над
управлявания от него автомобил и последният се отклонява към десния край на
платното за движение. Последвал е удар между предна дясна част на автомобила и
тялото на пострадалия Е. К., който му причинил телесни повереди.
По искане на ищеца и с оглед доказване на претърпените
неимуществени вреди по делото е разпитан един свидетел при режим на довеждане.
Свидетелят К.Й.К.– съпруга на ищеца, твърди, че пострадалият
изпращал дъщеря им и, чакайки автобуса, е ударен от процесния автомобил. Видяла
го падал на земята, целия в кръв. Закарали го в болница в Търговище, от където
след 8 дни го закарали с линейка в София, където престоял 15 дни. Сочи, че
пострадалият бил на легло 6 месеца, през който период е гледан от жена си.
Ползвал памперси, над 7 месеца не можел да става. Твърди, че пострадалият още
изпитва болки в крака и ябълката, ходи с две патерици, изпитва болка като върви
или е студено.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. чл. 226, ал. 1
от КЗ ( отм. ), чл. 45 и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от Е. Кцоксал вследствие настъпилото на 12.11.2015 г. ПТП, са основателни
и като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ ( отм. ) увреденият, спрямо
когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай
по безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът
на причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки
и страдания на ищците.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на ПТП от 12.11.2015 г. в с. Б., общ. Търговище са причинени телесни увреждания на ищеца.
От показанията на изслушания свидетел се установява, че ищеца е претърпял болки
и страдания, извършени са му оперативни интервенции, бил е в затруднение да се
самообслужва и придвижва, към настоящия момент все още изпитва болки в резултат
на получените увреди.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на З.равословното
състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта на ищеца, съдът съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2015
г. намира, че обезщетение в размер на 90
000 лева би било адекватна обезвреда на претърпените от него и доказани в
производството неимуществени вреди.
В хода на производството не бяха ангажирани доказателства
в подкрепа на възраженията на ответника за наличие на съпричиняване от страна
на пострадалия. Следва да се има предвид, че, според заключението на в.л. инж. А.
след извършената САТЕ, пешеходецът би могъл да предотврати ПТП, ако е могъл да
предвиди, че в даден момент от своето движение автомобилът ще се отклони
надясно от своето праволинейно движение. Съдът намира, че това заключение
представялва предположение, теоритични виждания, които не са остановени в
процеса по предвидения ред. Същото е изключително субективно, не се опира на
научни изводи и обективни факти, не е изградено въз основа на научни изводи,
спец знания и доказани факти.
По
отношение на претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при
задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗ.. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата
от по 90 000 лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди от претърпяното ПТП, следва да бъде присъдена заедно със законната
лихва от момента на настъпване на увреждането – 12.11.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
По
отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, съдът приема, че същата е основателна и доказана по размер. Разходите са направени през периода на лечение и
възстановяване
и са в пряка връзка с травматичните увреждания, получени вследствие претърпения пътен
инцидент, а, отделно от това, от ответната страна не е направено
възражение и оспорване в тази насока.
С
оглед изхода на спора и тъй като ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, ответното
дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъдено за заплати по
сметка на СГС сума в размер на 3 950, 40 лв.
На
следващо място ответникът З. „Б.И.” АД следва да
бъде осъден за заплати на адв.П.К. на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр.с
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сума в размер на 3876, 36
лв. – адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е. К., ЕГН: **********, сумата
от 90 000 лв. – частичев иск от сумата 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 10 лв. – частичен иск от 4 000 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени при ПТП, станало на 12.11.2015
г., ведно със законна лихва върху тези
суми, считано от 12.11.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски
градски съд сумата в размер 3 950, 40
–
представляваща държавна такса и разноски за депозити по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да ЗАПЛАТИ на адвокат П.К., с адрес: ***, офис 10 адвокатско
възнаграждение в размер на 3876, 36 лв. с начислен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: