№ 14415
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110175845 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № .............. г. на В. Г. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. ............., срещу ..........“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. ............, с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ........... г., като противоречащ на закона, съединен при условията на
евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна
като противоречаща на добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № ........... г.
В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ........... г., по силата на който в полза на ищеца е бил отпуснат
паричен заем в размер на сумата от 2 600 лева, при уговорен годишен лихвен процент /ГЛП/
– 48 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ – 61,69 %. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора
същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на кумулативно изброени условия. Съгласно чл.
11, ал. 1 от договора, при непредставяне на обезпечение в тридневен срок,
кредитополучателят дължал заплащане на неустойка в размер на сумата от 2 259,05 лева,
която следвало да се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се
кумулирала месечна вноска за неустойка. Поддържа, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на ГПР, като липсва яснота
относно начина на формиране на общо дължимата сума. Сочи, че договорената неустойка
представлява скрито възнаграждение по кредита и с включването й в годишния процент на
разходите последният би бил над 50 %, поради което счита, че е допуснато нарушение на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка, като
противоречаща на добрите нрави. Твърди, че последната е недействителна, поради
установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Счита, че
клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което води до нейната
1
недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка е загубила
присъщата на неустойката обезщетителна функция, доколкото не зависела от вредите от
неизпълнението на основното договорно задължение. Последната изначално била уговорена
в нарушение на изискванията за добросъвестност и излизала извън присъщата й
обезпечителна функция. Позовава се на чл. 143, ал. 2, т. 5 ГПК. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявения главен или евентуален иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът ............" ЕООД е депозирал писмен отговор
на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените
искове. Поддържа, че нищожността на клаузата за неустойка не е естество да влече
нищожност на целия договор за кредит, тъй като същата не касае съществените елементи на
процесния кредит. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен
годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на
компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че годишният процент на разходите не надхвърля
размера на пет пъти законната лихва за забава, като в същия не следвало да се включва
уговорената в чл. 11, ал. 1 неустойка. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
сключен по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит и е
получил подробна информация за желания от него кредитен продукт. Сочи, че потребителят
е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан
по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането
на такси и разноски. Твърди, че към момента на сключване на договора потребителят е бил
уведомен за икономическите последици от сключване на договора, като вместо да упражни
правото си на отказ от договора ищецът е сключил още два договора за потребителски
кредит, като е бил наясно с условията им. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици. Претендират се
разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от приетите като писмени доказателства
Договор за потребителски кредит № .......... към искане № ............ и Погасителен план
към него (л.10-л.17), че на 28.09.2023 г. е сключен договор за паричен заем между ..........“
ЕООД – като кредитор, и В. Г. К. – като кредитополучател, по силата на който кредиторът е
поел задължение да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на
сумата от 2 600,00 лева, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне
предоставената му сума на 18 броя двуседмични погасителни вноски, първата от които
платима на 12.10.2023 г., а последната – на 06.06.2024 г., заедно с възнаградителна лихва при
фиксиран лихвен процент в размер на 48 % и годишен процент на разходите от 61,96 %,
като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя към датата на сключване на
договора възлиза на 3 194,95 лева.
Съгласно чл. 5.1. от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора,
включваща освен главницата, също така и лихвата или 2./ Поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
2
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по
договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на
получавания от тях доход;
В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по чл. 5, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 2 259,05 лева. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие в
тези случаи дължимата неустойка да бъде заплатена разсрочено.
Видно от приетия по делото Погасителен план към договор за потребителски
кредит № .......... (л. 17), е, че общият размер на погасителната вноска с включена неустойка
възлиза на 5 454,00 лева.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Искане за
сключване на договор за кредит № .............. г. (л.54) и Стандартен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити (л.56).
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на
обективно евентуално съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожен на сключен между страните Договор за
потребителски кредит № ........... г., като противоречащ на закона, евентуален иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна като противоречаща на
добрите нрави на клаузата за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит
№ ........... г.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит с ответното дружество, с
посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената неустоечна клауза от
договора, която противоречи на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или
накърняват добрите нрави.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщената доказателствена
съвкупност, че на 28.09.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № .......... към
3
искане № ............ между ..........“ ЕООД – като кредитор, и В. Г. К. – като кредитополучател,
по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит в размер на сумата от 2 600,00 лева, срещу насрещно задължение на
кредитополучателя да върне предоставената му сума на 18 броя двуседмични погасителни
вноски, първата от които платима на 12.10.2023 г., а последната – на 06.06.2024 г., заедно с
възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на 48 % и годишен процент
на разходите от 61,96 %, като общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя към
датата на сключване на договора възлиза на 3 194,95 лева.
Съгласно чл. 5.1. от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1./ Безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора,
включваща освен главницата, също така и лихвата или 2./ Поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен
доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за
страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по
договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити
към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за размера на
получавания от тях доход;
В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение по чл. 5, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в
размер на 2 259,05 лева. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие в
тези случаи дължимата неустойка да бъде заплатена разсрочено.
Видно от приетия по делото Погасителен план към договор за потребителски кредит
№ .......... (л. 17), е, че общият размер на погасителната вноска с включена неустойка възлиза
на 5 454,00 лева.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 11, ал. 1 от процесния договор за
паричен заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
4
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 61,96 %, който размер явно
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК това влече
нищожност на посочената клауза. Наред с това, този размер не отразява действителния
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката по чл. 11,
ал. 1 от договора, която се начислява автоматично от заемодателя при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 5, ал. 1.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в чл. 11, ал. 1 от процесния
договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл.
19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
случая е несъмнено, че получаването на заема е било обусловено от предоставяне на едно от
посочените в чл. 5 от договора „обезпечения“, като заемателят се е съгласил да заплати
неустойка в размер на 2 259,05 лева. С уговорената в чл. 11.1. от договора неустоечна клауза
се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на
заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и
краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема
или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е очаквал
или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал
намерение да получи като обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави
сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от
предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания,
каквато възможност, той има съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа
на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен
план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за
предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение – безусловна банкова
гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит,
доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за
издаването на банковата гаранция. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата
клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата
5
на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и
задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй
като задължава потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед
цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението
на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие със закона – чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
противоречи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Съдът приема, че уговорената в чл. 11.1. неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Формално посочените в договора
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
обсъжданата сума по чл. 11.1., не могат да изпълнят отредената им функция – да дадат
възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за
него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано
решение за сключването му. При това положение се налага извод, че договорът за паричен
заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора
не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при
съобразяване на чл. 22 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
(така Решение № 2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС,
ІІІ-Б въззивен състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа
на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, и др.).
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалния предявения иск за нищожност на клаузата на
чл. 11.1 от договора за кредит.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат ищецът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платена държавна такса в
размер на 104,00 лева и разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева, за
6
които по делото са представени доказателства за реално извършване. Своевременно от
ответната страна е релевирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съдът е задължен да определи размера
на задължението с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение. Съобразно цитираната задължителна практика на
СЕС съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото
адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на делото и конкретно извършените от процесуалния
представител действия. В разглеждания случай при определяне на размера съдът съобрази
липсата на фактическа и правна сложност на делото, определена от вида на предявените
искове, наличието на трайна и непротиворечива практика по спорния предмет и
ангажираните доказателства в процеса. Отчитайки конкретно извършените от процесуалния
представител на ищеца процесуални действия и обстоятелството, че делото е разгледано в
едно заседание без лично явяване на адвокат Г., съдът определи размера на
възнаграждението в общ размер от 300,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от В. Г. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. ............., срещу ..........“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. ............, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №
........... г., е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр.
чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА ..........“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.
............, да заплати на В. Г. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ............., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 404,00 лева – сторени разноски по гр. д. № 75845/2024
г. по описа на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7