Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-111 05.11.2018
г.
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти граждански въззивен състав,
На двадесет
и втори октомври, две хиляди и осемнадесета година,
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Михова
Димана К.-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия К.-Вълкова възз.гр.д. № 1500 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Х.В.М.
против Решение № 162/07.09.2018 г., постановено по гр.д. № 790/2018 г. по описа
на PC - Несебър, с което въззивникът е задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Н.А.К., наложена му е глоба в размер на 200
лв., същият е осъден да заплати по сметка на РС – Несебър държавна такса в
размер на 25 лв., както и да заплати на Н.К. сумата от 400 лв. – разноски по
делото. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли то да бъде
отменено. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал декларацията на молителката,
както и че не е обсъдил противоречията в показанията на водените от нея
свидетели. Твърди също така, че съдът е изготвил решението си предварително, предвид
краткото време на тайното съвещание преди обявяване на решението, което сочи,
че съдът е бил предубеден. Въззивникът е оспорил решението и в частта за разноските,
тъй като такива са били присъдени на молителката без да е бил представен от нея
списък на разноските. Претендира присъждане на направените разноски пред двете
инстанции. В съдебно заседание въззивникът се явява лично и в съдебно
заседание, поддържа жалбата, не ангажира нови доказателства.
При
извършена проверка по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната
жалба е редовна и допустима, като подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН и от
лице, разполагащо с право и интерес от обжалване на първоинстанционното
решение.
Въззиваемата
Н.А.К. е подала отговор на въззивната жалба, в който твърди, че същата е
неоснователна и моли решението на НРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, както и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
Оспорени са изложените във въззивната жалба твърдения за неправилност на
обжалваното решение и за допуснати от съда процесуални нарушения, като са изложени
подробни доводи. Въззиваемата се явява лично и с процесуален представител в
съдебно заседание, поддържа отговора, не ангажира нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано
по повод предявената от Н.А.К.
против Х.В.М. молба за издаване на съдебна заповед
за незабавна защита от осъществено на 22.07.2018 г. домашно насилие от страна
ответника. В молбата се твърди, че на посочената дата около 20,00 ч. ответникът
отишъл в дома на молителката, за да вземе общото им дете, но то не искало да тръгва с баща си и плачело.
Въпреки това ответникът взел детето и го качил в колата си. В това време
молителката се качила в дома си, за да вземе играчка, която детето поискало да
вземе със себе си, като ответникът е последвал, настигнал я и започнал да я
рита, кълне и обижда с грозни думи. Молителката твърди, че ответникът и друг
път е извършвал такива действия спрямо нея, но тя не е сезирала компетентните
органи за това. Моли да бъде забранено на ответника да приближава нея и дъщеря
й, както и обитаваното от тях жилище и местоработата й. В съдебно заседание претендира
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Представена е декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Ангажирани са гласни и писмени доказателства в
подкрепа на изложените от молителките твърдения.
Ответникът е оспорил твърденията на
молителката за осъществено от него насилие спрямо нея на посочената в молбата
дата. Признава, че отношенията между тях са влошени, но счита, че причина за
това е поведението на молителката, която започва да му създава проблеми винаги,
когато той си намери нова приятелка. Изложени са подробни доводи и са
ангажирани доказателства във връзка с отношенията между страните. Моли молбата
за защита да бъде отхвърлена, както и да му бъдат присъдени направените
разноски по делото.
С обжалваното
решение районният съд е уважил молбата за защита, като е задължил ответника да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката,
наложил му е глоба в размер на 200 лв., осъдил го е да заплати държавна такса
по сметка на съда в размер на 25 лв., както и да заплати на молителката
разноски в размер на 400 лв.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, макар и да е обективирано в протокола от съдебното заседание, тъй
като същото отговаря на изискванията на чл. 235 и чл. 236 от ГПК.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от НРС решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил обективно и всестранно спора от фактическа страна, като изцяло споделя
изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на
основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба
оплакване, че съдът неоснователно е кредитирал декларацията на молителката по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН
в производството по този закон декларацията по чл. 9, ал. 3, която задължително
се прилага към молбата за защита, представлява доказателствено средство и когато
съдържанието й не е оборено от останалите събрани по делото доказателства, тази
декларация е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице. При така придадената доказателствена сила на тази
декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието
на подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН.
В случая това не е сторено, тъй като ангажираните от ответника доказателства по
никакъв начин не опровергават изложеното в декларацията на молителката, а
единствено изясняват какви са отношенията между страните и какво е било
поведението на молителката спрямо ответника в предходни моменти, което е
ирелевантно за настоящия казус.
Неоснователно
е и оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е обсъдил противоречията в показанията на
водените от молителката свидетели, нито е ценил показанията на брат й Х.
Калдардонов с оглед неговата заинтересованост. При извършване на самостоятелна
преценка на показанията на тези свидетели въззивният съд намира, че в тях
липсват противоречия. Освен това в мотивите на решението си НРС изрично е
посочил, че те не са били преки свидетели на случилото се между страните вътре
в къщата, а са станала очевидци на част от скандала между тях в двора на къщата,
поради което и е ценил тази показания дотолкова, доколкото от тях се
потвърждава, че на посочената в молбата дата действително е имало скандал между
въззивника и въззиваемата, както и че непосредствено след това молителката е
изнесла пред брат си твърдения за процесния инцидент, които съвпадат с
изложеното в декларацията й пред съда. Районният съд не е обосновал правните си
изводи относно наличието на осъществено от ответника домашно насилие единствено
с показанията на тези свидетели, поради което неоснователно във въззивната
жалба се твърди допуснато от съда процесуално нарушение в тази насока.
Недоказано
и неоснователно е и твърдението на въззивника, че съдът е бил предубеден при
постановяване на решението си. Видно е, че в решението са обсъдени подробно и
задълбочено всички събрани по делото доказателства, като липсват индиции за
предубеденост на съдебния състав. Следва да се посочи, че дори такава да е била
налице, то породената от това евентуална неправилност на постановеното решение
подлежи на поправяне от настоящата въззивна инстанция, която се произнася по
съществото на спора, но в случая се установи, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските въззивникът счита, че такива не е следвало да бъдат
присъждани от районния съд на молителката, тъй като същата не е представила
списък на разноските. Това оплакване също е лишено от основание, тъй като
наличието на списък на разноските е от значение единствено за допустимостта на
евентуална последваща молба на страната за изменение на решението в частта за
разноските, съгласно чл. 80, изр. последно от ГПК, но не и за допустимостта и основателността
на искането за присъждане на направените от страната разноски.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в полза
на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 400 лв.
С оглед отхвърлянето на жалбата въззивникът следва да
заплати по сметка на БОС дължимата държавна такса по делото, която е в размер
на 12,50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 162/07.09.2018 г., постановено по гр.д. № 790/ 2018 г. по описа на
РС-Несебър.
ОСЪЖДА Х.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на Н.А.К.,
ЕГН **********,***, сумата от 400,00 (четиристотин) лв., представляваща
направените от нея разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Х.В.М., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Бургас държавна
такса в размер на 12,50 лв. (дванадесет лв. и петдесет ст.).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.