Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20797 по описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.439 от ГПК за признаване
за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
сумата от 2169,71лева, от която 1500 лева – непогасена главница и 669.71 лева –
договорна лихва за периода от 19.01.2012г. до 17.05.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
18.05.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 243.39 лева,
представляваща деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
04.06.2013г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 4141/21.05.2013г.
по ч.гр.д. № 7146/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване на
вземането по давност.
В исковата молба са изложени
твърдения, че с изпълнителен лист, на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 4141/21.05.2013г. по ч.гр.д. № 7146/2013г. по описа на ВРС ищцата е осъдена да
заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД следните суми: сумата от 2169,71лева,
от която 1500 лева – непогасена главница и 669.71 лева – договорна лихва за
периода от 19.01.2012г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.05.2013г. до
окончателното плащане, както и сумата от 243.39 лева, представляваща деловодни
разноски. С договор за прехвърляне на парични вземания от 14.11.2016г. „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила на „Е.М.“ ЕООД вземанията си
срещу М.М.М. по посочения изпълнителен лист. Въз основа на същия на
22.11.2018г. по молба на ответното дружество било образувано изп.дело № 20187190401288 по описа на ЧСИ Станислава Янкова с
рег № 719 в КЧСИ, с район на действие – ВОС. Ищецът счита,
че давността за вземането е започнала да тече
с издаване на изпълнителния лист и е изтекла преди образуване на изпълнителното
дело.
В законоустановения срок ответникът не е депозирал писмен
отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва иска като неоснователен. Сочи се, че в
настоящия случая давността е петгодишна и не е изтекла. Твърди се, че давността
е прекъсната с образуване на изпълнително дело № 178/2013г., а впоследствие е с образуване на изп.
дело № 1288/2018г., и двете по описа на ЧСИ Станислава
Янкова. Сочи се още, че следва да се съобрази № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС,
ГК, IV г.о.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Със заповед
за изпълнение № 4141 от 21.05.2013г. ч.гр.д. № 7146/2013г. М.М.М.
е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 2169.71 лева,
от която 1500 лева – главница и 669.71 лева – договорна лихва за периода от
19.01.2012г. до 17.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 18.05.2013г., както и сумата от 243.39
лева, представляваща деловодни разноски. Служебно известно на съда е, че въз
основа на заповедта е издаден изпълнителен лист.
Представена от ищеца е молба от „Е.М.“ ЕООД до ЧСИ
Станислава Дамянова Янкова, рег № 719 в КЧСИ, с
район на действие – ВОС от 22.11.2018г., с която се иска да бъде образувано
изпълнително дело срещу длъжника М.М.М. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 04.06.2013г. по ч.гр.д. № 7146/2013г. В молбата е посочено, че на с договор за цесия
от 14.11.2016г. вземането по изпълнителния
лист е прехвърлено от „Първа инвестиционна банка“ АД на „Е.М.“ ЕООД. Отправено е искане
да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, за извършване на
справка за банкови сметки и за налагане на запор при установяване на такива.
Представено е и запорно съобщение, изпратено от ЧСИ
Станислава Янкова до „БАНКА ДСК“ ЕАД, получено на 27.12.2018г., с което се
налага запор на всички вземания на длъжника М.М.М. от банката до размера на
дълга й по изпълнително дело № 20187190401288,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 7146/2013г.
Представена от ответника
е молба от „Първа
инвестиционна банка“ АД до ЧСИ Станислава Янкова за образуване
на изпълнително дело срещу длъжника М.М.М. въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 04.06.2013г. по ч.гр.д. № 7146/2013г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Настъпилата изтекла погасителна давност по отношение
на вземането представлява именно такъв новонастъпил факт.
В настоящият случай безспорно е, че е налице вземане
на ответника срещу ищеца, което е присъдено с влязла в сила заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 7146/2013г. по описа на ВРС и
издаден въз основа на същата изпълнителен лист от 04.06.2013г.
Спорният въпрос е погасено ли е вземането за посочената
сума по давност.
Погасителната давност по същество представлява
изтичането на определен от закона период от време, в следствие на което се
погасява правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред.
Давността за вземанията започва да тече, считано от възникване на притезанието,
като в случай, че не настъпят факти, прекъсващи давността, то се погасява в
установените в чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД срокове. С прекъсването на давността
изтеклия вече срок се приема за правно ирелевантен, като започва да тече нов
срок.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога пет години.
Действително е налице противоречива практика по въпроса дали влязлата в сила
при липса на възражение от длъжника заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо. Настоящият състав приема, че влязлата в сила заповед е
приравнена на установено със съдебно решение вземане и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение – в този смисъл и Определение № 214 от
15.05.2018г. по гр.д № 1528/2018г.
В настоящия случай ищецът е навел твърдения, че
взискателят не е проявил активност в период над пет години след издаване на
изпълнителния лист, като първото действие, годно да прекъсне давността е
молбата му за образуване на изпълнително дело, депозирана пред ЧСИ Станислава
Янкова на 22.11.2018г. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, а
едва със становище преди първо съдебно заседание е оспорил иска, като е навел
правоизключващо възражение, че вземането не е погасено по давност предвид че
взискателят е предприел действие по образуване на изпълнително дело още през
2013г., което е прекъснало давността. Съдът намира, че възможността за
навеждане на такова твърдение и възражение е преклудирана с изтичане на срока
за отговор, на основание чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 от ГПК. В този
смисъл възражението му не следва да бъде разглеждано, нито да се преценяват
несвоевременно наведените твърдения за факти и обстоятелства, които имат
значение за изхода на спора.
За пълнота следва да се отбележи и това, че
твърдението за образуване на изпълнително дело № 178/2013г. по описа на ЧСИ
Станислава Янкова и извършване на такива действия, които са годни да прекъснат
давността, не е доказано. Представена от ответника е само молба за образуване
на изп.дело с посочване на изпълнителни способи, която има вх. номер на ЧСИ.
Освен ръкописно отбелязване в горната част на молбата ид № 178/2013г. няма
никакви други индикации дали по същата действително е образувано изп. дело,
дали са предприети някакви изпълнителни действия, дали е прекратено и кога.
С оглед на гореизложеното, се налага извода, че
първото извършено от ответника действие, годно да прекъсне давността, е
подаването на молбата за образуване на изп. дело от 22.11.2018г., към който
момент петгодишната давност за погасяване на вземането вече е изтекла. В този
смисъл съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен.
На основание 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Предвид че адв. А.А.
е предоставил на ищцата безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 398,91 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ВРС държавна такса в размер на 96,52 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че М.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата
от 2169,71лева, от която 1500 лева – непогасена главница и 669.71 лева –
договорна лихва за периода от 19.01.2012г. до 17.05.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
18.05.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от 243.39 лева,
представляваща деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
04.06.2013г. въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 4141/21.05.2013г.
по ч.гр.д. № 7146/2013г. по описа на ВРС, поради погасяване на
вземането по давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на АДВОКАТ А.Т.А. от Варненска адвокатска
колегия, сумата от 398,91 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати в полза на ВРС държавна такса в размер на 96,52 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: