Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.09.2019 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав,
в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 12160 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „*-м.м.“
АД от
26.07.2019г. – длъжник по изпълнително
дело № 20197810400462
по
описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег.№ 781 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 22.07.2019г.,
с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане
по съображения, че принудителното отнемане на вещта, предмет на издадените
срещу длъжника изпълнителни листове, е осъществен изцяло с извършения на
16.05.2019г. въвод във владение на взискателите. Поддържа, че в част от
помещенията не може да се осъществи реално въвод във владение, нито длъжникът
може да предостави достъп до тези помещения, тъй като същите се ползват от
трети лица на основание сключени договори за наем. Ето защо счита, че при липса
на съдебен акт, с който се разпределя реално ползването на процесния имот между
съсобствениците /взискателите и длъжникът/ или с което установено, че договорът
за наем е прекратен и се осъжда наемателят за предаде държането на имота,
съдебният изпълнител няма правна възможност да извърши допълнителни действия по
отстраняване на наемателите. В противен случай би се стигнало до
незаконосъобразно реализиране на изпълнителния способ. По тези съображения се прави
искане за отмяна на разпореждане на съдебния изпълнител от 22.07.2019г. и
постановяване на съдебен акт, с който да се постанови прекратяване на
изпълнителното производство.
В срока по чл. 436,
ал. 2 от ГПК взискателите са подали отговор на жалбата, с която същата се
оспорва. Твърди се, че на 16.05.2019г. не е извършен въвод във владение по
отношение на всички имоти, предмет на изпълнителното производство. На
посочената дата длъжникът е предал на взискателите само няколко ключа от външни
врати от част от сградите, без обаче да се предостави достъп до вътрешните
помещения в тях. Ето защо правилно е бил насрочен и проведен на 30. и на 31.07.2019г.
въвод във владение и по отношение на останалата част от недвижимите имоти. По
тези съображения се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
По делото е
постъпила и жалба с вх. № 12492/07.08.2019г. от „*-м.м.“ АД срещу постановление
за разноски, начислени във връзка с извършения на 30. и на 31.07.2019г. въвод
във владение. В жалбата се твърди неправилност на действията на съдебния
изпълнител във връзка с определяне на разноски в размер на 24 000 лева с
ДДС, представляващи такса по т. 20 от ТТРЗЧИ и сумата от 2 760 лева,
представляваща стойност на ключарски услуги. Поддържа, че извършването на втори
въвод е недопустимо и незаконосъобразно действие, тъй като вече е бил извършен
въвод във владение на взискателите по отношение на всички недвижими имоти. Ето
защо счита, че липсва основание за възлагане на тези разноски в тежест на
длъжника и прави искане за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител.
Взискателите са
подали отговор на жалбата, в която изразяват становище за недопустимост, тъй
като същата е преждевременна. Считат, че към датата на подаване на жалбата от
длъжника не съществува акт, с който съдебният изпълнител да е приел за събиране
в изпълнителното производство на разноски във връзка с реализирания въвод. В
условията на евентуалност се поддържа становище за неоснователност на жалбата
по съображения, че същите са правилно възложени в тежест на длъжника, доколкото
въводът във владение е реализиран едва на 30. и на 31.07.2019г.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че двете жалби са
неоснователни.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
По жалбата на „*-м.м.“ АД от 26.07.2019г. – длъжник по изпълнително
дело № 20197810400462
по
описа на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег.№ 781 по описа на КЧСИ срещу разпореждане от 22.07.2019г.,
с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело.
Жалбата е подадена
в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Изпълнителното
производство е било образувано първоначално при ЧСИ Й.М.под № 20189200400880,
впоследствие прехвърлено по искане на взискателите при ЧСИ Н.М.и образувано с
нов номер 2164 от 2019г., а след това отново е прехвърлено при ЧСИ Г.Д. и
образувано под № 20197810400462.
Предмет на
принудително изпълнение е предаване на владението на общо 58, 30 % идеални
части от недвижими имоти, представляващи поземлен имот и находящите се в него 8
броя сгради, подробно индивидуализирани в издадените четири броя изпълнителни
листове в полза на взискателите срещу длъжника „*-м.м.“ АД.
На 16.05.2019г. бил
извършен въвод във владение, обективиран в протокол по изпълнително дело №
20189200400880 по описа на ЧСИ Й.М.. Видно от отразеното в съставения протокол
за извършеното действие, длъжникът не е предал ключове от част от сградите
/конкретно – за пет от сградите, тъй като били отдадени под наем/, като се е
задължил да стори това на 30.05.2019г. На посочената дата бил съставен протокол
за въвод, в който съдебния изпълнител е удостоверил, че се предават два броя
ключове от „вътрешна сграда на щампов цех“. По отношение на останалите сгради е
направена констатация, че при липса на съдебен акт, с който се разпределя реално
ползването на процесния имот между съсобствениците /взискателите и длъжникът/,
съдебният изпълнител приема, че въводът е извършен с предаване на ключовете от
част от сградите и поставянето на охрана от взискателите на единия от входовете
на имота.
По молба на
взискателите от 10.07.2019г., подадена по изпълнително дело № 20197810400462 по описа на
частен съдебен изпълнител Г.Д., органът по
принудително изпълнение е насрочил въвод във владение по отношение на пет от
сградите, предмет на издадените срещу длъжника изпълнителни листове, подробно
индивидуализирани в същата молба.
На 19.07.2019г.
длъжникът е подал искане за прекратяване на изпълнителното производство, тъй
като задължението по издадените срещу него изпълнителни листове е реализирано
още на 16.05.2019г. С разпореждане от 22.07.2019г. съдебният изпълнител е
оставил без уважение молбата, тъй като съдебното решение не е било изпълнено по
отношение на всички имоти, посочени в него.
На 30.07.2019г. и
на 31.07.2019г. бил извършен въвод във владение по отношение на следните имоти:
сграда с идентификатор 68134.1380.2168.1; сграда с идентификатор
68134.1380.2168.29; сграда с идентификатор 68134.1380.2168.27; сграда с
идентификатор 68134.1380.2168.10 и достъп до помещенията в следните сгради:
сграда с идентификатор 68134.1380.2168.8; сграда с идентификатор
68134.1380.2168.23; сграда с идентификатор 68134.1380.2168.25; сграда с
идентификатор 68134.1380.2168.26; сграда с идентификатор 68134.1380.2168.28.
С постановление от
14.08.2019г. съдебният изпълнител е приел за събиране в производството на
сторените разноски във връзка с извършения въвод във владение в общ размер на
47 582, 40 лева, включваща сумата от 2 760 лева за ключарски услуги и
24 386, 40 лева – такса по т. 22 от Тарифата. По делото липсват данни това
постановление да е съобщено на длъжника.
Анализът на така
установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:
На първо място
следва да се посочи, че неправилно длъжникът е поискал с молбата от
19.07.2019г. прекратяване на изпълнителното производство, тъй като не са налице
предпоставките на нито една от хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК.
Релевираното основание – изпълнение на задължението по изпълнителния лист,
покрива хипотезата на нормата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, а именно – приключване
на изпълнителното производство. Неправилната правна квалификация на искането
обаче е ирелевантно за преценка допустимостта на подадената жалба в настоящото
производство и съдът следва да извърши преценка на обстоятелството дали е
налице изпълнение на задължението, предмет на изпълнителното производство.
Настоящият съдебен
състав счита, че към 22.07.2019г. – датата на постановяване на обжалвания
съдебен акт, не са били налице предпоставките за приключване на изпълнителното
производство по следните съображения:
Предмет на
принудително изпълнение е предаване на владението по отношение на 58, 30 %
идеални части от поземлен имот и находящите се в него осем броя сгради, за
които са уважени искове с правно основание чл. 108 от ЗС срещу длъжника „*-м.м.“
АД. Принудителното предаване на владението върху недвижим имот се осъществява
чрез въвеждане във владение на лицето, на което е присъден имотът – чл. 522 от ГПК. В случая предаването на владението върху всички имоти, предмет на
принудително изпълнение, е извършено на 30. и на 31.07.2019г., когато е
предоставен достъп до всички сгради и вътрешни помещения в тези сгради.
Въводът във владение е
изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на
владението или държането на недвижим имот, независимо от това, дали
притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. При
извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете
на неговото семейство, неговите работници и служители от имота и въвежда
взискателя във владение на същия. В случаите на изпълнение на съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху идеални части от
недвижим имот /каквато е процесната хипотеза/, реализирането му се постига чрез
осигуряване на достъп до имотите на съсобственика.
В конкретния случай
видно и от твърденията в жалбата на длъжника,
част от процесните сгради се ползват от трети лица – наематели, поради
което и на 16.05.2019г. не е бил извършен въвод във владение на взискателя по
отношение на тези помещения, ползвани от трети лица. С оглед изложеното и
предвид извършените изпълнителни действия на 30.07. и на 31.07.2019г., а именно
– предоставяне на достъп на взискателите до всички помещения и сгради, предмет
на изпълнителните листове, се налага извод, че жалбата на длъжника е
неоснователна. Към датата на подаване на искането до съдебния изпълнител –
19.07.2019г. и на жалбата, с която е сезиран настоящият съдебен състав, не са
били налице предпоставките на чл. 433, ал. 2 от ГПК за приключване на
изпълнителното дело. Изпълняемото право, удостоверено в издадените изпълнителни
листове, не е било реализирано в пълен обем по отношение на всички сгради,
предмет на принудително изпълнение. Наведените в частната жалба доводи досежно притежанието от страна на третото лице на
самостоятелни права върху имота, предмет на извършения въвод, са неотносими към
предмета на настоящия спор и като такива не следва да се разглеждат и обсъждат
от съда. Нещо
повече, същите са и недопустими по аргумент от нормата на чл. 26, ал. 2 от ГПК,
доколкото жалбоподателят релевира чужди права.
С оглед изложеното
се налага извод за неоснователност на подадената жалба срещу отказ на съдебния
изпълнител да приключи изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
При извод за неоснователност на жалбата, и доколкото спирането на
действията по изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК цели да обезпечи
изпълнението на съдебния акт, постановен във връзка с обжалване действията на
съдебния изпълнител, молбата за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК също е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
По жалбата с вх.
№ 12492/07.08.2019г. от „*-м.м.“ АД срещу постановление за разноски, начислени
във връзка с извършения на 30.07.2019г. и на 31.07.2019г. въвод във владение:
Настоящият съдебен
състав счита за неоснователни възраженията на взискателите за недопустимост на
подадената жалба. В разпореждането от 14.08.2019г. съдебният изпълнител не е
посочил, че същото подлежи на обжалване, какъв е срока за обжалването му, нито
пред кой орган може да се подаде жалба. Това е достатъчно основание да се
приеме, че депозираната по настоящото производство жалба е процесуално
допустима. Жалбата е депозирана от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били изпълнени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя. Ако дължимите авансови такси са внесени от
взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя,
а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа
от съдебния изпълнител /така т. 11 на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС; решение № 601/07.07.2009 г. по гр. д. № 348/2009 г. на ВКС, ІV ГО; решение
№ 82/08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г. на ВКС, ІV ГО/.
В случая съобразно приетото
по-горе от съда, длъжникът е дал повод за извършване на въвода от 30.07.2019г. и от 31.07.2019г., поради което същият дължи таксите по
ТТРЗЧСИ за извършването му, както и направените от взискателя разноски във
връзка с този въвод. Авансовата такса по т. 22, т. 1 от ТТРЗЧСИ е в размер на 1 на сто върху цената на имота /в случая върху данъчната оценка
на сградите в общ размер на 3 502 051, 30 лева, а съответстващата на
припадащата се част на взискателя – 58, 30 % ид. части възлиза на
2 041 695, 91 лева/, като така изчислена таксата е в размер на 20 416, 96 лева без ДДС и 24 500, 35
лева с ДДС. В случая съдебният изпълнител е определил такса в по-нисък размер
от 24 386, 40 лева, поради което жалбата в тази част е неоснователна.
Неоснователни са и
релевираните доводи срещу приетите за събиране разноски за ключарски услуги,
които са удостоверени с фактура № 880 от 31.07.2019г. /л. 531 от изпълнителното
дело/. Това са разноски на взискателя във връзка с извършения въвод, изразяващи
се в смяна на над 40 броя заключващи устройства и се дължат на основание т. 31,
б. „в“ от ТТРЗЧСИ.
С оглед изложеното
подадената жалба срещу приетите разноски за извършения въвод е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника „*-м.м.“ АД, с ЕИК *******, с вх. № 11740/26.07.2019г. срещу разпореждане от
22.07.2019г. на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег.№ 781 по описа на КЧСИ, с което е постановен отказ за прекратяване на
производството по изпълнително дело № 20197810400462.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника „*-м.м.“ АД, с ЕИК *******, с вх. № 12492/07.08.2019г. срещу разпореждане от
14.08.2019г. на частен съдебен изпълнител Г.Д., с рег.№ 781 по описа на КЧСИ, с което са приети за събиране по изпълнително дело
№ 20197810400462 в
полза на взискателя разноски по т. 22 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 386, 40
лева и за ключарски услуги във връзка с извършен въвод във владение в размер на
2 760 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя по чл. 438 от ГПК за
спиране на действията по изпълнението.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.