Р Е Ш Е Н И Е № 143
гр. Русе, 25.05.2023 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми април две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА административно
дело № 569 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на чл.197, ал.2 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от З.З.И. *** и непълнолетния Илиян
И.Д. чрез законния си представител З.И. – негова майка, срещу Решение № 237/27.10.2022
г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което жалба вх. № 12335/26.05.2022
г., подадена от З.З.И. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки на
основание чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх. № С220018-022-0018938/23.03.2022 г.,
издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, е
оставена без уважение като неоснователна.
Жалбоподателите твърдият, че постановлението за налагане
на обезпечителни мерки и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП
Варна са незаконосъобразни, тъй като са постановени при липса на фактически
основания. Твърди се, че възбраненият имот не е собственост на длъжника по
изпълнителното дело З.И., а на нейния син И.Д., поради което върху него е недопустимо
да не налагат обезпечителни мерки за задължения на И..
Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваното решение,
както и постановлението за налагане на обезпечителни мерки. В хода на съдебното
производство, редовно призовани, се представляват от адв. Д., който поддържа
жалбата и моли съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с него
постановление за налагане на обезпечителни мерки. Претендира разноски.
Ответникът- директорът на ТД на НАП Варна чрез
процесуалния си представител – главен юрисконсулт Е.Т., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да остави
жалбата и на двамата жалбоподатели без уважение и да потвърди процесното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмено становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Срещу З.З.И. е образувано изпълнително дело № 18140007088/2014
г. по описа на ТД на НАП Варна, за събиране на установени и изискуеми публични
вземания на И.. Задълженията на лицето към 23.03.2022 г. са в общ размер на 21 813,84
лв., т това число лихва 6 405,25 лв. и главница 15 408,59 лв.
За обезпечаване на установени и изискуеми публичните
задължения по изпълнителното дело, публичният изпълнител, при ТД на НАП Варна е
издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220018-022-0018938/23.03.2022
г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 205, във връзка с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, с което е наложил възбрана върху следните недвижими имоти:
- 593/739 идеална част от поземлен имот, 593/739 кв.м. в
идеални части от УПИ ІІІ-1434, квартал 114, образуван от имот 1434, находящ се
в гр. Ветово, община Ветово, област Русе, по регулационния и кадастралния план,
одобрен със заповед № 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС – Русе, целият с площ от
739 кв.м., находящ се в гр. Ветово, община Ветово, област Русе, ул. „Баба Тонка“,
с граници улица, УПИ ІІ от квартал 114, УПИ V от квартал 114, УПИ ІV от квартал
114, придобит с нотариален акт № 135, том ІV, рег.№ 8278, дело 683/2021 г.,
вписан в Служба по вписванията – Русе с вх.рег.№ 14986, Акт № 161, вх.рег.№
14745 от 08.12.2021 г. с данъчна оценка (за недвижими имоти) 1 912,45 лв.
за съответната част.
Постановлението е връчено на З.И. на 18.05.2022 г. и
срещу него е подадена жалба вх. № 12335/26.2022 г. от З.З.И. за себе си и като
законен представител на непълнолетния И.И.Д., неин син в качеството му на трето
лице – законен собственик на възбранения имот. По жалбата е постановено Решение
№ 130/08.06.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което жалбата е
оставена без разглеждане поради просрочие. С Определение № 25/13.10.2022 г. по
адм.д. № 348/2022 г. по описа на АдмС – Русе Решение № 130/08.06.2022 г. на
директора на ТД на НАП – Варна е отменено и преписката е върната на органа за
произнасяне по същество на спора по жалба вх.№ 12335/26.05.2022 г. по регистъра
на ТД на НАП Варна, офис Русе, подадена от З.З.И. ***, в лично качество и като
законен представител на малолетния И.И.Д., неин син.
След връщане на преписката е постановено Решение №
237/27.10.2022 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без
уважение жалба вх.№ 12335/26.05.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Варна, офис
Русе, подадена от З.З.И., ЕГН **********, адрес ***, срещу Постановление за
налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх.№
С220018-022-0018938/23.03.2022 г., издадено от В. Л.на длъжност публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, като неоснователна. Решението
е връчено на З.И. на 30.11.2022 г., видно от приложената по преписката разписка
(л. 3 от преписката).
В административната преписка се съдържа справка от Община
Ветово за декларираното движимо и недвижимо имущество от З.З.И. (л. 5-6 от
преписката) и електронна разпечатка от информационната система на Община Ветово
на декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № **********/13.01.2022 г. (л. 7-8 от
преписката), с която И. е декларирала, че е собственик на имот в гр. Ветово, на
ул. „Баба Тонка“ с кадастрален № 1434, УПИ ІІІ 1434 в кв. 114 по плана одобрен
1985г. с площ 739 кв.м. придобит чрез покупка съгласно нотариален акт „№ 135
Т.4 № 8278 … Издател на документа Л.Ш.“. Преписката съдържа и копие на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 135, том ІV, рег.№ 8278, нот.дело №
683 от 2021 г. на нотариус Л. Ш., регистрационен № 624 на Нотариалната камара
(л. 9-10 от преписката), според който на 07.12.2021 г. на З.З.И., като
собственик на УПИ ІІІ-1434 по регулационния и кадастралния план на гр. Ветово,
одобрен със заповед № 84/22.02.1985 г., са прехвърлени 107,00 кв.м. от УПИ
ІІ-1433, образуван от имот 1433 в гр. Ветово, по регулационния и кадастралния
план, одобрен със заповед № 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС – Русе, УПИ ІІ с
площ 582 кв.м., които квадратни метри се придават по регулация към нейния имот.
По същия начин със същия нотариален акт на З.З.И., като собственик на УПИ
ІІІ-1434 по регулационния и кадастралния план на гр. Ветово, одобрен със
заповед № 84/22.02.1985 г., са прехвърлени и 39,00 кв.м. от УПИ ІV-1434,
образуван от имот 1434 в гр. Ветово, по регулационния и кадастралния план,
одобрен със заповед № 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС – Русе, УПИ ІV с площ
744 кв.м., които квадратни метри се придават по регулация към нейния имот УПИ
ІІІ-1434, образуван от имот 1434 с площ 739 кв.м.
В хода на съдебното производство, са приети писмени
доказателства, представени от жалбоподателите:
- нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
02.04.2021 г. с № 107, том І, рег. № 992, дело № 079 от 2021 г. на нотариус А.
М. рег.№ 433. С този нотариален акт на И.И.Д., действащ чрез своята майка и
законен представител З.З.И. е продаден недвижим имот дворно място с площ от 593
кв.м., находящо се в гр. Ветово, община Ветово, обл. Русенска, ул. „Съединение“
№ 76, представляващо УПИ ІІІ, което е част от имот № 604.1434, целият с площ
1332 кв.м. в квартал 114 по регулационния и кадастралния план на гр. Ветово,
обл. Русенска, при граници: улица, УПИ ІІ от квартал 114, УПИ V от квартал 144
и УПИ ІV от квартал 114 (л. 9-10 от делото);
- нотариален акт за собственост върху недвижим имот от
05.07.2022 г. № 163, том ІІ, рег.№ 4397, дело № 346 от 05.7.2022 г. на нотариус
Л. Ш. рег.№ 624 (л. 7-8 от делото). С този нотариален акт се признава И.И.Д.,
действащ чрез своята майка и законен представител З.З.И. за собственик на
следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІ-2136 в кв. 114,
образуван от имот 2136 по ПУП-ИПР на гр. Ветово, одобрен със Заповед № РД-305
от 09.05.2022 г. на кмета на Община Ветово, с административен адрес гр. Ветово,
общ. Ветово, обл. Русе, ул. „Баба Тонка“ като УПИ ІІІ има площ 738 кв.м и е
отреден за жилищно застрояване при граници УПИ ІІ от квартал 114, улица, УПИ ІV
от квартал 114.
От ответника е представена Заповед № РД-305/09.05.2022 г.
(л. 35), с която кметът на община Ветово е одобрил ПУП (Подробен устройствен
план) – ИПР (Изменение на плана за регулация) за УПИ ІІІ-1434, кв. 114 по плана
на гр. Ветово, общ. Ветово, обл. Русе като за УПИ ІІІ-1434 и УПИ ІV-1434 се
отреждат нови кадастрални номера, съответно 2136 и 2137; дворищно
регулационните граници на УПИ ІІІ-1434, кв. 114 по плана на гр. Ветово се изменят
в съответствие с Нотариален акт № 35/07.12.2021 г.; не се предвижда изменение
на уличната регулация за кв. 114.
По делото служебно е изискано и приложено копие на нотариално
дело № 683/2021 г. на нотариус рег.№ 624 Л.Ш., приключило с издаването на
нотариален акт № 135/07.12.2021 г.
От жалбоподателите е представен още Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот от 16.12.2021г. с №
163, том ІV рег.№ 8518, дело № 709/2021 г. (л. 105). С посочения нотариален акт
се извършва поправка в нотариален акт № 135/07.12.2021 г. като за приемател
вместо текста „З.З.И.“ следва да се чете „З.З.И., в качеството на майка и
законен представител на И.И.Д.“. По делото не се спори, че този нотариален акт
не е вписан в Службата по вписвания като е постановен отказ за това от
17.12.2021 г., представен в неофициален препис (л.106).
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на настоящето производство, представляваща
съединени две жалби – едната от З.И. като длъжник по изпълнителното дело и
адресат на оспорваното решение и другата от И.Д. –неин малолетен син, имащ
качеството на трето лице в изпълнителното производство. Жалбата е подадена на
06.12.2022 г. видно от пощенското клеймо на плика на л. 6 от делото, т.е. в
предвидения в чл. 197, ал. 2 от ДОПК преклузивен 7- дневен срок, от надлежни
страни, имащи право и интерес от обжалването и същата, като процесуално
допустима задължава съда да я разгледа по същество, относно нейната
основателност.
По отношение жалбата на И.И.Д. съдът съобрази, че с
решение 237/27.10.2022 г. директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл само
във връзка с жалбата подадена от З.З.И. срещу постановлението на налагане на
обезпечителни мерки. Въпреки указанията дадени с Определение № 25/13.10.2022 г.
по ЧАДМ 348/22 по описа на АС – Русе, директорът на ТД на НАП Варна не се е
произнесъл по жалбата на З.З.И. действаща като законен представител на
малолетния И.И.Д. - нейн син. Поради това съдът приема, че е оставена без
уважение жалбата на малолетния И.И. действащ чрез законен представител З.З.И.
срещу обжалваното постановление предвид разпоредбата на чл. 197, ал. 2 от ДОПК,
че непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по чл. 197 ал. 1 от ДОПК се
смята за потвърждение на постановлението за налагане на обезпечителни мерки,
поради което и за И.И.Д., действащ чрез З.З.И. е налице право и интерес от
оспорването.
Разгледана по същество жалбата на двамата жалбоподатели е
основателна.
Съдът, съобразно задължението си за пълна служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от
ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта
са спазени всички изисквания за законосъобразност – наличието на компетентност
на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им;
изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
Съдът намира, че оспореното решение е издадено от
компетентен орган по чл. 197, ал. 1 от ДОПК, а именно директорът на ТД на НАП
Варна и в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, след
връщане на преписката от АдмС – Русе за произнасяне по същество.
Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, също е
издадено от компетентен орган-публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, съгласно
чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в
чл. 12, ал. 4, т. 1 и чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Не са налице основания за
нищожност на оспорения индивидуален административен акт.
Оспореното решение е издадено в предписаната от закона
форма. Постановлението за налагане на обезпечителни мерки също съдържа всички
законоустановени реквизити, съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 от ДОПК.
При издаването на оспореното решение, както и на
потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки не са
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл. 197, ал. 5 от ДОПК, трети лица могат да
обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато
той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират
във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е
била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.
По аргумент за противното на изр. 2 на ал. 5 от чл. 197
от ДОПК, то когато вещта в деня на запора или възбраната не е собствена на
длъжника, то наложените върху такава вещ обезпечителни мерки са
незаконосъобразни.
Единствената законова възможност, обезпечителната мярка
да бъде отменена при административно или съдебно обжалване, като жалбата ще
бъде уважена ако се докаже, че вещта не е била на длъжника при налагане на
възбраната. В този ред на мисли, в жалбата се сочи, че възбраненият имот всъщност
не е собственост на И., а на нейният син като в нотариален акт № 135/07.12.2021
г. неправилно тя е посочена като приобретател, а не нейният син, в чиято полза
всъщност е извършвана сделката и което е видно от съставения впоследствие
нотариален акт № 163 от 05.07.2022 г.
В настоящия случай към датата 23.03.2022 г., когато е
наложена процесната обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот: -
593/739 идеална част от поземлен имот, 593/739 кв.м. в идеални части от УПИ
ІІІ-1434, квартал 114, образуван от имот 1434, находящ се в гр. Ветово, община
Ветово, област Русе, по регулационния и кадастралния план, одобрен със заповед
№ 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС – Русе, целият с площ от 739 кв.м., находящ
се в гр. Ветово, община Ветово, област Русе, ул. „Баба Тонка“, с граници улица,
УПИ ІІ от квартал 114, УПИ V от квартал 114, УПИ ІV от квартал 114, придобит с
нотариален акт № 135, том ІV, рег.№ 8278, дело 683/2021 г., вписан в Служба по
вписванията – Русе с вх.рег.№ 14986, Акт № 161, вх.рег.№ 14745 от 08.12.2021 г.
с данъчна оценка (за недвижими имоти) 1 912,45 лв. за съответната част, са
били съставени два нотариални акта.
Първият е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот от 02.04.2021 г. с № 107, том
І, рег. № 992, дело № 079 от 2021 г. на нотариус А. М. рег.№ 433, с който на
жалбоподателя И.И.Д., действащ чрез своята майка и законен представител З.З.И.
е продаден недвижим имот дворно място с площ от 593 кв.м., находящо се в гр. Ветово, община Ветово, обл. Русенска,
ул. „Съединение“ № 76, представляващо
УПИ ІІІ, което е част от имот № 604.1434, целият с площ 1332 кв.м. в
квартал 114 по регулационния и кадастралния план на гр. Ветово, обл. Русенска,
при граници: улица, УПИ ІІ от квартал 114, УПИ V от квартал 144 и УПИ ІV от
квартал 114. Със следващия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 135, том ІV, рег.№ 8278, нот.дело № 683 от 2021 г. на нотариус Л. Ш.,
регистрационен № 624 на Нотариалната камара, на З.З.И., като собственик на УПИ
ІІІ-1434 по регулационния и кадастралния план на гр. Ветово, одобрен със
заповед № 84/22.02.1985 г., са прехвърлени 107,00
кв.м. от УПИ ІІ-1433, образуван от имот 1433 в гр. Ветово, по регулационния
и кадастралния план, одобрен със заповед № 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС –
Русе, УПИ ІІ с площ 582 кв.м., които квадратни метри се придават по регулация
към нейния имот и 39,00 кв.м. от УПИ
ІV-1434, образуван от имот 1434 в гр. Ветово, по регулационния и
кадастралния план, одобрен със заповед № 84 от 22.02.1985 г. на ИК на ОНС –
Русе, УПИ ІV с площ 744 кв.м., които квадратни метри се придават по регулация
към нейния имот УПИ ІІІ-1434, образуван от имот 1434 с площ 739 кв.м.
Последните 739 кв.м. на УПИ ІІІ-1434 очевидно са получени като към площта от
593 кв.м. се прибавят придобитите с посочения нотариален акт площи от 107 и от
39 кв.м. След изповядване на сделката по нотариален акт № 135/07.12.2021 г. З.И.
е декларирала УПИ ІІІ-1434 по реда на чл. 114 от ЦМДТ като изцяло свой собствен
с площ от 739 кв.м., видно от представените по делото данъчни декларации.
В случая обаче от цитираните нотариални актове се
установява, че собственик на 593 кв.м. от тези 739 кв.м. е синът на И.И.Д.,
съгласно нотариален акт № 107/02.04.2021 г., независимо от разликата в
административния адрес, безспорно се установява, че се касае именно за този
имот УПИ ІІІ-1434 в кв. 114 на гр. Ветово. С последващия нотариален акт №
135/07.12.2021 г. жалбоподателката, независимо по погрешка или не, е придобила
в собственост единствено придадените с регулацията части от съседните имоти с
обща площ 146 кв.м. Съдът намира за ирелевантен за настоящия спор съставеният
нотариален акт за поправка на нотариален акт № 135/07.12.2021 г., тъй като той
не е надлежно вписан и по този начин не действа спрямо трети лица, каквато е
приходната администрация.
При това положение към 23.03.2022 г., датата на налагане
на възбраната, З.И. в лично качество е притежавала само 146 кв.м., т.е. 146/739
идеални части от процесния имот, но с оспорваното постановление са възбранени
593/739 идеални части от имота. Дори и да се приеме тезата на ответника, че
възбраната е наложена съобразно данните за декларираната собственост от И., то
тогава би следвало да бъде възбранен целия имот от 739 кв.м. така както е бил
деклариран от жалбоподателката като изцяло нейно собственост.
Позовавайки се на нотариален акт № 135/07.12.2021 г.
публичният изпълнител всъщност е възбранил имот различен (в различни идеални
части) от придобитият от И. с този нотариален акт имот (части от имот).
Възбраната всъщност касае изцяло тази част от имота, която не е предмет на
Нотариален акт № 135/07.12.2021 г. и за която публичния изпълнител не е
установил по надлежен ред – чрез валиден титул за собственост, че е притежание
именно на длъжника, позовавайки се единствено на обстоятелствените пояснения,
дадени в нотариален акт № 135/07.12.2021 г, които обаче не са елемент от
изповяданата с този нотариален акт сделка и не пораждат правни последици, т.е.
не обосновават право на собственост за И..
Липсва законово основание нотариален акт № 107/02.04.2021
г., който е вписан в Имотния регистър към Агенцията по вписванията да не бъде
ценен като титул за собственост, който удостоверява и индивидуализира като
собственик на имота – УПИ ІІІ-1434, кв. 114 по плана на гр. Ветово
жалбоподателя И.И.Д., както и размера на имота, който е негово притежание, а
именно 593 кв.м., към които впоследствие са принадени придобитите от З.И. още
146 кв.м.
В обобщение на всичко изложено до тук съдът счита, че в
конкретния случай публичният изпълнител, респективно и решаващият орган,
потвърдил постановлението за налагане на обезпечителна мярка, неправилно са
индивидуализирали имота, предмет на възбраната и в частност частта от него,
която е собственост на длъжника по изпълнителното дело З.З.И., поради което
Възбраната е наложена върху такава част от имота, която е собственост на трето
лице – жалбоподателя И.И.Д..
С оглед изложеното, Решение № 237/27.10.2022 г., издадено
от директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба вх. № 12335/26.05.2022
г. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220018-022-0018938/23.03.2022
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и оспореното постановление за
налагане на обезпечителна мярка.
При този изход на настоящото производство и на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски се дължат на жалбоподателите, като съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК претендираните разноски са в общ размер на
620 лв. от които 10 лева държавна такса, 300 лева адвокатски хонорара и 310 лв.
разноски по ч.адм.д.№ 347/2022 г. по описа на АдмС – Русе, VІІІ с. Съдът
намира, че при тези данни ответникът следва да бъде осъден да заплати само
сумата от 310 лв. – заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение по
настоящото дело. Разноските, направени по ч.адм.д. № 347/2022 г. по описа на
АдмС – Русе е следвало да бъдат претендирани именно в производството по него
дело и е недопустимо претеднирането им в настоящото производство.
Предвид изложеното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК,
Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на З.З.И.
*** и непълнолетния И. И.Д. чрез законния си представител З.И. – негова майка, Решение
№ 237/27.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което жалба вх. № 12335/26.05.2022
г., подадена от З.З.И. срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки на
основание чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх. № С220018-022-0018938/23.03.2022 г.,
издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, е
оставена без уважение като неоснователна и вместо него постановява
ОТМЕНЯ Постановление
за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК изх. №
С220018-022-0018938/23.03.2022 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Варна.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на НАП – Варна да заплати на З.З.И. ***, ЕГН ********** лично и като
законен представител на И.И.Д., неин син, ЕГН **********, сумата от 310,00 (триста
и десет) лева, разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 197,
ал. 4 от ДОПК.
Съдия: