Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На осми октомври
година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16913
по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, във
вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, приложим съгл. § 22 от КЗ, както и иск по чл.86 ЗЗД.
По
изложените в искова молба обстоятелства и увеличение на иска допуснато в о.с.з. на 08.10.2019г. ищцата Р.Е.М. ЕГН **********,
е предявила против З. „А.“ АД, ***, по
частичен иск с правно основание чл.226,ал.1 КЗ /отм./, за заплащане на сумата
от 150 000 лв., частично от общ размер
от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 07.07. 2015 год., ведно със законната лихва от датата на
ПТП-07.07.2015 год., до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
Твърди се в
исковата молба, че на 07.07.2015 г., около 10:20 часа, МПС марка „Форд“, модел
„Транзит“ с per. № *******, управлявано от А.А.М. е паркирано на пътя от с.
Блажиево към с. Усойка, на няколко метра преди кръстовището с път ПП1 Е79 (км.
339+140). Водачът се качва в управляваното от него МПС, потегля с голяма
скорост и блъска пресичащата по продължението на тротоарите, от ляво на дясно
спрямо посоката на движение на управлявания от него автомобил, пешеходката Р.Е.М..
Сочи, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с per. № 348р-7446/08.07.2015 г. по описа на ОД на МВР - Кюстендил. По
случая е образувано ДП № 682/2015 г. по описа на РУП - Дупница, съотв. пр.пр. №
1518/2015 г. по описа на РП - Дупница.
Непосредствено след процесното ПТП,
пострадалата е откарана по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където са
установени следните травматични увреждания:
- трансацетабулна фрактура в дясно;
- фрактура на дясна ключица в средните
отдели;
- фрактури на 5, 6, 7 ребро в дясно;
- фрактура на 1-8 ребра от дясна гръдна
половина по една линия и 2 - 6 ребра по две линии,
- фрактура на горно и долно рамо на дясна
пубисна кост и горно рамо на лява пубисна кост;
- фрактура на сакрума в дясно по предната
повърхност на SI и S2;
- черепно-мозъчна травма - фрактура на
черепа, придружена с мозъчни котузии;
- субархоноиделен кръвоизлив;
- излив в дясна и лява плеврални кухини.
Сочи се, че след изписване от болничното заведение, ищцата продължила
лечението си в „Х.М.-****“ ООД за периода от 06.08.2015 г. до 04.09.2015 г.
Състоянието й било изключително тежко. Не може да става сама от леглото и да се
придвижва без чужда помощ, което наложило денонощно при нея да има човек, който
да я обслужва. Изпитвала силни болки по цялото тяло, които са особено силни при
вдишване и издишване. С оглед на множеството фрактури всяко движение при нея било
свързано със силни болки, което наложило използването на памперси за възрастни
и подлога, тъй като не може да се придвижва. Изпитвала постоянно главоболие и
замаяност. Заявява, че след престоя в хосписа ищцата продължила лечението си в
къщи, където за нея се грижели близките й.
Поддържа се, че лечебният и
възстановителен период на ищцата продължава и към момента на завеждане на иска
и се очаква да приключи най-рано след около една година. В резултат на
преживяното ПТП, здравословното състояние на ищцата силно се е влошило, което
дало отражение и на психиката й. Вследствие на изживения шок, пострадалата е
неадекватна и некритична през големи период от време в първите няколко месеца
след инцидента. Към настоящия момент се наблюдавали също редица отклонения в
психичното й здраве, на моменти все още била неадекватна, понякога споделяла,
че не и се живее.
Твърди,
че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие за виновният
водач е била налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” по полица №
11115000197278/06.01.2015г. при ответното застрахователно дружество.
Ответникът – З. “А.“ АД, в срока по чл.367 ГПК депозира отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 11115000197278. Оспорва
описаният в исковата молба механизъм на ПТП, като твърди, че не отговаря на
обективната действителност. Твърди, че не е налице виновно и противоправно
поведение на застрахования водач, което да е в причинна връзка с претърпените
от ищцата вреди. Заявява, че няма данни същият да е допуснал нарушение на правилата за движение, а произшествието е настъпило по
причини, които не могат да му се вменят във вина. Сочи, че произшествието е
настъпило на главен път Е-79 и на място, на което е забранено пресичането на
пешеходци. Твърди също така, че настъпването на вредоносния резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с неправилното пресичане на ищцата. Същата е имала
възможност да преустанови движението си по асфалтовата настилка или да промени
посоката си, така че да бъде извън коридора на движение на автомобила. При
условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Твърди,
че ищцата като участник в движението е предприела пресичане на необозначено за
това място, като не е съобразила поведението си с останалите участници в
пътното движение, което е допринесло в голяма степен за настъпване на
произшествието, респективно-вредите.Твърди също така, че не са настъпили
претендираните неимуществени вреди, както и че ако има настъпили болки и
страдания, то те не отговарят на степента и интензитета, твърдян от ищцата.С
оглед липсата на данни относно здравословното състояние на ищцата преди ПТП,
при условията на евентуалност, заявява възражение за съпричиняване от фактори,
свързани с общия й физиологичен статус и здравно състояние, допринесли за
настъпване на уврежданията, както и с надлежността и навременността на
оказаната спешна медицинска помощ. Твърди също, че възрастта на ищцата е
обективен фактор, допринасящ за допълнително усилване на психическите
изживявания, изразяващи се в интензивни болки и страдания. Оспорва предявения
иск и по размер. Оспорва претенциите по акцесорните искове за лихва. Заявява,
че неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния иск
за лихва.
В съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв. С.
поддържа
предявените искове. Представя
списък на разноски и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА.
В о.с.з. на 08.10.2019г., на
основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснато увеличение размера на иска за
неимуществени вреди от първоначално заявения размер на 30 000 лв. на 150 000
лева, частично от общ размер от 200 000
лв.
В съдебно
заседание ответникът чрез юрк. М.оспорва предявените искове. Представя списък
на разноски.
Съдът,
като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетия препис на
Решение № 54 от 13.02.2019г., постановена по НАХД № 1137/2018г. по описа на
Районен съд- Дупница, се установява, че А.А.М. е признат за виновен, за това,
че на 07.07.2015 година, около 10:20 часа в село Усойка, област Кюстендил на
1111-1, Е-79 при километър 339+140 при кръстовището за село Блажиево, в посока
Кулата при управление на автомобил, марка „Форд”, модел „Транзит” с per. № *******,
нарушил правилата за движение предвидени в Закона за движение по пътищата, а
именно: чл. 20 (2) (изм. ДВ, бр. 51 от 2007 година) „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие“, като допуснал причиняването на средна
телесна повреда на Р.Е. М., с ЕГН: ********** ***, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма с фрактура на череп, мозъчни контузии, субарахноидален
кръвоизлив - разстройство на здравето, временно опасно за живота; фрактура на
осемте десни ребра — трайно затрудняване движението на снагата; фрактура на
дясна ключица - трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник;
фрактура на таза - трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника,
като срокът за възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес
- около 1 (една) година - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 лева. /л. 195-л.200 от делото/
С
влязло в сила Решение № 95 от 18.07.2019г., постановено по ВНАД № 175/2019г. по
описа на Окръжен съд Кюстендил, е изменено присъда № Решение № 54 от
13.02.2019г., постановена по НАХД № 1137/2018г. по описа на Районен съд-
Дупница, в частта на допуснатото нарушение по ЗДвП, като е преквалифицирано
същото от такова по чл. 20, ал.2, изр.1 от ЗДвП в такова по чл.20, ал.1, изр.2
от ЗДвП. В останалата му част, решение №
95 от 18.07.2019г. на РС Дупница е потвърдено. /л.
201- л. 206 от делото/
Настоящият
съдебен състав приема тези факти за
доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда на
наказателния съд, тъй като същата на основание чл. 300 ГПК установява по
задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние.
По
делото е прието за безспорно, че към датата на процесното ПТП- 07.07.2015г. по
отношение на лек автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******, управляван от А.М. е
бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“, по застрахователна полица № 11115000197278, валидна от 07.01.2015 год. до 06.01.2016 год. страна по който е ответното
застрахователно дружество - З. „А.“ АД.
От приетата Епикриза
ИЗ № 23484 на УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, се установява, че Р.Е.М. на 68г. е
постъпила в лечебното заведение на 07.07.2015г. с диагноза: контузио церебри.
Фрактура базис кранин фосе антериор. Локус контузинем лоби фронталис декстра.
ВЛК № 3 фронтис капитис. Контузио торакоабдоминалис. Фрактура костарум І, ІІ,
ІІІ, ІV, V, VІ, VІІІ декстра.Фрактура ацетабули декстра ет рамус сунериор ет
инфериро осис пубис. Посочено е, че пациентката е приета по спешност от ПШЗ със
съчетана травма. В противошкова зала е интубирана поради прогресираща дихатилна
недостатъчност. Изписана е с подобрение на 06.08.2015г. с определени два
контролни прегледа. /л. 9-л.12 от
делото/
По
делото са приети като писмени доказателства 3 бр. фактури, ведно с касов бон за
заплатени хоспис грижи, рехабилитация и консумативи за стационарно лечение комплект
ортопедични импланти в общ размер на 1350 лева- /л.
13-л.15 от делото/
От приетото неоспорено заключение на комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р Е.М.- специалист
по психиатрия и В.Г. – кл. психолог, се установява, че ищцата Р.Е.М. страда от
Посттравматичен органичен мозъчен синдром /Р07.2 по МКБ-10/, който е последица
от органичното мозъчно увреждане /Контузия на мозъка/, получено при процесния
инцидент. Обоснован е извод, че психичното разстройство включва снижение на
вниманието и паметта, начален упадък на интелекта, подчертана емоционална
лабилност с несъответност на афекта; недооценъчност, ограничаване на
интересите, снижение на волевата активност и подтиците. В комплексната
експертизата е обосновано, че нарушенията на психичните функции причиняват не
само субективен дискомфорт, но обуславят значителен упадък в личностовото
функциониране и възможностите й за справяне. Вещите лица психолог и психиатър сочат,
че прогнозата е неблагоприятна по
отношение на отзвучаването им, може да се твърди, че разстройствата на
психичните функции са трайни. Възможно е само степенно подобрение. От
заключението се установява, че предвид възрастта на ищцата, е налице висок риск
от задълбочаването им и развитието на усложнения под влияние на допълнителни,
възрастово обусловени фактори/съдови и дегенеративни.
В о.с.з. проведена на
24.01.2017г. вещите лица д-р Е.М. и В. Г. поясняват, че данните, които са
цитирала в експертизата са от анамнезата, която е задължителна при
психиатричния преглед – анамнезата от самата освидетелствана и съответно от
съпругът й, поради състоянието й трябвало да вземат и от него информация. Сочат,
че в конкретния случай в епикризата в болница „Пирогов“ категорично е
регистрирана тежка черепно мозъчна травма включваща кръвоизлив в мозъка, счупване на основата на
черепа с наличието на хеморагични контузии в мозъчното вещество. Сочат, че в
епикризата при изписването са отбелязани психични нарушения, които са цитирали
и които към момента на прегледа са степенно намалени. Допълват, че психичните
отклонения при ищцата са, че е неадекватна, некритична, с психоорганичен
синдром. Поясняват, че ищцата е сравнително добре ориентирана, в ясно съзнание,
но персистират едни характерни нарушения
в познавателните функции – памет, внимание особено значително отслабване,
както и емоционално-волеви нарушения, които се получават при органично мозъчни
травми. Мисленето й било доста снижено, което не е характерно за тази степен на
образование, както и за тази възрастова граница. Допълват, че ищцата говори
много бавно, изисква много време да отговори, не й стига времето за да обработи
информацията, която стига до нея, т.е. отложеното време за отговор е доста
дълго и не отговаря на степента на образование, нито на възрастовата граница.
Затова има разминаване между начина по който се функционира, за да има
успеваемост. Преди инцидента нямало такива данни, но в медицинската
документация след инцидента, която е приложена в делото от лечението в
„Пирогов“, категорично е регистрирана тежка травма на мозъка, мозъчна контузия.
Поясняват, че в една епикриза, когато човек постъпва в болнично заведение,
задължително се събира анамнеза от близките хора, ако човекът е в безсъзнателно
състояние, така че обичайно минали и придружаващи заболявания се отбелязват в
епикризата. Информацията, че има назначена терапия с невротоп 2х200 мг дневно е
от освидетелстваната и от съпругът й, че след изписването от „Пирогов“ тя е
провела контролен преглед след няколко месеца при невролог, правен е пак
скенер, за което няма документация и е назначен този медикамент, който трябва
да пие. Той е стабилизатор на настроението и антиконвулсивен медикамент, който
се изписва обичайно след ЧМТ за превенция на епилептични припадъци.
Заключението на комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р Е.М.- специалист
по психиатрия и В.Г. – кл. психолог, съдът възприема като обективно и
компетентно дадено.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на КСМЕ с вещи лица д-р Х.М. – неврохирург и
д-р Т. Д.– ортопед и травматолог се установява, че Р.М. е получила следните
травматични увреди вследствие на процесното ПТП:
-
контузия на мозъка - средна степен - дясно челно;
счупване на основата на черепа -
предна част;
-
субарахноидален кръвозлив в дясно - челно;
-
разкъсно - контузии рани № 3 на челото;
-
контузия на гръдния кош и корема;
-
счупване на I,II,II,IV,V,VI, VIII десни ребра;
-
умерен излив в двете плеврални кухини;
-
счупване на дясната ключица;
-
счупване на дясната гаванковидната ямка на таза;
счупване на горното и долното
рамо на дясната срамна кост;
счупване на горното рамо на
лявата срамна кост;
-
счупване на кръстната кост в дясно.
Посочено е , че след инцидента
ищцата е транспортирана от екип на БМП в Спешно отделение на болницата в гр.Дупница,
където са обработени получените рани, след което е насочена за лечение в
болница „Пирогов“ - София. При постъпването в противошокова зала е със
замъглено съзнание, с оценка по ГКС - 12-14 точки /норма 15 т/. Поради
прогресираща дихателна недостатъчност е интубирана и настанена в централна
реанимация. Започнато било комплексно лечение. Направен отвор в трахеята на 09.07.2015
г. за апаратно дишане. Аналго-седацията е прекратена на 19.07.2016г. В
следващите дни ищацата била в съзнание,
контактна. След стабилизиране на състоянието и изваждане на тръбата от трахеята,
е в съзнание, но неадекватна и некритична, без латерализиращ двигателен
дефицит. Преведена в Неврохирургия за продължаване на лечението и раздвижване.
Вертикализирана след повторна консултация с травматолог - не се налага
оперативно лечение, ходи с чужда помощ. На 06.08.2015 г. е изписана в добро
общо състояние, без двигателен дефицит. В ясно съзнание, контактна,
неадекватна, некритична - психоорганичен синдром. Вертикализирана, ходи с чужда
помощ. Експертите
посочват, че описаните увреждания са в причинна
връзка с процесното ПТП. Обоснован е извод, че възстановителният период при черепно-мозъчни травма с характер на
процесната продължава две до три години, при липса на усложнения. Според
заключението на СМЕ ищцата е претърпяла болки
и страдания с много голям интензитет непосредствено след ПТП за 30 дни, болки с
голям интензитет до 6 месеца, болки с умерен инензитет до момента. Посочено
е, че счупванията на ребрата, на гаванковидната ямка на таза, на двете срамни
кости и на кръстната кост не се имобилизират, затова болките при тях се усещат
в по-голяма степен. Ищцата би могла да изпитва болки в дясната ключица, ребрата и кръста при
влажно и студено време, при по-продължително ходене и стоене права до около 3
години след ПТП. След травматичната артрозна болест на двете тазобедрени стави
ще причинява болки за дълъг период от време в бъдеще и ще налагат продължително
лечение. Експертите посочват, че са налице трайни последици - към момента е
налице синдром на посттравматична енцефалопатия, изразяващ се в психо-органичен
синдром - нарушена самокритичност, емоционална нестабилност; говорни нарушения
- частична сензо-моторна афазия; координационни нарушения, системен
световъртеж, главоболие. Дясната раменна става извършва движения в обем
по-малък от нормата с 15 % в посока отвеждане назад, повдигане и извъртане.
Походка с бастун, нестабилна. Дясната тазобедрена става извършва движения в
обем по-малък от нормата 25 %, а лявата тазобедрена става - по-малък 20 %. В двете тазобедрени стави се е развила
следтравматична „артрозна болест“, която бавно и прогресивно ще се развива и ще
причинява болки и страдания в бъдеще за дълъг период от време. Черепно-мозъчната
травма е получена при падането на терена и травма в челната област на главата.
Счупванията на десните ребра, дясната гаванковидната ямка на таза, на срамните
кости и на кръстната кост са получени при удара от МПС, счупването на дясната
ключица може да бъде получено при удара или при падането на земята. Вещите лица
сочат, че общото здравословно и психо-неврологично състояние на ищцата
непосредствено преди удара е било добро. Черепно-мозъчната травма е утежнена с
развитие на синдром на посттравматична енцефалопатия, изразяващ се в
психо-органичен синдром - нарушена самокритичност, емоционална нестабилност,
говорни нарушения - частична сензо-моторна афазия, координационни нарушения,
системен световъртеж, главоболие. Общото и психо-неврологично състояние на Р.М.
не е повлияло неблагоприятно за настъпването и протичането на травматичните
увреждания. Заявяват, че към момента на извършените прегледи общото състояние
на ищцата е задоволително. Запазена двигателна, сетивна и рефлексна дейност.
Нестабилна в позата на Ромберг. Походката е самостоятелна, но несигурна, с
помощно средство. Говорът е затруднен, забавен, бърка словореда и произнасянето
на думите - частична сензо-моторна афазия. Висши корови функции - в съзнание,
контактна, ориентирана за време, място и собствена личност, ненапълно критична
към състоянието си, с елементи на немотивирана веселост. Сочат още, че за
преценка на възстановяването след черепно-мозъчни травми се използва Глазгоу
скалата за изход /GOS, съобразно която Р.М. е възстановена до степен на умерена
инвалидност - инвалид, но независим от околните.
Вещите лица невролог и ортопед са
установили, че дясната раменна става при ищцата извършва движения в обем
по-малък от нормата с 15 % в посока отвеждане назад, повдигане и извъртане.
Походка с бастун, нестабилна. Дясната тазобедрена става извършва движения в
обем по-малък от нормата 25 %, а лявата тазобедрена става - по-малък 20 %.
В о.с.з. проведено на
11.12.2018г. вещите лице д-р М. и д-р Д.поясняват, че ограничението в обема на
движенията на дясната раменна става й пречи в ежедневните действия. Сочат, че
ищцата не може да си отведе ръката назад и не може да се закопчае сутиена. Допълват,
че мозъчната травма е тежка. Още в „Пирогов“ е описано наличие на
психоорганичен синдром. При прегледа са установени ненапълно критична към
състоянието си, немотивирана веселост, неглижиране на нейните проблеми. Тя
казва, че е добре и няма оплаквания, така че съвсем възможно е да има и
паметови нарушения.
Заключението на КСМЕ с вещи лица д-р
Х.М. – неврохирург и д-р Т. Д.– ортопед травматолог, съдът възприема като
обективно и компетентно дадено.
За
установяване на неимуществените вреди, съдът е допуснал изслушването на свидетеля
В.И.М.– съпруг на ищцата. Същият посочва, че съпругата му претърпяла
транспортно произшествие през 2015 г. Видял я на улицата паднала на асфалта, в
безсъзнание. Извикали спешна помощ. Два месеца била в кома в „Пирогов“,
близките не вярвали, че ще оцелее. От хирургия я изписали почти на носилка и с
частна линейка я закарали за възстановяване в Горна баня, където изкарала около
месец и я вдигнали на крака. Започнала да се движи по малко и след това я
прибрали вкъщи. Свидетелят М.сочи, че в момента се движи, но не остава без
човек, защото главата й е много зле и забравя да се прибере. Имала отражение
върху паметта и говора. Говорела на прекъсвания, с думи, които не са за това, което иска да каже. Със страничен
човек трудно разговаряла. До скоро била с проходилка. Единия крак го влачела, а
едната ръка изобщо не можела да си служи с нея. Била й счупена ключицата и имала
счупени ребра, таз. Свидетелят сочи, че ищцата е пенсионерка, с малка пенсия,
но преди инцидента си рисувала вкъщи икони и си помагала. Посочва още, че е
завършила Художествената академия. Казва, че това я е спасило да остане жива.
Сега вече не рисувала. Преди инцидента била много жизнена, съобразно годините
си и нямала никакви проблеми. Имала градина на село и си работила.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетеля В.И.М., включително и след преценката им
по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са лични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Не е спорно между
страните, че към датата на процесното ПТП- 07.07.2015г. по отношение на лек
автомобил „Форд Транзит” с рег. № *******, управляван от А.М. е бил сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“,
по застрахователна полица № 11115000197278, валидна от 07.01.2015 год. до 06.01.2016 год. страна по който е
ответното застрахователно дружество - З. „А.“ АД, което се признава в отговора на исковата
молба.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По
допустимостта:
Предявените искове са допустими,
предвид подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По
същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на застрахователя спрямо увредения за
нанесени от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка
с деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътно¬транспортно произшествие на - 07.07.2015 г., при което пострадала ищцата М.. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на
деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно;
процесните неимуществени вреди и причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Установи се, че с Решение № 54 от 13.02.2019г., постановена по НАХД №
1137/2018г. по описа на Районен съд- Дупница, А.А.М. е признат за виновен, за
това, че на 07.07.2015 година, около 10:20 часа в село Усойка, област Кюстендил
на 1111-1, Е-79 при километър 339+140 при кръстовището за село Блажиево, в
посока Кулата при управление на автомобил, марка „Форд”, модел „Транзит” с per.
№ *******, собственост на Н.Г.Н.от гр. Благоевград нарушил правилата за
движение предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал.1,
изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил средна телесна на Р.Е. М..
Предвид горното, съдът приема за
безспорно установени в производството елементите от фактическия състав за
пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия
причинител на вредата.
По отношение на останалите предпоставки
за ангажиране отговорността на ответното дружество: поради признание в отговора
на исковата молба от страна на ответното застрахователно дружество съдът приема
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че ответното
застрахователно дружество е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на водача на лекия автомобил, с
който е причинено ПТП, с оглед на което прекия иск с правно основание чл.226 ,
ал.1 КЗ /отм./ е доказан по основание.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45
от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип
за справедливост. Освен това, съдът прецени обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера, броя и тежестта на травмите, а именно: тежката съчетана травма включаваща
черепно-мозъчната травма със счупване на основата на черепа, гръдна травма с
излив двете плеврални кухине, счупване на таза, на дясна и лява срамна кост,
счупване на осем ребра в дясно, възрастта на ищцата към момента на настъпване
на увреждането – 68г., продължителният възстановителен период –при черепно-мозъчни
травма с с такъв характер- две до три години, интензитета на болките – болки с
много висок интензитет за 30 дни, болки с голям интензитет - 6 месеца, болки с
умерен интензитет – и до момента, претърпените неудобства от личен, битов и
социален характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й
състояние. Следва да бъдат съобразени и настъпилите при ищцата трайните
последици върху здравето на ищцата – намаления обем движения в дясната раменна
става в обем по-малък от нормата с 15 % в посока отвеждане назад, повдигане и
извъртане,дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от
нормата 25 %, а лявата тазобедрена става - по-малък 20 % /вж. заключението на СМЕ/. Следва да бъде съобразена и неблагоприятната
прогнозата, според вещите лица медици относно пълното възстановяване на ищцата,
както и че са налице трайни последици от претърпянато органично – мозъчно
увреждане /контузия на мозъка/, а именно:
психо-органичен синдром - говорни нарушения - частична сензо-моторна афазия;
значително снижение на памета, снижение на вниманието, координационни нарушения, системен световъртеж
и главоболие.
Решаващия състав отчитайки последиците
от получените от ищцата травматични увреждания, които са три групи -
черепно-мозъчни (контузия на мозъка, счупване на черепната основа );
гръдно-коремни (счупване на I,II,II,IV,V,VI, VIII десни ребра; умерен излив в
двете плеврални кухини;контузия на гърдите и корема, двустранен хидроторакс,
левостранен хемоторакс) и увреждания на опорно-двигателния апарат (счупване на
дясна срамна кост, счупване на таза), възстановане до степен инвалид /но
независим от околните/, психо-органичен синдром, намира, че сумата от 150 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както
на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното
увреждане.
При определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„ справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Съдът
намира, че посоченият размер не е прекомерен, както се твърди от ответника, тъй
като съобразно изложените в трайната съдебна практика критерии се налага
изводът, че претендираното обезщетение би било справедлива компенсация за
претърпените от ищеца болки и страдания.
Относно възражението
на ответника за съпричиняване по чл.51,
ар.2 ЗЗД:
С оглед наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде изследван въпроса налице
ли е съпричиняване от пострадалото лице при настъпване на вредоносния резултат,
с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на пътя,
пострадалия, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за движение е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд има задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Трайно установената практиката на ВКС е
приела, че влязлата в сила присъда има доказателствено значение за вината,
противоправността и деянието само на извършителя на престъплението, а
поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и е било предмет на
изследване по конкретното дело /Решение № 55/2009г. на ВКС, ІІ – т.о. по т.д. №
728/2008г./ Предвид прието в утвърдената практика на ВКС, настоящият
съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази възприетите факти, установени в
присъдата на наказателния съд, свързани със съпричиняване от пострадалия в два
случая – 1/ ако съпричиняването е елемент от фактическият състав на
престъплението и е било изследвано от наказателния съд и 2/ ако съпричиняването
е било отчетено в наказателното производство при определяне на наказанието. В
случая по настоящото дело е налице първата хипотеза, като съпричиняването
изразяващо се се в пресичане на неопределено за целта място е изследвано от наказателния съд и съобразено
при определяне на наказанието.
В случая в последното по делото открито съдебно заседание, ищцата чрез
пълномощника си признава, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата,
тъй като е пресичала на необозначено за целта място, което признание на факт,
съдът цени, съгласно чл.175 ГПК.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема,
че възражението от страна на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат е доказано.
С оглед на така установеното е налице основанието на
чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото по –горе обезщетение с 1/3
/една трета/, тъй като на толкова съответства приноса на пострадалата, за
настъпване на вредите – съзнателно е предприела рисковано пресичане в опасен
участък какъвто е бил процесният участък. Предвид това, съдът намира, че
дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, намалено съответно с
процента на съпричиняване възлиза на 100 000 лв. До този размер прекия иск за обезщетение за
неимуществени вреди е доказан, а иска за разликата от определения до предявения
размер от 150 000 лв., следва да се
отхвърли, поради установеното съпричиняване.
По претенцията за лихва:
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане, като
негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено
изпълнение от момента на настъпване на деликта – 07.07.2015г.
По разноските:
При този изход на спора,
право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената
част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна
такса, съгласно чл. 83, ал.4 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 533,33 лв.
съставляваща съдебно-деловодни разноски, като общо разноските са в размер на
800 лв. депозити за КСМЕ, КСПсихПЕ.
С оглед частично уважените искове, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от ищцата, адв. С.С.
- САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от исковете в размер на 3624 лв. с
вкл. ДДС.
В полза
на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 220 лева, съразмерно
отхвърлената част на иска, като общо сторените разноски съгласно представения
списък по чл.80 ГПК, са в размер на 660 лв./л.215/
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи заплащане на държавна такса на
СГС за уважената част от исковете в
размер на 4 000 лв., съразмерно уважената част.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.Е.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 100 000 /сто
хиляди/лв., на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 07.07.2015г. от водача на
л. а. „Форд Транзит” с per. № *******, ведно
със законната лихва, считано от 07.07.2015г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
присъдения до предявения размер от 150 000
лв., частично от глобална сума от 200
000лв., поради съпричиняване.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Р.Е.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 533,33 лв. разноски по делото пред СГС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати
на основание чл.38 , ал.2 от ЗАдв, на адв. С.С. от САК, сумата 3624 лв. с вкл. ДДС - адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.Е.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК *******, разноски по делото
пред СГС, в размер на 220 лева, съразмерно отхвърлената част
на иска, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******,
да заплати на Софийски градски съд,
на основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса от 4 000 лв., съразмерно уважената част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: