Решение по дело №348/2019 на Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 487

гр. Русе, 11.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на 2 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

      Председател: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 348 описа за 2019 г., за се произнесе, съобрази:

            Ищцата Н.С.Ю. е предявила против ответника „Т.Р.“ ЕАД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди вследствие на аварирал топлопровод, експлоатиран от ответника, като същият има задължение да го поддържа в изправност. Твърди, че течът е станал на 01.12.2018 г. на пешеходна алея в междублоковото пространство в кв. „Здравец-изток“ в гр. Русе. Когато преминавала по алеята, вследствие на теча, асфалтът под краката й пропаднал и тя паднала до кръста в дупка с гореща вода. Вследствие на това получила II степен изгаряния по левия крак, била хоспитализирана и претърпяла няколко хирургични интервенции, вследствие на травмите развила и посттравматично и депресивно разстройство и се наложило да посещава психолог и психиатър и да приема медикаменти. Оплакванията й от болки, дискомфорт от белези и депресивно състояние продължават и понастоящем. Счита, че претърпените от нея вреди, подробно описани в исковата молба, следва да бъдат обезщетени от ответника. Претендира имуществени в размер на 846.74 лева - разходи по лечението и медикаменти и неимуществени - 80 000 лева, ведно със законната лихва от датата на деликта. Претендира и разноските по делото.

Ответникът „Т.Р.“ ЕАД в отговор на исковата молба и уточненията в съдебно заседание признава обстоятелствата относно аварията на топлопровода, както и че уврежданията на ищцата са следствие от нея. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, защото не е съобразила парата около мястото на аварията и е преминала оттам. Признава претенцията за имуществени вреди по основание и размер, а за неимуществени - до размер от 15 000 лева. Претендира присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, признава се от ответника, че около 19 часа на 01.12.2018 г. ищцата Н.С.Ю. преминавала заедно с мъжа, с когото съжителства и техен съсед св. У. през пешеходна алея зад бл. „Ч.“ в гр. Р.. Времето било студено, мъгливо, по алеята била разрината пътечка за преминаване на един, човек, отстрани имало сняг (св.Узунов), когато асфалтът под краката на ищцата пропаднал и тя потънала в отворилото се пространство под нея, изпълнено с вряла вода (70-80 градуса - св. Х.). Придружаващите я двама мъже я извадили и свалили димящите й дрехи, сложили я да легне в снега и се обадили на спешна помощ. Вследствие на това тя постъпила в УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, където установили изгаряне II степен на левия крак, в по-ниска степен на десния хълбок и други части на тялото.

Съгласно СМЕ - приета и неоспорена от страните по делото и уточненията на вещото лице в съдебно заседание, уврежданията вследствие на описания инцидент са: изгаряния от вряла вода на десния долен крайник и кръстна област в дясно II АБ степен на площ около 17 % от цялата кожа на тялото, наложило свободна автопластика на кожа 1500 кв. см., взета от леви бедра и подбедрица, както и оток на белите дробове. Отокът е усложнение от изгарянията и е бил в острата фаза. Понастоящем е възстановен, но тогава е довел до опасност за живота на ищцата. По отношение на пострадалата е проведено 21 дневно болнично лечение, по време на което са извършени седем оперативни интервенции, прилагано медикаментозно лечение, което е предписано и в следболничния период. Към м. септември 2019 г. са налице розовеещи белези с леко променен релеф на кожата, на широки площи - в дясна тазобедрена област, по далечната трета на дясно бедро и по цялата дясна подбедрица. Налице е поле с хиперпигментация на кожата и груб релеф в областта на дясна глезенна става и хипопигментация в донорските участъци на лявото бедро и подбедрица. Ищцата има оплаквания от неприятни усещания в областта на уврежданията. Последните са довели до некроза на тъкани на широка площ и са наложили трансплантация на кожа. Некрозите на големи участъци, каквито са в конкретния случай, водят до състояние опасно за живота и ако настъпи зарастване, то същото е с груби ригидни раневи белези, които могат да доведат до ограничения в движенията на ставите. Останали са естетични белези и повишена чувствителност на кожата. Не се очаква пълно заличаване на белезите, очаква се намаляване на чувствителността. Липсата на белези от изгаряне над долната трета на бедрото може да се дължи на заличаването им. Вещото лице - съдебен лекар не може с категоричност да установи белегът на тазобедрената става дали е от дълбоко охлузване при падането в дупката или от изгаряне. Относно кръстната област, визирана в епикризата, най-вероятно се има предвид тазобедрената област, защото двете са близко една до друга. До долната трета на бедрото белезите няма да се заличат, възможно е само да променят цвета си. Ищцата има оток и болки в глезенната става, което намалява обема на движение. По-вероятно е болката и отокът да останат за цял живот. Трансплантираната кожа, взета от ляв крак е с площ 27/27 см и 23/10 см. Дори след пълното възстановяване на раните и тези белези (ляв крак) ще останат за цял живот.

От комплексната психологична и психиатрична експертиза се установява, че към м. юли 2019 г. са налице изразени симптоми на посттравматично стресово разстройство, изразяващи се в реакция на интензивен страх, безпомощност и ужас, мисловно преживяване на събитието по начин, причиняващ стрес - сънища, ретроспекции, спомени, физически реакции; отбягване на мисли и спомени за събитието; снижаване на обичайния интерес към хобита или социални дейности; притъпени чувства; раздразнителност, гняв, проблеми със съня и концентрацията, нервност и постоянно чувство „нащрек“. Провежда се лечение на ищцата с антидепресанти и психологически сесии, като лекарствата ще се приемат до пълно овладяване на симптоматиката, защото при преустановяване на приема им е вероятно влошаване на състоянието. Към момента едновременно са налични симптомите на посттравматично стресово разстройство и на рецидивиращо депресивно разстройство. Ако тази диагноза продължи повече от две години, ще премине в трайна промяна                                                                   на

личността. Към момента преобладава депресивното разстройство, което е следствие на ПТСР и е по-силно от него. Двете разстройства са свързани, защото симптомите не са отзвучали, а са преминали в депресивно разстройство и е влошено цялостното функциониране - социално, трудово и семейно.

От показанията на св. Б. У. - семеен приятел на ищцата и св. М. Ю. – син на ищцата се установява, че последната е изпитвала адски болки и към момента на изгарянето, и впоследствие, въпреки, че била непрекъснато обезболявана с морфин. Плачела, трудно се възстановявала, променила навиците и интересите си (спряла да готви и да прави всичко, свързано с топлина и пара), не била общителна и контактна, станала нервна, раздразнителна, непрекъснато се карала с близките си, срамувала се да излиза, продължава и понастоящем да изпитва болки в крака. След преминаване през мястото на инцидента, получила сърдечен пристъп. Приема успокоителни, от които наддала много килограми. Загубила вяра, че ще се възстанови.

Св. Е. Х. - служител в ответното дружество, домашен дежурен към датата на аварията, изнася данни, че сигналът за аварията е постъпил в сутринта на 01.12.2018 г. и полека-полека се отправил към мястото на аварията. Пристигнал около 10 часа там. Към момента на инцидента с ищцата - около 19 часа на същата дата, мястото все още не е било обезопасено с ленти или по друг начин, защото свидетелят и ръководителят му преценили (чрез стъпване с крака върху локализирания теч), че аварията не е сериозна и спешна (на място установил само разлив - теч и пара над асфалта). Установява, че организацията на работа в дружеството е такава, че ленти се поставят след установяване на всички аварии за деня, а не веднага при констатирането им на място. Според свидетеля обстоятелството, че на мястото се разлива гореща вода, предполага някаква спешност, но не такава, че веднага да се загради, както и че понастоящем тази практика продължава - оглед на аварията, стъпване и докладване, без веднага да се обезопаси.

Изложеното съдът приема за установено въз основа на признанията за конкретни факти от ответника, събраните по делото писмени доказателства - епикризи, писмени доказателствени средства - експертизи, както и гласните доказателствени средства. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като отчита възможната заинтересованост на сина на ищцата и на служителя на ответника, но ги възприема като обективни, защото се подкрепят от показанията на незаинтересования свидетел, от писмените доказателства и експертизи. Кредитират се и приетите СМЕ и КСППЕ предвид специалните знания на вещите лица - съдебен лекар; психиатър и психолог, като се взема предвид, че са изготвени компетентно, обективно, изчерпателно и задълбочено, и кореспондират с писмените доказателства.

Въз основа на установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане с действия и бездействия на служители на ответното дружество по повод на работа, която им е възложена, претенция с правно основание чл. 49 от ЗЗД.

Разгледани по същество, исковете са изцяло основателни.

За да възникне отговорността по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: да има възлагане на работа на физическо лице; това лице виновно да е причинило вреди на ищеца; увреждащото деяние да е осъществено при или по повод изпълнението на възложената работа; да е налице причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата.

           От установената безспорна фактическа обстановка, предвид правната релевантна рамка за спора, следва да се обсъдят спорните и относими към правния спор обстоятелства. Генерално те са: дали служителите на ответника са били в обективна възможност да преценят, че следва да се осъществят някакви действия от тяхна страна, за да не настъпи пропадането на ищцата на мястото на аварията. От тук, предвид и доводите и възраженията на страните, се оформят и фактите, имащи отношение към спора: какви действия е следвало да извършат служителите при наличието на сигнал за авария и при констатирания теч и пара от гореща вода на мястото на инцидента, респективно имало ли е задължения на дежурния служител, които не са осъществени; възможно ли е било предотвратяване на деликта; има ли налице съпричиняване от страна на ищцата.

Отговорът на тези въпроси се съдържа в свидетелските показания на Е. Х. и е категорично даден в приетите Правила за работа в аварийна ситуация, където към задълженията на длъжностните лица, участващи в ликвидирането на аварията или аварийната ситуация в т.3.2.1.В е формулирано основно задължение към ръководител направление „Топлоснабдяване“ и енергетиците на райони - локализиране, обезопасяване, отстраняване на аварията. Тези правила са относими и към дежурните по райони за домашно дежурство, какъвто към процесната дата е бил св. Хюсеинов.

Установи се, че е налице такова бездействие на служителите на ответника при изпълнението на възложената им работа, което е довело до процесния инцидент - мястото не е било обезопасено. Независимо, че сигналът е постъпил рано сутринта на 01.12.2018 г. и е констатиран около 10 часа от дежурния служител, до 19 часа не са предприети никакви действия за обезопасяване. Изчаквано е с общ камион да бъдат обозначени всички аварии за конкретната дата, което след изминалите девет часа все още не е било сторено. Дори и към настоящия момент не е променена тази организация на работа в ответното дружество („оглеждам, стъпвам и докладвам“ св. Хюсеинов), практика, лишена от логика, отговорност и ангажираност към опазването на здравето и живота на гражданите.

Основен принцип при извършване дейността на топлопреносните дружества е обезпечаване сигурността на снабдяването и опазването на околната среда, живота, здравето и собствеността на гражданите, прокламиран в чл.69 от Закона за енергетиката. Всички енергийни предприятия са длъжни да извършват дейността си в интерес на обществото, а съгласно нормите на чл.130-132 от ЗЕ, чл.25 от НАРЕДБА № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и НАРЕДБА № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - дейностите по поддържането, експлоатацията и управлението на топлопреносната мрежа се извършват от топлопреносното предприятие, получило лицензия по чл. 39 ал. 1 т. 2 от ЗЕ, каквото е ответникът - факт, по който не се спори. Отстраняването на повреди, като понятие обхваща широк кръг от дейности, включително и процесната авария, поради което отговорност за процесния теч от топлопровода, находящ се зад бл. Ч. в гр. Р., носи субектът, който има задължение да го поддържа и ремонтира - „Т.Р.“. И същият субект има задължение, след като локализира аварията, да обезопаси мястото. Именно бездействието и създадената практика в дружеството да се отлага обезопасяването, са довели до процесния инцидент.

Разгледано от този аспект, съдът намира, че наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищцата е несъстоятелно, защото не гражданите имат задължение да следят за теч и дали от мястото излиза пара, за го заобиколят, а в задълженията на топлопреносното предприятие е да констатира аварията и да обезопаси мястото, за да предотврати инциденти и гарантира сигурността на гражданите. Съпричиняване би било налице само, ако мястото беше обозначено и заградено и ищцата беше преодоляла тези заграждения. Тълкуване в обратния смисъл е превратно и лишено от правна и житейска логика. Такъв е и доводът в писмената защита на ответника по повод изразеното становище, че независимо от аварията, причинила излив на вода, в рамките на близо 12 часа, никой от живущите в близките блокове не е пострадал, а само ищцата е проявила несъобразителност и небрежност, като е преминала оттам. Всъщност според съда е щастлива случайност, че не е имало и други пострадали, включително деца, имайки предвид, че аварията е върху пешеходна алея в междублоково пространство. А и отговорността на ответника спрямо ищцата не се намалява от факта, че други граждани не са пострадали. Несъобразителност не би могла да е налице от страна на пешеходец, преминаващ по пешеходна алея, при мъгливо и заснежено време, без видими деформации по настилката, без предпазни ленти, сигнализиращи опасност. И от призмата на изложеното, че е лишена от логика твърдяната от ответника несъобразителност, дори не следва да се коментира, че възражението е изцяло недоказано. Тежестта за установяването му носи дружеството, като от никое доказателство или доказателствено средство не може да се обоснове извод, че е проявена небрежност.

 Фактите относно размерите на дупката и температурата на водата са ирелевантни към предмета на спора и не се обсъждат от съда, защото по делото не се спори нито за настъпилата авария, нито за причинените на ищцата увреждания, нито за причинно-следствената връзка между тях.

           Предвид опита и професионалната квалификаиця на служителите (св. Х. установява, че имат опит и с други пропадания на асфалт при течове), т. е. би могло да предвидят последиците, предвид задължението за поддръжка на топлопреносните съоръжения и инсталации и правилата на Приложение 7 към лицензията на ответника, обосновават наличието на деликт от страна на служители на дружеството при изпълнение на възложената им работа, което ангажира отговорността на ответника.

           Несъмнено се доказаха претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на инцидента от 01.12.2018 г. При определяне                                                         размера на

обезщетението, което би възмездило претърпените от нея страдания, съдът съобрази практиката на ВКС и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съобразно последната, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Като взе предвид конкретните и специфични особености в казуса през призмата на чл. 52 от ЗЗД, а именно - болнично лечение в продължение на три седмици, съпътствано с непосилни       болки и страдания („адски“), налагало обезболяване с морфин, претърпени седем оперативни интервенции, наличието на опасност за живота на пострадалата поради развития белодробен оток и интоксикация, останалите трайни белези по крайниците на жена в млада възраст, липсата на пълно възстановяване и продължаващи година след инцидента болки в глезена и оток с вероятност за трайно увреждане - до живот, непреодоляната емоционална и психическа травма и настъпилото рецидивиращо депресивно разстройство, лекувано с антидепресанти и терапии, довели и до увеличаване на теглото, ограничаването на социалните и трудовите функции на ищцата, проблемите й в семейните контакти, съдът намира, че са налице множество и съществени неимуществени вреди, които по справедливост определя в размер на 80 000 лева, поради което искът се явява доказан.

            Претенцията за имуществени вреди в размер на 846.74 лв. се признава изцяло от ответника и сумата следва да се присъди на ищцата.

            При деликт законна лихва се дължи от дата на настъпване на вредите - 01.12.2018 г. до окончателното изплащане на всяка от главниците.

            Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски и процесуалният й представител, е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар в условията на чл. 38 ал.2 от ЗА. На същия ответникът дължи сумата от 3230 лева - адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7 ал.2 т. 1 и т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за двата иска.

            В тежест на ответника е и дължимата държавна такса в размер на 3250 лева, както и 639 лв. - разноски за експертизи, които следва да се заплатят по сметка на РОС.

Мотивиран от изложеното, русенският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „Т.Р.“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от изпълнителния директор С. Ж. Ж. да заплати на Н.С.Ю., ЕГН ********** сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 846.74 лева - обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата на 01.12.2018 г. от пропадане в дупка с вряла вода вследствие авария на уличен топлопровод в гр. Р., З.И“, зад блок „Ч.“, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 01.12.2018 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ***, представлявано от управителя С. Ж. Ж. да заплати по сметка на Окръжен съд Русе, държавна такса в размер на 3250 лева общо от двата иска, както и сумата от 639 лева - разноски, изплатени от бюджета на съда.

ОСЪЖДА „Т.Р.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от управителя да заплати на основание чл.38 ал.1 от ЗА във вр. чл.7 ал.2 т.1 и т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат С.М. сумата от 3230 лева.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: