№ 283
гр. Шумен, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630102202 по описа за 2021 година
Предявени искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, срещу Т. М. СТ., ЕГН : **********, с адрес – ***, с
посочено правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК и обща цена на предявените
искове от 870,69 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 396,34
лева, представляваща 51,65 лева незаплатена стойност на мобилни услуги;
309,20 лева неустойка и 35,49 лева незаплатени лизингови вноски. За
посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК, по ЧГД № 1039/21г. на ШРС, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното
вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Иска отхвърлянето им. Твърди, че договора не бил прекратен,
поради което неустойка не се дължала, а представените фактури не
удостоверявали търсените вземания.
1
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора.
В хода на производството е променена фирмата на ищцовия търговец –
„***“.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че ответникът ползвал услугите на
ответното дружество, което се установява и от представените договори за
мобилни услуги от 02.04.2019г. и 02.05.2019г., и договор за лизинг от
02.05.2019г.. За твърдените вземания, представляващи цена на мобилни
услуги и неустойка, кредиторът – ищец в производството е издавал фактури
/л. 31-35 от ЧГД № 1039/2021г., по описа на ШРС/. Същите, неоспорени,
съдържат дължимата сума, за всеки от претендираните периоди, както и
крайна дата за плащане. Размерите на задълженията по тях, в общ размер и по
отделни пера се потвърждават и от приложените разпечатки за потребление
на мобилен/фиксиран номер, като претендираната неустойка, е в по-нисък
размер от съответния на уговорките, в договорите, съобразно месечните такси
и отстъпките на лизинговите вещи – 16,99 и 130 лева по договор от
02.04.2019г. и 10,99 и 181,84 лева по договор от 002.05.2019г.. Няма данни за
погасяване на така определените задължения, което е ответна доказателствена
тежест, но дори и не се твърди подобно. Заявлението по ЧГД № 1039/2021г., е
постъпило в ШРС на 19.04.2021г..
Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички
предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличието
на валидно правоотношение между страните (валиден договор, съдържащ
действителна уговорка за неустойка); ответно неизпълнение; размера на
обезщетението. Иска следва да бъде уважен, в предявения размер, и поради
неоснователност на ответното възражение, за прекратяване договора, не по
предвидения в общите условия ред. Действително в уговорките на т. 75, във
вр. с т. 19б-19е от ОУ се предвижда едностранното прекратяване на договора,
да става с месечно писмено предизвестие, включително и при неплащане, в
срок на дължими суми /най-малко поради писмената форма на първоначалния
2
договор/. Няма данни по делото, че ищецът, е изпращал въобще подобно
предизвестие, кратки текстови съобщения, или обаждания към номера на
ответницата, с подобно съдържание. От друга страна обаче, срока на договора
е бил 24 месеца и е изтекъл, преди предявяване на заявлението. За
дължимоста на претендираната неустойка е достатъчно наличието на ответно
неизпълнение – неплащане на предоставени мобилни услуги, след
20.05.2019г., довело до изключване от мрежата, в съответствие с т. 75 от ОУ.
Иначе казано обезщетението за вредите от неизпълнението, предвидено в
договора, като неустойка, се дължи, при наличие на неизпълнение, в срока на
договора и след прекратяването му, поради сбъдване бъдещо сигурно събитие
посочено в него, независимо от това, той прекратен ли е по предвиден, в
общи условия ред, преди това.
Неоснователно е и ответното възражение, за нищожност на
неустоечните клаузи. Договорите са сключен за определен срок, в случая от
24 месеца, като за всеки от месеците, независимо дали се ползват и в какво
количество мобилни услуги потребителят дължи такса, цифрово посочена на
стр. 1 от договора – 10,99 и 16,99 лева. Според уговорките в т. 7 от
договорите е получил и устройства на цена по ниска от стандартната. Нищо
неравноправно няма в уговорката за неустойка /т. 11 от договорите и чл. 11,
ал. 2 от договора за лизинг/, която предвижда, че при прекратяване на
договора, преди уговорения срок, по вина на потребителя, или по негово
желание/в случая поради неплащане на задължения/, той дължи заплащане на
три месечни такси и разликата между стандартната цена на полученото
устройство и платената с отстъпка или внесените лизингови вноски, посочени
в договор за лизинг. Така уговорените неустойки, не са необосновано високи,
а при яснота на месечната такса и размера на отстъпката от стандартната
цена, както е по процесните договори, не би затруднила потребител и с
възможности под средните, да прецени икономическите последици от
сключване на договора, при негово виновно неизпълнение. Уговорките не
нарушават и основните обезпечителна и обезщетителна функция на
неустойката.
С оглед така посоченият изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 960 лева разноски, в
настоящото производство и по ЧГД № 1039/2021г., представляващи 150 лева
държавна такса, 180 лева адвокатско възнаграждение, за всяко от
3
производствата, и 450 лева възнаграждение за особен представител.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. М. СТ., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, срещу нея, съществува вземане за сумата от
396,34 лева, представляваща 51,65 лева незаплатена стойност на мобилни
услуги за периода 05.04.2019г. – 04.08.2019г., по договори за мобилни услуги
от 02.04.2019г. и 02.05.2019г.; 35,49 лева лизингови вноски, по договор за
лизинг от 02.05.2019г. и 309,20 лева неустойки, в едно със законната лихва,
върху главницата от 396,34 лева, считано от 19.04.2021г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Т. М. СТ., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” ЕАД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от
960 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД №
1039/2021г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му,
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4