РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 27.4.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като
разгледа докладваното от съдия Вълкова по ч.гр.д. № 759 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от “ОТП Ф.” ЕАД срещу
постановление на ДСИ от 29.10.2019 г., с което е определена дължима от
жалбоподателя такса по изпълнителното дело в размер на над 240 лв. с ДДС. В
жалбата се посочва, че дължим е единствено адвокатски хонорар за образуване на
изпълнителното дело, тъй като в срока за доброволно изпълнение сумата по
изпълнителния лист е заплатена и не се е налагало извършване на същински
изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Претендира разноски по делото.
В отговор на частната
жалба А.А.С.излага доводи за неоснователност на същата. Посочва, че след
образуване на изпълнителното дело взискателят е подал молба за налагане на
запор върху вземане на длъжника. За тази молба взискателят е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 222 лв. и 44 лв. ДДС. Това възнаграждение
е по предвидения минимум за съответното процесуално действие. Процесуалният
представител на взискателя е извършил проучване на банковите сметки на длъжника
и избрал ефективен способ за събиране на вземането. Насрочването на
изпълнителното действие чрез налагане на запор е отделно изпълнително действие.
Претендира разноски.
В Становище ДСИ Ж.П.посочва,
че постановлението, с което е допълнително пирето адвокатско възнаграждение,
съответства на нормативната уредба. Същото е дължимо по повод депозиране на
молба за налагане на запор за банкови сметки, което съставлява действие по
водене на делото.
Съдът,
след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на
подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
От фактическа страна:
Изпълнително дело №
1902/2019 г., 21 участък на СРС, е образувано по молба вх. № 16494/24.10.2019
г. на А.А.С.чрез адв. М.Д.. С молбата се иска събиране на вземане по
изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 3157/19.09.2019 г. на РС гр. Силистра,
от който е видно, че “О.Ф.Б.” ЕАД е осъдено да заплати на А.А.С.сумите от:
2691,10 лв., както и сумата от 365,90 лв. - такси и разноски. В молбата е посочено,
че допълнително ще се конкретизира способ за принудително изпълнение срещу
длъжника. Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие, с който
за осъщественото процесуално представителство от адв. Д.е договорено А.С.да
заплати сумата от 240 лв. с ДДС, както и фактура.
С разпореждане от
24.10.2019 г. е указано на длъжника да се изпрати покана за доброволно
изпълнение за сумите по изпълнителния лист, както и разноски за изпълнителното
дело в размер на 264 лв.
С молба от 29.10.2019
г. взискателят, чрез адв. Добрев, е поискал налагане на запор на банкова сметка
*** “Сосиете женерал експресбанк” АД и е приложил списък за разноски, в това
число за сумата от 266,40 лв., платена по договор за правна защита и съдействие.
С постановление от 29.10.2019 г., предмет на обжалване в настоящото
производство, съдебният изпълнител е приел допълнително адвокатско
възнаграждение в размер на 266,4 лв.
Покана за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 05.11.2019 г.
На 14.11.2019 г.
длъжникът е подал молба до ДСИ, в която заявява, че е заплатил главница по
изпълнителен лист, такси по изпълнителното дело и адвокатски хонорар, както и
такса по чл. 53 от Тарифата за държавните такси по ГПК. Плащането на сумата не
се оспорва от страна на взискателя.
Жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл.
435, ал.2, т.7 от ГПК -
лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт,
подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна
такса е платена в срок.
Жалбата е
основателна по следните съображения:
По
Изпълнителното дело процесуалният представител на взискателя е представил пред
съда молба за образуване на изпълнително дело, като в същата не е посочен
изпълнителен способ. Въз основа на
същата е образувано изпълнително дело, като на длъжника е изпратена призовка за
доброволно изпълнение. Без да се изчака изтичането на този срок взискателят е
предприел действия по т.нар. водене на делото. Настоящият съдебен състав счита,
че същите не са били необходими и противоречат на установения в чл. 3 ГПК
принцип за добросъвестно упражняване на права.
Доводите
за приложимост на т. 2 на чл. 10 от Наредбата са неоснователни. Посочената
разпоредба касае процесуално представителство по изпълнителното дело извън
подаване на молба за образуване, а както беше посочено участието на
представителя на взискателя в настоящия случай се свежда до подаване на молба
за образуване на изпълнително дело, а останалите извършени действия не са
довели до изплащане на дълга. Настоящият състав намира, че не следва да се възлагат
допълни разноски във връзка с действия, които не са били необходими за
удовлетворяване на кредитора.
Ето защо,
съдът приема, че жалбата е основателна и обжалваното постановление следва да се отмени.
Разноски
в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на
длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна,
поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността
на действията на съдебен изпълнител, а
не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора
се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в
производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с
възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на “О.Ф.Б.” ЕАД, еик ******* -
длъжник по изпълнително дело № 20191110401902 по описа на СИС при СРС, 21
участък, постановление от 29.10.2019 г. на съдебния изпълнител, с което е
прието като дължимо допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 266,40
лв. с ДДС на адв. М. Д.Д.в качеството му на пълномощник на взискателя А.А.С..
Решението
не подлежи на обжалване на осн. чл.
437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.