Определение по дело №157/2022 на Административен съд - Пловдив

 

 

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд  Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 134/28.1.2022г.

 

гр.Пловдив,  28 . 01 . 2021г.

Административен съд – Пловдив,VI състав, в закрито заседание на двадесет и осми  януари през две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                                        Административен  съдия : Здравка Диева

 

като разгледа ч.административно дело № 157 по описа за 2022г., взе предвид следното:

С.М.А. – лишен от свобода в Затвора – гр.Пловдив обжалва Заповед № Л-153/17.01.2022г., издадена от ЗАМ.Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.58 т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е наредено жалбоподателят да бъде настанен в затвора в гр.Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.

1. Според данни от преписката обжалваната заповед е връчена на оспорващото лице на 17.01.2021г. Жалбата е подадена на 20.01.2021г. – в срок, от адресат на неблагоприятен акт и съдържа молба за спиране изпълнението на административния акт. В заповедта е отразено, че съгл. чл.62 ал.3 ЗИНЗС може да бъде оспорена в 14-дн.срок по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Не са представени доказателства за настаняване на А. в Затвора в гр.Пазарджик.

2. Според чл.62 ал.3 ЗИНЗС : „Заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.“.

В случая предварително изпълнение на заповедта не е предвидено по силата на закона. В оспорената заповед също не е отразено, че обжалването й не спира изпълнението на акта и отсъства разпореждане на административния орган по см. на чл.60 АПК, включено в административния акт. В заповедта не е посочена нормата на чл.60 АПК и от съдържанието й не се извлича волеизявление на органа за разпореждане за предварително изпълнение на акта.

 Оспорването има суспензивен ефект и препятства изпълнението на акта – чл.166 ал.1 АПК. Този ефект на жалбата гарантира целта на защитата – да не бъдат осъществени правните последици от административния акт до решаване на спора по същество. Към моментът на подаването й, жалбата е спряла изпълнението на оспорената заповед.

ЗАМ.Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не е обосновал разпореждане с предпоставките на чл. 60 ал. 1 АПК, не е налице и допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта. Няма влязло в сила разпореждане на органа за предварително изпълнение, което съдът може да спре при посочените в разпоредбата на чл.166 ал.2 АПК предпоставки. След като изпълнението на заповедта е спряно с действието на подаване на жалбата срещу него, няма изпълняем акт, който да бъде спрян.

Както бе посочено, в случая жалбата има суспензивен ефект и към момента на подаването й, изпълнението на акта е спряно. Препятстващият изпълнението ефект на жалбата е постигнат.

Предвид изложеното, съдът намира искането за недопустимо, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

Оставя без разглеждане искане за спиране изпълнението на Заповед № Л-153/17.01.2022г., издадена от ЗАМ.Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред АС – Пловдив пред тричленен съдебен състав на същия съд, в 7 дн. срок от съобщаване за постановяването му.

Определението да се съобщи на страните.

   

 

 

Административен съдия :