Определение по дело №819/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по молба от адв. Д.А. ***, като пълномощник на касатора Я.Х.Г., за допълване и изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като се осъди ответникът да му заплати в качеството на упълномощен адвокат, който е оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв и Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, още 400 лв. и за касационната инстанция.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна по молбата.

Административен съд – Хасково, след като взе предвид становищата на страните, данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Молбата е процесуално недопустима.

Макар и да е подадена от надлежно легитимирано лице, с правен интерес, в законоустановения срок пред компетентния за това съд, по делото не е бил представен от касатора списък на разноските до приключване на последното съдебно заседание. При това положение страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските – чл. 80, изр. 2 ГПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, наличието на списък по чл. 80 ГПК се явява положителна процесуална представка за надлежното упражняване на процесуалното право да се иска присъждане на разноски по делото. Случаите, при които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, какъвто е и настоящият, не са изключение – вж. така в Определение № 5358 от 19.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11509/2022 г., III о., Определение № 8024 от 2.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1454/2021 г., V о. и др. Приема се още и че по отношение на тях се прилагат процедурните правила по чл. 78 и следващите от ГПК, респ. правилата на чл. 248 ГПК. Това е така, защото адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се присъжда по искане на страната и е част от разноските по делото, а не представлява самостоятелна претенция на адвоката към ответната страна, поради което и следва да бъде включено в списъка по чл. 80 ГПК. Ето защо и с оглед липсата на отделен процесуален ред за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, респ. за изменение на решението в частта за разноските, се обуславя валидността на тълкуването, направено в т. 9 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК и по отношение на него. В този смисъл е практиката и на ВАС – напр. Определение № 10762 от 26.10.2021 г. по адм. д. № 9491/2021 г., VII о., и на ВКС – напр. Определение № 123 от 19.03.2019 г. по гр. д. № 1776/2018 г., IV г. о./ Тук е необходимо да се посочи, че съдържащо се в касационната жалба искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за двете съдебни инстанции не представлява списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК.

Накрая и за пълнота е уместно да се отбележи и че искането не е формулирано прецизно, тъй като чрез допълване на решението се отстранява пропуск на съда да се произнесе по претенцията на страните за разноски, а грешките във фактическите му констатации или правните изводи, въз основа на които съдът се е произнесъл по отговорността за разноски става чрез изменение на решението. В случая съдът се е произнесъл по своевременно направеното от страната искане за разноски, като е изрично е посочил в мотивите си, че искането на процесуалния й представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се явява основателно, но само за първата съдебна инстанция, като е изложил подробни съображения за това. В тази връзка следва да се има предвид, че в съдебната практика е общоприето съдът да се произнася с диспозитива на решението си относно разноските само в случай, че ги присъжда. Ако претенцията за присъждането им е изцяло или частично неоснователна, не следва да се постановява нарочен отхвърлителен диспозитив. Това е така, защото те не са част от предмета на делото, а се касае за едно акцесорно вземане, което подлежи на присъждане при уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, но не и на отхвърляне.

Ето защо, с оглед липсата на представен от касатора списък за разноските по чл. 80 ГПК, не би могло да се пререшава въпросът за тяхната дължимост.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че постъпилата молба следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на адв. Д.А. ***, като пълномощник на Я.Х.Г. ***, със съдебен адрес:***, за допълване и изменение на Решение № 871/17.11.2023 г., постановено по КАНД № 819/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България с частна жалба в 7-дневен срок от датата на съобщаването му на страните.

Председател:
Членове: