№ 6435
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х. Гражданско дело №
20221110100549 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част трета, Глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетното дете АНДР. СТ. ПР.,
действащо лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.
ЗДР. Ц., срещу СТ. Г. ПР. иск за увеличение на присъдената месечна
издръжка от 200 лева на 1000 лева, считано от завеждане на исковата молба в
съда – 07.01.2022 г., до настъпване на законни причини за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
т.к. обстоятелствата, при които издръжката е била определена, са се изменили
съществено – с нарастване на възрастта на детето са се увеличили и
потребностите му от облекло, храна, културни, образователни и спортни
мероприятия, както и са възникнали допълнителни разходи с оглед
здравословното му състояние. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, в който се оспорват изцяло изложените в последната
фактически твърдения. Сочи се, че получаваният от С.П. средномесечен
брутен доход за изтеклата 2021 г. е в размер на сумата от 3 671,20 британски
лири, а средномесечната сума, която му е необходима за издръжката му в
Обединеното кралство е около 3 372,69 британски лири. Предвид изложеното
се претендира цялостно отхвърляне на исковата претенция. Претендират се
разноски.
В постъпила по делото от С.П. молба-становище с вх. №
107412/30.05.2022 г. се поддържа, че същият има възможност да заплаща
месечна издръжка на детето си в размер на сумата от 450 лева, за която има
готовност да сключи съдебна спогодба.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
1569/23.11.2007 г. на Столична община, Район „Младост“, се установява, че
ищцата АНДР. СТ. ПР. е родена на 12.11.2007 г., съответно е непълнолетна,
както и че същата е дъщеря на ответника.
По делото се установява, че със съдебна спогодба, одобрена в протокол
от проведено на 28.04.2011 г. открито съдебно заседание по гр. дело №
8037/2010 г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, СТ. Г. ПР. се
е задължил да заплаща месечна издръжка за детето си АНДР. СТ. ПР., чрез
нейната майка и законен представител М. ЗДР. Ц., в размер на сумата от 200
лева, считано от 01.05.2011 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК и за да бъде изменен
размерът на издръжката е необходимо да са настъпили промени в
обстоятелствата, при които тя е присъдена. Не всяко изменение дава
основание за промяна, а само това, което има траен и продължителен
характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е налице
трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжката. Съдът счита, че в случая са налице
предвидените в чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
От присъждането на издръжката на ищцата до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През
изминалия период от време /почти 11 години/ ищцата е пораснала, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за съществуване
и социално-културно развитие /доколкото всеки човек има нужда от такива/,
които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер.
От доказателствата по делото /служебна бележка, находяща се на л. 21 от
делото/ се установява, че за учебната 2021/2022 г. ищцата е ученичка в дневна
форма на обучение в 8-ми клас в 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо
Ламартин“ гр. София, като по делото са ангажирани множество писмени
доказателства, установяващи извършвани за нея разходи, свързани с
училищната й подготовка, допълнителни извънкласни занимания и
провеждано ортодонтско лечение. Всичко това дава основание на съда да
приеме, че е настъпило изменение в обстоятелствата, при които е била
определена издръжката по смисъла на чл. 150 от СК, поради което и
последната следва да бъде увеличена, с оглед нарасналите за този период
обичайни, според възрастта, нужди на ищцата, а и предвид специалните му
такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
2
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищцата по делото, с оглед възрастта си, е дефинитивно неработоспособна,
поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори
ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради липса на
лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата родители,
независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по
принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В настоящия случай от събрания по делото доказателствен материал –
приобщените писмени доказателства, поддържаното от ответника становище
в отговора му на искова молба относно размера на месечния му доход, както и
от показанията на разпитания по делото св. Данаил П. /които съдът цени при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК/ се установява, че С.П.
получава средномесечно трудово възнаграждение от порядъка на 3 500 – 3
671,20 британски лири, като според свидетелят общият размер на всички
разходи за живота на последния в Англия възлиза на сума около 2 800
британски лири. По делото липсват данни ответникът да има задължения към
други лица за заплащането на издръжка, включително ненавършили
пълнолетие такива, или да страда от заболяване, което да не му позволява да
работи, да е трайно нетрудоспособен или да са му наложени ограничения,
препятстващи го да полага някои категории труд. Напротив, при съвкупния
анализ на данните по делото се установява, че месечният доход на С.П. е
достатъчен да осигури както собствената му издръжка, така и тази, дължима
на детето му Андреа. Съдът, като съобрази възрастта на последното,
изминалия период от време от присъждането на издръжката му, ангажираните
по делото доказателства във връзка с месечните разходи за него – както
обичайни такива, така и извънредни с оглед здравословното му състояние и
житейското му и социално положение, намира, че ответникът следва да бъде
осъден да му заплаща издръжка в размер на сумата от 800 лева месечно
/равняваща се на 350,35 британски лири/, който размер е напълно в неговите
възможности и по никакъв начин няма да го затрудни. Или, присъдената
издръжка в полза на ищцата в размер на 200 лева следва да бъде увеличена до
сумата от 800 лева, която с оглед претендираното в исковата молба е дължима
от датата на нейното подаване – 07.01.2022 г. Присъдената издръжка се дължи
до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
Исковата претенция за увеличаване на присъдената издръжка, дължаща
се от родител на ненавършилото му пълнолетие дете, за разликата над 800
лева до пълния предявен размер от 1000 лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
3
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски по делото, като са доказани направените
такива в размер на 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие. Поради което, при съобразяване
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 450 лева.
Ответникът също претендира и доказа извършени по делото разноски в
размер на сумата от 900 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, като с
оглед своевременно релевираното възражение за прекомерност на
заплатеното от последния адвокатско възнаграждение от процесуалния
представител на ищцата за разликата над сумата от 600 лева до
претендирания размер от 900 лева, съдът съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав, от една страна съобрази, че делото се
отличава с типична, а не изключителна фактическа и правна сложност за този
тип дела, а от друга - обема на предоставената адвокатска защита, както и
обстоятелството, че минималното предвидено в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата
№ 1/2004 г. възнаграждения възлиза на сумата от 300 лева, намира
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за основателно, респ. уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от ответника за прекомерно, поради
което и последното следва да бъде намалено до размер от 600 лева.
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, в
размер на 150 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху увеличения
размер на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 864 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената със съдебна спогодба, одобрена в
протокол от проведено на 28.04.2011 г. открито съдебно заседание по гр. дело
№ 8037/2010 г. по описа на СГС, ГО, II-ри въззивен брачен състав, в полза на
АНДР. СТ. ПР. месечна издръжка в размер на 200 лева на основание чл. 150,
4
предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА СТ. Г. ПР., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното
си дете АНДР. СТ. ПР., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието
на своята майка и законен представител М. ЗДР. Ц., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на сумата от 800 /осемстотин/ лева, считано от
07.01.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска., като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й
част за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 1 000 лева, като
неоснователна.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК СТ. Г. ПР., ЕГН
**********, да заплати на АНДР. СТ. ПР., ЕГН **********, действаща лично
и със съгласието на своята майка и законен представител М. ЗДР. Ц., ЕГН
**********, сумата от 450 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК АНДР. СТ. ПР., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител М. ЗДР. Ц., ЕГН **********, да заплати на СТ. Г. ПР., ЕГН
**********, сумата от 150 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА СТ. Г. ПР., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 864 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 15.06.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 15.06.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5