РЕШЕНИЕ
Номер
889 11 .03.2020 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на трети
февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар:
София Чаушева
като разгледа докладваното
от съдията
дело номер 11840 по описа за
2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от М.Е.Б.. ЕГН **********.***,
като майка и законен представител на малолетното дете А.Й.Д., ПГН **********
против Й.С.Д., ЕГН **********.***.
С Решение№ 1045/22.03.2011г. по гр.д. № 15730/2010г.. III
бр.с„ ПРС, бракът между майката на
ищеца и Й.С.Д. е прекратен, като
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете А.Й.Д. са
предоставени на майката , а бащата Й.С.Д.
е осъден да заплаща на сина си А.Й.Д. чрез М.Е.Б., като майка и законен
представител, сумата 70 лева.
До момента размерът на присъдената издръжка не е променян. Не винаги
бащата изпълнявал точно и редовно плащане па издръжката на А.Д..
В продължение на повече от осем години обстоятелствата, при които е
определен първоначалния размер на издръжката, се променили.
Към настоящия момент А.Й.Д. бил ученик във ***** клас за учебната
2018/2019г., учил в гр. П., СУ *****. Посещавал ***** от 03-06. -
28-06.2019г.. а от 01.07. до 26.07.2019г. полудневна занималия към детска
езикова школа *****, град П., като за услугата майката М.Б. е заплатила 340
/триста и четиридесет/ лева. А.Д. тренирал футбол, като месечната такса била 35
/тридесет и пет/ лева.
Годишните разходи за издръжката и обучението на А.Д. надхвърляли 5000
лева. Грижите по неговото отглеждане били значителни по обем и свързани с
ежедневни разходи за храна, облекло и средства за осигуряване на битовите
условия. Бързото израстване в тази възраст налагала честа смяна
на облекло и обувки. Следвало да бъдат закупени учебници, тетрадки, учебни
помагала, необходими за образованието и обучението на А.Д. за учебната 2019/2020
г.
В момента сумата от 70 лева.
която Й.Д. е осъден да плаша, като издръжка, се явявала крайно недостатъчна.
В същото време Й.Д. работил като *****,
във фирма за *****. До месец май 2019 г. майката на детето работила на 4 часа
във фирма ******. В момента била безработна. Отглеждала второто си ненавършило
пълнолетие дете Т. Г. Г., ЕГН **********.
Не притежавала недвижими имоти.
Моли на основание чл. 150 от СК, съдът да постанови решение, с което да
измени размерът на присъдената с решение № 1045/22.03.2011г. по гр.д. №
15730/2010г., Ш бр.с,. ПРС месечна издръжка, дължима от Й.С.Д., ЕГН **********.
като същата бъде увеличена на 280 /двеста и осемдесет/ лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 17.07.2019г., до настъпване па законоустановени причини за
изменение или прекратяване на претенцията, ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, считано от падежа й до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото съдебни и деловодни разноски, и
адвокатски хонорар.
В
срока за отговор по чл. 131 от
ГПК е депозиран такъв от Й.С.Д. ЕГН: ********** *** чрез адв. Е.М. ***, ****
Намира предявеният иск за допустим. Искът бил частично основателен до сумата от 150
лева. Ответникът живеел под наем за
което плащал сумата от 200 лв. месечно. Заплащал ток,
вода, разходи, телефон и покривал най- необходимите житейски нужди. Заплатата
му била в размер на около 1000 лева. От години страдал от порок на сърцето, и
проблеми с опорно-двигателния апарат по рождение. Не притежавал недвижими
имоти, не реализирал доходи освен получаваното възнаграждение. Изплащал кредити.
Това били причините поради които, не бил в състояние да заплаща в пълен обем
поискания размер на дължима месечна издръжка. Размера който предлага за дължим
и възможен да заплаща, е в предвидения минимум.
Твърди, че майката на сина му кумулира по- висок размер на доходи, ползва
общинско жилище. Твърди, че досега винаги
е заплащал по-висока издръжка,
съобразявайки се, че присъдената издръжка
е под минимума. Закупил
бил на детето колело, купил бил вече две, плащал абонаментния му телефон в
размер на 40 лв. месечно. При всяка среща купувал всичко от което има нужда и
желае-играчки, храна и дрехи и срути.
Претендира направените
разноски, съобразно с отхвърлената част от
иска.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, че А.Й.Д. ЕГН ********** е дете на М. Е.Б. ЕГН ********** и Й.С.Д. ЕГН **********
От разпита на допуснатия
свидетел на ищцовата страна Г. К. Г., без родство със
страните, става ясно,
че живее с М.Б. на семейни начала.
Имали малко детенце, което било на две години и
половина – Т. Г. Г.. Живеели тримата заедно и с А.Д.. За
А. се грижили свидетеля и майка му. Майката в момента била безработна, само свидетелят работил
към моемнта и издържал цялото
семейство. А. днес правил **** години. Той растял
и се нуждаел от много работи, от дрехи и обувки най-вече,
занимания, развлечения примерно. Засега го водили на карате, на
волейбол, лятото го водили на английски език, защото
забелязали, че му е интересен самият език и го завели
на частни уроци, за да може да си затвърди езика. Когато е във ваканция ходил
на английски. 40 лв. на седмица се заплащало за английския.
Три месеца ходило детето- цялото лято. За каратето
плащали по 50 лв. всеки месец. Волейболът бил в размер на 35 лв. на месец. В
началото на годината му взели кимоно, което струвало
66 лв.. Ходил на занималня, заплащали за обяд. По 3,20
лв. плащали на ден за обяд, отделно джобни пари му давали
по 3 - 4 лв. на ден, защото все пак по
цял ден детето било в училище. Бащата не давал
никакви средства за детето, даже и за тази издръжка, на която е осъден, се
налагало да му звънят и той не вдигал телефона. Дори се било налагало от чужди номера да му звънят,
за да разберат дали ще преведе тези проклети 70 лв. Доколкото свидетелят знае ответникът е *****. Тук, в България, работил
в някаква фирма, с точност не може да кажа коя. Самото дете не
искало да се вижда с баща си, защото
постоянно го лъжел. Още от преди много години той не му бил взимал нищо и постоянно го лъжел. Примерно имало
олимпиади от училището и А. печелил примерно грамота и той:
„Браво, тате, браво, сине, ще има подарък, ще ти взема нещо“, и детето все
очаквало, че ще му вземе нещо, но нямало нищо като подарък. За рождени дни, за Коледа, не го търсил, не му правил
подаръци. Единствено за **** години, на колкото е
детето, му бил взел две колелета
и те бил малки, от онези с помощните колела.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Г. като логични и съвпадащи с
отсатаналия събран по делото доказатествен материал.
По делото съществуват писмени доказателства от справката от НАП – П.,
касателно доходите на майката на ищеца - М.Е.Б. с ЕГН **********. За лицето: Няма регистрация като ЕТ, няма регистрация като
самоосигуряващо се лице и няма участие в търговски дружества. Няма данни за подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за
отчетна 2017 г. и 2018 г. По
информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ“ за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2017 г. и 2018 г. За лицето няма
подадени уведомления за осигуряване и
регистриран трудов договор за периода
от юли до септември 2019 година включително. На
нейно име има регистрирано МПС – Форд КА през 2013 година.
Касателно
доходите на ответника от приложените справка НАП е видно, че за Й.С.Д. ЕГН **********: Няма регистрация като ЕТ,
няма регистрация като самоосигуряващо се лице и няма участие в търговски
дружества. Няма данни за подадена годишна
данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2017 г. и 2018 г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и
чл. 73 от ЗДДФЛ“ за лицето няма данни за изплатени суми от фирми през 2017 г. и
2018 г. От февруари до септември 2019 година лицето работи в ***** като получава месечно възнаграждение в размер
на около
1 500 лева. Притежава в съсобственост недвижим имот в с. Б.
От
приложения по делото Социален доклад на ДСП П., става ясно че през 2011г. г-жа Б. и г-н Д. се развеждат.
Упражняването на родителските права спрямо А. се предоставят на М.Б., а на г-н Д.
е определен режим на лични контакти всяка първа и трета седмица от месеца с
приспиване. Месечната издръжка, по думите на г-жа Б., е в размер на 70лв.
Майката споделя, че от 2014г. живее на семейни начала с Г. Г., от когото има
син на име Т. Г., който към
момента е *****. Към настоящия момент основни грижи за детето А. полага г-жа Б., с помощта на партньора й. Тя води и взима А. от училище
всеки ден. Личен лекар на А. е д-р *****, която
проследява здравословното му състояние. При необходимост майката го води на
прегледи. Г-жа Б. споделя, че А. има проблем с очите, за който ще посещават
лекар и чрез оперативна интервенция ще премахнат проблема. За детето са
осигурени храна, дрехи съобразно сезона и възрастта. Изграден е подходящ дневен
режим. Към момента г-жа Б. с партньора й
и децата живеят в общинско жилище. Жилището се състои от една стая с кухненски
бокс, спалня и санитарен възел. Г-н Д. живее в боксониера под наем, която също
се състои от стая с кухненски бокс и санитарно помещение. Към момента г-жа Б. е безработна. По нейни данни, не е регистрирана в
Дирекция „Бюро по труда". Тя споделя, че партньора й работи и й помага
финансово. Г-н Д. работи като ***** в **** на график и казва, че месечният му доход
варира. Г-н Д. споделя, че е израснал в
институции, не познава роднините си. По негови думи, г-жа Б. също е израснала в
институции и там са се запознали. Сподели, че има приятелско семейство, на
което разчита при необходимост. При проведената среща с г-жа Б. стана ясно, че
тя също няма роднини, на които може да разчита при нужда. Казва, че към
настоящия момент разчита само на партньора си. А.Д. е
ученик в ****** клас в
СОУ *****.
Споделя, че с желание посещава училище. Осигурени са му необходимите ученически
пособия. Допълнително А. ходи на тренировки по волейбол, карате и посещава
уроци по английски език. Детето има изграден приятелски кръг в училище, разбира
се добре със съучениците и учителите си. По време
на срещата на социален работник с детето се наблюдава, че то има изградена
емоционална връзка с майка си. По думите на майката, А. е привързан към
по-малкия си брат Т.. Детето споделя, че приема г-н Г. като свой баща.
Контактът между детето и бащата не е наблюдаван от социален работник. Родителите на детето не контактуват помежду си и не си сътрудничат
относно отглеждането и възпитанието на А.,
При предходното определяне на издръжката на А., същият
е бил на **** година. В момента
детето е на ****
навършени години и вече
е ученик в ***** клас. Посещава извънкласни дейности- курс по английски
език през лятото за който се заплаща такса от 40 лв. на седмица. Посещава
занимания по карате за които се
заплаща по 50 лв. всеки месец. Тренира волейбол за което се заплаща
такса в размер на 35 лв. на месец.
В началото на годината му закупено кимоно, което
струвало 66 лв.. Детето ходи на занималня и по цял ден е в училище ,
поради което му се заплаща обяд по 3,20 лв. на ден като отделно му се дават и джобни пари по 3 - 4 лв. на ден. Т.е.
само по тези пера са необходими около 210 лева месечно.
Отделно детето има нужда от
ток, телефон, вода, интернет, пари за развлечения и забавления, за дрехи и
обувки, за почивка през лятото и
през зимата.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка
от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена преди близо 9 години. За изминалия период от време е
налице промяна в нуждите на детето. Освен това трябва да се има пред вид, че майката
осъществява и фактическото отглеждане на
детето, както и че има друго
малолетно дете за което полага
грижи в момента. От друга страна доходите, които е във възможностите да
реализира бащата са над средните за страната,
доколкото той е млад, здрав и в трудоспособна възраст. Не се
установи бащата да има задължение да
издържа и на друго непълнолетно
лице. Следва да се отбележи, че освен издръжката бащата не участва по други начини
във възпитанието и отглеждането на детето. Не закупува необходимите дрехи, обувки на детето.
Не плаща извънкласни курсове, не води
детето на почивки. Нуждите на детето
са променени - детето е ученик във **** клас, на същото се дават джобни пари за храна през седмицата,
когато е на училище и
такива за свободното му време.
Като всяко нормално дете в днешно време ползва
интернет, телефон. Необходими са
суми за закупуване на учебни пособия и материали. Изброените потребности
на детето са обичайните за дете на неговата възраст. От друга страна касателно
възможностите на бащата да заплаща
издръжка в увеличен размер следва
да се отбележи, че
същият няма задължения за издръжка на друго непълнолетно дете както беше споменато по-горе, получава доходи по-големи
от тези на майката на детето. Не е ангажиран с всекидневните разходи на детето и
с неговото обгрижване.
При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето А. има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 320 лв. При разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че детето живее при майката
и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият
съдебен състав намира, че бащата
следва да осигурява по 200 лева месечна издръжка
за детето си А., а останалите 120 лева
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява основателен
за сумата в размер на 200 лева месечно за детето А., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 17.07.2019г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер. Факт е, че
същият заплаща наем на жилище, както и че страда от залобяване за което са му нужни средства
за лекарства. Тук няма да се
обсъжда твърдението, че бащата
заплаща кредит, доколкото
задължението му за издръжка е с
приоритет пред всяко друго задължение на
ответника.
За сумата
над 200 лева до пълния претендиран размер от 280
лева искът следва да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената
част. Предвид изхода на спора
и съобразно чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът,
който е претендирал присъждане на разноски в настоящото производство, има право
да получи заплащане на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна са
представени доказателства за направени разноски, съществува пълномощно и договор за правна защита и съдействие, на
основание на който е договорено възнаграждение на адв. В.Б. в размер на 450
лева /четиристотин и петдесет лева/. Доколкото искът не
е уважен
напълно, то следва на
ищцоватастрана да се дължат разноски съобразно с уважената част от
иска. Те възлизат на 278.57 лева
/ двеста, седемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/. Т.е.
ответникътследва да бъде осъден да заплатина
ищцовата страна посочената сума.
На ответника се дължат разноски
съобразно с отхвърлената част на иска. Видно
от пълномощно ответникът не е заплатил адвокатско възнаграждение, доколкото му
е предоставено безплатно представителство
по чл. 38 ал.2 от ЗА като материално
затруднено лице. При уважаване на иска се дължи на адвоката
възнаграждение, платимо от другата страна в определен от съда размер, който не
може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2
от ЗА. Тъй като според § 1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения относно непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се
определя съобразно уреденото в чл. 7 ал. 1 т. 6 от наредбата
възнаграждение за адвоката повереник на ответник по дело за издръжка е 300 лева, то аргумент от посочените разпоредби на
адвокат Е. М. следва да се определи възнаграждение от 300 лева. Необходимо е обаче изрично да се отбележи, че в хипотезата на
оказана безплатна правна помощ адвокатът, а не представляваната от него страна,
има право да получи определеното му възнаграждение, но независимо от това как
се определят и кому са дължими, след като се касае за разноски, възлагани в
тежест на насрещната страна, присъждането им трябва да стане и при спазване
правилата на чл. 78 ал. 1 от ГПК – съразмерно на отхвърлената част от иска. Ето защо, като има предвид, че искът е ненапълно уважен, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Е. М. сумата от 114.30 лева
/ сто и четиринадесет лева и тридесет стотинки/.
Пак с оглед изхода на спора,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във
връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който
се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на държавна такса по сметка на ПРС в размер на 187.20 лв. (сто, осемдесет и седем лева и
двадесет стотинки) – 4 на сто
върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(130 лв.
х 36 месеца) х 4 %] за присъдената издръжка занапред.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 1045/22.03.2011г., постановено
по гр.д. № 15730/2010г. по описа на Пловдивски
Районен съд – ІІІ бр.състав, месечна издръжка, дължима от Й.С.Д. ЕГН ********** на малолетното дете А.Й.Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Е.Б. ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същата от 70 лева /седемдесет лева/ на 200 лева /двеста лева/ месечно, считано от 17.07.2019г.
до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за сумата над 200 лева /двеста лева/ до пълния
претендиран размер от 280 лева /двеста
и осемдесет лева/
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
ОСЪЖДА Й.С.Д. ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд - Пловдив сумата от 187.20
лв. (сто,
осемдесет и седем лева и двадесет стотинки) – 4 на сто
върху сбора от тригодишните платежи на увеличената издръжка за ищеца [(130 лв.
х 36 месеца) х 4 %] за присъдената издръжка занапред.
ОСЪЖДА Й.С.Д. ЕГН ********** да заплати на А.Й.Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Е.Б. ЕГН ********** сумата от 278.57 лева
/двеста, седемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/-
направени разноски от
ищцовата страна за заплащане
на адвокатско възнаграждение за
един адвокат съобразно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА А.Й.Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М. Е.Б. ЕГН ********** да заплати на адвокат Е. И. М.,***
със служебен адрес: гр. П., *****
сумата от 114.30 лева /сто и четиринадесет лева и тридесет стотинки/-
направени разноски от
ответната страна за заплащане на
адвокатско възнаграждение за
един адвокат на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, съобразно с отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно
с оригинала
С.Ч.