Р Е Ш Е Н И E
№378 19.11.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесет
и седми октомври две хиляди и двадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Станка
Чавдарова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
406 по описа за 2019 година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата
претенция на „Нола 7 инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София 1839 район Кремиковци, ж.к.“
Враждебна“, бул.“Ботевградско шосе“ № 491, представлявано от управителя
Александър Димитров Мостров, против „П и К Груп Созопол“ ЕООД, с променено
наименование „Нептун Созопол“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Созопол 8130, ул. "Ропотамо" № 29, представлявано от
управителя Костадин Георгиев Тумпалов, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 43 136,33 лв., представляваща незаплатена сума по договор
№118490-1 за доставка и монтаж на водни пързалки и атракциони от 20.08.2015
год., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 4 313,63 лв.,
представляваща неустойка за забава по чл.15 ал.2 от договора, за периода от
08.07.2017 год. до 05.08.2019 год.
Ищецът твърди в исковата си молба, че по
договор №118490-1 за доставка и монтаж на водни пързалки и атракциони от
20.08.2015 год. се задължил да извърши строително-монтажни работи, описани в
приложение №1, спецификация №1 и останалите приложения по чл.2, на обект на
възложителя. По силата на чл.11 ал.1 от договора страните уговорили цена от
1 217 000 евро, изменена с анекси №1 и 2. Твърди се, че с анекс №3
страните отново внесли промени, поради забава в готовността да се предостави
фронт за работа на изпълнителя. Измененията довели до срока, в който трябва да
бъде извършено междинно плащане в размер на 98 426,37 евро без ДДС –
15.08.2016 год. Възложителят на работата се задължил да извърши окончателно
плащане на сумата от 73 020,01 евро до три дни след монтаж на пързалките
на кула А.
Ищецът твърди, че добросъвестно и точно
изпълнил задълженията си по договора, въпреки забавата при междинните плащания.
Твърди, че провел 72-часови проби на съоръженията, като протоколите били
подписани без възражения от възложителя и без забележки.
Твърди се, че ищецът издал общо 9
фактури по договора, като приетата от възложителя, но незаплатена работа,
възлиза на 43 136,33 лв.
Ищецът заявява, че в чл.15 ал.2 от
договора е уговорена неустойка при забава в плащанията, в размер на 0.10% за всеки ден забава от
размера на възнаграждението за съответния етап или обособена част, , но не
повече от 10% от целия размер на това възнаграждение. Според ищеца, началния
момент на забавата е 08.07.2017 год. – три дни след монтажа на пързалките на
кула А. Крайния момент на търсене на отговорност е предявяването на иска –
05.08.2019 год. За тези 753 дни забава неустойката от 0.10% възлиза на
32 484,42 лв. Предвид това ищецът претендира максималния размер от
10% от неразплатената сума, а именно
4 313,63 лв.
Счита,
че са налице предпоставки за уважаване на претенциите му, тъй като е изпълнил
задълженията си, липсва своевременно уведомление за констатиране на недостатъци
на обекта, а ответникът не е изпълнил задължението си за плащане в уговорения
срок.
В съдебно заседание ответникът оспорва
предявените искове и заявява, че е погасил всичките си задължения към ищеца.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а това се
установява и от събраните по делото доказателства, че на 20.08.2015 г., между
тях е сключен договор за доставка и монтаж на водни пързалки и атракциони. По
силата на този договор, ответникът в качеството на възложител е възложил, а
ищецът в качеството на изпълнител е приел да достави и монтира оборудване и/или
да извърши СМР, подробно описани в приложения към договора, на обект с № 118490
от базата данни на „Нола 7 Инженеринг“, находящ се в с. Равадиново. За изпълнение на договорените дейности и за
стойността на оборудването е уговорено общо възнаграждение в размер на
1 217 000 евро без ДДС, което е дължимо на пет части с точно
определен падеж за всяка. Посоченият договор е изменян от страните с три анекса
от 11.01.2016 г., 29.07.2016 г. и
14.08.2016 г. С първите два анекса е променяна и дължимата по договора цена,
както и начина й на плащане, а с последния анекс е променен начина и сроковете
на плащане, което се наложило поради забавянето за предоставяне на фронт за
работа. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че във връзка с
процесните договор и анекси са издадени девет броя фактури, както следва: фактура
№ **********/04.12.2015 г. на стойност 10 000 лева, №
**********/21.08.2015 г. на стойност 769 814,69 лева, №
**********/08.12.2015 г. на стойност 306 282,98 лева, №
**********/20.01.2016 г. на стойност 311 094,32 лева, № **********/15.08.2016 г. на стойност
192153,20 лева, № **********/06.02.2017 г. на стойност 30 014,71 лева, № **********/27.03.2017 г. на стойност
21036,40 лева, № **********/10.05.2017 г. на стойност 30 000 лева и №
00000002017/02.07.2018 г. на стойност 51 763,60 лева. Общата стойност на
фактурите е 1 086 097,67 лева, което съответства на договорената с
анекс № 2/29.07.2016г. крайна цена в размер на 880 526,38 евро, за възложените
по договора дейности и доставените съоръжения. От доказателствата по делото се
установява още, че назначена от възложителят комисия е извършила общо пет 72 –
часови проби при експлоатационни условия на изградените от изпълнителя
съоръжения, при което не са констатирани отклонения от възложената и изпълнена
работа. Протоколите са подписани от страна на възложителя без забележки.
За установяване на спорните между
страните факти, относно дължимостта на процесното вземане на ищеца за
извършените от него и незаплатени от ответника дейности по договора и анексите,
по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице по
която е установило, че по издадените
фактури отвтникът е извършил единадесет броя плащания, включително и частично
плащане по фактура № **********/02.07.2018 г. на стойност 51 763,60 лева. Извършеното
от ответника частично плащане по тази фактура е в размер на 8 627,27 лева,
като остатъка от стойността на фактурата, представлява претендираното от ищеца
вземане в размер на 43 136,33 лева. Експертът
е установил още, че и двете дружества са осчетоводили процесното вземане по
съответните сметки. Въз основа на проверените документи в двете дружество дава
заключение, че ищецът има вземане към ответника в размер на 43 136,33 лева,
което представлява окончателно плащане по издадена фактура №
**********/02.07.2018 г. По отношение на съответствието между уговорените от
страните дейности и действително извършените такива, експертът заявява, че
въпреки липсата си на познания в областта на проектирането и строителните
конструкции, от съвкупната преценка на извършената документална проверка, може
да се направи обоснован извод, че фактурираните суми съответстват на
договореното между страните.
При така установените факти и обстоятелства,
съдът намира предявения иск за основателен.
Договорът от 20.08.2015 год. се
възприема от съда като такъв със смесен характер - инкорпорира в себе си, както
договор за продажба (доставка) на оборудване, така и договор за изработка – за
монтаж и/или СМР, които действия следва да се окачествят като „работа“ по
смисъла на чл.258 от ЗЗД. Възнаграждението е уговорено общо, без да се
уточнява, включително и в анексите, каква част е за стойност на оборудването и
каква част е за възложената работа.
За възложителя на работа възниква
задължение за заплащане на възнаграждение след приемането на изработеното –
чл.266 ал.1 от ЗЗД. Съдебната практика
последователно приема, че извършената работа по договор за изработка може и да
не е приета изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя / и
че са достатъчни и конклудентни действия за това, вкл. и чрез осчетоводяване на
съответните фактури (така решение № 138 от 17.10.2011 г. на ВКС по т. д. №
728/2010 г., II т. о., решение № 48 от
31.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 822/2010 г., II т. о., ТК).
В конкретния случай са
представени протоколи, съставени от възложителя – длъжник, с които е установявана
годността на изградените от ищеца съоръжения. Видно от тези протоколи работата
е приета без забележки, а и ответникът не твърди по договора да са останали
неизвършени дейности. Във връзка с извършените дейности са издадени фактури за
дължимите за тях плащания, които са платени от ответника, с изключение на част
от фактура № **********/02.07.2018 г. на
стойност 51 763,60 лева. Посочената фактура е отразена в счетоводството на
ответника, като съгласно трайната практика на ВКС, счетоводното отразяване на
фактурата от ответника – възложител, представлява извънсъдебно признание на
задължението и доказва съществуването му, както и приемането на изработеното. Не
са направени възражения по чл.12 ал.2 от договора за недостатъци на доставеното
оборудване. Поради обстоятелството, че част от сумата по процесната фактура е
заплатена, то ответникът дължи заплащане на остатъка, който е в претендирания
от ищеца размер - 43 136,33 лева.
Поради
уважаване на този иск за сумата от 43 136,33 лева, следва
да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Претендира се
и неустойка за забава при плащане на дължимите суми по договора по чл. 15, ал. 2 в размер на 0,10
% за всеки ден забава от размера на възнаграждението за съответния етап или
обособена част, но не повече от 10% от
целия размер на това възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват.
Разпоредбата, на
която ищецът основава тази своя претенция, предвижда, че при забавено
изпълнение на поетите с договора задължения за плащане, възложителят - ответник
заплаща неустойка на изпълнителя в размер на не повече от 10 % от стойността на
размера на забавеното дължимо плащане. Забавеното плащане следва да е виновно,с
оглед систематическото тълкуване на разпоредбата - мястото й е в раздела със
заглавие „Отговорност и неустойки“,т.е. все разпоредби за отговорността на страните за виновно неизпълнение на основните
им задължения.
От представените по
делото договор за доставка и монтаж на водни пързалки и атракциони и анексите
към него се установява, че страните са договорили дължимост на окончателното
плащане пет дни след пускане на водните
атаркциони и пързалки в експлоатация, удостоверено с ППП но не по – късно от
30.06.2016 г. (чл. 11, ал. 1, т. 5 от договора). Тази договорка е изменена с
разпоредбата на чл. 1, ал.2, т. 2 от анекс № 3/14.08.2016 г., съгласно която
окончателното плащане е дължимо до три дни след монтаж на пързалките на кула А.
От протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия на водни
пързалки към кули А1 и А2 и басейн А е видно, че изпитването при
експлоатационни условия на строежа е извършено през периода 01.07.2017 г.до
04.07.2017 г., като назначената от възложителя комисия е дала заключение, че
водните пързалки към кули А1 и А2 може да се въведат в редовна експлоатация. При
това положение, ответникът е изпаднал в забава по отношение на дължимото
окончателно плащане от 08.07.2017 г., като ищецът е заявил, че претенцията му за неустойка за
забава следва да счита предявена до 05.08.2019 г. – датата на депозиране на
исковата молба. Забавата за изпълнение на паричното задължение е с
продължителност е 753 дни. Съобразно договорената между страните неустойка по
чл. 15, ал. 2 от договора, същата е в размер на 0,10 % за всеки ден забава от размера на
възнаграждението за съответния етап или обособена част, но не повече от 10% от целия размер на това
възнаграждение. Съдът намира, че за периода от 08.07.2017 г. до 13.08.2018 г. –
датата на която е извършено частично плащане по
фактура № **********/02.07.2018 г.
на стойност 51 763,60 лева, дължимата неустойка на ден е в
размер на 51,76 лева, а за периода от 14.08.2018 г. до 05.08.2019 г., дължимата
неустойка на ден е в размер на 43,14 лева. Ищецът е предявил претенция за неустойка
в размер на 4 313,63 лева за периода от 08.07.2017 г. до 05.08.2019 г., която претенция следва да
бъде уважена в изцяло, тъй като не надвишава договорения между страните краен
предел на неустойката.
Предвид изхода
на делото на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски, като
той е поискал присъждане на такива в размер на 7 148 лв, включващи
държавна таска, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар в размер на 4900 лв. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което, предвид минималния размер по чл.7, ал.2, т.
2 и т.4 от Наредба №1/09.07.2004 год. на ВАС, се явява основателно. За всеки от
исковете минималния размер по наредбата, е както следва: по първия иск 1824 лв.
и по втория – 531,95 лв., общо 2 355,95лв. След редуцирането на възнаграждението до
минималния размер от 2 355,95 лв. поради липса на фактическа или правна
сложност на настоящото дело, разноските на ищцовата страна са в размер на 4 603,95 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Нептун Созопол“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Созопол 8130, ул. "Ропотамо" № 29,
представлявано от управителя Костадин Георгиев Тумпалов да заплати на „Нола 7 инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. София 1839 район
Кремиковци, ж.к.“ Враждебна“, бул.“Ботевградско шосе“ № 491, представлявано от
управителя Александър Димитров Мостров, по сметка BG92TTBB94001521060677 сумата от 43 136,33 (четиридесет и три хиляди сто тридесет и
шест 0.33) лева, представляваща
незаплатено възнаграждение по договор №118490-1 за доставка и монтаж на водни
пързалки и атракциони от 20.08.2015 год., ведно със законната лихва върху
сумата от завеждане на исковата молба – 05.08.2019 год. до окончателното ѝ изплащане,
както и сумата от 4 313,63 (четири хиляди триста и тринадесет 0.63) лв.,
представляваща неустойка за забава за периода от 08.07.2017 год. до 05.08.2019
год. по чл.15 ал.2 от договора.
ОСЪЖДА „Нептун
Созопол“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Созопол
8130, ул. "Ропотамо" № 29, представлявано от управителя Костадин
Георгиев Тумпалов да
заплати на „Нола 7
инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. София 1839 район Кремиковци, ж.к.“
Враждебна“, бул.“Ботевградско шосе“ № 491, представлявано от управителя
Александър Димитров Мостров,
разноски в размер на 4 603,95
(четири хиляди шестстотин и три 0.95) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: