№ 207
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20241000501514 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 08.04.2024г по гр.д. № 202/2022г на Софийски градски съд, ГО 1-
2 състав е осъден на осн. чл.45 ЗЗД Е. И. П. да заплати на Е. М. А. сумите 30 000лв и 3
005,20лв, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
търпени в резултат на противоправно поведение, ведно със законната лихва, считано
от 02.07.2021г и 10.01.2022г и разноски. Със същото решение са отхвърлени
насрещните искове на Е. И. П. против Е. М. А. с пр. осн. чл.45 ЗЗД за сумите 3 000лв и
500лв, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.
Против решението в осъдителните и отхвърлителните му части е постъпила
въззивна жалба от Е. И. П. чрез адв.Р. А. САК, с която се иска отмяна в обжалваните
части и вместо това постановяване на ново по същество, с което исковете на Е. А. се
отхвърлят, респ. се намалят обезщетенията по размер, както и се уважат изцяло
предявените от него насрещни искове с пр. осн. чл.45 ЗЗД. Поддържат се оплаквания
за неправилност и подробни съображения в тази връзка против изводите на съда, че
липсва противоправно поведение от страна на Е.А., с твърдение, че като пешеходец е
допуснала нарушение на чл.113, ал.1, т. 1 ЗДвП, предприемайки пресичане на
обозначено и регулирано със светофарна уредба място, но без да се съобрази с
приближаващите ППС – не се е огледала преди това, като в противен случай е щяла да
забележи велосипеда и да избегне съприкосновението с него. Поради това се изтъква,
че е налице принос на ищцата по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, който следва да е поне
равностоен с този на другия участник. На следващо място се твърди, че съдът е
определил обезщетение в нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, като само
посочил настъпилите увреди без извърши преценка на всички от значение
1
обстоятелства и така присъдил обезщетение в завишен размер.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата Е. А. чрез адв. Г. Х. САК, с който се
поддържат възражения против оплакванията с подробни съображения и се иска
потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били първоначални
обективно съединени искове с правна квалификация по чл.45 от ЗЗД за компенсиране
на вреди, виновно причинени в резултат на непозволено увреждане в размери на 30
000 лв – неимуществени и 3 005,20лв имуществени вреди. Като правопораждащи
факти ищцата е изтъкнала неправомерното поведение на ответника, който като водач
на велосипед я блъснал докато пресичала на зелен сигнал на светофарната уредба на
пешеходната пътека на бул. Витоша и бул.Александър Стамболийски, в резултат на
което получила счупване на ключицата, охлузвания в областта на лактите и
предмишниците и кръвонасядания в областта на дясното седалище.
Ответникът е оспорил исковете по основание, евентуално е въвел възражение за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, че ищцата внезапно е навлязла на пътното платно на
червен за нея светлинен сигнал.
В срока за отговор ответникът е предявил насрещни искове с правна
квалификация чл.45 ЗЗД за компенсиране на вреди от непозволено увреждане. Изтъква
като правопораждащи факти виновното поведение на пешеходката, която внезапно
навлязла на пътното платно на червен светлинен сигнал и предизвикала сблъсък с
велосипеда, в причинна връзка с което търпял неимуществени и имуществени вреди в
размери на 3000лв и 500лв.
Пред първата инстанция не е спорно настъпването на инцидента на 02.07.2021г в
гр.София около 16.10ч, когато ищцата е пресичала пътното платно от тротоара пред
църквата „Света Неделя“ в посока към Министерство на здравеопазването на
кръстовището между бул.Витоша, бул.Княгиня Мария Луиза и бул.Ал.Стамболийски, в
който момент в дясната част на платното в посока към бул.Ал.Стамболийски се е
придвижвал ответникът като водач на велосипед със скорост от 30км/ч.
Спорни са били въпросите кой от участниците на какъв сигнал на светофара е
навлязъл в процесното кръстовище, които се изясняват от приетите пред първата
инстанция автотехнически експертизи. Въз основа приобщените по делото
доказателства и детайлната им преценка в.л. А. е констатирал, че съгласно схема на
Столична община за организация на движението в процесното кръстовище се
забранява движението на ППС по бул.Витоша в двете посоки, защото е пешеходна
зона. От обобщаващите изводи на експертизата се установява, че причина за
настъпване на удара са действията на велосипедиста, който се е движел по платното на
бул.Витоша в участък забранен за движение на ППС с пътен знак В2 „Забранено
навлизането на ППС в двете посоки“, защото е пешеходна зона. Движението на
велосипедиста е било с висока скорост от 30км/ч по низходящ наклон, с което се е
поставил в невъзможност да спре при внезапно възникнала опасност. В случая поради
бавното движение на пешеходката и спирането й, велосипедистът би имал възможност
да спре при движение от 20км/ч. Пешеходката е пресичала на пешеходна пътека при
зелен сигнал на светофара с насочено внимание към отсрещна светофарна секция без
2
да е очаквала появата на ППС от забранено за движение място.
Изводите фактически се подкрепят и от приетата тройна автотехническа
експертиза, която по-детайлно разглежда движението на пешеходката и
възможностите на водача на велосипеда да предотврати удара при своевременно
спиране. Според заключението пешеходката скоростта на пешеходката в началото на
пресичане на платното за движение по пешеходната пътека е със спокоен ход 4,5 км/ч.,
тя е направила две крачки и спряла, защото велосипедистът подал звуков сигнал. В
този миг предното колело на велосипеда е бил върху първата за него линия на
пешеходната пътека. Велосипедистът се опитал да избегне удар, като насочил
велосипеда рязко надясно спрямо вертикалата, за да мине зад пешеходката, но 1,28 сек.
по-късно настъпил сблъсък. Мястото на първия контакт /удара/ на тялото на
велосипедиста в тялото на пешеходката е върху пешеходната пътека, 0,63 м. преди
вътрешния за пешеходката ръб на дясната линия на пешеходната пътека, гледано по
посока на движение на пешеходката, и на около 0,85 м. отляво на дясната граница на
платното за движение, гледано по посока на движение на велосипеда. В мига на
потегляне на пешеходката велосипедистът се е намирал от мястото на удара на
разстояние 10,46 м, което е по-малко от опасната му зона за пълно спиране с
максимална интензивност 17,4м и той е нямал възможност да избегне настъпването на
ПТП чрез пълно спиране със скорост 31,68 км/ч, с която се е движел. Според тройната
САТЕ, ако непосредствено преди да предприеме пресичане пешеходката беше
погледнала наляво, тя би видяла идващия отляво велосипедист и е имала възможност
да изчака той да премине и тогава да предприеме пресичане. В такъв случай
съприкосновението между велосипедиста и пешеходката не би настъпило. Според
вещите лица предвид ниската резолюция на двата видеозаписа не може да се определи
дали преди тръгване пешеходката е погледнала наляво, за да види дали идват пътни
превозни средства откъм бул. Витоша.
При тези идентично установени факти относно механизма на произшествието,
напълно се споделят от правна страна изводите на първата инстанция за
противоправно поведение на водача на велосипеда. Причините за настъпване на
инцидента се изясняват от приетите автотехнически експертизи. Първоначалната
САТЕ е посочила, че причините за настъпване на удара са действията на
велосипедиста, който се е движел по бул.Витоша в участък, забранен за движение на
ППС със скорост от 31км/ч по низходящ наклон. Този извод се подкрепя и от
разширената САТЕ, която в отговор на поставен въпрос е обобщила, че удар не би
настъпил, ако велосипедистът не е управлявал ППС с висока скорост в зона с
интензивно движение на пешеходци и забранена за ППС, и че при движение с по-
ниска скорост от 20,76км/ч е имал възможност да избегне удара. Следователно
велосипедистът е нарушил правилата за движение на Закона за движение по пътищата,
които се прилагат за всички участници в движението, включително за водачите на
двуколесни превозни средства – чл.80а ал.1 т.2 и чл.80а ал.2 т.1 ЗДвП, като е навлязъл
в зона, в която движението е забранено за ППС с пътен знак В2.
По делото не се установи наличието на противоправно поведение на
пострадалата пешеходка в причинна връзка с инцидента, което лишава от основание
предявените насрещни искове по чл.45 ЗЗД и води до неоснователност на
възражението за принос по чл.51, ал.2 ЗЗД срещу първоначалния иск. Както се
установи от приетите САТЕ ищцата е пресичала правомерно на зелен за нея светлинен
сигнал. Становището на разширената експертиза, че принципно е можела да
предотврати ПТП, ако се е огледала и пропуснала велосипеда, не се кредитира от
3
настоящия състав. Фактически не е изяснено с категоричност дали пострадалата се е
огледала или не преди да предприеме пресичане, тъй като видеозаписът на въпросното
кръстовище не е достатъчно ясен, за да се даде точен отговор. На следващо място
ищцата е пресичала правомерно пътното платно при зелен светлинен сигнал и не може
да й се вмени в задължение да пропуска движещи се ППС, нито е била длъжна да
предвиди тяхното преминаване в пешеходна зона, забранена за движение на ППС.
Правилно поради това първоинстанционният съд е приел наличието на всички
материални предпоставки по чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на
виновния водач и изключил наличието на основание за нейното намаляване по чл.51,
ал.2 ЗЗД.
Във връзка със следващите спорни въпроси пред първата инстанция е приета
медицинска експертиза на в.л. д-р К., от която се установява, че в причинна връзка с
инцидента ищцата е получила фрактура на лява клавикула, контузия на гръден кош,
охлузвания в областта на лактите на двата горни крайника и кръвонасядания в
областта на дясното седалище, първото от които причинило трайно затруднение в
движенията на ляв корен крайник по см. на чл.129 ал.2 НК, а останалите увреди –
болки и страдания по см. на чл.130 ал.2 НК. Проведено било оперативно лечение –
кръвна репозиция с метална остеосинтеза с плака. Възстановителният период е бил
доста по-продължителен спрямо обичайния, заради настъпило усложнение – след
първата хирургична интервенция на 05.07.2021г фрактурата не е зараснала –
настъпила е псевдоартроза /липса на достатъчна компресия на фрагментите/, което
наложило извършване на втора операция на 14.10.2021г. По време на инцидента
болките са били с голям интензитет, както и по време на продължителното лечение
/почти от 5месеца/, като при преглед вещото лице е установил ограничен обем на
движенията в лява раменна става – абдукция /отвеждане/, дължащо се на
продължителния лечебен процес.
По повод търпените от ищцата болки и страдания пред първата инстанция са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св.Г.- съпруг на ищцата,
чиито показания следва да се кредитират, тъй като кореспондират с изводите на
медицинската експертиза относно вида на травмите и продължителността на
възстановителния процес. В показанията си свидетелят посочва, че след инцидента
получила счупване на ключицата и дълго време била в болничен, не можела да се
обслужва сама, нито да върши домакинските си ангажименти в продължение на месец
и половина -два и се налагало да й помагат. След първата операция, въпреки
назначената рехабилитация, тя продължавала да има болка, като на контролен преглед
било установено, че костта не зараства, което наложило да й бъде направено втора
операция. След втората операция отново не можела да се обслужва в продължение на
2-3 месеца. Започнали по- малко да излизат, да спортуват за разлика отпреди.
Обсъдените от значение обстоятелства като вида и характера на травмата,
възрастта на пострадалата, продължителността на възстановителния период почти пет
месеца, който превишава обичайния при подобни травми, заради настъпилото
усложнение /псевдоартроза/ обосновават изводите на съда относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е следвало и е
отчел като утежняващо обстоятелство претърпените две оперативни интервенции,
изпитваните интензивни болки и дългия период на възстановяване, през които ищцата
е търпяла неудобството да е зависима от чужда помощ, но също и остатъчните
последици от травмата, изразяващи се в намален обем на движенията. По изложените
съображения определеният от първата инстанция размер от 30 000лв отговаря на
4
критериите по чл.52 ЗЗД, като от една страна отчита конкретните физически и
психически страдания на пострадалата и търпените неудобства в периода на
възстановяване, но също и обществено-икономическите условия към релевантния
момент на настъпване на увреждането /2021г/.
С оглед, че изводите на двете инстанции като краен резултат съвпадат
решението в обжалваните му части ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на делото няма основание да се ревизират присъдените от
първата инстанция разноски. Право на разноски пред въззивна инстанция ще има само
въззиваемата –ищца, която е претендирала и доказала адвокатско възнаграждение в
размер на 5 580лв. Заявеното в срок възражение на насрещната страна за прекомерност
по чл.78 ал.5 ГПК на адвокатския хонорар се явява неоснователно, защото защитата по
делото има за предмет четири иска, които с оглед на цената си съответстват на
предвидените размери на адвокатските възнаграждение по НМАВ №1/2004г. в
действащата й редакция.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.04.2024г по гр.д. № 202/2022г на Софийски градски
съд, ГО 1-2 състав в обжалваните му /отхвърлителна и осъдителна/ части.
Осъжда Е. И. П. да заплати на Е. М. А. сумата от 5 580лв, представляваща
разноски пред въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5