РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Велико Търново,23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
шестнадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. И. изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. № 231 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
186, ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „З.А.“*** против Заповед за налагане на ПАМ №10 399 /20.3.2019г. на, н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект –питейно заведение кафе Виенски салон, находящ се в гр.Павликени ул Х.Димитър № 23, стопанисван от жалбоподателя за срок от 14 дни. Не е допуснато предварително изпълнение по реда на чл. 60 от АПК на същата.
Твърденията в
жалбата са, че процесната заповед е
незаконосъобразна, неправилна, необоснована, немотивирана и противоречаща на
материалния и процесуалния закон.
Основните аргументи за това са, че органът е издал ПАМ, преди да бъде
издадено Наказателно постановление за нарушението, поради което е нарушил
правото на защита на жалбоподателката, тъй като макар
да са самостоятелни производства същата не е знаела срещу какви факти следва да
се защитава. Това обстоятелство лишава дружеството от възможността по чл-. 187, ал 4 от ЗДДС да преустанови действието на ПАМ
чрез заплащане на дължимата глоба. Допусната
е съществена неточност в издадената заповед, доколкото е посочен друг адрес на
търговския обект, а не действителния такъв ул .Васил
Левски №4, което е съществено противоречие между извършената проверка и
запечатания обект. Липсват конкретни мотиви за съображенията на
административния орган да приложи 14 дневния срок за запечатване , след като
нарушението е за първи път, не са извършени други нарушения на данъчното
законодателство. Не са посочени действията, чрез които търговецът ще осуети заплащането
на глобата по наказателното постановление, както и в какво се изразява
накърняването на обществените интереси, за чиято защита се издава Заповедта за
ПАМ. Не е спазена визираната цел в чл.22 от ЗАНН за преустановяване или
предотвратяване на нарушението. Развива подробни мотиви относно целта на ПАМ и
конкретно противоречието на атакуваната Заповед с целта на закона.
Моли се съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ като
незаконосъобразна. В съдебно заседание се представлява от ***Н., която поддържа
така подадената жалба. Представя подробни писмени бележки в срока по чл. 149,
ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
.
Ответната страна – Началник отдел „ Оперативни дейности“ Велико Търново ,Дирекция „Оперативни дейности“при ТД на НАП В.Търново чрез процесуалния си представител Д.счита жалбата за неоснователна. Намира заповедта за законосъобразна с оглед на това, че съдържа задължителните реквизити, издадена е от компетентен орган при спазване на процедурата и са посочени фактическите и правни основания за издаването на акта. Излага съображения, че административният орган подробно е мотивирал срока ,за който налага ПАМ като целта на същата е да се промени начина на извършване на дейността на конкретния обект с оглед спазване на отчетността и съответно да не се допускат вреди за фиска от неотчетени приходи. Претендира заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съд – Велико Търново осми състав като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 17.3.2019г в 16 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС – кафе Виенски салон, находящо се в гр. Павликени ул Васил Левски 4 , стопанисван и експлоатиран от жалбоподателя. От проверяващият екип е извършена контролна покупка, за която не е издаден фискален от А.С.сервитьор, извършила продажбата и приела плащането . Няма спор по делото, че търговският обект има регистрирано фискално устройство с марка ELTRADE МОДЕЛ А300-02 DV с идентификационен номер ЕD203476, регистрирано в НАП С № 3832316 от 28.3.3018Г.и идентификационен номер на фискалната памет -02664079. Към ФУ в обекта има програмен продукт ДЕТЕЛИНА ЛАЙТ 3“ няма пост- терминално устройство. От проверявания не е представена книга за дневни финансови отчети при преоброяване на касовата на личност към момента на проверката е установена фактическа такава от 470,15 лева при отчетена от ФУ в размер на 51 лева. За констатираните факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка № 0373224/17.3.2019г. на основание чл.110, ал 4 във вр. с чл.50 от ДОПК. Събраните в хода на проверката доказателства служебен бон №138794/17.3.2019г. дневен финансов отчет № 643/17.3.2019г- контролна лента на електронен носител КЛЕН от същата дата, опис на паричните средства и декларация от лице, работещо по трудово правоотношение.
Описаните в ПИП факти и обстоятелства са изцяло възприети от ответната страна, и възпроизведена в оспорваната заповед за налагане на ПАМ, предмет на настоящото производство.
С оглед на тези констатации визиращи нарушение на състава на чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и във връзка с чл.118, ал1 и ал 4 от ЗДДС и на чл.186, ал1 т.1 б“а“ от ЗДДС административният орган е намерил че за да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения и вредните последици от тях е необходимо издаване на Заповед за налагане на ПАМ. От него е прието, ча жалбоподателят е извършил две нарушения на данъчното законодателство, касаещи отчетността, които водят до неотчитане на приходи поради неиздаване на ФКБ, което налага издаване на процесната заповед.
Формиран е извод, че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби, водещи до неправилно определяне на дължимите налози.
В хода на съдебното дирене е приобщена цялата преписка по оспорваната заповед, включително и Заповед № ЗЦУ –ОПР 16/17.5.2018г. на Изпълнителен директор на НАП , с която е определен издателят на Заповедта за налагане на ПАМ за компетентен орган.
Освен това по делото е допуснат и изслушан един свидетел на проверката, който към настоящия момент е служител на дружеството- жалбоподател. Същият твърди, че се касае за инцидентен случай на неотчитане на приходи от продажби. Сервитьорката е била неопитна и в суматохата не е издала ФКБ. Тези показания съдът не кредитира поради явното им противоречие с официални документи по делото,а именно съставения ПИП, в който се установява касова наличност занчително по- голяма от отчетената от ФУ в размер на 419,15 лева.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на всички основания по чл. 146 от АПК. Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал.1, т.2 от ЗНАП и правомощията предоставени му със и Заповед № ЗЦУ –ОПР 16/17.5.2018г. на Изпълнителен директор на НАП. (лист 25).
Не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна
административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а” от ЗДДС, съгласно който запечатване
на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба. Съобразно констатациите от извършената проверка,
отразени като фактически основания за издаване на обжалваната заповед, за
извършената контролна покупка и заплатена в брой продажна цена, не е издаден фискален касов бон от наличното,
монтирано и работещо в обекта фискално устройство.
По
материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът приема, че макар
формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона
и в нарушение на принципа за съразмерност.
Съобразно изричния текст на чл. 22
от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание
и предупреждение върху останалите правни субекти.
Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на мерките
във всяка конкретна хипотеза на
нарушение по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителната
административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, които са закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване
или преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед,
тъй като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на вредните
последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал. 2 от ДОПК и не може дори
практически да стане посредством запечатването на обекта. По тези съображения, в конкретната хипотеза
целта на запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за нарушение
на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи на законоустановената цел на принудителната административна
мярка и съставлява превратно упражняване на власт.
По отношение на
определената от административния орган продължителност на наложената мярка,
съдът намира, че органът действа при оперативна самостоятелност, поради което
на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона
и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. Определеният срок за
налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения
максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените от органа обстоятелства
обаче са общи и не кореспондират с направените от него правни изводи относно
срока. Посочено е, че са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от
същото, без да се уточни каква е тежестта и какви са последиците; големината и
местоположението на търговския обект, без да се поясни каква е връзката им със
запечатването на обекта именно за 14 дни, наличието на значителен поток от хора
и разнообразието на предлаганите стоки. Не е посочено дали търговецът има други
установени нарушения от същия вид, което би оказало съществено влияние върху
изводите дали цел на мярката може да е предотвратяване на други нарушения от
същия вид. За разлика от
други заповеди , предмет на съдебна проверка, където органът е изложил подробни
мотиви относно тежестта на нарушението, вид и място на извършваната дейност,
вероятните щети за бюджета, в настоящия казус мотивите са само бланкетни, като единствено е посочено, че се засяга
държавния бюджет. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на
срока на наложената ПАМ,, като са посочени само големия размер на касовата
наличност, без да се преценят всички обстоятелства в съвкупност , не позволява на съда да извърши проверка
относно съответствието на акта с целта на закона и представлява отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. В този смисъл съдът съобрази постоянната
съдебна практика, приета с Решение № 5830/04.05.2011 г. по адм.
д. № 1524/2011 г. първо отд., Решение № 1287/2011 г.
по адм. д. № 10063/2010 г., Решение № 1243/24.01.2011
г. по адм. д. № 8229/2011 г., осмо отд., Решение № 2162/13.02.2012 г. по адм.
д. № 6821/2011 г. - първо отд. на ВАС, Решение №
4971/14.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2009 г.;
Решение № 3726/19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. №
14058/2008 г.; Решение № 754/19.01.2009 г. на ВАС по адм.
д. № 10992/2008 г.; Решение № 11737/05.11.2008 г. на ВАС по адм.
д. № 7603/2008 г. и др., в които ВАС е приел, че излагането на мотиви в
заповедта по чл.186,
ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на
наложената ПАМ е задължително, като мотивите не следва да са бланкетни, ограничени само до преписването им от
съответната правна норма, а да са съобразени с фактите, приети от органа при
издаване на заповедта и другите обстоятелства включително предходни нарушения,
за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в
изпълнение на изискването на чл.146,
т.5 от АПК и, че не посочването на мотиви относно определения срок, за
който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи, дали актът е в
съответствие с целта на закона - чл.146,
т.5 от АПК.
Съдът намира още, че при издаване на
обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа
на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК,
съгласно което административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че принудителната
административна мярка предотвратява преди всичко извършването на търговска
дейност и реализирането на приходи, което освен че ограничава правата на
търговеца, води и до пропуснати приходи за държавата от данъци.Това обосновава извода, че в случая прилагането на
принудителна административна мярка не само не би постигнало нито една от целите
на административната принуда, но и засяга косвено финансовите интереси на
държавата и най-вече ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща
необходимото за постигане на целта на закона.
Съдът намира, че са неоснователни
доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта, поради неправилно
посочване адреса на търговския обект, доколкото се касае за допусната от него
очевидна фактическа грешка- посочено е седалището на жалбоподателя.
Съставянето на АУАН и издаване на НП
са самостоятелни производства, и както изрично е посочено в нормата на чл.186
от ЗДДС ПАМ се прилага независимо от тях. Наистина жалбоподателят е лишен от
възможността по чл. 187, ал 4 от ЗДДС да преустанови действието на ПАМ чрез
заплащането на глоба, определена с НП, но това не може да се отрази априори на законосъобразността на Заповедта за ПАМ,
доколкото НП може въобще да не бъде издадено. Необходимо условие за издаване на
заповедта е констатиране на нарушение на данъчното законодателство, каквото в
настоящия казус е доказано и не е спорно.От жалбоподателя се излагат само
съображения относно действията на
сервитьора дължащи се на пропуск или
грешка, но не и по съществото на извършване на нарушението.
Водим от горното и на основание чл. 172
от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „З.А.“*** Заповед за налагане на ПАМ №10 399
/20.3.2019г. на, н- к отдел „Оперативни дейности“Велико Търново „ ГД „Финансов
контрол „ при ЦУ на НАП, с която е запечатан търговски обект –питейно заведение
кафе Виенски салон, находящ се в гр.Павликени ул Х.Димитър № 23, стопанисван от жалбоподателя за срок от
14 дни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: